Новият проектозакон за образованието и децата с увреждания

Страхотно е, че подписите се увеличават.

Лошото е , че и аз губя мотивация.

Все пак надежда има, нали

Браво скъпи майки на " специални деца"
Поткрепям петицията и ще кажа на мои близки и познати да в подпишат!
И аз съм майка на дете със СОП голям проблем имахме с приема в детска градина, в няколко градини само като разбраха че сме с проблеми ни отпращаха а имат места за деца със СОП..
За щастие ни приеха в детска градина, детето е много щастливо имаме си и ресурсни учители и са много мили.
ТРЯБВА ДА ИМА ИНТЕГРАЦИЯ ЗА НАШИТЕ ДЕЦА!!!!

     Днес към 9.00 ч. подписите са 4049. Предполагам, че организаторите й -  съдружието "Защита на правата хората с аутизъм в България" - следят внимателно хода на обсъжданията в НС и няма да пропуснат да я внесат в НС в най-подходящия за това момент. Това, както и немалкото критични публикации в пресата и особено, започващият утре символичен протест на Ресурсните центрове (РЦ) е сериозен отпор срещу необоснованото им закриване и замяната им с някаква фантасмагория, каквато са поне засега Центровете за подкрепа на личностното развитие (ЦПЛР).
     Така че, първата точка от петицията е силно подкрепена. Но другите две могат и трябва да бъдат аргументирани още по-добре, за което можем да ползваме тестове от инициативата ни през 2012г.
     Според мен, най-съществено за недопускане приемането на членове 192 и 193 от проекта за закон,  както и за предотвратяване на възможни нови опити за заблуда и измама на родителите на децата със СОП и особено на децата от аутистичния спектър, е промяна на дефиницията за СОП.
     Ще аргументирам това и ще предложа текст за правна дефиниция.
     А сега ви предлагам откъс от интервю с г-жа Милена Дамянова, бивш зам. министър, автор на проекта и негов  вносител през 2012г., а понастоящем - шеф на Комисията по образованието на НС и вносител на "новия" проект. Откровено до болка признание на г-жа Дамянова за истинските цели на предлаганите промени за обучението на децата със СОП. През 2012г. тя шикалкавеше, но сега е пределно ясна:

"Ще закриете ли помощните училища и ресурсните центрове?

-Категорично не. Ще се преобразуват в модерни центрове за подкрепа за личностно развитие, в които да има повече специалисти, добра материална база, необходимата апаратура. Те ще са в постоянна връзка с масовото училище. Това е практика в много държави. Децата са записани в масовото училище, но се обучават в Центъра. В определени случаи те се събират със своите съученици, а определени учители от училището ще работят с тях и в Центъра. Няма да има орязване на бюджета, нито съкращаване на преподаватели. Напротив, дори ще има нови работни места, защото ще има нужда от специалисти. Законопроектът предвижда специалистите да бъдат в училищата и детските градини - там, където са децата. Искам да успокоя всички родители и да им кажа, че техните деца не само че няма да бъдат лишени от грижата на ресурсните учители, а ще я получават почти целодневно. Нещо, което към момента не се случва. Давайки по-големия процент от единния разходен стандарт за дете със специални образователни потребности, детските градини и училищата ще могат да назначат втори учител в паралелката, психолог и всички необходими специалисти за екипа, който се грижи и наблюдава развитието на детето. В момента държавата дава много средства през различни институции и доставчици на социални услуги, идеята ни е да ги обединим и да има реална, пряка полза за този ученик. Услугата трябва да е при детето, а не то да ходи при нея."

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4553575

На фейсбука на сдружението, за което споменах в момента върви доста оживено обсъждане на ресурсната помощ, което е интересно да се проследи не само поради обсъждането на заложеното в проекта, но и на други не много известни факти, свързани с ресурсното обслужване на децата със СОП.

Услугата трябва да е при детето, а не то да ходи при нея.

Абсолютно съм съгласна с това!

Лично аз, никак не съм доволна от ресурсното подпомагане. В нашия случай визирам ресурсната преподавателка и психоложката. Никакъв подход към детето, никакво съобразяване със заболяването и сина ми изпадаше в истерия, когато трябваше да се ходи при тях.

Точно "специалистите" от Ресурсно подпомагане, трябва да знаят, че всяко дете е индивидуална личност и трябва да имат индивидуален подход към всяко дете! Но не би!

Там трябва да има сериозни промени и допълнително обучение. В това им състояние, не мога да подкрепя ресурсното подпомагане.

Сигурна съм, че има и много доволни родители и дечица, но има и такива като нас, които не са попаднали на добри специалисти.

bojidara-mama, много са малко хората, които са доволни от ресурсното подпомагане, поне по мое наблюдение на 10 родители има 1 доволен. Не оставай с грешни впечатления, че сме доволни и нашите искания са в посока подкрепа на ресурсното подпомагане в сегашния му вид. Просто в определени точки има съвпадения на исканията, а нуждата от по-добра работа си остава.

Най-общо казано в сегашния закон искат във всеки по-малък град, а в големите градове на определени места да разкрият Центрове за личностно развитие, които уж ще бъдат във връзка с училищата, ще идват учители, ще ходят децата понякога в редовното училище...вероятността е 100% всички деца със СОП да бъдат задължени да ходят в тези центрове и да не ходят на училище. А за децата от аутистичния спектър си е направо записано в закона /това и са децата с ГРР, най-разпространената диагноза при трудно проговаряне. Сигурна съм, че на много места ще се опитват и децата с разстройство в експресивната реч да ги слагат в Центрове/ . Сегашния закон е така измислен, че възможността за изключване на много деца от образованието е видима. Но на нямат смелост да си признаят, че има още за обмисляне.

Таня, това не е вярно- за това къде да се обучава едно дете със СОП решаваща дума отново ще имат родителите му, както е и в момента.
А обучението на деца със СОП в центровете за личностно развитие ще осигури възможност за обучение на децата, чиито родители са преценили, че масовата среда не е подходяща за тях, както и допълнителна подкрепа за децата със СОП от масовите училища, които имат нужда от още допълнителна работа.

Ето как всичко се прави на парче.
МОН разработва и нови държавни образователни стандарти

TanyaMJ, напълно подкрепям мнението ти!
Не мога да разбера защо са ни ЦЛР, след като в Свищов ДУ от 13 до 16 часа са в ДЦДУ.И ако трябва още време за работа в ЦЛР, де факто ще отпадне автоматично присъствието им в училище или ДГ. 
Ето затова се подписах за запазване на РЦ като държавни. Общината нито ми осигури личен асистент, нито дава 318 лева на ДГ за детето ми. Представям си какви пари пак няма да даде за сметка на детето ми.  

Таня,
аз съм със сигурност един от доволните от ресурсното подпомагане, въпреки че далеч не е това, което ни се иска. Нашето момче, което е в 5-ти клас, е от тази година на дневна форма на обучение и завършва първия срок с количествени оценки по всички предмети. Ако не бяха ресурсните учителки - първите три години от РЦ, а сега по програма "Включващо обучение", това нямаше да се случи въпреки че, както знаеш баща му е личен асистент, направи магистратура по "Специална педагогика" и е непрекъснато с него в училище. През първите четири години ресурсните бяха буферът между детето и учителката, която беше добронамерена, но й се искаше да е колкото се може повече в ресурсния кабинет, за да не пречи на учебния процес. Те и понякога логопедката влизаха с него в час. Все пак не мога да не отдам заслуженото на учителката, че преодоля догмата, че на децата със СОП се пишат само качествени оценки и момчето получи нормално свидетелство за завършена начална степен на образование.  

bojidara-mama, не знам, дали има някой родител, който да не е съгласен, че "услугата трябва да е при детето", но това няма връзка с това, кой я осъществява. Специално за големите градове не е пречка ресурсните учители да са подчинени на друг, а не на директора на училището, за да са до детето. Не визирам специално РЦ - казвам на друго подчинение. Така те са по-независими и могат да защищават по-смело правата на детето, както беше при нас. Когато заплатата (по-малка от тази на другите учители) и изобщо мястото им зависи от директора, те трудно могат да правят това.  А би трябвало, ако не да са по-високо платени за работата им с деца с различни обучителни трудности и проблеми в поведението, то поне да са със заплатата на останалите учители. Назначаването на помощник-учители към училищата би допринесло много и трябва да влезе в закона и да се регламентира с ДОС.

Но за професионалните  и човешките качества на ресурсните учители, психолозите и логопедите в училищата/ДГ може да се говори много. Те не са в пряка зависимост от това, чии служители са.

Тази тема е повече за обсъждане на проектозакона по отношение на рисковете от сегрегиране и дискриминиране на децата със СОП, което е неизбежно при някои формулиравки в него.

pogar,
прочети думите на г-жа Дамянова в интервюто във в-к "Труд". Ще се радвам, ако се включиш в обсъждането и представиш вижданията и аргументите си. Надявам се Таня и останалите майки, с които изпратихме нашето становище и протест до НС, да се включат отново в обсъждането.

 n_alex76,
Наличието на държавни образователни стандарти (ДОС) за приобщаващо образование е conditio sine qua non (абсолютно необходимо правно изискване) за закона за образованието. В сега действащия Закон за народната просвета стандартите са в Правилника за приложението му и наредби, произтичащи от закона или правилника. Така че опитът да се прокара през 2012г. закона без ДОС за всичко,  не само за приобщаващото образование, е безпрецедентно в законодателната практика.
Когато към всеки текст на проектозакона бъдат приложени съответните ДОС, ще стане ясно всичко - кой за какво се бори и какво очаква  децата със СОП, въпреки и че сега е ясно какво - част от децата действително в масовото училище, но обучавани напълно или частично в групи, а останалите в ЦПЛР.

Представи си ситуацията. 10% от децата по света са с дислексия, не знам колко с дискалкулия и дспраксия и засега близо 3% с нарушения от аутистичния спектър (2/3 вербални и със запазена когнитивност). Да не говорим за останалите СОП, а само за тези, които са реално обучаеми в обикновена училищна среда В една паралелка може да има до 3 деца със СОП. Ти мисля се занимаваш със статистика. Вземи данните за децата в Свищов, които тази година трябва да са в първи клас и пресметни, какво се получава. Неизбежно е да има група (не паралелка), която ще е е сегрегирана и изпожена на присмех от останалите деца, ако е в у-щето и напълно изолирана, ако е в ЦПЛР. Това е смисълът на изпуснатото от г-жа Дамянова в интервюто в "Труд" и прикривано в други нейни интервюта и изказвания.

Изходът е в задължително назначаване на помощник-учители във всяко училище, които да отговарят за 1-3 деца във всеки клас, сформиране на групи по отделни предмети и повече ресурсно подпомагане - отново стигаме до стандарта. Ако са добре платени и се промени стандартът за броя часове на дете със СОП, ще има повече желаещи да станат РУ и няма да има разкарване от училище на училище. Трябва да се промени и стандартът за брой деца в паралелка и броя на паралелките.

Аз съм сигурна, че процента на доволните ще става повече. Работата на ресурсните  е с децата и повечето работещи изпитват професионално щастие, когато се виждат резултатите от работата им. И при това съсловие ще бъде така. Не исках да се конфронтирам с предишния пост към ресурсните.

Каквито са целите, такива ще бъдат и резултатите.
Например като детето е в училище - цел да покрива ДОИ с количествени оценки. Това е добра работа...
Когато детето е в нещо като Център за личностно развитие - цел да се научи да се самообслужва и да присъства в часовете по музика. Това ще бъде добра работа...

Много добре е описано в интервюто в Труд и цитираното от констанца за съдбата на ЦЛР. Не виждам да има нещо ново и дано всички заинтересовани да го прочетат и да си представят какво ще стане.

Таня и n_alex76,
вероятно си спомняте добре текстовете на проекта за закон, срещу които възразихме през 2012г. Не знам, дали сте сравнили тези и други текстове, отнасящи се децата със СОП,  с  внесения през 2014г. проект. Затова ще го направя за вас и останалите, които имат желание да разберат, какво се е променило за изминалите две години. За улеснение пускам материал на МОН под формата на слайдове, който ми изглежда като "опорни точки", към които станахме много чувствителни през последните години.

http://rio-sliven.org/rioup/actuality/aaaactual2012/09_07_2012/presentation.pot

1. Към чл.5 за основните "цели на предучилищното и училищното образование" е добавена нова алинея ( формиране на толерантност и уважение към правата на децата, учениците и хората с увреждания;

2. Към чл.7 за правото на образование е добавена нова алинея (2) Приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование;

3. В проекта от 2012г. чл. 26. (1) гласи: „Центърът за подкрепа за личностно развитие е
институция в системата на предучилищното и училищното образование, в
която се организират дейности, подкрепящи приобщаването, обучението и
възпитанието на децата и учениците, и се осъществява кариерното им
ориентиране и консултиране.”,

а текстът от 2014г. е: „Центърът за подкрепа за личностно развитие е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се организират дейности, подкрепящи приобщаването, обучението и възпитанието на децата и учениците в сътрудничество с учителите, обучаващи ги в училище. [Чл. 26. (1)]

т.е. премахнато е „кариерното им ориентиране и консултиране” и е добавено „в сътрудничество с учителите, обучаващи ги в училище”.

Защо мислите, че е направена тази промяна? Според мен тя съответства на промяна в намеренията по отношение обучението на децата със СОП в масовото у-ще (вижте по-горе интервюто на М.Дамянова с „Труд”. Децата, които ЕКПО прецени, че не стават за масовото у-ще, само ще се водят в у-щето, а реално ще са в Центъра (ЦПЛР). Те ще са нещо като или направо ПУ. Този замисъл се потвърждава от следващата ал (2) не осигурява завършването на клас и етап и придобиването на степен на образование и/или на професионална квалификация.

4. В проекта от 2012г. чл. 97 (4) гласи: „За учениците със специални образователни потребности, които се обучават интегрирано в паралелка по индивидуален учебен план, може да  се организира обучение в отделна група в зависимост от индивидуалните им
потребности.”

Тя е заменена в проекта от 2014г. с (5) Не се допуска обособяването в паралелки или групи на учениците със специални образователни потребности, които се обучават интегрирано по индивидуален учебен план.

За улеснение:
Вариант 2012
http://parliament.bg/bills/42/354-01-16.pdf

Чл. 192. (1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат
постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и ученици с умствена
изостаналост, с множество увреждания, със сензорни увреждания и с разстройства от
аутистичния спектър в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т.
1-3 може да се организират специални групи.
(2) Обучението на учениците по ал. 1 се организира при условията на чл. 43, ал.
3 и 4.
Чл. 193. (1) За подпомагане обучението на деца и ученици с умствена
изостаналост, с множество увреждания може да се организират и паралелки и групи на
деца и ученици от детските градини и училищата по
чл. 37 в центровете за подкрепа за личностно развитие и в системата на социалното
подпомагане.
Чл. 195. (1) Въз основа на областната стратегия по чл. 194 се приема общинска
стратегия за личностно развитие на децата и учениците.
(2) Стратегията по ал. 1 се приема от общинския съвет за период от 4 години.

Вариант 2014
http://parliament.bg/bills/43/454-01-51.pdf

Чл. 192. (1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и ученици с интелектуални затруднения, с множество увреждания, със сензорни увреждания и с разстройства от аутистичния спектър в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3 може да се организират специални групи.
(2) Обучението на учениците по ал. 1 се организира при условията на чл. 43, ал. 3 и 4.
Чл. 193. (1) За подпомагане обучението на деца и ученици с интелектуални затруднения, с множество увреждания може да се организират и паралелки и групи на деца и ученици от детските градини и училищата по чл. 37 в центровете за подкрепа за личностно развитие и в социалните услуги в общността.
Чл. 195. (1) Въз основа на областната стратегия по чл. 194 се приема общинска стратегия за личностно развитие на децата и учениците.
(2) Стратегията по ал. 1 се приема от общинския съвет за период от 2 години.


Аз пак искам да наблегна на чл.192 в двата варианта. Има лека промяна за умствена изостаналост, но диагнозите не са премахнати.И забележете: допуска се и за детската градина! Време, което е много важно за развитието на децата ни.

n_alex76
Преди тези големи "препъни камъни" (192 и 193) има още няколко по-дребни. Но след като вече си видяла разликите, ще коментирам някои от нещата, които си забелязала и ти. Замяната на "умствена изостаналост" с "интелектуални затруднения" е трик, за да могат в специалните групи да се напъхат повечето деца със СОП.

Един закон трябва задължително да използва официалната номенклатура за всичко, което визира - в случая за умствено състояние. Термини като "интелектуални затруднения", "интелектуални особености" и т.н. могат да ползват НПО и ако щат психолози и логопеди и всички, на които се струва, че подобни термини звучат по-меко и са по-малко травмиращи родителите.

По действащата за всички страни с изключение на САЩ Класификация на болестите на СЗО (МКБ-10) - подписана от Правителството на България и като така задължителна, терминът е "умствена изостаналост", която е 4 степени и се измерва с определяне на ІQ. А "интелектуални затруднения" е нещо субективно, позволяващо лесно създаване на специална група. В новата Американската класификация DSM-5, 2013) терминът "умствена изостаналост" ("mental disability")е заменен с "Intelectual disability" (интелектуално увреждане).

Докато не се промени МКБ-10 сме длъжни да следваме нейните термини. Иначе всеки може да си тълкува нещата, както му отърва.

Започнах успоредно да ги сравнявам.В някои части новият вариант е по-изпипан.
Обаче интерес предизвика в мен чл.24, ал.4:
стар текст:
(4)
Децата, постъпили в яслени групи в детските градини, се отглеждат при
условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването.
 нов:
(4)Децата, постъпили в яслени групи в детските градини,се отглеждат,възпитават, социализират и обучават по стандарти за ранно детско развитие, утвърдени от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката

Чудя се едно дете в ясла по какви стандарти трябва да се обучава?

От линка на уикипедия за:
Инвалидност
Интелектуални затруднения
Интелектуалните затруднения представляват широко понятие, което включва от изоставане в умственото развитие до познавателни дефицити, било то твърде леки или твърде специфични, до случаите на квалифициране като умствена изостаналост. Интелектуалните затруднения може да се появят във всяка възраст. Умствена изостаналост представлява подтип на интелектуални затруднения, а терминът „интелектуален“ за хората с увреждания вече е предпочитан от много привърженици в повечето англоговорящи страни като евфемизъм за умствена изостаналост.

Така въведено това понятие вкарва и децата в тази група, които са със запазен интелект, но с психо-моторно изоставане за възрастта си.

10 000 граждани ще могат да внасят закон в парламента