Донорски яйцеклетки - група на мами, които са заченали и родили с ДЯ

  • 495 271
  • 4 804
# 2 430
Реално няма как да знаеш отговора на тези въпроси, всичко зависи от теб,от мъжа ти, от детето. Добре е,че принципно имате яснота как ще подходите - решили сте вече за донори,на кого ще кажете и на кого няма да кажете. На кого ще прилича няма никакво значение,родно дете може да не прилича на родителите,това не е причина да ви обвини,че не сте му родители. Да търси генетичните си родители - това се случва с осиновените,това дете е просто две клетки,няма генетични родители. И изобщо,молете се да се оплодят,развият,имплантират,задържат 9 месеца,родят успешно и чак тогава ако още имате сили за такива въпроси част от тях сами ще намерят отговор. Това са едни от най-изстраданите деца, по-наши няма как да бъдат
Виж целия пост
# 2 431
Момичета, да питам за една дама,с която се запознах покрай всичките ходения по клиники.
Тя също опита донорско ин витро и беше неуспешно. Проблемът е, че след това не й идва от много време.
Горе-долу хронологията е следната: март месец я блокират, след седмица започва менструация и стартират подготовката. На 12.04. оплождане, на 18.04. трансфер, на 02.05. кръвен тест 1,2. На 05.05. менструация. На 17.05. е била на лекар, който е казал, че всичко изглежда наред и на следващия цикъл ще правят нов трансфер без блокаж.
От тогава няма менструация, нито изглед за такава. Чувства се прекрасно. Единствено леко напрегнати гърди има и пишка постоянно, което вероятно е от лекарствата.
Лекарката й е в отпуск до края на месеца и чак след това ще я прегледа.
Тези, които имате опит с неуспешно донорски инвитро и блокиране, имали ли сте подобни случаи.
Аз самата съм имала забавяния след неуспехи, но никога толкова дълги. До седмица максимум, но при нея след 2-3 дни ще е цял пропуснат цикъл и ще почне втори.
Жената е на 43 и няма ИЯР.
Питаше ме за съвет, но не знам какво да кажа. Посъветвах я да пита във форума, но не иска да си прави регистрация, затова питам от нейно име. Знам, че не е много приемливо да се пита за друг, но се притесних за нея и дори не мога да заспя от мисли.
Питах я дали е правила тест. Не е и не смята за необходимо, защото и двамата с партньора й имат проблеми и от 15 г. правят неуспешни опити.
Виж целия пост
# 2 432
Здравейте, мили момичета!
Толкова дълго време писах в други теми... за хормони, за хранителни добавки и какви ли още не! Всеки път виждах тази тема и с пресвито сърце я подминавах, с надежда че няма да му се наложи да пиша тук, но... Това е! Поплаках си хубаво и хоп при вас тук за съвет... Накратко с ИЯР съм на 37г. с едно прекрасно момиченце, което много се надявах да направя кака. Когато бях бременна с дъщеричката си изживях един от най-големите си стресове и въобще не разбрах, какво е да си бременна. Вчера се върнахме от Турция. С един фоликул се надявах на чудо, но и той не нарастна. Та... ето че сега трябва наново всичко да гледам и проучвам, нови лекари, клиники, донори... Страх ме е защото в главата ми сега започват да се появяват куп нови въпроси. Моля, тези от вас, които вече са се сдобили вече с рожба и имат вече едно детенце да ми кажат какво мислят, как чувстват детето като свое ли? Притеснявали ли сте се дали ще го обичате като другото си дете? Външно дали прилича поне малко на вас? Страхувам се ако детето въобще не прилича на мен и на съпруга ми /мислим да е с донорска сперма също/, дали няма да тръгнат слухове... Ами ако някой ден се обърне и каже " Ти не си ми майка, вие не сте ми родители!" И се започне едно лудо търсене на генетичните родители... На мнение с мъжа ми сме, че само ние двамата трябва да знаем за това. Съпруга ми е човек, който гледа на нещата по отгоре. Мнението му е че въобще не трябва да казваме и на детето, за да не носи това бреме на гърба си. Питам го дали ще ги обича еднакво, той ми казва: " Незнам, не ми се е случвало, но предполагам, че да! Времето ще минава и това ще е нашето дете, на нас ще казва мамо и тате. А то като се замисля има родители, които собствените си деца не обичат еднакво! "  Всеки път ще се чудя ако се скарам на едното или другото дали съм била права... Как е при вас момичета? Задавахте ли си такива въпроси? Извинявайте ако съм оспамила темата...Просто нямам с кого да си поговоря, а вие сте ми... дружки по съдба.
Аз съм бременна с донорска яйцеклетка. Хич не ме интересува дали ще прилича на мен важното е да е здраво. Имам голяма дъщеря(  и няколко аборта по желание) не мисля че ще правя разлика това е една клетка всичко друго е от мен и съпруга ми.Доста трудно стигнах до това  решение но не съжалявам и за миг.
Прочетете за епигенетиката. Желая успех
Виж целия пост
# 2 433
Момичета, да питам за една дама,с която се запознах покрай всичките ходения по клиники.
Тя също опита донорско ин витро и беше неуспешно. Проблемът е, че след това не й идва от много време.
Горе-долу хронологията е следната: март месец я блокират, след седмица започва менструация и стартират подготовката. На 12.04. оплождане, на 18.04. трансфер, на 02.05. кръвен тест 1,2. На 05.05. менструация. На 17.05. е била на лекар, който е казал, че всичко изглежда наред и на следващия цикъл ще правят нов трансфер без блокаж.
От тогава няма менструация, нито изглед за такава. Чувства се прекрасно. Единствено леко напрегнати гърди има и пишка постоянно, което вероятно е от лекарствата.
Лекарката й е в отпуск до края на месеца и чак след това ще я прегледа.
Тези, които имате опит с неуспешно донорски инвитро и блокиране, имали ли сте подобни случаи.
Аз самата съм имала забавяния след неуспехи, но никога толкова дълги. До седмица максимум, но при нея след 2-3 дни ще е цял пропуснат цикъл и ще почне втори.
Жената е на 43 и няма ИЯР.
Питаше ме за съвет, но не знам какво да кажа. Посъветвах я да пита във форума, но не иска да си прави регистрация, затова питам от нейно име. Знам, че не е много приемливо да се пита за друг, но се притесних за нея и дори не мога да заспя от мисли.
Питах я дали е правила тест. Не е и не смята за необходимо, защото и двамата с партньора й имат проблеми и от 15 г. правят неуспешни опити.

Предайте и да не се притеснява.Аз съм имала трансфер с блокаж с мои Я./в случая това е без значение/.След спирането на лекарствата идва.Следващият вече винаги закъснява.В моя случай 64 дни ..Чела съм и за 90 дни.Ще и дойде.
Виж целия пост
# 2 434
Скрит текст:
Здравейте, мили момичета!
Толкова дълго време писах в други теми... за хормони, за хранителни добавки и какви ли още не! Всеки път виждах тази тема и с пресвито сърце я подминавах, с надежда че няма да му се наложи да пиша тук, но... Това е! Поплаках си хубаво и хоп при вас тук за съвет... Накратко с ИЯР съм на 37г. с едно прекрасно момиченце, което много се надявах да направя кака. Когато бях бременна с дъщеричката си изживях един от най-големите си стресове и въобще не разбрах, какво е да си бременна. Вчера се върнахме от Турция. С един фоликул се надявах на чудо, но и той не нарастна. Та... ето че сега трябва наново всичко да гледам и проучвам, нови лекари, клиники, донори... Страх ме е защото в главата ми сега започват да се появяват куп нови въпроси. Моля, тези от вас, които вече са се сдобили вече с рожба и имат вече едно детенце да ми кажат какво мислят, как чувстват детето като свое ли? Притеснявали ли сте се дали ще го обичате като другото си дете? Външно дали прилича поне малко на вас? Страхувам се ако детето въобще не прилича на мен и на съпруга ми /мислим да е с донорска сперма също/, дали няма да тръгнат слухове... Ами ако някой ден се обърне и каже " Ти не си ми майка, вие не сте ми родители!" И се започне едно лудо търсене на генетичните родители... На мнение с мъжа ми сме, че само ние двамата трябва да знаем за това. Съпруга ми е човек, който гледа на нещата по отгоре. Мнението му е че въобще не трябва да казваме и на детето, за да не носи това бреме на гърба си. Питам го дали ще ги обича еднакво, той ми казва: " Незнам, не ми се е случвало, но предполагам, че да! Времето ще минава и това ще е нашето дете, на нас ще казва мамо и тате. А то като се замисля има родители, които собствените си деца не обичат еднакво! "  Всеки път ще се чудя ако се скарам на едното или другото дали съм била права... Как е при вас момичета? Задавахте ли си такива въпроси? Извинявайте ако съм оспамила темата...Просто нямам с кого да си поговоря, а вие сте ми... дружки по съдба.
Аз имам едно дете от д.я. на 5г и се борим за второ - с друга донорка, защото от първата процедура не останаха ембриони.
Няма нещо на света, което да обичам повече от детето ми! Естествено, че е наше!  
Дали няма да го обичаш, когато те ритне в корема за пръв път,  когато изплаче и го видиш за пръв път, когато за първи път ти каже "обичам те, мамо"?
Дори по някакъв безумен начин да се стигне до там, въпреки че ми се стува невъзможно, няма такова нещо като търсене на генетични родители. Донорството е анонимно и даването на всякаква информация за донорите, с изключение на някакви общи неща като възраст, образование, цвят на очите, интереси и прочие, е забранено.

А защо искате и донорски сперматозоиди? Мм има доста лоша спермограма, малко количество и 2% морфология, но след обработка на материала с МАКС и прилагане на ИМСИ, от 5 яцеклетки, се оплодиха 4, се развиха прекрасно всичките 4. Аз дори не очаквах и ме беше страх дали ще има изобщо за трансфер, но - факт.
(Диагнозата след подновяване на опитите беше "Мажор олигоастенотератозоорспермия",  след приемане на добавки 3 месеца и то нередовно, забравяше да ги пие, стигна до махане на "мажор" отпред. Трябваше да вляза в сайта с изследвания и да погледна диагнозата, толкова е дълга, че не я помнех дори.)
Виж целия пост
# 2 435
Elektra страхотно, много успех ти желая! И на мен така ми се иска второ детенце, ще трябва да си търся нови ДЯ ама все се страхувам,че времето ме притиска. На 42 съм вече, бебо тръгва на ясла, порасна си пък аз още се мотая... Това с въпросите и притесненията.... колко безсмислени ми изглеждат сега...  Единственото притеснение, което има смисъл е свързано с това всичко да мине успешно и да се роди живо и здраво, погледнато в миналото, всичко останало е било излишно
Виж целия пост
# 2 436
Благодаря! При мен е подобно. Аз след майчинството дори работата си смених. Много умуване беше, мм се чувства "стар", до някаква степен предаде притесненията си на мен. На 44 съм сега. Но решихме да го направим, въпреки всичко.
Виж целия пост
# 2 437
Напълно съм съгласна с be-lla. Няма по желани деца от тези. Да искаш дете, макар да знаеш, че то не носи твоята клетка или на съпруга ти. Но едно такова решение трябва да се изстрада, да се преодолее, да се мине през всичките му етапи. Това е въпрос на израстване. Каквито и гени да носи, ти го възпитаваш, ти го обичаш. Докато малкото човече расте в теб се случват разменни  процеси.Аз също много трудно приех, че съм с ИЯР и навлизаща в менопауза. Но желанието за дете е по силно, от това да мисля чия е клетката.
Виж целия пост
# 2 438
Здравейте, мили момичета!
Толкова дълго време писах в други теми... за хормони, за хранителни добавки и какви ли още не! Всеки път виждах тази тема и с пресвито сърце я подминавах, с надежда че няма да му се наложи да пиша тук, но... Това е! Поплаках си хубаво и хоп при вас тук за съвет... Накратко с ИЯР съм на 37г. с едно прекрасно момиченце, което много се надявах да направя кака. Когато бях бременна с дъщеричката си изживях един от най-големите си стресове и въобще не разбрах, какво е да си бременна. Вчера се върнахме от Турция. С един фоликул се надявах на чудо, но и той не нарастна. Та... ето че сега трябва наново всичко да гледам и проучвам, нови лекари, клиники, донори... Страх ме е защото в главата ми сега започват да се появяват куп нови въпроси. Моля, тези от вас, които вече са се сдобили вече с рожба и имат вече едно детенце да ми кажат какво мислят, как чувстват детето като свое ли? Притеснявали ли сте се дали ще го обичате като другото си дете? Външно дали прилича поне малко на вас? Страхувам се ако детето въобще не прилича на мен и на съпруга ми /мислим да е с донорска сперма също/, дали няма да тръгнат слухове... Ами ако някой ден се обърне и каже " Ти не си ми майка, вие не сте ми родители!" И се започне едно лудо търсене на генетичните родители... На мнение с мъжа ми сме, че само ние двамата трябва да знаем за това. Съпруга ми е човек, който гледа на нещата по отгоре. Мнението му е че въобще не трябва да казваме и на детето, за да не носи това бреме на гърба си. Питам го дали ще ги обича еднакво, той ми казва: " Незнам, не ми се е случвало, но предполагам, че да! Времето ще минава и това ще е нашето дете, на нас ще казва мамо и тате. А то като се замисля има родители, които собствените си деца не обичат еднакво! "  Всеки път ще се чудя ако се скарам на едното или другото дали съм била права... Как е при вас момичета? Задавахте ли си такива въпроси? Извинявайте ако съм оспамила темата...Просто нямам с кого да си поговоря, а вие сте ми... дружки по съдба.


По абсурдни въпроси, няма как да зададеш !? Не го казвам с цел да те упреквам, но от тях става ясно само, че не си готова за това. Спри, помисли и вземи информирано решение. Прочети малко за епигенетиката. Консултирай се с лекаря си затова доколко детето „взема от теб”. Пожелавам ти, един ден това да ти се случи и тогава ще разбереш колко абсурдно е написаното от теб.
Успех
Виж целия пост
# 2 439
Момичета, малко в страни от това което обсъждате, колко пъти може да се размрази и замрази ембрион без да се скапе? Доктора не успя да влезе в матката при трансфера и отново замразиха ембрионите. Аз имам и още един отложен трансфер при който не знам дали пак са били размразявани та може да им е трето размразяване/замразяване. Последните са ми от тази донорска програма и дали има вероятност да са скапани вече, а да не ми се казва...
Виж целия пост
# 2 440
Кой доктор
Момичета, малко в страни от това което обсъждате, колко пъти може да се размрази и замрази ембрион без да се скапе? Доктора не успя да влезе в матката при трансфера и отново замразиха ембрионите. Аз имам и още един отложен трансфер при който не знам дали пак са били размразявани та може да им е трето размразяване/замразяване. Последните са ми от тази донорска програма и дали има вероятност да са скапани вече, а да не ми се казва...
Виж целия пост
# 2 441
Здравейте момичета. Днес ми спряха стимулацията на седми ден заради нисък естрадиол. Три фоликула, растящи, но естрадиол 40. Доктора каза, че трябва да е поне 150, за да има яйцеклетка. Иначе започнах стимулацията с 0,06 като показател за яйчников резерв.
Сега доктора ми предлага два варианта. Единият е на другия цикъл да започнем нова стимулация и дано да имаме късмет и вторият донорска яйцеклетка.
Мисля си да не губя повече време и направо да искам донорска яйцеклетка. Колко време се бави процедурата? В Селена съм.
Виж целия пост
# 2 442
В Селена ми се обадиха след 2г. Аз вече бях родила.
Виж целия пост
# 2 443
Момичета, да питам за една дама,с която се запознах покрай всичките ходения по клиники.
Тя също опита донорско ин витро и беше неуспешно. Проблемът е, че след това не й идва от много време.
Горе-долу хронологията е следната: март месец я блокират, след седмица започва менструация и стартират подготовката. На 12.04. оплождане, на 18.04. трансфер, на 02.05. кръвен тест 1,2. На 05.05. менструация. На 17.05. е била на лекар, който е казал, че всичко изглежда наред и на следващия цикъл ще правят нов трансфер без блокаж.
От тогава няма менструация, нито изглед за такава. Чувства се прекрасно. Единствено леко напрегнати гърди има и пишка постоянно, което вероятно е от лекарствата.
Лекарката й е в отпуск до края на месеца и чак след това ще я прегледа.
Тези, които имате опит с неуспешно донорски инвитро и блокиране, имали ли сте подобни случаи.
Аз самата съм имала забавяния след неуспехи, но никога толкова дълги. До седмица максимум, но при нея след 2-3 дни ще е цял пропуснат цикъл и ще почне втори.
Жената е на 43 и няма ИЯР.
Питаше ме за съвет, но не знам какво да кажа. Посъветвах я да пита във форума, но не иска да си прави регистрация, затова питам от нейно име. Знам, че не е много приемливо да се пита за друг, но се притесних за нея и дори не мога да заспя от мисли.
Питах я дали е правила тест. Не е и не смята за необходимо, защото и двамата с партньора й имат проблеми и от 15 г. правят неуспешни опити.
След блокаж и неуспешен трансфер, цикълът веднага след трансфера ми беше доста оскъден, въпреки многото лекарства. В следващия цикъл лигавицата ми беше страшно тънка и докторката препоръча да приемам Фемостон иначе нямало да ми дойде изобщо в този цикъл. Дори и с Фемостон имах изключитело оскъден цикъл. Често след блокаж се удължава времето до следващия цикъл. Най-добре вашата приятелка да изчака лекаря си, ще се намери начин да се предизвика цикъл. Най-много да пропусне един месец преди следващия трансфер.
Виж целия пост
# 2 444
Благодаря за споделения опит.
Тя продължава да се притеснява.
Блокажът е бил още през март, на 22-ри ден от МЦ. После си е имала нормален цикъл. После неуспешен трансфер и цикъл след него. Т.е. в началото на април и в началото на май си е имала цикъл. И след това няма нищо. Вчера се чухме и каза, че днес би трябвало да й дойде за втори път даже - т.е. вече пропуска втори цикъл. На преглед е чак на 11.07.
На мен самата никога не ми е пропускал, независимо от типа протокол или нещо друго. Само при бременност.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия