Табу ли е третото дете в България и защо?

Повечето хора изобщо не си задават такива въпроси, а гледането наа децата, независимо от броя им, някак минава между другото. Дали нещо е правилно или не се появява като въпрос едва в момента, в който с децата нещо започне да куца, най вече поведение и успех в училище. Иначе всеки родител се смята за можещ и знаещ по подразбиране.

Не очаквах това да е най-неясната точка от бита с три деца.
Отговарям конкретно и подробно.
Децата ни са на 6,8 и 10 години. Домакинската работа не ни е приоритет и 2 мазни пръста на стъклото на фурната не са драма. Но все пак не живеем в кочина. Първият ни етаж е кухня-всекидневна-трапезария и се нуждае от всекидневни грижи, още повече че имаме и котка дългокосместа порода. Прахосмукачка - всеки ден - имаме робот, върши работата сутрин, докато котката е сама в къщи. Прах се бърше няколко пъти в седмицата - някое от децата или аз. Кухнята е моя грижа, половин час седмично не ми тежи. Детските стаи са отговорност на децата, справят се чудесно. Голямото седмично чистене ни коства 2-3 часа, правим го всички заедно, всеки си има ясно определени задачи. Например съпругът ми чисти баните (2 броя) и тоалетните (3 броя). Големия яхва прахосмукачката. Малкия чисти стълбите и вратите. Дребосъчка - праха. Аз го играя регулировчик и отговорник по качеството, както и поемам по-туткавите неща - огледала, ъгли, кухня...
Пералня и сушилня се пуска почти всеки ден - моя работа. Натискане на 2 копчета не ми тежи. Прането се разпределя от мен, подрежда се по гардеробите от собственика на дрехите. Почти не гладим, ризите мъжът ми си ги глади сам. Готвя аз, но тристепенно меню няма всеки ден. Вечеря с голяма салата, сирена и пресен хляб не е престъпление. Смея да твърдя, че децата ми се хранят изключително качествено - залагаме повече на произход на храната и качество на продуктите, отколкото на "здравословните" бабини мандички.
Големия седмичен пазар го правим заедно, докато децата са на българско училище.

Бях изчерпателна, мисля.

Това с домакинската работа май не е свързано с броя на децата. Някои го могат, други като мен - не.

А какъв очакваше да е?
Може би не стана ясно, но аз не питам, за да се заяждам, а за да почерпя опит, така че например как се гледат три деца няма да ми е от полза, защото нямам три деца.
Благодаря за изчерпателния отговор.

Трещерица, и аз стигам до този извод Аз явно също не го умея  но може би е нужно и поне малко да ти е приятно, а на мен не ми е. Направо понякога завиждам на хората, които се успокояват с чистене.

Понякога си мисля дали този почин за подробно и хеликоптерно гледане на деца няма да е полезен, та някои родители поне заради модата да проявят малко съзнание. Иначе извън моята среда, където повечето родители са свръхангажирани, наистина има един Dunning-Krueger ефект при майките, всяка се мисли за най-големия майстор и дори не може да си представи, че може да не знае някои неща. Пълна самоувереност там, където няма покритие. Обратно, има майки, изпълнени с постоянно съмнение, но всъщност са много добри.

После точно тия несъзнателни майки ще излязат и ще кажат- ама ти ще видиш колко е трудно. Еми понякога е трудно, когато нещата са изпуснати...

Вчера времето бе чудесно при нас.
4 часа бях с децата си. Навън.
Излезте малко на въздух поне днес, особено тези, които са с бебета вкъщи, не дремете през десет минути у форума от зор да се надскачате.
 

Ули, не виждам смисъл да обяснявам житието и битието си по часове и минути, а и не мисля, че бих помогнала на някого с това. Това, което е важно и на мен много ми помага, е умението ми за организираност. Ако се организираш добре и ти ще успяваш. Има хора, които са разпиляни и се мотат и времето дори и без деца не им стига...

Освен това, мъжът ми много ми помага.

Много полезно благодаря. Аз мн държа на хигиената и на чистотата. Децата от малки са свикнали като вземат 1 играчка да я оставят на мястото. Малкия изхвърля малките боклуци. Аз пускам рано към 7 и нещо прахосмукачка. Ставаме към 6.30-7. Всеки ден. Каката сама си слага дрехите в пералнята . Вечер тя я пускам. Пералня и сушилня всеки ден. Малкия и той си слага там дрехите. Като свърши пералнята сама я отваря изкарва мокрите дрехи в един панер и после аз ги слагам в сушилнята. Като се прибере от градина си згъва и подрежда дрехите. Аз не пипам в шкафа и. Малкия и ги подава. Понякога прибира и неговите. С вечерята ми помага тя.мие салата, месо, после обирираме всичко в миялната. Всеки ден отделяме време да чистим. За тоалетна и прозорците си имаме жена, която помага. Мисля,  че когато се включим всички работа става мн бързо и във формата на игра.

Аз отдавна съм се примирила, че не съм перфектната домакиня . Решила съм въпроса с жена, която чисти. Като четеш тук, най-много да се депресираш.

 Градят невиждани кариери и с претенции до небесата, а не могат сами да си избършат тоалетната. С най-елементарни и лесни ежедневни дейности не могат да се справят някои от вас.

Всеки е добър в нещо и не толкова в друго. 

 Да, но има елементарни неща, които всеки трябва да умее в ежедневието. Не мога да уважавам човек, който не умее да си свари едно яйце да речем и да си забърше сам пода или да си оправи леглото примерно.

Вариантът с жена, която да помага е най-удачен наистина, особено, когато човек не обича доманкинска работа и може да си го позволи.

Отдавна съм надраснала желанието да съм най-добра във всичко 

""A human being should be able to change a diaper, plan an invasion, butcher a hog, conn a ship, design a building, write a sonnet, balance accounts, build a wall, set a bone, comfort the dying, take orders, give orders, cooperate, act alone, solve equations, analyze a new problem, pitch manure, program a computer, cook a tasty meal, fight efficiently, die gallantly. Specialization is for insects.""

"Истинският човек трябва да може да смени пелената на бебе, да планира военна инвация, да рсзфасова прасе, да поеме руля на кораб, да планира сграда, да напише сонет, да балансира чекова книжка, да зида стена, да намества кости, да успокоява умиращите, да изпълнява заповеди, да дава заповеди, да работи в екип, да работи сам, да решава уравнения, да анализира нови проблеми, да рине тор, да програмира, да готви, да се бие и да умира с чест. Специализацията е за насекоми."

Вярно, че е Робърт Хайнлайн, но и аз нямам уважение за тясно специализирани. Ако не може от токчета да скочиш на спортни обувки и от гумени ботуши обратно на токчета; ако не може да разказваш приказка със същия успех, с какъвто вдигаш тост с истинска реч...трябва да се замислиш какво може да направиш по въпроса.

Ау, как ще му помагаш?  
Няма да свършиш нещо по-смислено- да си направиш кафе примерно и да седнеш във форума, а ще следиш домашните му и дали разбира материала в училище. Срам. Срам и позор.