Любовта или добрият брак

Бракът по любов е модерна измишльотина. А сексът се учи. Това е моето мнение.

И защо трябваше да го кажеш като анонимен?

И какво излиза- че бракът е договор

Аз писах за моята даже не баба, а прабаба, т.е. още по-назад в поколенията, която и тогава не приемала подобни глупости.
Разделила се беше с прадядо ми, доколкото знам заради негова еднократна изневяра, и въобще не й пукаше от това. Отгоре на всичко е била дъщеря на свещеник, възпитавана в семейни ценности и всичко, както си трябва.
Радвам се, че имам подобен пример пред мен, защото всеки човек трябва да има достойнство и избор, не да повтаря някакви мантри, че семейството е до гроб и да живее дните си в капан с човек, който явно не го обича.

Бабите и дядовците ни са хора като всички нас, смешно е да мислите, че не са имали тръпки, любови и не са правили глупости всяко поколение мисли така за по-предните, но всъщност всички са еднакви  

So Lucky*, материалното винаги е било в центъра за част от хората, няма измъкване от това. Англичаните са продавали дъщерите си за любовници на краля на по 12-13 г. за едно графство или парче земя, а придворните дами са се избивали за леглото му или това на приближените му, защото носи облаги. Извинявам се за отклонението, но точно сега съм на вълна такива книги и като гледам какво е било едно веме за власт и пари, това днешното е бял кахър  
Та дали ще е за замък, титла, БМВ, екскурзия или чифт волове, всяко общество си има своите неща, които привличат една част от хората, те са си такава порода и не са нито новост, нито ще изчезнат...
Имало ги е и по времето бабите ни, личен момък или мома на еди кой си големец, уредено сродяване и т.н.
Нищо ново под слънцето  

Много ясно. Бракът е юридически договор с права и задължения на страните, който е възможно да прекратиш при неудовлетвореност чрез развод.

И понеже е договор, двете страни в него са равноправни и влизат и излизат  с равни права. А не като нашите баби - взимат ги за съпруги за да перат и готвят (=слугуват)...Между другото, в дилемата на авторката няма опция, при която мъжът и жената да са равни. Понеже сами се поставяме в подчинено = робско положение, си оправдаваме и избора и позицията с късмета.

Моят мъж поне не е стоял на сухо и не е станал злобар.  
Харесван и желан е и това ме кефи, да. Няма да хвана някой мухльо дето не може кьорава жена да омае. 

Да не си ти този приятел, че толкова се засегна? 

Аууу, недейте така де, петък е, усмихнете се малко

Хаха и това се случи. Точно заради някакъв лек флирт на моя мъж с колежка нещата при нас от близо година насам взеха много лош обрат. Почти се бяхме развели по мое настояване. Дълга история....той ме беше притиснал да имаме още деца,а аз неискам,той ме забремени,а аз направих аборт и после забелязах "онези" признаци като когато на мъжа главата се рее някъде,но се направих на нищо неразбираща,защото мен си ме устройваше да не ме закача,да си блуждае и да съм си почти като без мъж,но един "прекрасен" ден си забрави скайпа отворен на компютъра и заспа. Така разбрах за флирта и стана една.....маани-маани! От съвсем скоро (месец-два) съм се кротнала и съм си преразгледала приоритети и настройки за бъдещето.

+1 (включително пикантните подробности на няколко поколения назад )

+1   

Според мен не може да се каже, че едното ще е задължително лошо, а другото задължително добро. Всичко е много индивидуално и в темата се дадоха много примери вече. Аз когато се омъжвах смятах, че съм избрала добрия брак. Започнах да излизам с мъжа ми когато бях прекратила една ученическа любов и някак не можах да изпитам към него същите чувства. Не беше лудо влюбване за мен, но с времето го заобичах. И отстрани сигурно всичко изглеждаше перфектно. Той отдаден на семейството си баща, свекърите също бяха свестни, строяхме си наша къща и материално всичко беше добре. Но аз не издържах. Защото колкото и да беше прекрасен той в началото, така в един момент започнаха да се проявят лошите му черти и се започна един психически тормоз. Първо по малко, после по повече докато в един момент се превърна почти в ежедневие. Не издържах. Разделихме се преди 2 години и още ме тормози Неговите чувства, които ми е трудно да нарека любов, по-скоро вманиачаване бяха много силни. И между другото точно липсата на толкова силни чувства от моя страна може би го караше да се чувства несигурен. Той много добре знаеше как се чувствам аз и уж го приемаше, но въпреки това много му се искаше аз да се чувствам като него и когато това не се получаваше - скандал.
Та така, сега си мисля, че трябва да се пробвам по любов да видим там какво ще излезе

Ама извинявай, аз не те разбрах, защото от написаното от теб, което провокира моя коментар излизаше следното "Мъжа ми е свестен, работлив, добър, любящ, НО аз вече не го обичам. Какво да правя" От сега казаното се налага друго - не сте били на едно и също мнение за нещо важно, това е предизвикало конфликт, който ви е отчуждил, той ти е изневерил и това окончателно те е отдръпнало от него. Правилно ли обобщих?

Не ми е изневерил,поне не физически. От това,което си бяха писали във фейсбук разбрах,че флирта им е бил на доста начално ниво. Дори реално не са правили нищо заедно,а само са се виждали на работното си място измежду колеги и са си хвърляли "белтъци" и бля-бля,но останалото е само писане и канене да се виждат на саме.За мен обаче това беше достатъчно проблем на фона на това,че имаме строга уговорка и манталиттети да не го правим. Това е едно от недопустимите неща за прошка в брака ни. Той престъпи голям наш закон. И да...от там се започна. Първо се тръшнах за една седмица,след това започнах и аз да си чатя,за да му го върна,но и моето продължи само на чат,после се карахме дълго време и му исках развод,той ми се молеше и реши да върне времето назад,стана,както беше в началото и така.....реших да не правя глупости и да развалям семейството,но някак съм се отдалечила от него, нито секс ми се прави вече с него (всъщност и с никой друг,но нямам и други дразнители) и определено сме далечко от "голямо,щастливо семейство",та се чудех дали не греша като решавам да жиея така,но от друга страна той пак си стана добрия любящ и внимателен съпруг от преди.....определено в момента грешката идва от моя телевизор,но така става по принцип и за това хората трябва много да внимават какво правят и как грешат. Детето е също голям фактор за решението ми да не се разделям с мъжа ми. То ми е приоритет и съм готова да пренебрегна този път големия си егоизъм. По принцип съм си егоистка и доста мисля за моето си благо.

Фиона, както разбирам, той се е разстроил, че си махнала детето, което е искал. Което, разбира се, в никакъв случай не го оправдава за флирта, като опит за самоуспокоение. Добре е станало, че си хванала в зародиш забежката, че после вече е щяло да стане мазало...