Семейство и работа заедно?

За това се питам ,ако не беше с тази фамилия дали щеше да се реализира добре професионално

Ние се запознахме на работното място и може би почти година бяхме и двойка, и колеги. Беше много приятно и за двамата, защото си объждахме някакви служебни неща заедно, съветвахме се и си помагахме много, вълнуваха ни едни и същи неща. Създадохме си страхотен приятелски кръг там, и общо взето наистина беше много хубаво. Ако интересите и работата на една двойка са в една и съща сфера, не виждам някаква пречка хората да се наслаждават и на това време с любимия за тях човек.

Изобщо не е така. Не съм "досадно" гадже. Нито се държа прекалено лигаво с него или нещо такова. Проблема се породи, че той правеще планове и като започна обучението, тотална промяна. Пък и в сферата в която се очертава да работим няма да сме постоянно заедно, всеки си има ангажименти и работа. Както аз ще съм заета, така и той.
И друго не се дразня, че е преуспял преди мен, даже много се радвам, че го приеха, защото се насочи към моята специалност и затова уж щяхме да сме заедно...

Спазвай малко дистанция. Като изкарате известно време в такава ситуация, на някой от двамата ще му писне толкова много, че ще си кажете непремерени думи. И е много вероятно ти да си инициаторът на разговора на висок тон.
Имай си твое пространство, различно от "ние, нашето, заедно".

Виж не мисля, че ме разбираш правилно. Не съм казала нещо подобно на ние. Той ми даваше надежди, а вчера просто го споменах и изведнъж каза: НЕ.  Нито го притиснах или нещо такова, просто попитах защо и отговора беше доста кратък: Не искам да смесвам работата с личния живот, защото ставали грешки, а тези грешки може аз да ги допусна, по негови думи. И темата  приключи ...

Я интересна темичка дано да съм полезна
не съм чела всичко само ще споделя моят опит ........работя с мъжът ми заедно вече 16 години, мисля че е достатъчно като начало
Началото е винаги трудно при всички е така води се малка борба кой ще доминира, след като мине този момент от там нататък е лесно.
Понеже мъжете винаги искат да доминират и това от дългогодишния ми опит е най-добрия вариант, поне що се отнася за пред колегите. А пък аз лично винаги съм се възхищавала от възможностите на моя мъж да се справя със най-трудните и невъзможни ситуации, например аз в повечето случай първоначално избухвам и се дразня после като седна и размисля предприемаме правилното решение за НАС заедно.
Обаче що се отнася до организация, разговори по телефона и с клиенти не може да се мери с мен ВЪОБЩЕ ...... 
ДА случвало се е да се караме жестоко на работното място, ДА случвало се е да мързелуваме на работното място и да се дразним от това било единия или другия, ДА спорили сме за едно или друго, НО това са лошите страни и те се броят на пръсти.
Сега си спомням в началото и ММ беше отрицателно настроен да работим заедно но сега НЕ МОЖЕ без мен аз съм му и дясната и лявата ръка .......дори след раждането на децата издържа много кратък период без мен и веднага поиска да се върна на работа по най бързия начин .............
Успех каквото и да решите ..........

dideto9301, не ми се цитират всичките ти мнения, но всяко едно от тях звучи, сякаш този човек ти е последният влак или пък извършва някакъв почти непростим грях. Вкл. и последното. Надежди, очаквания, обещания... Първо искаше да работите в един екип, после да те обучава, после пък не било сигурно и щели сте да сте в различни градове - това са все твои изказвания за собствените ти планове.
Аз на твое място дори бих се отдръпнала въобще от идеята. Първо, сама казваш, че си избухлива. Второ, като отидеш след няколко месеца, доволна и щастлива, ще почне шушу-мушу как си е довлачил кифлата в екипа, вместо да даде шанс на някой по-кадърен. Вярвай ми, и да няма общо с истината, този слух си върви и при всеки гаф (волен или неволен) шушукането се подновява.
На твое или на приятеля ти на мястото - и в двата случая не бих си го причинила.

Имали сме периоди, в които сме работили заедно и за един работодател и за мен не е имало никакви негативи от това. Много ми допадаше даже.
В една такава ситуация двамата разбират проблемите си, могат да си помагат и оказват морална подкрепа.
Не разбирам защо да се конкурират, досаждат или дразнят..?

Когато работехме в различни сфери, ми беше много досадно да седнем някъде с негови колеги и да се говори само и единствено на техните професионални теми. Вече, когато работим заедно, поне разбирам професионалните разговори и мога да се включвам 
Сега сериозно - с мъжа ми работим заедно - имаме общ бизнес, но не сме заедно по цял ден. Работата ни е разпределена и общо взето се допълваме.  Даже вечер в къщи почти не си говорим за работа. Случвало ми се е да се сетя нещо за работата и нарочно се въздържам да му го кажа, за да не го натоварвам.
Имало е скандали заради работата, дори сме си подмятали, че не трябва да работим заедно.. Но като цяло смятам, че в семейния бизнес е много важно да си обграден с хора, на които имаш доверие и можеш да разчиташ, дори и някой, когото можеш да скастриш и после да "оправите нещата"  . Кой по-подходящ от половинката ти?

Ние с мъжа ми се запознахме на работното място и до ден днешен сме колеги, в съвсем различни звена. Заедно пътуваме, заедно сме на почивките, през деня съзнателно или не, се търсим и като подкрепа, и като съвети за работата, помощ. Моята позиция е по-висока от неговата, но никога не сме се мерили, а и  неговия опит във фирмата е дългогодишен, така че постоянно ми помага и ме учи на някои специфични неща от практиката. Страшно съм благодарна, че имам тоя късмет, защото това ужасно много ми помага в работата и се чувствам късметлийка.

Изобщо това, че сме колеги никога не е било негатив за някой от нас, по-скоро обратното. А и да си призная, не мога да си представя да работим различни работи, както и той ми го е казвал, защото винаги сме били така и така сме свикнали.

Също съм на мнение, че не си омръзваме, напротив - имаме много общи неща и в същото време и много различни в работата, защото не сме по цял ден заедно, но когато някой разказва за нещо вечер след като се приберем, другия не го слуша, правейки се, че разбира, а наистина ни е интересно да си споделяме. Вълнуват ни общи неща. Абе с две думи, също не го намирам за минус.

А относно това дали колегите ни гледат в паничката - не могат да знаят нищо за нас повече, отколкото ние им позволим. Имам предвид, че и двамата в работата се занимаваме единствено и само със служебни въпроси, а в почивките оставяме личните въпроси ако има такива и то дискретно. Не сме от мяукащите и гушкащи двойки, на работа още по-малко. А и те колегите бяха свидетели на раждането на нашата връзка, така че почти съм сигурна, че никой не се дразни от факта. Шефовете пък още по-малко. Те дори най-много се радваха като се събрахме.

А по въпроса за това, че е хубаво двама души в едно семейство да вадят парите от различни места, съм съгласна донякъде. Но и тук мисля, че пак сме късметлии, при нас е по-скоро позитив с оглед на това, че шефовете гледат да не изпуснат нито един от нас и се е случвало, когато единия от нас се разклати или разбунтува, да се притесняват, евентуално напускайки да не повлече и другия с него. Та откакто сме заедно повече внимават с нас и гледат да ни угаждат.

И аз не съм забелязала да има специално отношение към нас или някакви предубеждения. Когато се харесахме очаквах какво ли не най-вече, защото аз навлизам в нашата работа и дори още не съм завършила, а той е вече про. Очаквах всякакви коментари и дори откровени заяждания. Изненадах се, че се случи точно обратното и сякаш хората ни се радват на връзката и я приемат съвсем нормално. В крайна сметка харесваш си партньор по съвсем различни причини, а не за да се издигнеш в работата - за последното си хващаш любовник, а не заживяваш с човека.  Но дори да беше се случило обратното и да бяхме получили негативен отзив - е, не се живее за хорското мнение в крайна сметка. Няма смисъл да се изпускат шансове за развитие или пък да се поставят под въпрос отношенията с човек, който би могъл да бъде семейство само заради това, че Пенка ще изклюкари някоя обида по ваш адрес. Голям прас. Ако си добър в работата си и да си говори някой си, това няма да заличи ползата от теб.

Дано нещо решат първо. Успех иначе.

Съгласна съм, винаги ще има хора, които се бъркат в чуждата работа - доста често от завист и безсилие.

Оф, оправданието му е толкова плоско, че няма накъде повече....
Истинската причина рано или късно ще излезе наяве.Ако той се прави на интересен и мълчи, като започнеш  и ти работа там, колегите ти "услужливо" ще те осведомят.

За новата ли? Това беше първото, което си помислих, ама викам да си мълча...