365 тайни от моя живот / 3-та тема/

Не мога вече.Не съм за този живот.Пълен е с нещастия,проблеми,смърт.Искам да ме няма.

Анче, не може да нямаш неща, които те усмихват и правят щастлива. Не си ли заслужава заради тях да си тук?

Подкрепям напълно!!!!И аз умирах буквално,гладувах,не спях,толкова болеше,че не съм вярвала,че ще оцелея.Чак на физическо ниво болеше.И аз искам да ти помогна,но за жалост няма как,освен да ти кажа,че ще мине.Обещавам ти  И аз те чакам на финала

При мен мине не мине и пак изплува болката. Ама ние сме друг случай - тежък!

Имам чувството,че нищо не ме прави щастлива.Нищо не ми се прави.Какво значение има,че днес нещо ще ме усмихне и ще ме направи щастлива,като утре ще се случи нещо,което ще ме съсипе...

Има.. Защото, каквото и да те съсипе днес, утре ще си по-силна и мъдра и по-щастлива!

А, преди да си помислиш такова нещо и преди да го напишеш, замисли ли се, че ако се случи, ще допринесеш за още нещастие за близките ти?
Това, да не е някаква фаза на депресия?
Дано скоро се завърти колелото ти и да запееш друга песен 

Дано е така..

Но как и от къде хората намират сили,когато изпаднат в такъв момент!?Аз нямам...

 mimeime,замислих се и още как... За това искам да изчезна,но без да страдат хората около мен.

Не знам дали е депресия.По - скоро това състояние се дължи на неприятни събития,които се случиха неочаквано.От къде да знам и аз,че така ще го преживея.Много мъка има в мен.И не знам как да я изживея.

Това са ми тайните,защото на никого не му е приятно да общува с тъжни и депресирани хора.А пък аз имам нужда да ги кажа.

Сънувам един и същи сън, една и съща ситуация вече за безброен път, години наред! Не е нещо ежедневно, гадно е, рядко се случва по света, но всеки път е едно и също, и на едно и също място, в един и същи град. Не вярвам особено в сънища, но как пък е все това, все една и съща ситуация завършваща винаги така?! Сигурно вече значи нещо, ба си! Онзи ден го сънувах, днес сутринта пак! Изнервя ме този сън.

По-силна си отколкото предполагаш. Не се подценявай 
Наплачи се сега и остави времето за излекува останалото напрежение. Скоро всичко ще е наред, колкото и нелепо да ти звучи това в този момент.

Така е.
Защото "и това ще мине". И винаги след това става слънчево. Това е естественият кръговрат.
И ти трябва единствено примирение или промяна на гледната ти точка.
Ако нещо се случва, и то в серия - значи е сигнал, че трябва да си обърнеш внимание.

Мисля, че мой роднина е енергиен вампир. Срам ме е, но го мисля

И аз имам двама близки роднини ,които са същински енергийни вампири. Всеки път си тръгвам от тях с главоболие и страшно отпаднала.

Благодаря ви, момичета, има един нищожен процент и да се съберем, но предпочитам да се калявам и да съм подготвена за окончателна раздяла, така поне част от болката ще съм я превъзмогнала. Просто от почти дете съм с него, приех неговия дом за свой и така от разстояние осъзнавам, че въпреки моите недоволства понякога, той ме е правил щастлива, просто явно и двамата изчерпахме търпението си...но хората са го казали, че когато изгубиш нещо тогава осъзнаваш истинската му стойност...е така стана и с мен, чак сега си давам сметка, как вместо да се наслаждавам на това, което съм имала съм се вторачвала в липсите.

Анчето...., не знам дали загубите ти са на близки хора, аз съм изгубила няколко от най-близките си кръвни роднини, част от характера ми е сформиран на базите на тези загуби. Това е една липса, която никой не може да запълни, остава завинаги...на някои важни за мен събития ми се е искало и баща ми да е бил до мен, но освен в сърцето ми физически не е имало такава опция. И въпреки всичко откривам красиви неща в този живот, откривам, че въпреки всичко мога да обичам, да съм всеотдайна, да остана добра...че дори и да съм наранявана някак не успях да изтрия наивността от себе си, че въпреки всичко ми се живее, че въпреки всичко копнея някои неща да ми се случат, от време на време благодаря затова, че близките ми са здрави и покрай мен и ми се иска по-дълги години живот да им е писан...имах период, в който изпитвах адски страх от смъртта /в доста по-зряла от детството възраст, покрай загубата на единият ми братовчед/, но някак знам, че рано или късно ще се стигне и до там, опитай да се наслаждаваш на времето, което имаш на тази земя и откривай нещата, които те правят щастлива или ги създавай сама. 

Дойде ми в повече  .Всичките нерви и главоболия,глад и напрежение си казаха думата.Припаднах,буквално,2 пъти.Никога до сега не ме е предавало тялото ми.Отвратително чувство.Не смея да споделя с никого,непознати ми помогнаха.Кой знае колко са се уплашили и те