Проектозакон за предучилищното и училищното образование

Не, не съм я чела никога цялата, а само това, което имаше като кратки откъси в учебника. Не виждам как децата ще я смелят, ако трябва да я четат.

Зубренето е заради НВО в седми клас заради писането на теза. Доколкото имам поглед в гимназиален курс, пишат по зададена тема за литературното произведение.

По- скоро не. Много рядко има подобни опити. Лично аз им се наслаждавам.
Лисва придържане към темата, има разводняване и шизофренно прехвърляне от едно към друго, липса на мотивация и наличие на недопустими изрази и квалификации, извличане на изводи въз основа на липсващи или непознати факти.
Чисто кибицане във форум си е. Наподобява неформален разговор в заведение, чиято категория е в зависимост от капацитета на участващите.
Далеч от есеистиката. 

Това въз основа на какво го реши, че ще е така? 
И какво ще представляват според теб тези съчинения?
Понеже най- вероятно не си чела програмите, които обсъждаме, аз отново ще се върна на въпроса, т.к. от значение е той.
Продължавам с есето- компонен този път български език, отново по програмата за VІІІ клас и отново излагам мотиви, че по БЕЛ никак не е задължително есетата да са непременно разработки по изучавани произведения. От горния цитат съм наясно, че Андариел е незапозната с темата, която обсъждаме.
Ето, пак от същия линк, само че по бълграски език:
"Есето като вид аргументативен текст. Есе по морален проблем. -
Познава особеностите на есето.
Структурира въвеждаща част.
Формулира теза и антитеза.
Подбира аргументи и контрааргументи при изведена теза и при изведена антитеза.
Изгражда смислови и логически връзки между отделните структурни и композиционни
елементи на есето.
Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит.
Създава есе по морален проблем.
Спазва изучените книжовни езикови правила."
Оттук не може да се извлече извода на Андариел. Напротив. Той увяхва като немотивиран.
Синът ми от VІІІ клас правят такива съчинения. Ако иска се аргументира и с литературен текст, но това не е задължително. Може да се мотивира с исторически факт, с логични разсъждения и доказателства, с установени факти от настоящето, с лични преживени моменти или с чужд видян опит.
Последно миналата седмица по етика писаха есе за любовта. Темата беше интересна, но не я запомних, а не искам да импровизирам. По БЕЛ правят по- често. Последното пък беше нещо за човека и мястото му в света. Не е пред мен, госпожата ги събира, след като се запознаем с оценката и рецензията й.
Пише хубави, пълни и полезни рецензии, между другото. Което, за мен, е задължително за всеки добър учител.

.....
Ето пример за тукашно общение, във връзка с питането на Мецан, наподобяващо заведение от този тип:



Какви есета, Боже мой?!
Чисти кръчмарски изпълнения от средата на... неелитните заведения.

Не бой се, много добре си общувам, просто ти не понасяш някой да не ти  ходи по свирката и се опитваш да си вириш носа, все всиччко ти е ясно и го играеш началник! Хич не ми дреме! Витиеватите фрази ги запази за хора, които ще им се вържат - аз не съм от тях. Тук нещата се пишат направо.

Твоята интерпретация на това що е то есе я зная, но колкото и да ти се иска, няма да стане тази работа. Есе по литературно произведение се пише по литературното произведение. И моралните проблеми са именно по произведението, а не хвърчащи. И сега пишат такива есета,в осми клас още тонове такива изписаха по български. И винаги тези есета с моралните проблемми стъпват върху произведението и един или повече герои или ситуации от него и трябва да има фокус върху него. За разнообразие може и да им дадат за мястото на човека в света са си пишат каквото решат, но едно 90 процента от писането е върху произведенията.

Но все пак едно е да разсъждаваш върху моралните проблеми по произведението, а съвсем друго е да коментираш с какви изразни средства и по какъв начин автора е постигнал някакво внушение. Между другото в отговора на литературен въпрос се изключва възможността автора да не го е постигнал това внушение

Тези напъни с литературнит изразни средства, фигури и пр. са до седми клас и според мен са не само ненужни, а и безкрайно объркващи и затормозяващи децата, защото те не ги раззбират. Всъщност, ряддко и студентите по езикознание и литература ги разбират. В гимназията нещата стават доста по-поносими. Поне моите не съм ги чула и видяла да пишат за изразни средства повече от това дабъдат цитирани фрази или думи от произведението като подкрепа на тезата, но пак си трябва човек да чете с разбиране. Помня нещо за Илиада, имаха за приятелството и войната, коетоо искаше само да си прочетат внимателно текста и да го осмислят, за да могат да си изградят тезата със съответните доказателства като цитати. Според мен това е напълно посилно за гимназисти, иска се четене с разбиране и малко разсъждаване върху прочетеното. Като във фундаменталните науки е - всичко е описано в условието на задачата. Дори колкото повече слушам и гледам на какво ниво е мисленето при все повече пубери, дори съм за това да пишат повече по литературни произведения, за да се научат да четат с разбиране и да разсъждават върху произведението. Това вдига и нивото на богатството на езика и начина на изразяване, анализиране на текста, персонажите, епохата и пр. Колкото повече истерично се писка как на гимназистите не им било трябвало, времето било информационно и пр., толкова по-наложително според мен е да се набляга на литературата, иначе минават на плоското ниво на Трансформърс и Игрите на глада.

Радвам се, че децата ти са се отървали, но не навсякъде е така. Имам си пример вкъщи. От него се иска следното - учителката обяснява какво внушава творбата, чрез разни изразни средства и това той трябва да възпроизведе на лист хартия на контролното. Горкият човек трябва да запомни точно какви внушения има произведението, защото много често той усеща различно нещата.
Но да не си говорим за частни случаи. Погледни настоящата програма за 8 клас и предложената на сайта на МОН. Има интересни разлики. Мисля че нещата няма да са така както ги описваш, стига учителите да се придържат към новото в програмата.

  Мисля, че не е задължително да се коментира по задължителен критерий за внушения на дадена творба. Би следвало всеки да интерпретира по собствено усещане и разбиране на дадено произведение, като обаче успее да защити тезата си. Тук може би посочването на изразни средства е само като доказателство в подкрепа на конкретната теза, която е избрал ученикът.

Защо тогава не обсъждат творбата, а им диктуват онова, което трябва да мислят за нея и това, което тя им внушава

    В един добре проведен урок по литература, би следвало да се води обсъждане, а не да се диктува.
 Миналата година в класа на детето ми, в 5 клас проведоха един час като няколко избрани деца с помоща на целия клас трябваше да защитят собствения си поглед върху няколко въпроса по ученото произведение. Почти целият клас беше във възторг и хареса този начин, но учителката им каза, че дори само един от класа да не е съгласен, няма да провеждат часовете така. Познайте кой единствен не хареса това - отличникът на класа.

Ами защото такъв ви е учителят.   Амбър го е казала. И да се смени програмата, такъв няма да изневери на себе си, почти съм убедена в това. Това не значи обаче, че другаде няма друг тип учители, на които и сегашната програма не им пречи да провеждат часа по литература интересно и да изискват на класно/контролно написването  на добре аргументиран, последователно и грамотно  структуриран текст, пък дори и тезата да не съвпада с тази на критика Х. Както казваш, случаи всякакви и все  минават в графата частни..

Джуди, не съм се интересувала  какви точно са правилата за ДЗИ и писането на есе, все пак не съм аз абитуриентка. Но пък имам  пресен пример покрай каката ни, завършила миналата година. Определено споделяше, че есетата й за подготовка за ДЗИ дават повече свобода на писане отколкото ЛИС и все пак се позоваваше  със сигурност на конкретния текст, а не пишеше  само по принцип. Основни пак бяха идеите на творбата, а на база тях размишляваше вече  и извън нейните рамки, правеше аналогии с други произведения и автори, даваше примери от настоящето в подкрепа на дадена теза.

Това е решение на учителя, не на учебната програма, която би следвало да обсъждаме.

И пак стигаме до извода ,че каквато и да е "програмата" ,няма ли контрол на изпълнението и ясно дефинирани изисквания все е тая . 

+1 , за жалост...

Нали не стигаме до извода, че няма нужда от птомрни?

Да, различни неща са. Дадох и линк с подробно обяснение. В сайта на училището на сина ми също има описание на жанра, макар и не толкова подробно.
Дали ще се придържа към определена творба, към определен автор или не- зависи от темата. Преди 20 и кусур години в единия ВУЗ кандидатствах с есе и се спрях на морален въпрос, като си служих с примери от цикъл разкази на един автор. По мой избор бяха разказите. Темата беше нещо от сорта на "човешкото и вечното в творчеството на....". Все пак при това задание естествено, че ще спреш на "творчеството на...".   Има си хас да не се. Никой не ми е пришил, обаче, конкретно произведение, темата не го предполагаше точно това.
Виж сега даденото от мен в цитатите по двата модула на предмета БЕЛ- частите "литература" и "български език". Във втората част, според плановете, които обсъждаме- новите планове, написаните, не нечии спомени и виждания, есето няма връзка дори с конкретни произведения и автори. То е върху "морален въпрос". Сравни го с есето по литература. Пак според тези нови планове. Нормално е есето по литература да има общо с произведенията, т.к. литературата обхваща произведения и автори. Тъй, както историята има друг предмет и есетата по нея имат друг характер.
Предметът, обаче, в случая е един- БЕЛ. Сиреч- накрая може да се даде всичко за проверка.   Може едното, може и другото и нищо не е задължително. Според програмите. Не според личните спомени и виждания, пак да кажа на когото и да било, вкл. и моите.  
За есетата при кандидатстване с такова след VІІ клас, например, няма придържане изобщо към конкретно литературно произведение или автор. Есеистиката там е от най- чист вид, върху морален и/или социален проблем. Като искаш- мотивирай се и с произведения, но това като никак не е задължително. Въпрос на избор на автора. Който зависи от формулировката на темата. Но през последните 6-7 години, поне откакто аз следя темите, обвързани с литературата, точно, не са давани.
Никога не съм споменавала /поне не и аз/ за писане "по принцип". Напротив, изрично подчертах, че няма такова нещо като "свободно съчинение". И какво въобще значи "по принцип"? Винаги има конкретика и мотивационна част, която стъпва на нещо, но това нещо не е задължително да е изучавано литературно произведение.
Мотивационната база може да е много широка- това писах и аз вчера- едно произведение, много произведения, няколко автора, сравнителен анализ на няколко, философско течение, съвременни социални проблеми и т.н.
Жанр, наистина различен от ЛИС, от интерпретативно /или както е последното му изкривено наименование/ съчинение по литературно произведение и/или автор.

За сравнение вижте дадената отново на сайта на МОН проекто програма по предмета за VІ клас. Там ще видите точно тези жанрове- анализ на творба, на текст. Там терминологията е различна- "различава и тълкува", "тълкува"...
Но есето е друго нещо. То е заложено като различен самостоятелен жанр в програмата за VІІІ клас.
Какво ще има "помежду", в VІІ, не е ясно, няма проект за там.
Относно тези два етапа, които обсъждаме на база на налични проекти, мога да споделя, че лично аз ги намирам за добре подредени.
Нека по- малките си анализират чужди текстове. /Преразказите са за ІV клас./ Трябва да се учат на основни правила на анализа, преди да преминат към лична мотивировка. Но след 14 години е нормално и задължително вече да могат да излагат лични тези и да ги мотивират.
Не може и не следва 12 години един човек да тъпче на едно място и да си губи времето, като обсъжда само какво е писал някой друг и какви са били намеренията и вижданията му. За основните класове бива, за средните е обидно и времегубещо.

Ако все още има учители по предмета, които не правят разлика между жанровете или не искат да си изпълняват програмата, то това би било нарушение вече на изискванията и липса на професионализъм. Избива на лични качества, на които темата не е посветена.
Такива, напр., са налице точно при диктуване на чужд анализ и изискване той да се възпроизведе възможно най- близко до зададения еталон.




Нуждата е огромна, налична от години. Не вярвам изведнъж да се запълни изцяло и качествено. Но поне трябва да се направи опит.