Как преодоляхте разликата

  • 7 198
  • 64
Извинявам се,че пускам тема с баналното "разлика във възрастта",но намерих една такава тема във форума и тя е заключена - не мога да пиша в нея.
Имам разлика с приятеля ми 10 години - аз съм на 20 той на 30.В отношенията ни разликата ни не се усеща,в разбирания,в предпочитания и възгледи също.Заедно сме от 1 година и въпреки,че не е много поради тази разлика се е случвало все пак да коментираме,че той ще ме почака докато порасна..ако мога така да се изразя и той ми е споделил,че за никъде не бърза.
Въпроса ми е към хора,които са/са били в подобно положение.Как с времето се случиха при Вас нещата - живеене заедно,сватба,бебе...?Мисля,че вече живеем в по-развит свят и това напримеер да станеш татко на 35 не е нещо странно или нередно.Нали така?
Кога на вас ви дойде времето да заживеете заедно и всичко последователно..
Виж целия пост
# 1
И какво странно има в това да станеш татко на 35? Много жени стават майки за първи път и след 35, какво остава за мъжете.
С мъжа ми имаме повече от 10 години разлика. Най-успешната ми връзка до момента. В бъдеще може и най-неуспешната да излезе, времето ще покаже.
Виж целия пост
# 2
Моята връзка е с10годишна разлика и най -успешната , но аз съм на 36 , той на 46 и двамата адега и развод , ти си в по-деликатна ситуация на 20г. Все още си с парти дух и нямаш нужда от по-уседнал начин на живот и тепърва ти предстоят "лудешките глупави " години / отбелязвам го в най-добър смисъл/ и в зависимост от темперамента на приятеля ти , ти трябва да ги изживееш , но доколко той е подготвен за това ... Много важен фактор за връзката ви според мен . Прецени сама с какво правиш компромис и дали си заслужава . Аз лично имах такава връзка на 22 и избрах правото си да се уча от грешките  си , които съм изживяла през най-лудешките , безгрижни и хубави години. Не те съветвам нищо , само описвам реалността.
Виж целия пост
# 3
Ами и ние сме с почти 10 години разлика! И на мен като на Май Тай това ми е най успешната връзка!
При нас нещата се получиха с времето бяхме гаджета 2 години, после се събрахме да живеем заедно(3 години),после сватба и сега вече един малък хулиган на 1г.и 2 месеца!За мен е напълно норманино един мъж да стане баща тогава когато се е устроил  в живота по някакъв начин, а не на 20-22 години когато не знае още какво иска от живота!
Самите вие нямате проблем със тази разлика, но доколкото разбирам от другата ти тема приятелките ти не те разбират и ти се влияеш от тях. Докато продължаваш да слушаш околните  ще продължаваш и да се притесняваш от връзката си!!!
Относно това,че ти казва че ще те почака докато пораснеш ,аз не виждам нищо лошо!
Виж целия пост
# 4
Не е проблемът, че той ще става баща късно, а че ти ще ставаш майка рано.

Имах такава връзка. Колегите му започнаха да го бъзикат, че е педофил. Той май им повярва или поне сериозно се е замислил, защото взе че ме заряза заради разликата във възрастта. Пък и го беше срам че го мислят за педофил (На 20 изглеждах като на 15 - късен пубертет, какво да се прави). А той на 30 вече оплешивяващ, та все мислеха че е баща ми или се обръщаха след нас по улицата като се държахме за ръце.

Обаче има 19-20 годишни момичета дето изглеждат доста по-големи от възрастта си, та ако не си с детска структура и физиономия, какъв ти е проблема че е по-стар.
Виж целия пост
# 5
Аз съм в такава "връзка" вече повече от 10 години Simple Smile
При нас разликата е 12 години, към момента сме женени, с детенце и т.н. Мен лично не ме е притеснявала тази разлика, но мога да кажа, че с годините става по-осезаема.
Ти си на 20 години, не се лишавай от младежките си трепети заради него - излизай с приятели, ходи по дискотеки или там каквото правят сега 20-годишните, той ако те обича, няма да "ревнува" от младоста ти, а ще е до теб. Не избързвай да се жените, само защото той бил по-стар, при това мъж на 30 години изобщо не е стар.
Виж целия пост
# 6
Аз имам пример пред очите си за един успешен 30-годишен брак. Дамата е 12 години по-млада от съпруга си. По-сплотено и любящо семейство не съм срещала.
Виж целия пост
# 7
Разликата ни не е 10 години. Малко, по-малко от 8 г. е всъщност.
Относно "да стане татко на 35 г." пиша. Може и да по-добре. Мъжа ми е станал тат8ко за пръв път на 25 г. и какво толкова, като гледам нито той е бил готов да е татко (да се грижи за семейство), нито жена му да е мама (да се грижи за семейство) съответно семейството не просъществувало.
Сега аз съм на 32, а той на 40 и ще имаме бебе. Мисля, че аз специално изчаках момента, когато да съм достатъчно зряла и достатъчно справяща се сама, за да имам дете и да съм уверена, че мога да се грижа за семейство.
Не ме притеснява, че връстниците на детето ми ще имат по-млади родители. Моята майка ме е родила, когато е била на 30, а баща ми е бил на 36 г. и това, че са по-възрастни никога не е било проблем. Не си спомянам да съм си мечтала да имам по-млади родители. Не винаги сме били в добри отношения или съм приемала всички техни решения, но винаги, когато нещо съм им се сърдила съм мислила, че не са прави заради характера си, а не заради годините.
Виж целия пост
# 8
нашата разлика е по-малка - 5 години, но когато се запознахме, аз бях също на 20, а той беше много по-голям като интелект и възприятия за света; в началото определено се усещаше разликата, имаше какво да науча от него /не говоря само за любовната връзка, а за света като цяло/; "взела" съм от него и съм пречупила през собствената си гледна точка много неща, за които все още съм му адски благодарна, защото съм го възприемала освен като гадже, също и като приятел и "батко"; след толкова години заедно разлики заради възрастта изобщо няма, оставам само индивидуалните различния, които съществуват във всяка двойка
Виж целия пост
# 9
Не знам теб какво те притеснява, това, че приятелките ти не те разбират ли? Ако вие си имате готини взаимоотношения и се разбирате, не знам къде е проблемът.

Аз и моят приятел имаме разлика 8 години, аз съм на 21. Разбираме се чудесно и имаме сходни възгледи. Разликата не е трябвало да я преодоляваме, а изобщо не я усещаме. Той по никакъв начин не ми пречи на студентския живот, напротив, дори често пъти излиза с мен и колегите ми. С неговите приятели също се разбирам, никога възрастта ми не е била проблем.

В същото време той си работи, развива се в неговата насока и е един завършен, пораснал човек. С наборите никога не съм се разбирала и двата ми опита за връзки с хора на моите години, бяха трагични.
Виж целия пост
# 10
Нашата разлика е 11 години. Аз съм на 22, а той на 33. Simple Smile Досега не сме имали проблеми в това отношение нито с мнението на околните, нито с никого. Може би, защото той е доста младолик и хич не му личи възрастта та не правим такова силно впечатление. Заедно сме от над година, живеем заедно от няколко месеца. Стига да не се връзваш на стереотипи (или на хорското мнение, ако го има при вас този момент) няма да имате проблеми. За мен лично това е най-хубавата ми връзка и не вярвам, че ще срещна по-подходящ човек камо ли на моята възраст.
Виж целия пост
# 11
Аз съм във вече 3- годишна такава връзка, разбирай- живеем заедно. Общо взето нямаме проблеми, но това са едни десет години в моя полза, в които иначе щях да правя каквото искам. Пътуване, приятелки, независимост... А сега се съобразявам с него за всяко нещо. Започвам да виждам неща в него, които са несъвместими с бебе, например. Навици, които не е променил за толкова години, а аз вече искам да се откажа от тях, не мислейки за деца, а за себе си. Развивайки се. Пушенето, например. За общи компании и дума да не става. Но, всеки си преценява според своята ситуация. Помисли си хубаво какво искаш.
Виж целия пост
# 12
just me,
много си млада, нямаш опит и не познаваш мъжете. Сега ти е време за други неща, а не за избор на партньор в живота.

Учи, забавлявай се, сега е времето за луди неща, млада и свободна;  Hug

Не прави грешката да заживееш с него сега, само защото не се разбираш с родителите си. По-добре да зависиш от тях и да се съобразяваш няколко години докато учиш, отколкото да зависиш от човек, който не познаваш добре и вероятно не е твоят партньор за цял живот.

Вероятно приятелите ти има защо да не го харесват.

Пиша ти тези неща от позицията на ранно сключила първи брак, дете и учене, голяма разлика във възрастта.
Имам дъщеря на твоята възраст и не бих била въобще хепи тя да се занимава с 30 годишни мъже.
Виж целия пост
# 13
Ами всъщност аз се забавлявам до колкото ми е възможно понеже всеки ден съм на работа,но рядко се случва да изпускам излизане/бар/дискотека и тн. и това да пропусна никога не е било защото той не иска или не дава,а поради това,че съм на работа.Относно последния коментар,личи си,че говориш от името на майка и това е нормално.Но аз не съм непълнотлетно момичер както звучи от фразата "дъщеря ми да се занимава с 30 годишни мъже".Млада съм и не бързам да порастна - той ако иска ще ме изчака.Притеснението ми не идва от това как ни гледат другите хора,защото никой не е забелязал докато не сме казали.Родителите ми го приеха много нормално и с тях не съм имала проблем.Просто ми е интересно как са се развили връзки на други хора в същото положение.
Виж целия пост
# 14
Просто ми е интересно как са се развили връзки на други хора в същото положение.

Статистически, шансът да останете заедно е нищожен.  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия