Проектозакон за предучилищното и училищното образование

След шести клас синът ми се премести от ПМГ в ОУ и там разбра какво означава да учиш. Имах предвид друго. Но и при равен брой часове пак не можемда има равенство.

Знаеш, че аз бих ги вдигнал драстично навсякъде.

Задължителната матура по БЕЛ си е на място. Един човек може други неща да не знае, но трябва да може да се изразява поне на родния си език що- годе ясно и грамотно, да умее да се аргументира, да се придържа към поставена тема /много куца у нас умението, вкл. и на "старите" кадри/. Изразяването е в основата на всяка друга наука, дори на точните такива.
Това с голи граматически упражнения няма как да стане. Особено като имам предвид реално форматът на препитването по предмета у нас и след VІІ и след ХІІ клас.
Не случайно при приема на чужденци в чуждите университети, че и на собствените граждани се държи Кеймбридж, САТ, Тойфел и т.н. Те си имат част за писане, вкл. есе.
http://i-courses.org/writing-tips/ln/bulgarian

http://www.kadedaucha.com/?id=1326&aid=6068

http://world-education.bg/index.php?m=107&lang=1&state_i … e=2&subtype=5

http://passshep.com/%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-ielts.html

http://www.studyabroad.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D … D1%81%D0%B0%D1%89
"За престижните учебни заведения обаче Writing е изключително важен фактор при разпределянето на стипендиите, затова умението да се пише добре аргументирано есе за кратко време е изключително важно...
Есета

Значението на есетата не бива да се подценява и затова трябва да отделите достатъчно време за подготовката на всяко едно от тях. При определянето на стипендиите в много случаи есето е оказвало решаващо влияние върху избора на приемните комисии, дори са били предпочитани кандидати с по-ниски академични постижения, но с оригинално и силно есе. Най-често срещаните теми, по които канидатите трябва да пишат апликационно есе, са ”Коя личност/случка/ книга е оказала най-голямо влияние върху развитието ви?”, ”Разкажете за себе си” (трудно е да се похвалите, без да прекалявате, като подберете подходящи примери от своя живот, които представят най-добрите ви страни), ”Защо искате да учите точно в нашия колеж?”, ”Как смятате, че ще допринесете за развитието/разнообразието на живота в нашия коллеж?” и др. Есето трябва да бъде интересно, оригинално, с добър стил и без правописни грешки."

Съвсем правилно хората си нямат "ЛИС" и преразкази за преценка при класиране в колежи и университети. Иска се мислене, лични познания, аргументация, не толкова памет и зубкане. С есето се проверява чудесно писмената култура и грамотността на човека, без да е нужно да се заляга над напълно излишни граматически конструкции и литературни похвати, които служат на филолозите.

нещо бъркаш нещата. Матурата е за познаване на българския език и литература, а не за прием в университет. Затова литературата си е баш на място. Есетата за кандидатстване са съвсем друго нещо със съвсем друга цел. Изненадана съм, че така се смесват круши с домати.

1.У нас с матура вече се приема на много места;
http://zamatura.eu/matura/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D … 0%B2%D1%83%D0%B7/
2.В чужбина тя е от много години врата за прием. Вкл. и резултатите от нашите матури. Поради тази причина точно за матурите учениците се готвят доста сериозно.
3.Есето бе посочено във връзка с приема. За последния се държат сертификатни изпити с такава част. Дадени бяха и примери.
4.Изненадана съм, че не разбра това, което пиша. Или по- скоро не съм. Ставаше въпрос за важността на проверката по предмета БЕЛ. Това си е един предмет. Литературата погрешно се схваща като познание на конкретни произведения и автори и заучени разработки по тях. Не това е  съдържанието й. Или такова то погрешно е направено у нас.
Във връзка с горното смятам, че тази матура си е на място, макар и не в настоящия формат точно.

Напротив, много добре те разбрах! Но не съм съгласна с това, което пишеш, защото то не е вярно.
Могат да приемат матурата, могат и да не я приемат - според автономията на университета е. На матурата функцията й не е да служи за кандидат-студентски изпит, а да се проверят знанията по български език и литература. Ако не греша, такова й е името - по български език и литература. Не по български език. Есето за университет е друга работа. Нали се сещаш, че няма как да караш кандидати, които са завършили по други образователни системи, да пишат есета по българска литература! Затова се дават такива теми като дадените за пример, защото целта е да се провери знаенето на английски/немски и пр- език на гостоприемника, а не познаването на литературата.
По повод матурите, нека някой каже, ако е запознат, дали в матурите на чужденците има въпроси и/или писане на текст по тяхната си литература, която изучават в тяхната си държава? Лично аз не зная, но се съмнявам франзуците с техните сто матури да спестят по френски писането за френска литература.

Не си, затова реагира по такъв начин.  Лично аз писах защо намирам изпита по БЕЛ за важен и защо следва да бъде задължителен по повод на конкретен друг пост. И това е не само решение у нас. На матурата, т.е. държания зрелостен изпит, функцията й е разнообразна, както се вижда. И влизат и двата компонента- и български език, и литература. И когато се искат от даден университет резултати от матура, то се взема предвид цялата матура. Когато се иска полагане на сертификационен изпит, то есето е елемент от писмения му модул. Но граматическата част също е налична.
Та ако бе прочела моето изказване, то би видяла и това, че "Литературата погрешно се схваща като познание на конкретни произведения и автори и заучени разработки по тях. Не това е  съдържанието й. Или такова то погрешно е направено у нас.".
Т.е. за мен изпитът следва да си остане задължителен с промяна на формата.
Между впрочем в дадения примерет тест на ДЗИ по БЕЛ на сайта на МОН:
http://www.mon.bg/?go=page&pageId=1&subpageId=32
Има такъв въпрос за последен:
"41. Прочетете стихотворението „Книгите” от Атанас Далчев и в свитъка за свободните отговори напишете аргументативен текст в обем до 4 страници на тема Животът и книгите. Преди текста отбележете жанра му – интерпретативно съчинение или есе."
което си е живо есе- свободна интерпретация и за написването му не е нужно зубрене на чужди разработки. Дори не се иска дадено произведение да се знае изобщо предварително. Достатъчно е зрелостникът да може да разсъждава. По тема, която е достатъчно широка и житейски популярна.

Говорехме си дали БЕЛ следва да е задължителна матура, за мен- да, следва да е задължителен зрелостен изпит.
Лично аз продължавам да се придържам към зададената тема и на това място следва да напиша, че споделям предложението на разпоредбата по чл.132, ал.1 от проекта, а именно: "Задължителният държавен зрелостен изпит по учебния предмет „Български език и литература” се полага върху учебно съдържание, изучавано в задължителните учебни часове във втория гимназиален етап на средно образование.", т.е. без да се връщат учениците пет години назад и да бъдат препитвани върху материал, учен в периода VІ-VІІ клас, който след това не се преговаря.
Също така намирам за разумно предложението и на чл.130, ал.2 от проекта, според което: "Зрелостниците, обучавани по училищен учебен план, който осигурява профилирана подготовка, придобиват средно образование след успешно полагане на задължителен държавен зрелостен изпит по учебния предмет „Български език и литература” и на задължителен държавен зрелостен изпит по профилиращ учебен предмет.".
Това разпределение ми допада повече от предложеното от Лиляна, точно заради важността на предмета БЕЛ.
Вторият задължителен следва да е профилиращ предмет,у което е логично, според мен: чл.132, ал.2 от проекта: "Вторият задължителен държавен зрелостен изпит по чл. 131, ал. 2 се полага по учебен предмет, избран от ученика измежду учебните предмети ... ако ученикът го е изучавал в избираемите учебни часове като профилиращ учебен предмет във втория гимназиален етап на
средно образование. Държавният зрелостен изпит се полага върху учебното съдържание от задължителните модули на профилиращия учебен предмет."

И какво точно ги препитват от материала в до седми клас, което не се преподава после? материалът е с натрупване. Български език за последно като такъв се учи в осми клас, а в осми клас се надгражда ученото до момента.

Напротив, разбрах те - ти не искаш да се пише по произведения, а като в сертификатните - есе на зададена неутрална тема, несвързана с литературно произведение. И аз съм съгласна с Русалка, че по-добре ЛИС, отколкото есе, защото там субективизмът е не на квадрат, а направо на куб, докато при ЛИС рисковете са относително по-малко.

Няма такова нещо като свободна интерпретация по литературно произведение. То е като математиката - трябва да се пишат определени неща. Свободната интерпретация е на писмения изпит по журналистика. На матурата никой не иска и не очаква лична интерпретация, а точно повторение на това, което написано до момента от критиката или е заложено като насоки в книгата за учителя.

И аз винаги съм се чудела защо се гледа на анализа на дадено произведение като на свободно съчинение. То пак е свободно, но от него трябва да личи, че ученикът познава: творчеството на автора, на други автори от същата епоха - български и чужди, съществуващите литературни направления, историческия момент, научната мисъл, други изкуства, развиващите се по същото време, културната традиция - българска и световна - и мястото на произведението в нея и т.н.
Ако ученикът не е наясно с всичко това и произведението му виси самотно пред очите, има два варианта - да си изсмуква глупости от пръстите или да зубри готови теми, което при читави проверяващи ще му донесе в най-добрия случай четворка.

Никога не сме писали с брат ми "това, което написано до момента от критиката или е заложено като насоки в книгата за учителя", последната и през плет не сме я виждали. Дори в далечната 1992 г. на единия от изпитите си по БЕЛ си писах живо есе. А на другия, който си беше нещо като сегашното ЛИС, не помня да съм зубрила нечия критика, пък и да съм я писала. И пак никой не ни е орязвял заради това. Нито брат ми на матурата му, нито на изпитите ни за кандидатстване.
"Свободно съчинение" не ми е ясно какво е като жанр, но свободната интерпретация значи точно това- интерпретира се текст не според нечие друго виждане, а според твоето лично такова, т.е. не си обвързан от чуждата интерпретация, собствено тълкуване, необвързано с нечие чуждо.

Андариел, дадения от мен пример от сайта на МОН е писане по произведение, като отправна точка. Отново не си разбрала. Не съм против това да се пише по конкретно произведение. Аз по няколко такива съм правила есе. Съвсем друго съм писала. Да не пиша за трети път какво- вече го има.


Аз не разбрах с кое си съгласна и дали четем едно и също.


Това поне на мен не ми звучи като подкрепа на ЛИС. Ама хич.

ок, като стигнем до момента на матурите, пак ще си говорим. Във всеки случай не смятам да лежа на ухото с интерпретацията и отправната точка, а да е живот и здраве, ще запиша децата на курсове или уроци за подготовка.
Интересно, че като става въпрос за чужбински изисквания, дори невероятно безумни, никой не смее да рипа дали има смисъл или няма смисъл, а си натиска трибуквието и изпълнява. Обаче като стане за нашенско, изведнъж не било така. А нещата са много прости - има изпит, който е с оценка. Ако искаш висока оценка се подготвяш така, че да отговориш на конкретните изисквания, без изобщо да разсъждаваш дали има или няма смисъл, защото разсъжденията водят до демотивиране. Просто се минава през матурата и толкова, също както се минава през всеки друг подобен изпит.

  Няма нищо лошо в разсъжденията. Да не стане от много учене да се ампутира способността за мислене. Не мога да разбера едно - матурите стават все по-лесни, децата се подготвят все по усърдно, а резултатите не са чак толкова блестящи. Например -от всичките подготвящи се за последната матура в 7 клас - десетки предвалителни изпити, уроци в школи и частни такива, колко пълни шестици има на така наречените лесни матури.

няма, защото влиза в употреба ножицата. буквално режат за глупости. И дори допускат грешки при рязането, напр. в текста за котките очите на едната котка са различни, а това е било сметнато за грешка. На въпроса защо, беше отговорено, че очите били пъстри, а не различни, което фактически е грешно. И за други неща мога да се сетя после, но много внимават да няма много шестици, особено в София, защото затрудняват подредбата при класирането.

По принцип съм на твоята позиция - матура по БЕЛ трябва да има. И това без никакви уговорки.

Но от написаното в цитата ми се повдига Точно заради това намразих литературата в училище от дъното на душата си. По соц време беше разбираемо - тогава училището трябваше да възпитава и формира мироглед. Но днес защо трябва да се вкарват децата в шаблона?

И какво толкова субективно има в едно есе? Това не е изпит за приемане в "Българска филология". Ще се оценява грамотността и дали има логическа последователност и структурирана мисъл. Целта на този изпит е да се види дали децата могат да изразяват мисълта си грамотно. А не да зубкат високопарни и отвратни мисли на мастити критици. На мен още ми се гади като си спомня как за да хвана 6 на матурата трябваше да напиша глупости от сорта на "Люцкан е един голям и малко тъжен символ на потъпканата човешка жажда за красота, на поруганата поезия на живота"
Ако бях казала същото в свой стил щяха да имам 4, най много 5. Още не мога да простя на образованието си за това издевателство на мен.


Когато е трябвало съм направила точно така. Но сега не ми се налага да го правя, а имам  възможност да изкажа отвращението си от ЛИС - най-гнусното посегателство върху свободната човешка мисъл, отнело на много деца удоволствието и желанието да четат книги.

Че може да има шмекерии с оценяването може. Но по-сериозната причина за спада на оценките най-вероятно е, че чисто и просто това отразва спада на нивото на човешкия материал с всяко следващо поколение. Това са деца, които в огромното си мнозинство не четат нищо, отношението им към ученето е цинично и нищо повече, а в същото време са подложени на постоянна бомбардировка от разсейващи стимули - телефони, социални мрежи, и пр. При това положение колко "усърдно" се готвят (поне привидно) не е от чак такова значение