Кое е по-добре - да си честен или възпитан?

Подарък не е равнозначно на уважение. Имаше цяла тема за странните коледни подаръци.

Ако е избиран със сърце и желание да зарадва получателя, ако е вложена мисъл и време за избирането му - нямам право да се цупя, че не са се сетили как всъщност имам нужда от там нещо си друго. Вложеното чувство е по-важно от предмета...

Ако е избиран със сърце и желание да зарадва получателя, ако е вложена мисъл и време за избирането му - ..........
Ако е вложена мисъл и време най-малкото ще знае какво да подари.
Ако е избиран със сърце и желание да зарадва ще знае какво точно ще зарадва.
Няма нужди тук. Няма и цупене, всъщност авторката не се е цупила, доколкото прочетох. За да е по-важно чувството, трябва наистина да остане харесано нещото, което подаряваш. Не като вкус, по принцип говорим. За да се усетят нещата взаимни, за да се чувства и подарилият добре.

Скоро ми подариха часовник, а аз имам часовник и то 3 пъти по-скъп от подарения. За капак не нося часовник от поне 10 години. В началото се замислих, след това подарих моя на сестра ми, а подарения нося когато не съм на работа.

Все пак подаряващият и получаващият подаръка са различни хора. Колкото и да си близък с някого, няма как да си 100% информиран за всичките му предпочитания. Не е възможно, нито пък си длъжен. Сигурно доста нерви хвърляш докато избираш подаръци... Направо в съдбоносен процес се превръща.

Напротив, при близост, при познанство е най-лесно да знаеш какво да избереш. Не е нужно да си 100% информиран, но основни неща знаеш за този човек.

Противоречиш си. Основни неща знаеш - да. Но че мрази аромата на лимонена трева или че яде единствено шоколад Х с пълнеж У не ми се вижда основно нещо. Такива дълбоки подробности знам само за мъжа си, и пак може да остана изненадана с нещо специфично - просто да не е ставало дума за това.

Не, за себе си не си противореча, нормално е на теб да ти се струва противоречиво.
Аз приемам шоколада (понеже темата е за шоколад подарен в крайна сметка), за най-разпространения вид лакомство. Под път и над път-шоколади, шоколадови бонбони, фигурки. Масово се подарява такова лакомство, масово се потребява. Ако си близък с един човек 10 години е абсурдно да не сте били в ситуация да ядете шоколад и без повод като подарък. Например, аз знам колегата ми какво харесва и без да ми е приятел от сто години, просто защото седи до мен , или сме ходили заедно в почивката до магазина, за да си купим нещо сладко. Толкова е разпространен шоколада, че е в ежедневието ни по начин, по който спокойно можеш да видиш и да разбереш и без да питаш кой какво харесва. Та не е нужно и да се напрягаш даже.
Когато не знаеш какво се харесва, елементарното уважение включва да положиш усилие да разбереш, ако си решил да правиш жест. Не е нужно да знаеш подробности, достатъчно е само да знаеш - например без пълнеж. Или без черен шоколад. Или без ядки. Примерно само.
Аз за себе си говоря, па нека е невъзпитано за останалите тук. Ако аз искам да подаря шоколад, да, ще се постарая да разбера вкуса на човека, който искам да зарадвам. Но не на принципа проба-грешка. Най-малкото, като сме прекарали време заедно, ще обърна внимание какво харесва. Стреляне на сляпо с едната гола идея, че жеста е важен, не е жест, а е опит да блеснеш в очите на този, на който подаряваш. Опит да впечатлиш (и пак, ако искаш да впечатлиш, трябва да положиш усилия да разбереш какво ще впечатли). Което е далеч от доставяне на удоволствие и жест.

Разбира се, бях назована като невъзпитана, защото съм си помислила как сега да лъжа и мажа, ако ми се случи да ми подарят нещо, което не харесвам и ме питат. разбира се, всеки човек с поне малко такт ще лъже и ще кима с усмивка. Аз за себе си писах, че ще се чувствам ужасно неловко в такъв момент, никъде не прокламирам грубото отказване или навиране в очите на другия как аз такова не харесвам. Но няма да ми е комфортно, и това автоматично прави вече за мен подаръка нежелан, поднесен с очаквания аз да се прехласна, щом се пита настойчиво няколко пъти харесва ли се. Такъв подарък няма да ме впечатли, няма да се почувствам приятно, а натоварена в опитите да избегна конфузна ситуация, няма да е жест. Но това е мое усещане, радвам се, че не съм имала ситуации, в които да е крайно усещането просто.

Много точно! 

  Всъщност никаква представа нямам какъв точно вид  шоколад харесва никои от познатите и приятелите ми, и по-точно какъв вид не понася. Знам  в такива подробности вкуса на трима, максимум петима човека в семейството ми.

 Така че риска да подаря на някого бонбониера, която не му е точно по вкуса е огромен. Но някак си не допускам вероятността да ми го кажат... Пък и човек подарява обикновено неща, които харесва самия той. така че въпросът "Хареса ли ти подаръка ми" с отрицателен отговор, пък бил той и деликатен обижда и вкуса на изпращача освен всичко друго...

 Не, не, няма начин

Шоколад не ям, сладко не обичам, така че изобщо не обръщам внимание на вкусовете на заобикалящите ме по отношение на този тип продукти  Знам само, че човек Х много обича шоколад - това ми е напълно достатъчно и не възнамерявам да предприемам цяло разследване, за да му купя бонбони или таблет...Пък ако не е по неговия вкус, защото бил с цели, а не натрошени лешници, половин стафиди и портокалова есенция от другия край на света, драмата е негова, не моя 

Така като чета май повечето от вас момичета рядко си хапват шоколад иначе нямаше да има толкова недоволни. 
Ами да дам пак пример, идва приятелка и носи близалка на сина ми - 1г. 6м. Ми той още не знае как точно да използва този тип лакомство. Е слава богу , приятелката ми не ме попита дали близалката е харесала на детето, иначе и аз рискувах да получавам често подобни подаръци.

П.П. Близалката още си стои в хладилника, ако някой се интересува !!!!!

Мразя да чупя хатъра на хората. Особено, ако са се постарали да ме зарадват. (За секса и бизнеса съм съгласна с един от предишните постове - там си трябва право куме, та в очи). В случая на авторката, аз бих купила от моя любим шоколад и бих го подарила на този човек с думите "Реших да ти върна жеста. Ей тоя шоколад е уникален, скоро го открих и вече ми е любим!" или нещо такова. Винаги се питам, дали ще е фатално, ако не си изплющя мисленето и ако отговорът е "не" - казвам нещо любезно и общо. Дори не е необходимо да е "бяла лъжа".

От тази тема се сетих за оня виц "На интервю за работа: - Кое е най-силното Ви качество? - Ами много съм откровен. - Чудесно, много харесваме откровени хора! - Изобщо не ми пука, какво харесвате." 

За подаръци и други жестове - възпитанието е на първо място.
Иначе предпочитам честността.

Какво значение има, че шоколадът бил с еди-какъв-си пълнеж или че ризата била бяла, а не зелена (примерно). Това са малки жестове, които показват внимание. Да, ако тръгнат да ми купуват обувки, ще трябва да ми знаят номера. Или ако ми подаряват дреха с 2 размера по-голяма... може да се засегна.  Но в крайна сметка подаръците се приемат, казва се Благодаря и всеки си преценя какво да прави с тях.
Иначе в междуличностните отношения предпочитам честността, поднесена с възпитание. Не смятам, че е кой знае колко сложно.

Днес пак пратиха на детето, други хора, яшоколад с лешник и стафиди. Да не са модерни тия шоколади“?