Какво да правя с майка ми?

  • 15 648
  • 69
# 45
За съжаление не всички майки са като тази на тонкабонка. Понякога и на мен ми се иска да се гушна при мама, без да я товаря с проблеми, а просто да поседя така. Но това не ми се е случвало от 10+ години. И не защото сме скарани или нещо, а просто защото сме убили всякаква близост. Когато съм вкъщи съм като призрак, уж се сърдят, че малко ме виждат, но ако тръгна да им разказвам нещо, ми се карат, че гледали телевизия. Понякога и родителите са сложни...

Просто не смятам, че е голяма драма, когато си на 25 да не си толкова близък с родителите си.
Виж целия пост
# 46
marilyn12 , едно дете ли си ?
Обикновенно когато рожбата е една майките са такива като на Тонка  Peace пък и те живеят заедно.





Когато съм вкъщи съм като призрак, уж се сърдят, че малко ме виждат, но ако тръгна да им разказвам нещо, ми се карат, че гледали телевизия. Понякога и родителите са сложни...

Просто не смятам, че е голяма драма, когато си на 25 да не си толкова близък с родителите си.



Да са ти живи и здрави  Hug
да понякога хората са сложни  Wink


Имаше една сентенция май така звучеше :  'Ако някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава че не те обича с цялото си сърце.'




Виж целия пост
# 47
Дес, имам много по-голям брат, не съм едно дете. Като бях по-малка цялото внимание беше насочено към мен, просто защото брат ми беше голям мъж вече. Тогава пък ми дотягаше да ми досаждат, бях тийнейджър и изобщо не исках да прекарвам време  с тях.

Но сега вече почти не си говорим, освен някакви общи работи. Но знам, че ме обичат, де. Имам здравословни проблеми в последно време, а не им казах. Направих изследвания, ходих по лекари сама. Като се установи какво е, споделих. И веднага видях реакция, почнаха да се интересуват, да помагат, да питат... То е ясно, че ме обичат. Просто трябва по-често да го казват и показват.
Виж целия пост
# 48
 Peace

може би го показват , но  не по начина на нас който ни се иска или си представяме  Crazy


Виж целия пост
# 49
Peace

може би го показват , но  не по начина на нас който ни се иска или си представяме  Crazy




Може би. Отчитам им някои грешки, които се надявам да не повторя, ако имам деца някой ден. Сложна е темата с родителите. Гледам да съм им благодарна за това, което са ми дали и да не ги обвинявам за това, което са пропуснали. А и е по-добре като се видим/чуем да си говорим за по-позитивни неща, отколкото да им се оплаквам, че съм изморена, нещо ме е ядосало или съм имала тежък ден.
Виж целия пост
# 50
Не мога да разбера какви са тези глезотии да те гушкат , лигавят , възхищават и чистят след теб , когато си на 25 Г. . Оправяй си живота , намери си работа / досега да го беше направила / и бъди самостоятелен човек, не товари хората с проблемите си / моите родители не знаят повече от тях , въпреки че се установявайки и създавах дом в чужда държава сама , бременна и с дете на 3г. /
, помогни им ти с каквото можеш , но. да живеят при теб е малко немислимо за мен и да ме гушкат - аз ще потърся лекар за тях .
Виж целия пост
# 51
Всички сме така Simple Smile Ето този го казва правилно:

Виж целия пост
# 52
 Whistling Whistling Whistling
Виж целия пост
# 53
Аз не разбирам хората,които живеят за да се харесват и доказват на другите!

Важното е ти да си доволна от себе си, от това което правиш и постигаш сама Peace
Виж целия пост
# 54
Да, но тук "другите" не са просто някакви случайни хора от улицата, комшиите или еди- кой си, а родителите. Има разлика. Напълно обяснимо и в реда на нещата е едно дете да търси одобрение от семейството си. 
"Дете" на всяка възраст. Laughing
Но по принцип наистина трябва да се надрасне това в един момент, иначе остава като нещо, което винаги дърпа назад и пречи да се изгради пълноценен живот на зрял човек.
Виж целия пост
# 55
Ох, разбирам те защото като четох имам чувството, че моята майка е писала. Дядо ми винаги си делеше децата (и внуците) и майка ми беше ощетената и недоценената. То не беше приписване на имоти, криене на пари и едни такива истории.

Само, че дядо ми се разболя и другите му две ''златни'' деца не го погледнаха, изведнъж се заоправдаваха как майка ми трябвало да го гледа и тн. Еми гледа го, само, че той не може да я погледне сега от срам.  Осъзна грешката си, обаче вече е късно.

Но да знаеш, живей си живота и не обръщай внимание на майка ти. Отдай се на приятеля ти, и на тази част от семейството ти които те уважават и оценяват. Майка ти рано или късно ще осъзнае отношението си защото всичко се връща (пожелавам ти да е рано отколкото късно)
Виж целия пост
# 56
Майка ти е такава каквато е и няма да се промени КАКВОТО И ДА ТЕ ПОСЪВЕТВАМЕ ДА НАПРАВИШ.

Отговори си - Можеш ли да продължиш напред без тях, поддържайки добри отношения със сестра си?


Виж целия пост
# 57
Каквото и да ти напишем,сърцето ще те боли от несправедливото отношение.За съжаление,родителите винаги предпочитат едното си дете ,въпрос на чувствителност и интелигентност е да не го показват.Явно вече е време да разпериш криле и да се откъснеш от бащиния дом.Ти наистина си една успяла млада жена,щом учиш ,работиш и имаш до себе си човек,който те обича и уважава.Мисли за създаването на собствено семейство и не се оглеждай назад.Надали ще промениш майка си от сега нататък.Ако ти създава дискомфорт,просто ограничи контактите.
Това е и моето мнение. Т.Е. Промени своето отношение към нея. Peace
Виж целия пост
# 58
Гледам, че има и други съвети като този, който ще ти дам аз. Първо говори със сестра ти - кажи и как се чувстваш, обясни и, че не смяташ, че тя е виновна и не искаш да си разваляте отношенията с нея, независимо какви ще са отношенията ти с вашите. След това говори с родителите ти, че заради поведението им и отношението им към теб и приятеля ти не желаеш повече да поддържаш контакти с тях. Спри да работиш в тяхната фирма, намери си друга работа. Спри да им звъниш и да се прибираш. Няма да ти е леко и няма да е приятно, но ще е по-добре отколкото да се измъчваш така.
Ти си млада жена, която следва собственият си път и в това няма нищо лошо! Така трябва да бъде. Ние не сме копия на родителите си и НЕ ТРЯБВА да вървим по техните стъпки! Успех!
Виж целия пост
# 59
Любопитно ми е какво мисли сестрата по въпроса с отношението на майката. Възприема ли нещата по същия начин като авторката и дали се е опитвала да помогне по някакъв начин? Може би тя би могла да играе ролята на свързващото звено, ако бащата не успява.
Както някои писаха, сръднята и лошото отношение често се предават и към съответните внуци, което е още по-тъжно и болезнено за недолюбваното дете.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия