Двуезични и многоезични деца в България

Гарга шарена, дали пък? За прозиношението съм съгласна, но за граматиката - не съм. Умението, което най-добре се усъвършенства при децата до 5 г. е овладяването на акцента и това остава до живот, другото - днес го има, утре го няма, ако не се практикува редовно. Вярно е, че учат думи бързо, но и бързо ги забравят. А за граматиката - дори и нейтив спийкърчетата на 3 годишна възраст все още не са овладели собствената си граматика - много честа грешка е миналото време например, при което всички глаголи се спрягат като правилни, т.е. вместо went, детето казва goed. Иначе май не си чела какво писах по-горе (май не си чела много по темата като цяло) - ако на доста по-късен етап започнеш, лишаваш детето от години опит с езика, рискуваш то вече да е изградило нежелание да учи езика (защото например е овладяло рисуването и там му е много по-лесно, отколкото тепърва на 5-6 години да започва да учи думи) и да мрънка и да се тръшка, и т.н. А иначе за дипломата и важността й пак си в грешка - пусни го на нейтив без педагогическо образование, който да не знае какво да прави с 2-3 годишно дете, на което му става скучно през 5 минути и тогва може би ще разбереш, че именно за тази възраст са необходими педагогически познания. Като водиш детето си на лекар сигурно го водиш на педиатър, а не при най-голямото светило по вътрешни болести, например. ПЕДиатър, ПЕДагог. Свързано е с деца. Но ти си знаеш, звучиш много убедена в думите си.  
Иначе да, не отричам , че комуникацията с нейтив е плюс, стига да е направена както трябва.
ММММ, тази учителка в детската градина е за разстрел. Признавам, че има българи, които се пишат за учители по английски и пет пари не струват. Когато правя интервюта за учители по английски, попадам на такива образи, че директно им казвам да отидат и да се преквалифицират в чистачки, например. Да караш 4 годишно дете да попълва празното място в изречение е живо убийство на желанието за учене. Дано да си й казала да си гледа работата. Ако аз като майка-учителка попадна на такъв педагог, ще го изям с парцалите ))

Темата за учителите ми стана много интересна, Aeria. Смятам, че е много важно детето да попадне на добър педагог. Аз лично си изпатих много лошо от една детегледачка студентка, която уж щеше да го учи и на английски, защото беше завършила английска гимназия. Тя не само, че на нищо не го научи, но нямаше и никакъв подход към детето, не знаеше на български, как да комуникира с него, да не говорим, че имам чувството, че с нещо го плашеше.

Стигнахме до там, че той започваше да пищи, още щом я видеше. Така минахме на варианта с частната ясла, с детегледачката изкарахме около 2 месеца, просто не се получаваше.

От друга страна, съседката ми е музикален педагог и се е случвало, да го оставя по няколко часа при нея да го гледа, ако изляза по някаква спешна работа. Детето я обожава, всеки път като я види и лицето му грейва, няма нищо против, да го оставям с нея, даже не забелязва, че ме няма.

Смятам, че трябва първо да се изгради доверие между детето и преподавателя особено в тази ранна възраст. Хубаво е да е нейтив, но ако е нейтив без опит с деца, не виждам как ще се получи.

Аeria, чета те даже много внимателно. Нещата, които ти си прочела по темата, може да са много интересни. Но не е нужно да живееш с убедеността, че всяко прочетено нещо е вярно. На мен лично ми е много смешно някой като каже, че двуезичните деца проговаряли по-късно или задължително смесвали езиците, щото нали, по дебелите книги така пишело. Моята практика показва друго. Така че,  дай по-леко с изводите за пишещите и квалификациите, ако обичаш.

За малко дете приоритетите ми са в този ред - учителят по език в идеалния вариант би бил:
1) с усет и интригуващ подход към децата (което, за съжаление, не е равнозначно на педагогическа диплома. Особено в Бг е пълно с некадърни педагози. Примери - бол. Една такава преди години скоропостижно успя да откаже дъщеря ми от пианото)
2) native speaker
3) педагог

Това, разбира се, си е моето лично виждане. Отнася се само за ученето на език от малки деца (а не по принцип) и е основано на моя си житейски опит. Защото аз нещата не ги чета по книгите. Ежедневието ми последните 20 и няколко години е "лайв" - триезично и точно поради тази причина си позволявам да споделям в темата.

И с кое не си съгласна, не разбрах. Аз написах, че до 5-годишна възраст децата успяват да овладеят много добре един, два, че дори и три езика, а ти ми опонираш, че "нейтивчетата" на 3 правели граматически грешки. Ами правят. И обикновено докъм 5-6-тата година ги изчистват. При 2-3 езичните деца спорадични грешки има и много по-дълго, но това е друга тема. Не разбрах и каква връзка има тук рисуването. Някои деца не обичат да рисуват, а други - да учат езици, независимо накъде ги теглим ние, родителите. Написах, че ако не е "нейтив" учителят, ранното езиково обучение се обезсмисля. Не конкретизирах. Не във всички ситуации. Всъщност, аз си гледам от моята си камбанария и това мисля единствено за трети език преди 5-годишна възраст (това при смесените семейства, тъй като при тях, така или иначе, има възможност за научаване на 2 езика на "нейтив" ниво и без външна намеса). Когато става въпрос за чисто български семейства, които от ранна възраст въвеждат втори език за децата си, ползите са безспорни. Без нейтив - добре. С нейтив - още по-добре.

Цитат:
"И с кое не си съгласна, не разбрах.
Аз написах, че до 5-годишна възраст децата успяват да овладеят много добре един, два, че дори и три езика, а ти ми опонираш, че "нейтивчетата" на 3 правели граматически грешки. Ами правят. И обикновено докъм 5-6-тата година ги изчистват. При 2-3 езичните деца спорадични грешки има и много по-дълго, но това е друга тема. Не разбрах и каква връзка има тук рисуването. Някои деца не обичат да рисуват, а други - да учат езици, независимо накъде ги теглим ние, родителите. Написах, че ако не е "нейтив" учителят, ранното езиково обучение се обезсмисля. Не конкретизирах. Не във всички ситуации. "

Гарга шарена, не четеш внимателно и не се изразяваш ясно. Върни се към предния си пост, прочети го и тогава ми кажи дали пък не си написала, че до 5 годишна възраст децата усвояват ВСИЧКИ аспекти на езика - граматика, произношение и т.н. Аз не съм съгласна с това. Произношението се усвоява тогава - и уменията остават за цял живот, но за граматиката е необходимо по-дълго време, за речниковия запас също. Не съм съгласна и че ранния старт се обезмисля, ако преподавателя не е нейтив - "Не във всишки случаи" се появи сега, а иначе доста обобщително и крайно е написано в предния ти пост.

Рисуването беше илюстративен пример - просто една от многото причини, поради които детето в по-късна възраст може да не иска да учи език. Съгласна съм, че метафоричното споменаване на рисуването изискава малко въображение от страна на читателя, та затова сега се обяснявам пунктуално - знам ли те, може да си инженер. Нищо лошо към професията - просто те мислят по-цифрово, таблично и математически.

И пак едно сравнение - ако всеки гледа от своята камбанария, не е задължително да вижда, че слънцето изгрява от изток, защото камабанарията може да е със северно изложение, но това не променя общопризнатия факт за посоката на изгрева, изписан по големите книги.

Благодаря ти, че ме четеш внимателно!

Само да вметна, че ако инженерите бяха без въображение, щяхме още да си кретаме с конски впрягове. За останалото съм съгласна с теб.

Това не мога да го разбера честно казано - да буташ на малкото дете втори език,който за нито един от родителите не е майчин и не само да го учиш,ами и да му говориш само на този език.Намирисва на много амбициозна майка,което гледа завистливо на децата с родители от различна националност,че те от малки ставали двуезични.

Виждала съм много такива примери - и в България такива родители,които иначе и двамата са си българи,говореха на децата си само на английски и френски,после във френското училище и накрая тези деца не мога да говорят правилно на български и не знаят почти да пишат на български,а ако го правят - е на компютъра с шльокавица.

Във Франция двойка българи,които отказваха да говорят на детето си на български и сега той,на 15 знае точно 5 думи (тъй като бабата в България е учителка по френски и дори там не се говори на български).

Всеки си решава какво е най-добро за детето.

Нито на мен нито на съпруга ми майчин език ни е Английския но само това говорим на дъщеря ни и нито за момент не съжалявам за това. Тя  говори и БГ и Анг. като роден език. Сега и търся у-ще и ако можехме (финансово) въобще нямаше да учи в БГ у-ще а по скоро да ходи на уроци за да научи БГ. Не мисля че съм " много амбициозна майка,което гледа завистливо на децата с родители от различна националност,че те от малки ставали двуезични." а по скоро гледам да дам всичко което мога от себе си за детето си за да има по-добър старт в живота. Тези които записват децата си на английски от 1-2 годишни и те ли са завистливи? Не мисля. По -скоро гледат в преспектива и инвестират в бъдещето на децата си!

Не съм "за" Българчета да не говорят български но се случва по една или друга причина. 

Случва се с активното участие на родителите.
При такива случаи винаги си мисля - ами ако един ден на това дете му се наложи да кореспондира на български по една или друга причина и независимо, че уж е българин, нивото му на изразяване е на овчар /за граматика и правопис да не отварям дума/, как ли ще се чувства?
Понеже съм се нагледала на българи шофьори и обслужващ персонал в чужбина /нищо против професиите/, които смятат, че българския е излишен за детето им и им говорят само на чуждия език, щото видиш ли, не му трябвал български... Ама как и защо са го решили, не знам.

Не мисля.
Но за едно си права - всеки решава за детето си.

не се притеснявай! моят син (3-езичен) проговори на 3,5 г. аз съм лингвистка, така че никога не съм се притеснявала за това. но разбирам безпокойството ти. друг въпрос е, че за Б-я финският е малко или много "екзотичен", а инпутът е важен. старайте се да поддържате контакт с финско-говорящи и таткото да говори консеквентно само на фински. също така, Б-я не е страна, където мултилингуализмът е масово явление, затова наистина се искат повече усилия от страна на родителите. Но детето само ще ви е благодарно като порастне! Успех!

Здравейте   Имам момиче на 4,5 години и мом4е на 1г 8м. Мъжа ми е сириец, по очевидни причини не можем да ходим там и да учат езика на място.. Мъжа ми няма приятели с деца, с които бихме могли да общуваме и развиваме езика. Помежду си говорим само на български. В началото мъжа ми се опита да говори на неговия език, но срещна остър отпор от моето семейство, че ако не живеем в Сирия, този език щял да й бъде безполезен, мъртъв и едва ли не бреме, в крайна сметка и за него се оказа по-лесно да й говори на български.
Отвреме на време му става мъчно, че децата няма как да общуват с роднините в Сирия, но продължава да им говори на български.
От няколко месеца сме в  Австрия и се налага да учим и немски. От месец дъщеря ми ходи на детска градина , но за добро или зло се оказа, че има и друго българче в групата. Играе само с бългърчето и се съмнявам, че ще напредне с немския... Не искам да я местя в друга група, за да не й причинявам допълнителен стрес.



В темата прочетох мнения, че някои дечица осъзнавали, че са различни. Моето още не е осъзнало, че баща й не е българин. В българската детска градина срещнахме лют отпор от учителките, когато ги помолихме да не й дават, храна съдържаща свинско . Мисля, че в крайна сметка се съобразиха с желанието ни, но понякога имам съмнения. Учителките явно се опитваха да преглътнат факта, че баща й е чужденец , с чужда религия и култура и всячески натякваха, че щом детето е родено в България, значи е българче и там тва някаква си култура на бащата не било от значение...
Предполагам, че ако беше западноевропеец, щяха да превъзнасят западноверопейската култура    Но това не е по темата за многоези4ните деца  

Това което правим е да пускаме детски на арабски, но тя не ги харесва, защото не разбира.  Мрънкам на мъжа ми да опита да се свърже със семейства с деца, но на него не му се занимава. Най-големия ми ужас е, че ако свърши войната и отидем там,децата  ми ще се окажат в училище  без нито думи4ка по арабски и ще си останат неграмотни во веки....

Дъщеря ми знае 2-3 фрази и няколко думички, но не мисля че влага някакъв смисъл в тях. Примерно , когато роднините й я питат по телефона как е, и тя им отговаря "добре, как се казваш"

 

И аз съм на мнение, че говореното като майчин на чужд език при българчета е меко казано странно, но тук се събраха много привърженици на идеята и се оттеглих.
Не съм съгласна, обаче с теориите ви, че това е най-доброто за детето. Какво им е на останалите, които изучават втори език по-късно . Нищо им няма, сам по себе си езикът не е определящ за бъдещото развитие на детето, а обучението му като цяло. Има и чистачки с нейтив английски, има и милионери с лош такъв. Да всеки си решва за детето, спор няма, но окуцяването с българския си е чисто родителски проблем, а не щото така се получава.
 Искам да попитам майките на двуезичните в Бг, къде са татковците? За мен те са най- добрите учители на втория език, особено при малки деца. Мен хич, ама хич не ме притеснява бащиния му език, защото НЯМА начин да не го научи!
Нагоре споделих, живеем в Бг, с таткото говорим Бг, средата е Бг, при роднини ходим веднъж месечно за уикенд,детето ми проговори на бащиния си език и набора му от думи там е доста по-голям.

Не е че нещо им има на децата които проговарят по-късно 2ри език, а че на тези които им се говори от малки им е в пъти по-лесно.
Казвам го от собствен опит. Мен ме "хвърлиха" в американско у-ще на 9 години когато знаех само 10 думи на английски. Когато няколко години по-късно се върнах да уча в БГ 7ми клас моя английски беше като роден докато съучениците ми се мъчиха и учиха с часове думи и граматика (за произношение въобще да не говорим).
Нашия татко в случая просто не и говори на неговия език ...сега иска ама малко му е трудно че тя не го разбира. Но и от това съм намерила изход и много скоро се надявам че ще говори 3 езика съвсем свободно! За нея това не е въобще затруднение...напротив така има достап от сега до много повече хора/деца и култури.

 Подкрепям съвета на edna888 

Аз също смятам, че говоренето на чужд език от ранна възраст (когато той не е роден за никой от родителите) не пречи на развитието на българския. Всичко зависи от родителите. За щастие ние си имаме много грижовен татко и също такива баби, които се занимава с детето, възпитахме любов към книгите от съвсем ранна възраст и не се притеснявам за никой от езиците. Има много примери за едноезични българчета, които са неграмотни нито на своя нито на чуждия език, който учат в училище. За всяка ситуация има примери. Не одобрявам нежеланието на родителите да въвеждат своя език и го неглижират. както е при дамата с мъжа сириец. Този език - осбено в сегашните световни събития и времето, в което живеем - е особено ценен. Все повече хора, говорещи арабски (? поправете ме, ако греша) ще нахлуват в Европа и ако можех и аз щях да го науча.

И коментарът, че съм твърде амбициозна майка и го правя, защото завиждам, е толкова лек, че веднага може да се върне към авторката с подобен по глупост коментар. Не бих направила нищо с детето си от завист към друго.

Зои, разбирам те, но и аз като Роси 17 го правя, за да й е по-лесно да учи други езици по-натам. Обяснявах доста и за благините на ранното чуждоезиково обучение. А пък и нали все тръбят, че използваме само 10% от мозъка си. Е, така децата могат да изполват малко повече

Владея няколко езика (бащата също говори 4 езика), но на децата говоря само на български, а баща им неговия си език. Причината е, че колкото и прекрасно да владея езика, не ми е роден. По-важно е езикът да се учи правилно, отколкото да започваме от рано.
Баща им ги учи на неговия език от бебета. Английски започнаха да говорят заради факта, че комуникацията с таткото ни е на английски. В момента, в който видяхме, че английският им е ок, започнах да им пускам британски филмчета и набързо усвоиха произношението правилно.
По принцип, не бих си правила експерименти, ако не бяхме в тази ситуация.