Искам да кажа ... (26)_02.03-08.03

Спомних си за мойто мопсче,много си го обичах 

Нямах много време днес сутринта, мъжът ми изведе малките и аз да почистя, че от оня ден настана егати хаоса. Да поподреда малко. После оправих малките, нахраних ги и малката легна да спи с баща си. А ние отидохме при баба на свиждане. Тя е в Белодробна финално. И по-добре, че е там.
Ами, положението е сериозно, но вече под контрол. Не смея да кажа, че е добре, но е по-добре. Тя вчера е била свръх изтощена от целодневното размятане насам-натам, че чак вечерта нали я настаниха. Била е посиняла. Разбираемо е с 30 кислород. Майка ми е чула докторите да се чудят как изобщо може да ходи с 30. Включили са я на кислород и е живнала. Днес като я видях беше поне добила цвят, но е доста изтощена. Ама те са започнали да я лекуват чак тази сутрин със система, защото е трябвало да направят всички изследвания. Казва, че след системата й е станало по-добре. Надявам се, че и след тази вечер съвсем ще живне. Храни се, пие си вода. С две баби на нейната възраст е в стая. Пили са си кафе. Миналата нощ е спала. Много е чисто в отделението, много грижовни сестри и доктори, много хубава храна им дават. Днес и трите се възхищаваха на някакви кюфтета, как били големи и вкусни    
Взели са и секрет за изследване и за туберкулоза.
Тя като млада е боледувала от туберкулоза и в следствие на това е получила увреждане за цял живот. С течение на годините нещата се натрупват и сега се оказва, че единият и бял дроб почти не функционира. Най-вероятно отдавна е така. И сърцето има проблем.

Но мисля, че ако се възстанови и се пази, следва си лечението, то може да си живее още...дни, месеци, а защо не и доста години, това никой не знае.