Сапфир беше казала, че щом и Шойбле предаде фронта, няма на какво да се надява повече. И е права в това - само че въпрос на гледна точка, защото аз мисля, че Шойбле не е предал фронта. Просто и той, както всички политици, действа в определени рамки и обстоятелства.
Добре го е формулирал този икономически наблюдател на ББС:
Analysis: Robert Peston, BBC economics editor
....
Or to put it another way, euro politics and euro economics of Greek debt forgiveness point in diametrically opposed directions.
Which is why no-one should see today's important bailout agreement for Greece as a permanent happy ending.
А ти какво си видяла и разбрала - твоя си работа. Приключих с това.
Да, коментирали сме го това, писала съм и моето мнение. Сриването на ЕС да дълъг процес е, но началото на края може да се види, а това не се вижда, за щастие. Няма как, когато имаш съюз, който обаче е без централизирана власт, без обща фискална политика, неговорещ един език да няма подобни проблеми. Но тъй като е безалтернативен и връщане назад няма, смятам, че следващата крачка, на новото поколение политици разбира се, ще бъде именно постепенното централизиране на държавата Европа. Няма как да се избяга от това. Всъщност нищо учудващо няма в поведението на нито една държава.
Никаква агония не удължават, каква алтернатива имат спрямо Гърция? Никаква. Какво да я направят? Всичките алтернативи са нереални и неизпълними на практика като това да я изгонят, например. На думи е много лесно, но на практика не е. Тук няма общо с това, че хората са избиратели при това нелогични. Напротив, немският ирационален избирател много би се радвал ако я изгонят. Друг е въпросът, че не могат, де. Единственият реален и на практика изпълним вариант е: дават заеми, Гърция прави реформи. Това е. Какви ще ги сътвори, ще се види. Няма друг начин.


А не евреите са много добри по сметките.