Секцио или нормално раждане?

  • 69 310
  • 668
# 225
  Не се забравя.Едва ли има жена,която да забрави най-значимото събитие в живота си.Болката също не се забравя,но поне при мен емоцията и щастието бяха по-силни от нея,та за това бих се навила пак.Мисля,че всяка секунда изтърпяна болка си е заслужавала като гледам сега малкото човече.
Виж целия пост
# 226
  Не се забравя.Едва ли има жена,която да забрави най-значимото събитие в живота си.Болката също не се забравя,но поне при мен емоцията и щастието бяха по-силни от нея,та за това бих се навила пак.Мисля,че всяка секунда изтърпяна болка си е заслужавала като гледам сега малкото човече.

По едно време си мислех, че няма да забравя. Ама второто раждане някак изтри спомена от първото, а после да си кажа честно, не си ги спомням като най-значимия ден в живота си.

Иначе след първото раждане яко се бях спекла, имаше и малки проблемчета и си мислех, че ще си остана с едно дете.

Сега вече ако ще завъждам още едно дете, раждането ще е някаква подробност. Средно интересно събитие. Имала съм много по-смислени и трансцендентални моменти.
Виж целия пост
# 227
И аз искам още едно, но в никакъв случай не скоро.Раждането и бременността не сме спъват толкова, колкото първите три месеца след това. Направи бях като в транс. Всички ми бяха криви и всичко ми беше криво, само ми се плачеше и бях в луда паника, изпокарах се жестоко с всички , най-вече с  ММ. Просто беше ужасно ей това не искам повече да го преживявам, затова се надявам като минат няколко години и да го позабравя.. и при второто евентуално силно се моля да не е така..
Виж целия пост
# 228
Че аз до ден днешен си рева и това така си остана. Иначе аз се карах със всички докато бях бременна. Бях от най-кошмарните бременни, които могат да съществуват. И само да не станеше моята... #2gunfire #2gunfire #2gunfire #2gunfire
Виж целия пост
# 229
И аз съм от забравящите. Бременността ми беше неприятна първите 5 месеца, но с радост бих повръщала отново, знаейки какво ме чака на финала. Раждането не беше като песен, не беше и много тежко. Болката за мен и моите усещания беше в рамките на търпимото. Единственият ми проблем произтече от размерите на бебето. Но просто малко по-дълго се възстановявах. Следродилни депресии и т.н. не съм имала, първите 2-3 седмици бях като пребито куче и с разранени зърна, после влязох в крачка. Вече поне съм наясно какво ме чака и къде грешах  Laughing Искам второ дете, но поне още 2 години да минат. Искам дъщеря ми да е сравнително самостоятелна, не да тичам след 2 бебета.
Виж целия пост
# 230
Цитат
Искам второ дете, но поне още 2 години да минат. Искам дъщеря ми да е сравнително самостоятелна, не да тичам след 2 бебета.
Това е заблуда да знаеш  Laughing Ей го моя след няколко дни ще удари 5 и е по бебе от сестра си  hahaha Някак покрай нейното раждане се вбебеши  Blush Може би след 6-7 година се получава търсения от теб резултат, но като че ли децата с голяма разлика нямат общи интереси и не стават близки  Thinking

Аз забравих първото раждане отдавна , имам някакви мътни спомени, че към края бях отчаяна и много ме болеше, ама явно не е било толкова страшно, защото след няколко месеца вече мислех за второ дете.Секциото няма какво да му помня, не ме впечатли, не ме боля силно.
Виж целия пост
# 231
При мен ли точно... не, аз отдавна съм го забравила, имам си други причини. Моето раждане все пак беше леко.
Но имам 1-2 такива примера, на хора останали си с 1 заради ужаса от раждането.
Както пък тук, из форума пишат няколко  дами, които  по техни думи, не желаят  второ, защото не искат наново да минават през бременността(не раждането).
И аз така мисля. Мога да родя 10 ама бременноста е нещо ужасно за мен.  Дори и ритници те не ми харесват. Ама на няма на килограм деца.
Виж целия пост
# 232
Аз имах неприятна бременност, с разни куриозни моменти и целият този стрес, притеснения и неразположения хич не ми се преживяват отново. Е, някои неща няма как да ги преживея отново...надявам се  Rolling Eyes
Имах големи проблеми със стомаха-киселини, ппвръщане. Първото тримесечие ядях само ябълки и препечени филии. Повръщах по спирките, едва изтрайвах на работа, заради миризмите. Боже това с обонянието направо ми скапа живота.
Към края на бременността се пооправиха нещата, но тогава пък не можех да ходя заради ставите и кръста. Долу до входа да сляза и веднага контракции, сякаш ще ми се изтърсят вътрешностите.
Чаках с нетърпение края на това нещо. 
След раждането, когато за пръв път отидох сама до магазина се чувствах много странно, че мога да ходя и от лекотата на движенията.
Виж целия пост
# 233
Аз имах неприятна бременност, с разни куриозни моменти и целият този стрес, притеснения и неразположения хич не ми се преживяват отново. Е, някои неща няма как да ги преживея отново...надявам се  Rolling Eyes
Имах големи проблеми със стомаха-киселини, ппвръщане. Първото тримесечие ядях само ябълки и препечени филии. Повръщах по спирките, едва изтрайвах на работа, заради миризмите. Боже това с обонянието направо ми скапа живота.
Към края на бременността се пооправиха нещата, но тогава пък не можех да ходя заради ставите и кръста. Долу до входа да сляза и веднага контракции, сякаш ще ми се изтърсят вътрешностите.
Чаках с нетърпение края на това нещо. 
След раждането, когато за пръв път отидох сама до магазина се чувствах много странно, че мога да ходя и от лекотата на движенията.

Все едно аз съм го писала. Дори сънувах кошмари с парфюмите на колежките.  hahaha
Виж целия пост
# 234
Аз имах неприятна бременност, с разни куриозни моменти и целият този стрес, притеснения и неразположения хич не ми се преживяват отново. Е, някои неща няма как да ги преживея отново...надявам се  Rolling Eyes
Имах големи проблеми със стомаха-киселини, ппвръщане. Първото тримесечие ядях само ябълки и препечени филии. Повръщах по спирките, едва изтрайвах на работа, заради миризмите. Боже това с обонянието направо ми скапа живота.
Към края на бременността се пооправиха нещата, но тогава пък не можех да ходя заради ставите и кръста. Долу до входа да сляза и веднага контракции, сякаш ще ми се изтърсят вътрешностите.
Чаках с нетърпение края на това нещо.  
След раждането, когато за пръв път отидох сама до магазина се чувствах много странно, че мога да ходя и от лекотата на движенията.

Ха-ха! Всичко е толкова относително- и аз преживях същото, само че го броя за лека бременност с неразположения в реда на нещата. С контакции, които биха накарали първескиня да ходи в родилното, си гонех петгодишния по градинките.

Зависи колко ще драматизираш. Е, не бях във върхова форма, но и не го броя за нещо невероятно, което не може да се оправи с малко почивка...

Иначе тия драми са по-скоро с първата бременност. С втората всичко е в пъти по-бързо: и адаптацията с гаденето, и възстановяването след раждане. Просто тялото вече не се хаби толкова, а и някои адаптации си остават.
Виж целия пост
# 235
На мен пък нито веднъж не ми се доповръща, въобще не усетих, че съм бременна. Болката от контракциите и секциото беше по-малка отколкото при М преди бебето, но докато бях бременна ми идеше да се метна отнякъде. Просто имах чувството, че ще гръмна. А някой като ме поздравеше, че съм бременна ми идеше да му забия един в муцуната  Joy Искам още деца, и още 2 да ми даде някой, няма да откажа  Mr. Green но дори само мисълта да преживея отново това ме побърква, въпреки че знам после колко е хубаво.
Виж целия пост
# 236
Моята бременност беше песен отвсякъде, изобщо не я усетих, все едно не бях бременна Simple Smile Раждането беше...прилично(въпреки, че помня, че след него повтарях и натъртвах, че повече да раждам не желая) и все пак  не горя от желание за повече еца, не че ако стане ще го  върна, но не и целенасочено... пък ако ще да ми ги поднасят 10 на тепсия...

Обаче се чудя последните ...много страници как ще помогнат с нещо на момичето да реши дилемата секцио или нормално Simple Smile
Виж целия пост
# 237
Обаче се чудя последните ...много страници как ще помогнат с нещо на момичето да реши дилемата секцио или нормално Simple Smile

Може да не помогне за самия избор, но поне ще се успокои, че и двете не са страшни  Simple Smile
Виж целия пост
# 238
Що, да си прецени вида раждане и после дали ще скатава за второ. Хубаво е, че днес живеем във време, когато жената може да си определи броя деца. Е, малко отстрани ще я гледат накриво и може да има по някое подмятане, ама ще свикнат.

Виж целия пост
# 239
То да я гледат накриво и да има подмятания може при всеко решение, независимо от наличието и бройката.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия