Как и кога разбрахте, че е дошъл моментът за раздяла?

  • 60 643
  • 217
# 90
Засмяна билка,мечтая за твоята комшийка .която работи в ДГ.На мен също ми трябва такава жена.Оглеждам се ,че училището наближава и трябва водене вземане.Пък и сега имам нужда,че препускам като кон.

Деситоо няма конфузни ситуации с общи приятели.Аз казвах ,че сме се разделили,а и те познатите ни са интелигентни хора и нямаше коментари или приказки.Аз не се срамувам от това ,че не ми е провървяло и съм се разделила.Много не разбрах какво имаш предвид под мисля че това е била целта му, по пример от неговите родители Важното е да имаш приятели на които да разчиташ,да звъннеш по всяко време...
Виж целия пост
# 91
Аз имам такива приятели на които мога да разчитам и съм го правила, те също са се опирали на мен. Но тези приятели са само мои (въпреки опитите в миналото да го приобщя, той се дърпаше). Общи приятели никога не сме имали, познати да но не и приятели. А този пример той го е взел от семейството си, аз не го разбирам по този начин всеки да си има свои кръг от приятели в които няма място за партньора ти.
Виж целия пост
# 92
Аз имам такива приятели на които мога да разчитам и съм го правила, те също са се опирали на мен. Но тези приятели са само мои (въпреки опитите в миналото да го приобщя, той се дърпаше). Общи приятели никога не сме имали, познати да но не и приятели. А този пример той го е взел от семейството си, аз не го разбирам по този начин всеки да си има свои кръг от приятели в които няма място за партньора ти.

Peace
Виж целия пост
# 93
Този въпрос с приятелите ... много ми е любим. В смисъл, че след раздялата разбрах кои са истинските ми приятели. За моя изненада жената, която по онова време смятах за една от най-близките мои приятелки ( и беше женена за негов приятел ) след раздялата просто реши,  че няма дори да ме попита какво се е случило. Автоматично прие неговата версия. Обърна ми гръб. Другото общо приятелско семейство направи същото. Доволна съм, защото така разбрах, че не са ми били истински приятели. В същото време много хора, които не подозирах, че ме уважават, се изправиха в моя подкрепа и ме поздравиха, че съм взела правилното решение. Сега са твърдо зад мен и смея да ги нарека истински приятели. Аз също им помагам с каквото мога.
Интересното в случая е, че тези, които ни бяха " общи приятели" и заеха негова страна след раздялата ( колкото и тъпо да е според мен да заемаш нечия страна ), в един момент се оказа, че вече и с него не дружат. Не знам какво се е случило. Не съм го разпитвала. Просто в един момент той " се изпусна" пред мен, че не са се събирали много отдавна на маса и рядко си говорят.
Като цяло не съм афиширала раздялата ни. Не я крия, не смятам, че е станало нещо срамно, дори се гордея с решението си да го напусна. Все пак на малко хора съм казала, но тези новини се разпространяват от само себе си някак...  Laughing
Виж целия пост
# 94
При нас нещата бяха "мои" и "негови" приятели/познати. След раздялата ни се заделиха от самосебе си. Аз казах на моите че нямам нищо против да се виждат с него, но да не ни канят заедно на празниците си. Той обаче се постара да се изложи жестоко, афиширайки всичките си простотии и хората се отдръпнаха, дори и доста от неговите познати. С течение на времето прекъснах връзка с много хора. При мен фактор се оказа не раздялата, а разстоянието и различния начин на живот.
Виж целия пост
# 95
При мен преместването в друг град също даде отражение на приятелствата.Не съжалявам ,че се преместих.Така и по -лесно преодолях много неща.Докато се огледам тук-так няма време да се мисли.
На детето нова градина,да научим комшиите,улиците и някак нещата бяха по -леки.
Скоро разбрах ,че едни от добрите ми/ни / приятели също продават и се махат от града/където е бившия/.Казаха ,че още едни хора са се махнали и на тях им станало скучно.
Виж целия пост
# 96
Здравейте на всички и по-специално на Черноглав врабчов кОМар. Моята ситуация е сходна с твоята, доколкото мога да разбера. На 26 години съм, мъжа ми е с 10 години по-голям. Детето ни е вече почти на 2. Но....аз не съм щастлива. Комуникацията ни-физическа и емоционална-прекъсна преди около година. Отчуждихме се и започнахме само да се караме и да се изнервяме един друг. Още повече натоварвя и факта, че живеем с родителите му. В резултат на всички несполучливи опити за разговори от моя страна, аз си намерих друг. Чудесен, мил, добър, разбран, работлив, грижовен...страхотен човек. Реших да си тръгна, но всички ме упрекнаха, заплашваха и да не говорим какви думи чух за себе си от родителите си. Ужасно е трудно никой да не те подкрепя или поне да направи опит да те изслуша. Сега продължавам да живея при мъжа си, но с абсолютно нежелание. На моменти дори губя смисъла на живота. Добре че е детето, че да имам малко щастие.
Виж целия пост
# 97
E, и така докога? Десет години, 20 години, 30 години.... Детето е малко сега, много по-лесно е да се предприеме решителната стъпка към раздяла. А другите, родителите.... те си имат своя живот, вие - своя. Причина като тази - приказки от близки и познати, липса на морална подкрепа, е до време причина.
Виж целия пост
# 98
Даже никаква причина.Или приказката "по добре за детето" да стоите заедно.Кое му е по добре?
Да ви гледа намусени,да се карате,да се разминавате като трамваи,да няма прегръдка и топлина между вас,да спите в различни стаи... newsm78
Една усмихната майка и един добронамерен баща дори и отделно е по-добре за детето.А и за останалите.
И как родителите ,като знаят ,че детето им/майката визирам/ не се чувства добре и пълноценно,тъжно ,а най-вероятно и плаче могат да го карат да живее с този мъж.И на 20 и на 30г пак ще ми е жал ,като плаче.
Познавам само един баща ,който натири дъщеря си и внуците обратно при мъжа и.Който ги остави без пари и изчезна,защото тя се върна в жилището му ,защото нямаше къде да отиде.Грозна картинка.Сега я издържат неговите роднини.Защото пък да не приказват хората ,че я изоставили.Луда работа.
Виж целия пост
# 99
И аз не си представям ситуация, в която да не застана зад детето си. Моите родители и тези на съпруга ми непрекъснато ме заплашват, че ще ми се случи едикакво си. Постоянно ми вменяват чувство на вина, че не съм си гледала детето, че имам семейство, а искам да го разваля... Не знам защо ми е толкова трудно да си тръгна и как стана така, че зетя стана като син, а дъщерята е чуждата? Много ме боли!
Виж целия пост
# 100
Що за родители са това  Shocked Аз не мога да си представя подобна ситуация, детето ми да страда а аз да си затварям очите, щото видиш ли имало семейство. Що за семейство е това, двама непознати обитаващи едно жилище и не можещи да се понасят. Ами то детето страда от цялата тази ситуация. Подобни оправдания "заради детето/децата" и аз съм ги чувала, но това не е оправдание аз да не се чувствам добре и аз да страдам и заедно с мен и децата само и само баща им да е наблизо .... не си заслужава Naughty
Виж целия пост
# 101
Sammy има предвид ,че нейните родители не застават зад нея в раздялата.
Да не са хора с положение и да ги е срам от раздялата ви?
Виж целия пост
# 102
Аз за нейните родители говорих. Като цяло пак неразбираемо  Blush
Какво срамно има в една раздяла, това за престъпление ли се счита, че да се смята за срамно не го разбирам newsm78
Виж целия пост
# 103
Охо,сигурно си малка...питай някой или порови в нета..
Че има много за писане.
Виж целия пост
# 104
Оооо, за някои е срамно, много!
Майка ми още крие, а минаха две години, на никого не е казала, все си хвали "зетя" пред всички. Е, започнали са вече слухове, но тя отричала... Щели да говорят хората. Ами да говорят! Те хората от градчето ми щото не са го засичали с гадже това лято във Варна. ooooh! /повечето от населението живее, работи и учи там, и повечето го познават/. Като я питали- бил с братовчедка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия