Има ли лек за ревността?

  • 21 502
  • 192
Пускам темата, тъй като не видях подобна, може би не съм догледала. Моля да ме извините, да ме насочите и да изтриете тази, ако съществува друга.
Въпросът ми е с конкретна насоченост, и не желая да бъда обстойно анализирана. Имам хабер на какво се дължи безумната ми ревност. Питането ми е дали има напълно излекували се, или поне такива в горе долу трайна ремисия. Ще се радвам да прочета рецепти от изпитани методи.
Благодаря предварително.  Peace
Виж целия пост
# 1
Напълно можеш да се излекуваш, когато спреш да обичаш човека, тогава няма да го ревнуваш, най - вероятно или поне не много.
Виж целия пост
# 2
Ако не си го наложиш сама, никой не може да те излекува.Казваш край, омръзна ми да се тормозя, животът е един, ще си го живея без ревност.
Виж целия пост
# 3
Някога бях ревнива. Мина ми - започнах да обичам себе си повече и да се чувствам добре в кожата си.
Виж целия пост
# 4
Няма оправия.
Лично аз в началото на връзката не ревнувам, щото нали уж е единствен, най най и т.н. Влюбя се и разбирам за изневяра, чатене и т.н. и започвам великото дебнене, което води до логична раздяла.
Не съм се излекувала, колкото и да ми казват че е така в живота, а аз знам че е така- не мога.
Виж целия пост
# 5
Не, няма лек.
И не, няма смисъл от нея.
Но.....
Спираш да ревнуваш, когато спреш да обичаш.
Виж целия пост
# 6
Има лек - приключваш връзката.
Аз не ревнувам, но веднъж попаднах на ревнив мъж. Олелеее, не мога да опиша смеха, който ме напуши, като разбрах, че е ревнивец. Спипах го да ми разглежда телефона. А беше по-млад от мен с 5 г. Страшно неуверен в себе си човек, въпреки образованието, хубавата работа, добрия външен вид, доброто възпитание и материална осигуреност от семейството му. Та си мисля, че ревнивците са неудовлетворени от себе си, не ценят себе си достатъчно, затова и подозират всички останали, че не ги ценят и само чакат сгоден момент да ги сменят с нещо по-добро. В края на краищата с вечното си дебнене, слухтене и прочие постигат точно това, от което се страхуват. Но тогава доста го подигравах за ревността му докато бяхме заедно,  а той ми развиваше теория, че ревността значела, че обичаш човека, и нямало как да не ревнуваш, ако не обичаш и обратното. После разбрах от общи познати, че майка му и баща му цял живот си правят сцени на ревност с повод и без повод - ми то детето на това е научено от семейството, какво да очаквам от него.
Виж целия пост
# 7
  Ревността не е любов.Ревността е неувереност, чувство за собственост,чувство за малоценност, липса на доверие и т.н..Нищо не се печели с ревност, само губиш и има двама души,  изтормозени, наранени и нещастни.И в много случаи ревността наранява невинен човек.А в други случаи ревността тласка човека да направи точно това, заради което го ревнуват.Не всеки път има поводи за ревност, в повечето случаи поводите са измислени.Това "ревнува ме, значи ме обича" е най-голямата глупост.Човек, който обича не би причинил това на човека ,когото обича.
Виж целия пост
# 8
 Ревността не е любов.Ревността е неувереност, чувство за собственост,чувство за малоценност, липса на доверие и т.н..Нищо не се печели с ревност, само губиш и има двама души,  изтормозени, наранени и нещастни.И в много случаи ревността наранява невинен човек.А в други случаи ревността тласка човека да направи точно това, заради което го ревнуват.Не всеки път има поводи за ревност, в повечето случаи поводите са измислени.Това "ревнува ме, значи ме обича" е най-голямата глупост.Човек, който обича не би причинил това на човека ,когото обича.

Напълно подкрепям всяка дума. Добре че главата ми увря навреме, иначе щях да съсипя една много хубава връзка.
Виж целия пост
# 9
Доста спорна теза е дали когато някой ревнува обича, или не. Човек може да изпитва ревност към родител, приятел, освен към любим. Щеше ми се да избегнем етикети като недооценен, несигурен, с ниско самочувствие и т.н. Нима самоуверените, успели и хармонични в душата си хора не изпитват ревност? Как правите разлика между любов и чувство за собственост?
Виж целия пост
# 10
  Любов е да го приемеш ,такъв какъвто е.Чувството за собственост е, когато си мислиш,че неговия живот и всичко случващо се в него ти принадлежи и трябва да се случва само с твое знание и позволение. Тогава започват лъжите, премълчаването, криенето и вече нищо не е същото.
Виж целия пост
# 11
Доста интересна тема

Цитат
Щеше ми се да избегнем етикети като недооценен, несигурен, с ниско самочувствие и т.н. Нима самоуверените, успели и хармонични в душата си хора не изпитват ревност?

Всеки човек в даден момент изпитва ревност
Въпроса е дали това чувство не те прави несигурен,а не че си бил такъв
Според мен самата ревност  е доста силно чувство и надделява над много неща
От един самоуверен човек ,можеше да станеш жалък

  Любов е да го приемеш ,такъв какъвто е.Чувството за собственост е, когато си мислиш,че неговия живот и всичко случващо се в него ти принадлежи и трябва да се случва само с твое знание и позволение. Тогава започват лъжите, премълчаването, криенето и вече нищо не е същото.

Точно
Виж целия пост
# 12
Може ли някой с ръка на сърце да каже, че обича толкова премъдро и духовно, без капка чувство за собственост? Защото за мен чувството за собственост може да не е толкова интензивно изразено като желание за контрол над нечий чужд живот, както бе описано по-горе.
Виж целия пост
# 13
Цитат
Защото за мен чувството за собственост може да не е толкова интензивно изразено като желание за контрол над нечий чужд живот, както бе описано по-горе.


Зависи точно в какво се изразява това чувство за собственост.
В добрия си вид- щастлив си, че този човек е с теб и държиш на него, както и той на теб и сте си близки.Тогава можеш да чувстваш сигурност, че той е само с теб и да се отдадеш пълноценно.

Но в другия случай- той или ти смята/ш, че е твоя собственост и че ти е длъжен за всичко и искаш да знаеш всичко,да ти се казва всичко не му даваш да диша и го третираш като своя собственост
Тогава става вече мания
Виж целия пост
# 14
Може ли някой с ръка на сърце да каже, че обича толкова премъдро и духовно, без капка чувство за собственост?
Ако някой го каже, то значи грам не обича другия.А и може би никого, освен себе си.

Не е първата подобна тема тук, която съм чела, най-вероятно няма да е и последната.И във всяка не минава без "..... неуверени, несигурни, отчаяни ...." и прочие определения.
Но каквото и да си пишем, фактите са си факти:
който обича, все някога изпитва доза ревност
който не обича, няма какво да ревнува
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия