На втората година, края на август получих писмо с обратна разписка. В него пишеше, че хазаинът е правил многократни опити да се свърже с нас по телефона, но вероятно сме му дали несъществуващ номер. Лъжа разбира се, обаждал се е не веднъж и знае номера. Та като не се е свързал, с настоящото писмо ни уведомява да освободим жилището в 2 седмичен срок, след изтичане, на който ще изнесе багажа ни на улицата.
Сестра ми беше на море, аз имах лятна работа, баща ми в чужбина. Помолих да ме пуснат за 2 дена и с майка ми заминахме за съответния град да вадим багажа. Хладилник, телевизор (от старите щайги), юргани, одеяла.....покъщнина от 2 години. Всичко си бяхме оставили, защото така и така плащахме летен наем.
Бяха минали всички класирания за нов прием и нямаше свободни квартири. И най-големите дупки бяха взети. След 2 дена обикаляне решихме да чакаме класирането за общежитие след месец и нещо. Но оставаше въпроса с багажа. Една любопитна съседка дойде да види какво тропаме (лятото се очаква да няма никой) и и предложих 1 наем да преместим багажа при нея. Врата до врата бяхме. Веднага се нави. Извлачихме двете с майка ми всичко. До вечерта приключихме. Извикахме хазяина, стоеше и ни гледаше невярващо. Не можело така бързо да сме се оправили, имало някаква тайна да му кажем. Не му казахме. Остана неплатена 1 сметка за ток, която още не беше излязла, но бяхме предплатили летен наем и затова решихме да не я платим - нормална компенсация, макар и малък процент от неприятностите.
Да, но като започнаха да изплащат стипендиите нашият екс-хазяин тарикат се обадил на свои хора в университета да не ни ги дадат и да го извикат. Там са мафия. И наистина ни спряха стипендиите, макар и напълно нелегално. Накрая му оставихме сумата, за да си вземем стипендиите, трябваха ни пари и нямахме време за разправии.