В България...абе не е кой знае колко голяма разликата. Общо взето леко минават мъжете, една издръжчица и толкоз. Та вярно е, бракът дава някаква защита за жената, ама толкова мижава, че не я усетих особено, когато се разведох.
Та и сега ако тръгна да изпълнявам "формалности", мислейки какво ще стане при раздяла...това би било по-скоро лош индикатор за отношенията ни, отколкото добър. Някой ден, ако и като сме в настроение, ще се разпишем, може и да се венчаем. Но не и така сметкаджийски и набързо.
Даже моята идея е, че би следвало в БГ да може да има църковен брак без граждански, или църковният да е обвързващ. Защото сега се получава така, че църквата не може да те благослови, тоест тя зависи от държавата. А трябва уж да са разделени...
И викате да сменям шоф. книжка заедно с бебето...ммм, неизмеримо удоволствие да вися с бебе на опашка в КАТ. Дали ще ме пуснат да мина първа?

