Проектозакон за предучилищното и училищното образование

Извинявай, но това е чалната концепция, да не кажа двоен булшит
 Многото учене не прави хората щастливи автоматично. Работни места и кариера с висок ценз има само за част от хората и е нормално само те да бъдат адекватно образовани. Да образоваш на високо ниво всички (дори да приемем, че изобщо е възможно) е рецепта за създаване на нещастни и неудовлетворени невротици. Как мислиш ще се чувства един високо образован ерудит ако му се налага да бута количка с варов разтвор като общ работник, а?
Да не говорим, че масата хора не искат да учат. Или искаш да станем една образователна диктатура?

Аз повече няма да се връзвам да ти отговарям, ама ти си пиши, друг може да се хване.

Това ясно показва, че и двамата не разбирате света около вас. Което е очаквано, огромното мнозинство хора са в тази категория.

1) Откъде решихте, че знанието създава нещастни невротици? На запад групата хора с най-висока степен на удовлетвореност от живота си, а и с най-висока негова продължителност, са университетските професори.

2) И да беше така, това е от второстепенно значение, от първостепенно значение е да се запази фунционираща цивилизация на тази планета. Гореспоменатата липса на добро разбиране на заобикалящия ни свят, и най-вероятната бъдеща траектория на неговото развитие в BAU (Business As Usual) условия, гарантира с поти 100%-ова сигурност, че ще се провалим в тази цел.

П.С. За пореден път - целта на образованието не е да ти осигури кариера (самата идея за работно място и кариера в конвенционалния смисъл е безумна, но това е дълга тема, за която няма място и време тук), целта е да те образова за света около теб. Но даже и за да се прозре това трябва разбиране на гореспоменатите дисциплини (особено на еволюционната биология), и явно такова тук не е налично

Има разлика между целта, която е хубаво да си поставя образованието и тази, която напрактика гони - работници да има. Манипулируемостта изобщо не я и споменавам. Може само да помислите за АЕЦ и да се замислите кой какво се очаква да знае и кой какво знае всъщност. Или гласуване.

В онова интервю по-рано днес /дето му нямам линка/  тезата /една от всички/ на итервюирания беше, че няма атестация на училищата и на качеството не се държи. Японските майки още от детската градина търсели начини да открият и класират децата си в най-доброто училище. С цялото ми уважение, като изключим разликата /учи в университет за да отгледаш умни деца/ има и прилика /драпане за най-доброто училище до което може да се докопаш/. Отрано и доста ожесточено се случва. Та даже рейтинги има, неофициални, от уста на уста, и в съседни теми. Обаче се търси най-доброто за създаване на най-търсения работиник. Поне тук /като държава/. През ден има коментари за ефекта върху реализацията на трудовия пазар от проблемите в първи/седми клас /във форума/.

И в момента не се полагат приравнителни изпити в общия случай.

Чл. 26. (1) Приравнителни изпити се провеждат:
1. при преместване на ученика в паралелка на същото или в друго
училище, когато съществува различие между съответните училищни учебни
планове;
2. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2005 г., в сила от учебната 2005 - 2006 г.) за
ученик, прекъснал обучението си, който желае да го продължи, ако
действащият учебен план е различен от учебния план, по който ученикът е
започнал обучението си.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2005 г., в сила от учебната 2005 - 2006 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2005 г., в сила от учебната 2005 - 2006 г.)
Учениците от I до VIII клас не полагат приравнителни изпити освен в
случаите, предвидени в наредбата по § 5 от допълнителните разпоредби на
Закона за народната просвета.
Параграф 5 се отнася за ученици, които идват от училища в чужди държави.

Дидева,

на едно мнение сме. Благодаря, че помагаш в аргументацията.
Правила за преместване няма по сегашния закон и ПП включително за училищата с много труден прием. Затова се прави по преценка на директора и ако той откаже от шефа на РИО. С подписа на тези 2 фигури това, което ние наричаме парашутизъм в закона попада под легалната дефиниция "преместване" и си е съвсем законно (нали в закона няма определение, т.е. няма на какво да противоречи). Ще се изкажа меко - това е законодателен пропуск, който  създава предпоставки за плащания и услуги в областта на сивата икономика.
Новият проект запазва легалния и безпринципен парашутизъм.
Ограничаване на парашутизма може да се постигне, ако в закона са записани критерии и правила. Например, че "за 8-12 клас при преместване в училище, резултатите на ученика от НВО (балът за прием след 7 клас) не трябва да са по-ниски от тези на последния приет за даденото училище. Изключение от правилото се допуска, ако в населеното място няма училище, което да отговаря на този критерий." (не се хващайте за формулировката, а за идеята)

Приравнителните изпити не са толкова важни. Те нямат отношение към "преместването" - те се провеждат след като парашутистът се е приземил.

Тъй като стана дума няколко пъти за еволюционна биология, може би е време да поясня ситуацията, може и да стане ясно защо образованието ни е в такова положение в момента.

Първият фундаментален факт, който трябва да е ясен на всички, е, че човешкото поведение се движи от стремежа за максимизация на инклузивния фитнес (който не знае какво е това, да види в уикипедията). Това разбере ли се, много неща на този свят стават ясни.

Най-очевидният начин по който инклузивният фитнес може да се макзимизира е да имаш колкото се може повече деца, но нещата при хората са по-сложни тъй като ние гледаме и какво бъдеще тези деца ще имат (затова и култури, които не се замислят много много върху това, имат много деца, имаме такива примери много близо до нас), а тъй като оплождането при нас е вътрешно, изборът на партньор за размножаване става много важен фактор. Основен фактор при избора на партньор при хората е социалния статус, по очевидни причини. Съответно, гледаме да осигурим и на децата си колкото може по-високо социален статус, което, ако имаме прекалено много деца, е по-трудно постижимо. Между другото, това води до т.нар демографска транзиция в индустриализираните общества, където образованието почва да играе сериозна роля в определянето на социалния статус, а за осигуряването на добро такова се искат сериозни инвестиции на материални ресурси, съответно хората не могат да си позволят да имат много деца.

И тук е разковничето на проблема с образованието в България. Пълен мит е, че българинът истински цени образованието - това не е било така никога. Българинът като цяло винаги е ценял единствено социалния статус осигурен от официалната степен на образование, която има. Което е нещо много различно.

Преди и непосредствено след Освобождението, много малко хора са били образовани, и това са били все хора с висок социален статут. Оттам и стремежа у обикновения човек да повиши образованието на децата си и така да им повиши социалния статус - резултатът е строене на училища и читалища, и едно наистина реално повишаване на образователното ниво, но подбудите не са били основно свързани с истинската функция на образованието (разбирането на заобикалящия те свят), а много по-прозаични. Това после се трансформира в прочутата максима "Учи за да не работиш" по времето на комунизма, тъй като тогава това е осигурявало шефска работа в кабинетни условия (и повишаване на инклузивния фитнес в съвсем реални и осезателни измерения - едно е да работиш в кабинет, друго да се потиш в мината, с всичките рискове за живота ти там). И накрая дойде демокрацията и изведнъж за един доста дълъг период това дали си реално образован нямаше никакво отношение относно социалния ти статус (това почва да се променя, но много бавно и едва ли скоро ще обърне общата негативна тенденция).

И така се стига до сегашната ситуация, в която децата се делят на две групи. В първата група от първи до 7-и клас се ходи на училище и на частни уроци (напълно излишни в огромното мнозинство от случаите) за да се влезе в елитна гимназия, после се посещава въпросната гиманзия за да се влезе в желаната специалност в университета, и накрая се ходи там за да се вземе диплома. И в нито един момент в тази прогресия не се учи за да се придобият реални знания. А втората група въобще са се отказали от това да се образоват, и или отпадат преди да завършат, или завършват колкото да има диплома (което поради извратеността на системата на висшето образование не пречи на много от тези, които все пак завършват, да влязат и да следват след това).

В същото време за учителите престана да има значение дали учениците са научили нещо, техният социален статус се повишаваше чрез даване на частни уроци, а такива неща като това какво става в клас, да не говорим за повишаването на квалификацията им, като цяло спряха да ги интересуват.

Съответно, докато не се промени мотивацията на участващите в системата, никакво съществено подобрение не може да се очаква. Мотивацията може да се подобри по два начина:

1) Знанието само по себе си става истинска ценност
2) Реалната техническа кометентност почне пак да корелира със социалния статус.

1) е утопия към днешна дата, 2) едва ли ще стане като се вземе предвид траекторията на икономическото развитие на страната

Извинявам се за спама, но това обратно на моето мнение ли се очакваше да бъде?
Аз също съм написала, че се гони доход.

Ти ли се извиняваш за спама?  
Аз се опитвам да открия в поредния " чаршаф" конкретен коментар по закона.

Правилата за преместване трябва да бъдат много добре обмислени. От една страна да се ограничи до минимум парашутизмът, а от друга - да се даде възможност за преместване, когато това наистина е наложително.
То и в момента, ако се спазва наредбата за броя на учениците, парашутистите пак силно ще намалеят, ама...

И за да не пиша още едно мнение, копирам информация от линка под моето мнение. 

Съкращаване хорариум ?
http://frognews.bg/news_81191/Direktorat-na-105-SOU-Otsenkite-do … IV-klas-sa-vajni/

По-рано имаше коментар в темата за отпаднал предмет, та явно ще има.

За МГ не виждам как ще отпаднат в малките класове часове по математика. Но след това явно може за да коментират и тях, и ЕГ... или мислят за малките без да са погледнали сега какво учат, но едва ли.

Много ми хареса становището за повтарянето - като трябва, трябва.

Не е лошо човек да чете внимателно какво пише другият...
Къде в поста ми пише, че човек непременно трябва да учи в езикова, че да знае езика? Пише съвсем друго, а именно, че нивото по езика, достигането от една група деца, учещи тук или там, не е показател за качеството на обучение по премета в училището. Такива деца учат езика навън - независимо дали с курсове, уроци, четене на литература, гледане на филми, чатене на езика и т.н. И споменаването на НЕГ е точно в тази връзка, а не за да се  изтъкне езикова като единствен начин за усвояване на езика. Ясно съм написала, че над 90% от зрелостниците на НЕГ разполагат с разнообразни езикови сертификати И по английски. Какво, да припишем заслугата за това на обучението  НЕГ ли? Друг път. Примерът беше с цел аналогия със СМГ- високите е резултати на НВО и матури не са в общия случай следствие на обучението там, а на допълнителната работа по езика в различните й разновидности.

Така че, нека четем по-внимателно. Никъде не оборвам варианта език да се научи добре и извън ЕГ. Примери много..Всичко е най-вече до  мотивация на детето и нагласата му към езиците. И все пак  ЕГ си има и своя бонус в тази посока - повече часове и най-вече контакт с  носители на езика Това обаче не е по темата, така че няма причина да се обсъжда.

Информатиката отпада, понеже била много трудна. И математиката ще е с по-малко часове, вероятно не ѝ е силна страна на Миленчето. Изхвърлят цял дял стереометрия, но пък ще решават матрици и детерминанти. В очакване съм и на математическия анализ с интеграли и дифернциали.

За профилираната подготовка ли става дума?

За анализа се пошегувах, но за линейната алгебра, не съм сигурна, трябва да проверя.

Аз за отпадащите неща питах, не за интегралното смятане.  Дали става дума за профилираната подготовка или за задължителната.
Не съм изчела целия закон, но защо ми се струва, че броят часове  и изучаваните предмети трябва да са определени в учебните планове, а не в самия закон? Или вносителите и това са коментирали някъде?