toromanova73 Да не сте от Люлин? И ние няколко пъти сме попадали на македонеца в Превент страшен е наистина. 
За лекарската етика
- Публикувана: 6 фев. 2015, 12:07 ч.
- Последно мнение: 2 авг. 2015, 11:00 ч.
# 510
15 фев. 2015, 19:26 ч.
Виж целия пост
А така ! Сигурно е той- ние сме в Надежда, медицинският център е същия !!!
# 511
15 фев. 2015, 19:27 ч.
Чета сега една подобна тема и попадам на пост на кака Сийка, която дава цитат от книга на холандски доктор. Е по-добро обяснение на норвежката система няма да мога да дам:
Една от причините да напусна БГ беше именно здравеопазването ни. Мисълта за корупция, за озлобените и незаинтересовани лекари, за това, че е много важно в БГ да си "някой" - за да ти обърнат внимание...Ама това е на колега детето! А онези другите - те ничиите, те могат да почакат, да бъдат претупани...Ама това знаеш ли кой е?
Ей, това ме изваждаше от равновесие - шуробаджинащината и ламтежа за пари.
Кошмар от който исках да избягам...и да избягах от това, но грешки стават навсякъде. Или аз попаднах в една от най-богатите и развити страни, но с много калпава здравна система.
Виж целия пост
Цитат
Задачата на семейния лекар е проста. Неговата работа не е да лекува пациентите, а да се грижи те да не се стичат масово към специалистите и болниците. Кабинетът на семейния лекар е като пропускателен пункт. Колкото повече хора спре пунктът, толкова по-кадърен е лекарят. Сметката е елементарна. Ако семейните лекари препращаха всеки сърбеж, обрив или кашлица към специалист или болница, системата би се сринала из основи. Из основи! Такива изчисления са правени преди време и резултатът гласи, че ако всеки семеен лекар пренасочи повече от една трета от пациентите си за специализирано изследване, системата ще се пропука отвсякъде само след два дни. Седмица по-късно ще се срине. Семейният лекар е служителят на пропускателния пункт. „Обикновена настинка – отсича той. – Няколко дни почивка и ако още не е минала, елате пак.“ Три дни по-късно, посред нощ, пациентът умира от задушаване в храчките си. Случва се, си казваш.......
Естествено, грешки стават. Тази система не би съществувала без грешки. Тя се нуждае от тях. Все пак и неправилно поставената диагноза може да доведе до желания резултат. Но често невярната диагноза дори не е нужна. Най-силното оръжие, с което разполагаме ние, семейните лекари, е чакането. В повечето случаи дори самото му споменаване върши работа. „За това изследване се чака от половин година до осем месеца“ – подхвърлям аз. „Тази операция би подобрила донякъде състоянието ви, но за нея се чака...“ Половината пациенти се отказват още при споменаването на чакането. По лицата им се чете облекчение. Ще отлагам до последно, си мислят те. Никой не гори от желание да му тикнат в хранопровода сонда с дебелината на градински маркуч. „Изследването не е приятно – казвам. – Можете да потърпите, докато отмине самó с почивка и лекарства. Пък след половин година ще решим как да действаме по-нататък.“ Да се зачуди човек как е възможно в толкова богата страна като нашата да има списъци с чакащи.....
Ние сме богата страна. Ние сме богати колкото Саудитска Арабия, Кувейт и Катар и въпреки това у нас все още хора си отиват, защото са чакали твърде дълго за нов бъбрек; кърмачета умират, понеже линейката, която е трябвало час по-скоро да ги отведе до болницата, е попаднала в задръстване; животът на майки е сериозно застрашен, тъй като ние, семейните лекари, сме им втълпили, че домашното раждане не носи рискове. А всъщност е трябвало да признаем, че то просто е по‑евтино – и тук е в сила правилото, че ако всяка майка се възползва от правото си да роди в болница, системата би се сринала за седмица. А сега умиращите бебета – бебетата с мозъчни увреждания, които заради раждането си в домашни условия не са получили кислород – се приемат просто за статистика. От време на време някое медицинско списание пише по темата, понякога откъси от подобни статии се появяват и в ежедневниците, но дори и от кратките извадки става ясно, че детската смъртност в Холандия е най-висока в цяла Европа и в останалия Западен свят. Въпреки това досега никой не си е извадил заключения.
Де факто семейният лекар няма правомощия. Той може да успокои пациента. Или във всеки случай да се погрижи пациентът да не потърси специализирана помощ. Може да увери една жена, че с решението си да роди у дома не поема никакви рискове. Че така е далеч „по-естествено“. „По-естествено“ в смисъл на това, че и смъртта е нещо естествено. Можем да предписваме мехлеми или сънотворни, можем да премахваме бенки с киселина, можем да изваждаме враснали нокти. Често пъти черна работа. Като почистването на кухня, като изстъргването с домакинска гъбичка на загорели остатъци между газовите котлони.
Естествено, грешки стават. Тази система не би съществувала без грешки. Тя се нуждае от тях. Все пак и неправилно поставената диагноза може да доведе до желания резултат. Но често невярната диагноза дори не е нужна. Най-силното оръжие, с което разполагаме ние, семейните лекари, е чакането. В повечето случаи дори самото му споменаване върши работа. „За това изследване се чака от половин година до осем месеца“ – подхвърлям аз. „Тази операция би подобрила донякъде състоянието ви, но за нея се чака...“ Половината пациенти се отказват още при споменаването на чакането. По лицата им се чете облекчение. Ще отлагам до последно, си мислят те. Никой не гори от желание да му тикнат в хранопровода сонда с дебелината на градински маркуч. „Изследването не е приятно – казвам. – Можете да потърпите, докато отмине самó с почивка и лекарства. Пък след половин година ще решим как да действаме по-нататък.“ Да се зачуди човек как е възможно в толкова богата страна като нашата да има списъци с чакащи.....
Ние сме богата страна. Ние сме богати колкото Саудитска Арабия, Кувейт и Катар и въпреки това у нас все още хора си отиват, защото са чакали твърде дълго за нов бъбрек; кърмачета умират, понеже линейката, която е трябвало час по-скоро да ги отведе до болницата, е попаднала в задръстване; животът на майки е сериозно застрашен, тъй като ние, семейните лекари, сме им втълпили, че домашното раждане не носи рискове. А всъщност е трябвало да признаем, че то просто е по‑евтино – и тук е в сила правилото, че ако всяка майка се възползва от правото си да роди в болница, системата би се сринала за седмица. А сега умиращите бебета – бебетата с мозъчни увреждания, които заради раждането си в домашни условия не са получили кислород – се приемат просто за статистика. От време на време някое медицинско списание пише по темата, понякога откъси от подобни статии се появяват и в ежедневниците, но дори и от кратките извадки става ясно, че детската смъртност в Холандия е най-висока в цяла Европа и в останалия Западен свят. Въпреки това досега никой не си е извадил заключения.
Де факто семейният лекар няма правомощия. Той може да успокои пациента. Или във всеки случай да се погрижи пациентът да не потърси специализирана помощ. Може да увери една жена, че с решението си да роди у дома не поема никакви рискове. Че така е далеч „по-естествено“. „По-естествено“ в смисъл на това, че и смъртта е нещо естествено. Можем да предписваме мехлеми или сънотворни, можем да премахваме бенки с киселина, можем да изваждаме враснали нокти. Често пъти черна работа. Като почистването на кухня, като изстъргването с домакинска гъбичка на загорели остатъци между газовите котлони.
Една от причините да напусна БГ беше именно здравеопазването ни. Мисълта за корупция, за озлобените и незаинтересовани лекари, за това, че е много важно в БГ да си "някой" - за да ти обърнат внимание...Ама това е на колега детето! А онези другите - те ничиите, те могат да почакат, да бъдат претупани...Ама това знаеш ли кой е?
Ей, това ме изваждаше от равновесие - шуробаджинащината и ламтежа за пари.
Кошмар от който исках да избягам...и да избягах от това, но грешки стават навсякъде. Или аз попаднах в една от най-богатите и развити страни, но с много калпава здравна система.
# 512
15 фев. 2015, 19:34 ч.
Merri_An, прави се, да, но в страни с доста по-строг лекарствен режим и достъп до централизирана информация за пациента, което тук на практика липсва. Тук обикновено връзката се къса още м/у ЛЛ и специалиста, като единият често не знае какво е изписал другият - не говоря за лекарства по рецептурна книжка, макар че и там често информацията не отговаря на действителността. Ако пациентът не информира някой от тях, не си записва какво точно е пил или обърка информацията, нишан просто липсва.
Давам конкретен пример - дете, склонно към пневмонии, което често прави и спастичен бронхит, стигащ до задух. При една от пневмониите пие антибиотик, впоследствие прави и алергична реакция /не към антибиотика/, за което пие антиалергичен препарат. Майката /все още много млада/ не запомня какъв е антибиотика, обаче, неизвестно по какъв алгоритъм, го свързва с алергичната реакция.
Няколко пъти в рамките на 5 години се налага да води детето до спешно отделение, всеки път я питат за алергии, тя отговаря, че е алергично към антибиотик, който не помни. От отделението звънят на ЛЛ, той отрича детето да е алергично, обаче те се презастраховат и му изписват по-"безрисков" антибиотик, който обаче не му действа и го изпращат по живо по здраво. И нали е почнал, майката го дава. Ако нещата тръгнат на зле, пак отива при ЛЛ, който му изписва изпитано средство и нещата се подобряват до следващия път, но хайванът се е налочил с две химии вече.
Ако имаше електронно досие, в което да е видно какви лекарства е пило детето при предни сходни състояния, все си мисля, че двойното зобене на химия щеше да му е спестено.
Виж целия пост
...
Прилага ли се някъде?
Прилага ли се някъде?
Merri_An, прави се, да, но в страни с доста по-строг лекарствен режим и достъп до централизирана информация за пациента, което тук на практика липсва. Тук обикновено връзката се къса още м/у ЛЛ и специалиста, като единият често не знае какво е изписал другият - не говоря за лекарства по рецептурна книжка, макар че и там често информацията не отговаря на действителността. Ако пациентът не информира някой от тях, не си записва какво точно е пил или обърка информацията, нишан просто липсва.
Давам конкретен пример - дете, склонно към пневмонии, което често прави и спастичен бронхит, стигащ до задух. При една от пневмониите пие антибиотик, впоследствие прави и алергична реакция /не към антибиотика/, за което пие антиалергичен препарат. Майката /все още много млада/ не запомня какъв е антибиотика, обаче, неизвестно по какъв алгоритъм, го свързва с алергичната реакция.
Няколко пъти в рамките на 5 години се налага да води детето до спешно отделение, всеки път я питат за алергии, тя отговаря, че е алергично към антибиотик, който не помни. От отделението звънят на ЛЛ, той отрича детето да е алергично, обаче те се презастраховат и му изписват по-"безрисков" антибиотик, който обаче не му действа и го изпращат по живо по здраво. И нали е почнал, майката го дава. Ако нещата тръгнат на зле, пак отива при ЛЛ, който му изписва изпитано средство и нещата се подобряват до следващия път, но хайванът се е налочил с две химии вече.
Ако имаше електронно досие, в което да е видно какви лекарства е пило детето при предни сходни състояния, все си мисля, че двойното зобене на химия щеше да му е спестено.
# 513
15 фев. 2015, 19:47 ч.
Благодаря ти.
Напълно съм съгласна с това, което казваш.
То е същото както преди да те оперират - едни стандартни въпроси - за минали заболявания, за приемани лекарства, за алергии...и ако има хора, които помнят и си знаят всичко, то има и като в описания от теб случай и тогава вече може да се объркат нещата.
Виж целия пост
Напълно съм съгласна с това, което казваш.
То е същото както преди да те оперират - едни стандартни въпроси - за минали заболявания, за приемани лекарства, за алергии...и ако има хора, които помнят и си знаят всичко, то има и като в описания от теб случай и тогава вече може да се объркат нещата.
# 514
15 фев. 2015, 19:48 ч.
Може, ама в болницата ми бяха казали, че детето пие един антибиотик, а в епикризата беше посочен друг. Все пак електронното досие би било добра практика.
Виж целия пост
# 515
15 фев. 2015, 20:22 ч.
и аз го чакам това електронно досие, ама дали ще дочакам, не се знае още
Виж целия пост
# 516
15 фев. 2015, 20:24 ч.
От линка отдолу личи, че процентът детска смъртност в Холандия не е никак стряскащ. http://www.unicef.org/media/files/Levels_and_Trends_in_Child_Mortality_2014.pdf Да не говорим, че съм си имала доста работа с холандското здравеопазване и нищо подобно не съм видяла.
Там даже ми предлагаха разни изследвания - искам ли това, искам ли друго, предлагаха ми сама да реша каква терапия да ми назначат. В смисъл, лекарят прекара 30 мин да ми казва какви са ми вариантите и после аз трябваше да избера, като той отказа да ми каже какво би направил на мое място.
А съм имала и кофти случка - точно сме заминали за Холандия и ни сварва свинския грип. Нямаме термометър вкъщи още, но на приятеля ми му става зле, вдига видимо висока температура, не спада от антипиретици, той пари, вече става неадекватен. Ние сме в някакво селце, щото квартирата е по-евтина, няма градски транспорт събота и неделя, абсурд с колело да се иде на болница - той прав не може да стои. В някакъв момент той стана съвсем неконтактен и аз извиках линейка - отказаха ми я, защото не мога да им гарантирам, че има над 39 градуса температура. А вече им бях казала, че нямам термометър.
Такъв страх брах сама и в средата на нищото, два дни след пристигане в нова държава - ужас. Иначе температурата я свалих в крайна сметка с инжекция аналгин мускулно, по друг повод се бях учила да ги правя. Но ако не можех?
Виж целия пост
цитат от книга на холандски доктор
От линка отдолу личи, че процентът детска смъртност в Холандия не е никак стряскащ. http://www.unicef.org/media/files/Levels_and_Trends_in_Child_Mortality_2014.pdf Да не говорим, че съм си имала доста работа с холандското здравеопазване и нищо подобно не съм видяла.
Там даже ми предлагаха разни изследвания - искам ли това, искам ли друго, предлагаха ми сама да реша каква терапия да ми назначат. В смисъл, лекарят прекара 30 мин да ми казва какви са ми вариантите и после аз трябваше да избера, като той отказа да ми каже какво би направил на мое място.А съм имала и кофти случка - точно сме заминали за Холандия и ни сварва свинския грип. Нямаме термометър вкъщи още, но на приятеля ми му става зле, вдига видимо висока температура, не спада от антипиретици, той пари, вече става неадекватен. Ние сме в някакво селце, щото квартирата е по-евтина, няма градски транспорт събота и неделя, абсурд с колело да се иде на болница - той прав не може да стои. В някакъв момент той стана съвсем неконтактен и аз извиках линейка - отказаха ми я, защото не мога да им гарантирам, че има над 39 градуса температура. А вече им бях казала, че нямам термометър.
Такъв страх брах сама и в средата на нищото, два дни след пристигане в нова държава - ужас. Иначе температурата я свалих в крайна сметка с инжекция аналгин мускулно, по друг повод се бях учила да ги правя. Но ако не можех?
# 517
15 фев. 2015, 20:27 ч.
Самсара-много точен пост наистина. Съвпада с наблюденията и на моите роднини в западна Европа.
Сестра ми в Англия получи спешен час при кожен лекар след три месеца...Тя горката се върна тук и почна да обикаля разни специалисти, докато се разбра, че е розацея.
Хубаво де, от розацея не се умира, но все пак можеше и нещо друго да е .
Явно прилагат онзи виц за спешната работа.
"Ако има спешна работа лягат да спят. Ако е спешна някой друг ще я свърши. Ако никой друг не я свърши, значи не е била спешна!"
Виж целия пост
Сестра ми в Англия получи спешен час при кожен лекар след три месеца...Тя горката се върна тук и почна да обикаля разни специалисти, докато се разбра, че е розацея.
Хубаво де, от розацея не се умира, но все пак можеше и нещо друго да е .
Явно прилагат онзи виц за спешната работа.
"Ако има спешна работа лягат да спят. Ако е спешна някой друг ще я свърши. Ако никой друг не я свърши, значи не е била спешна!"
# 518
15 фев. 2015, 20:30 ч.
По скоро имат много твърди критерии кое е спешно, кое не толкова, и кое въобще и тези критерии не им позволяват грам гъвкавост.
Виж целия пост
# 519
15 фев. 2015, 20:35 ч.
Има нещо такова. Много са стриктни в спазването на правила, буквояди до крайност. Това разбира се в повечето случи е добре, но не винаги. Гъвкавост няма.
Ще ми е интересно да попиташ родителите си имат ли наблюдения за здравеопазването в Норвегия?
Въпреки, че е една много богата и развита държава - да сте чули за известни норвежки лекари или да изпращат да се лекуват хора тук? Няма. Няма и да има.
Имам свое лично обяснение за това.
Виж целия пост
По скоро имат много твърди критерии кое е спешно, кое не толкова, и кое въобще и тези критерии не им позволяват грам гъвкавост.
Има нещо такова. Много са стриктни в спазването на правила, буквояди до крайност. Това разбира се в повечето случи е добре, но не винаги. Гъвкавост няма.
Ще ми е интересно да попиташ родителите си имат ли наблюдения за здравеопазването в Норвегия?
Въпреки, че е една много богата и развита държава - да сте чули за известни норвежки лекари или да изпращат да се лекуват хора тук? Няма. Няма и да има.
Имам свое лично обяснение за това.
# 520
15 фев. 2015, 20:42 ч.
Самсара, какво е, ако не е тайна?
И поправете ме ако греша, защото не съм живяла в чужбина, но предполагам, че всичко е въпрос на определено ниво на застраховане, тоест плащаш по-луксозен пакет - имаш адекватен достъп. Нещо, което тепърва тук се опитваме да прокараме.
Виж целия пост
И поправете ме ако греша, защото не съм живяла в чужбина, но предполагам, че всичко е въпрос на определено ниво на застраховане, тоест плащаш по-луксозен пакет - имаш адекватен достъп. Нещо, което тепърва тук се опитваме да прокараме.
# 521
15 фев. 2015, 20:53 ч.
То и нашата система е така - ЛЛ си е пропускателно-разпределителен пункт 
Разликата е, че тук няма критерии за спешна помощ и хората заобикалят системата или си плащат
.
Бебето ми се разболя в събота в Холандия, бебе на няколко месеца, макар и трето. Голям страх бях до понеделник, когато можехме да се обадим на лекар. То пък се оправи до понеделник и не се обаждахме никъде. /То не, че в Б-я тичам веднага при лекар, но самият факт, че ако се наложи знам къде да отида ме кара да съм по-спокойна/. Препоръчвам ви 'Да отгледаме здрави деца въпреки лекарите'. Книгата не е против лекарите, а точно за проблемите в системата. Учи и кои са спешните състояния, как да ги разпознаем и какво да правим/ да не правим, като долекарска помощ. Полезно четиво.
Виж целия пост
Разликата е, че тук няма критерии за спешна помощ и хората заобикалят системата или си плащат
. Бебето ми се разболя в събота в Холандия, бебе на няколко месеца, макар и трето. Голям страх бях до понеделник, когато можехме да се обадим на лекар. То пък се оправи до понеделник и не се обаждахме никъде. /То не, че в Б-я тичам веднага при лекар, но самият факт, че ако се наложи знам къде да отида ме кара да съм по-спокойна/. Препоръчвам ви 'Да отгледаме здрави деца въпреки лекарите'. Книгата не е против лекарите, а точно за проблемите в системата. Учи и кои са спешните състояния, как да ги разпознаем и какво да правим/ да не правим, като долекарска помощ. Полезно четиво.
# 522
15 фев. 2015, 21:04 ч.
Ама много се ядосват много от лекарите като им иде някой четящ на преглед. В живота си съм попадала само на 5 броя доктори, които не са изпадали в потрес от думите ми "аз четох, че това може да е ....".
След като направих пътека до светила от ранга доцент и професор с какви ли не оплаквания (основно ставни и кожни) и ме изследваха за какво ли не от лупус до рак най-накрая аз прочетох (след съвет от приятелка), че е добре да си прегледам щитовидната жлеза. И бинго! Оказа се, че там е бил проблема.
От тогава чета и тва е. И питам ако трябва и филанкешията. Ами!
Виж целия пост
Препоръчвам ви 'Да отгледаме здрави деца въпреки лекарите'. Книгата не е против лекарите, а точно за проблемите в системата. Учи и кои са спешните състояния, как да ги разпознаем и какво да правим/ да не правим, като долекарска помощ. Полезно четиво.
След като направих пътека до светила от ранга доцент и професор с какви ли не оплаквания (основно ставни и кожни) и ме изследваха за какво ли не от лупус до рак най-накрая аз прочетох (след съвет от приятелка), че е добре да си прегледам щитовидната жлеза. И бинго! Оказа се, че там е бил проблема.
От тогава чета и тва е. И питам ако трябва и филанкешията. Ами!
# 523
15 фев. 2015, 21:08 ч.
Аз съм забелязала, че това ядосване е обратнопропорционално на собствената им компетентност .
В родилното с второто не бях подписала, че могат да го лекуват (ама без да знам) и се чудя защо ме гледат на кръв и ми обясняват как от такива като мен те не могли да си вършат работата, защото трябвало да губят време да ми разясняват.
Виж целия пост
. В родилното с второто не бях подписала, че могат да го лекуват (ама без да знам) и се чудя защо ме гледат на кръв и ми обясняват как от такива като мен те не могли да си вършат работата, защото трябвало да губят време да ми разясняват.
# 524
15 фев. 2015, 21:08 ч.
Грешиш, да, и то сериозно
В скандинавието няма пакети
Плащаш данъци 50-60% и имаш равни права с всички останали, особено дразнещо е когато някои неевропеец на доживотна издръжка на държавата е по-добре обслужен и обгрижен от теб
Ако беше вярно, с платените от нас данъци трябваше на ръце да ни носят, вместо да гледат как да ни разкарат, за да обслужат манго
Самсара, вярвам на всяка твоя дума
На такива безобразия съм се нагледала в Дания и Швеция, че нищо чудно да е същото и в изтърсачето Норвегия
Аз държа винаги да ми пращат разпечатки от изследванията за моя личен архив, за да знам кои показатели как са се движели, особено тези на ЩЖ
Ходя и си плащам като за преглед за да получа разпечатка от лекаря с коментара "всичко е ок"
Виж целия пост
Самсара, какво е, ако не е тайна?
И поправете ме ако греша, защото не съм живяла в чужбина, но предполагам, че всичко е въпрос на определено ниво на застраховане, тоест плащаш по-луксозен пакет - имаш адекватен достъп. Нещо, което тепърва тук се опитваме да прокараме.
И поправете ме ако греша, защото не съм живяла в чужбина, но предполагам, че всичко е въпрос на определено ниво на застраховане, тоест плащаш по-луксозен пакет - имаш адекватен достъп. Нещо, което тепърва тук се опитваме да прокараме.
Грешиш, да, и то сериозно
В скандинавието няма пакети
Плащаш данъци 50-60% и имаш равни права с всички останали, особено дразнещо е когато някои неевропеец на доживотна издръжка на държавата е по-добре обслужен и обгрижен от теб
Ако беше вярно, с платените от нас данъци трябваше на ръце да ни носят, вместо да гледат как да ни разкарат, за да обслужат манго
Самсара, вярвам на всяка твоя дума
На такива безобразия съм се нагледала в Дания и Швеция, че нищо чудно да е същото и в изтърсачето Норвегия
Аз държа винаги да ми пращат разпечатки от изследванията за моя личен архив, за да знам кои показатели как са се движели, особено тези на ЩЖ
Ходя и си плащам като за преглед за да получа разпечатка от лекаря с коментара "всичко е ок"
Препоръчани теми