Книги, свързани с ислямския /или мюсюлманския/ свят - 2

Мохсин Хамид е британско-пакистански писател, романист. Той е роден на 23 юли 1971 г. в Лахор, Пакистан, в семейство от пенджабски и кашмирски произход. На възраст между 3 и 9 години отраства в Калифорния, САЩ, където баща му е университетски професор в докторската програма в Станфордския университет. След това семейството му се премества обратно в Лахор и той учи в американското училище в града.
На 18-годишна възраст се връща в САЩ и следва в Училището за публични и международни отношения „Удроу Уилсън“ на Принстънския университет, който завършва през 1993 г. с отличие и бакалавърска по изкуства с дипломна работа, озаглавена "Устойчиво мощност: Интегрирано планиране на ресурсите в Пакистан”. Докато е в университета учи творческо писане в художествената работилница при Джойс Каръл Оутс и Тони Морисън, където пише и черновата на първия си роман.
След това следва в юридическия факултет на Харвардския университет, който завършва през 1997 г. За да изплати студентските си заеми, заедно със следването си работи няколко години в сферата на корпоративното право като управленски консултант в „Маккинзи енд Къмпани“ в Ню Йорк. Всяка година взема три месеца отпуск, за да завърши ръкописа си.
Първият му роман „Moth Smoke“ (Дим от молец) е издаден през 1998 г. Историята е за уволнения от банката от Лахор Дару Шезад, който се пристрастява към марихуаната и хероина. Той се влюбва в съпругата на най-добрия си приятел и се насочва към престъпна дейност и икономически игри в ядрената сфера. Книгата получава наградата „Бети Трак“ и наградата на Фондация „Хемингуей“.
През 2007 г. е издаден романът му „Неохотният фундаменталист“. Романът, чрез използване на необичайния стил на драматичен монолог, представя историята на пакистанеца Чангиз, който решава да напусне живота си в Америка след неуспешна любовна връзка и терористичните атаки от 11 септември. Книгата става бестселър, преведен е на над 30 езика по света и е номинирана за наградата „Букър“. Печели няколко литературни награди, включително наградата „Анисфийлд-Улф“ и Азиатско-американската литературна награда. През 2012 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Риз Ахмед, Кейт Хъдсън, Лийв Шрайбър и Кийфър Съдърланд, а с него е открит 69-я филмовия фестивал във Венеция.
Третият му роман „Как да станем мръсни богати във възходяща Азия“ от 2013 г. Той е любовна история и изследване на масовата урбанизация и глобалната икономическа трансформация – под прикритието на книга за самопомощ. Романът печели международната литературна награда „Тициано Терзани“.
През 2017 г. е издаден романът му „Exit West“ (Изход на запад). Той е история за млада двойка Надя и Саид и връзката им в мюсюлманска страна във време, когато светът е превзет от мигранти.
Негови статии, есета и разкази са публикувани в „Гардиън“, „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Поуст“, „The Financial Times“, „Dawn“, „The New York Review of Books“, „Granta“ и др.
Мохсин Хамид живее от 2009 г. със семейството си в Лахор.

Историята започва по улиците на Лахор. Пакистанец, Чангез, предлага да насочи американски посетител къде може да намери чаша добър чай. Докато чакат за чая си, Чангез започва да плете дълга история за живота си, особено за времето, през което е живял в Съединените щати – между тях прави забележки за историята, забележителностите и обществото на Лахор, неговия роден град, който той обича и от който той е горд. Неназованият американец е неспокоен, но остава да слуша.
Чангез казва на американеца, че е бил отличен студент, който след като е завършил бакалавърската си степен по финанси, се е присъединил към консултантска фирма Underwood Samson като анализатор. След като завършва Принстънския университет, той заминава на почивка в Гърция със свои колеги от Принстън, където среща Ерика, амбициозна писателка. Той беше моментално поразен от нея, но чувствата му са останали  почти несподелени, защото тя все още е скърбяла за смъртта на любимата си от детството Кристофър Зи, който починал от рак на белия дроб. След среща те се връщат при него и той продължава да прави секс с нея, но спира, защото емоционалната й привързаност към Крис й пречи да се възбуди. След този инцидент има интерлюдия, в която никой не контактува един с друг. Но скоро те отиват на друга среща, след което правят секс, когато Чангез убеждава Ерика да затвори очи и да си фантазира, че е с Крис. Въпреки че Чангез е доволен от това развитие на връзката им, това необратимо уврежда връзката им. Скоро тя започва лечение в психиатрична болница. Той забелязва, че тя е физически отслабнала и вече не е предишната си същност. След тази среща той заминава за Чили по задача. Когато той се връща да се срещне с нея, се установява, че тя е напуснала институцията и дрехите й са намерени близо до река Хъдсън. Официално тя е обявена за изчезнала, тъй като тялото й не е намерено. Кристофър Зий даде още една жертва.
В професионалния си живот той впечатлява колегите си и е нарочен от началниците си за работата си, особено Джим, човекът, който го е наел, развива добри отношения с него и силно го уважава. Това кара фирмата да го изпрати на офшорни задачи във Филипините и Валпараисо, Чили. В Чили той е много разсеян поради събитията в света и в отговор на параболичното предложение на издателя, който неговата компания трябва да оцени (което би довело до нейното разпадане), той посещава близкия запазен дом на покойния левичар поет Пабло Неруда и започва да се вижда като слуга на американската империя, която непрекъснато се е намесвала и манипулирала родината му. Той се връща от Чили в Ню Йорк, без да изпълни задачата и в крайна сметка губи работата си.
Политически Чангез е изненадан от собствената си реакция на атаките от 11 септември. „Да, колкото и презрително да звучи, първоначалната ми реакция беше: изключително доволен“, казва той на американеца. Той наблюдава атмосферата на подозрение към пакистанците. Чангез, поради привилегированото си положение в обществото, не е сред задържаните или малтретираните по друг начин, но забелязва промяна в отношението си в обществото. За да изрази солидарност със сънародниците си след пътуването си до Чили, той започва да пуска брада. След нападението срещу индийския парламент през 2001 г. Индия и Пакистан се мобилизират, което води до противопоставяне. Забелязвайки реакцията на САЩ на тази ситуация, той има прозрение, че страната му е използвана като пешка. Без работа, изтичаща виза и без причина да остане в Съединените щати, той се връща в Лахор.
След като се завръща в Лахор, той става професор по финанси в местния университет. Неговият опит и поглед върху световните проблеми печелят възхищението му сред студентите. В резултат на това той се превръща в ментор на големи групи студенти по различни въпроси. Той и неговите ученици активно участват в демонстрации срещу политики, които са в ущърб на суверенитета на Пакистан. Чангез се застъпва за ненасилие, но сравнително неизвестен студент е задържан за опит за убийство на американски представител, което привлича светлината на прожекторите върху Чангез. В широко излъчвано по телевизията интервю той остро критикува милитаризма на външната политика на САЩ. Това деяние кара хората около него да мислят, че някой може да бъде изпратен да го сплаши или по-лошо.
Докато седят в кафенето, Чангез непрекъснато отбелязва, че американският непознат е много притеснен от заобикалящата ги среда, че той притежава сложен сателитен телефон, на който многократно изпраща съобщения, и че под дрехите му има издутина, която може да бъде пистолет. Чангез повежда непознатия към хотела му. Докато вървят, американецът, вече силно подозрителен, че е в непосредствена опасност, бръква в джоба си, вероятно за пистолет. Чангез казва, че вярва, че това е просто неговият притежател на визитни картички. Но романът завършва, без да разкрива какво е имало в джоба му, оставяйки читателя да се чуди дали непознатият е бил агент на ЦРУ, вероятно там, за да убие Чангез, или Чангез, в тайно споразумение със сервитьора от кафенето, е планирал през цялото време да направи вреда на американеца.