Искам да кажа ... (28)_16.03-22.03

Стейси, как ще те пренебрегвам, даже предложих на Мими лека за пъпки:)
Тя заспива се това мляко, докато го изпие и е задрямала, ако я вдигна да мием зъбите, отиде пак един час мохабети. Аз сега айрян и дадох- 150 гр вода с три лъжици мляко, бях убедена че ще го хвърли.
Вечеря си купичка леща с половин земелче. Искам да и го спра. Утре ще и дам по- кисело да не и хареса:)

За стоматологичните проблеми съм винаги на линия-доколкото мога да помогна. Няма начин-лично ги ям шамарите, от дете до сега. Без почивка. Прегръщам всички посетили зъболекар и изтърпяли за хубост и здраве. 

Аз слава Богу имам много здрави зъби, но мъжът ми се намъчи с една прадонтоза, 70% от зъбите му са сменени с импланти, много болка изтърпя. Резултат е добър, даже много и болестта не се развива.
Как ли се справят Бела и Тото в къщи? Одри?

Откакто са ги изписали ни вест, ни кост от тях. Изобщо не ми е писала, може би Тото си е показал рогцата. 

Наистина ли обяснявате на децата си, че господ е създал човека? От кал? А жената от ребро Адамово?
За Белинда разбрах. Интересно ми е за другите.

 На децата трябва да се дава отговор, който да ги удовлетворява за момента, за възрастта им. Нещо, което могат да разберат и смелят. Ако едно петгодишно дете ви попита как стават бебетата, не е необходимо да му давате верния отговор, защото можете да го объркате още повече.
Педагогическият пример за това е как едно тригодишно дете пита баща си как върви влакът. И таткото почва да обяснява надълго и нашироко за котела, въглищата и парата и как тя задвижва колелетата и т.н. и детето го прекъсва и казва: Не така бе, тате! А так: пуф-паф, пуф-паф.
Ако петгодишното ви дете (горе-долу около тази възраст започват да се вълнуват от въпроса за смъртта) ви попита дали ще умрете един ден и дали то ще умре, а баба и дядо и т.н., правилният отговор на този въпрос е "не", при това съвсем категорично. Другите може да умрат, но вие - не. Детето се успокоява и повече не се тормози от този въпрос. Ако решите да се придържате към истината, имайте предвид, че децата се натъжават, измъчват се, плачат и въобще изживяват ненужен стрес. Има време да научат, няма да им избяга.  

Не, не съм обяснявала за Адам и Ева. Всъщност нищо не съм обяснявала, давах им книжки. Не съм ги и лъгала, че няма да умра. Знаят от най-ранна възраст, че всички умират. Подхода "Излъжи детето пък после ще видим" не го разбирам.

И ако, да не дава Господ, се сблъска със смъртта? Ако ти си му казал "не", но нещо се случи с някой негов близък?

Светалчо, не съм съгласна с това. На всяко дете може да се поднесе истината във форма, приемлива за възрастта му. И на тригодишното, и на петгодишното.

Аз не знам каква е приемливата форма на факта, че хората умират.

Когато се сблъска, ще преживее стрес, така е. Но не е нужно да го преживява предварително, защото може и да не се сблъска в ранна възраст. А никой не може да бъде подготвен за среща със смъртта, просто децата страдат излишно при тези разговори, а и много често тази мисъл ги потиска дълго време, спят неспокойно, бълнуват, притесняват се за близките си, плашат се, че ще останат без мама или без тате. Особено, когато се е случило  на дете, което те познават.
Разбира се, вие си избирате какво да казвате на децата си. Аз давам този съвет от личния си опит и от ровене в педагогическа литература когато моите деца бяха малки и съм срещала подобни проблеми, а също и от наблюдения на децата на близките  и познатите ми.

Яна, имаш право на различно мнение, естествено.
Но малките деца опознават света, имат толкова много неща да научат, всичко е ново за тях и им предстои да го открият, затова всичко трябва да става  постепенно и когато му дойде времето. Не трябва да бъдат затормозявани с неща, които мозъкът им не може да възприеме. Като дадеш истинското обяснение на нещата, а то обикновено е сложно и за голям човек, камо ли за дете, най-много да го объркаш.

Как приемливо може да се каже на малко дете, че ще умре? Или майка му? Децата приемат всичко буквално. Те нямат чувство за време. Това, че ще им кажеш, че това е естествено и ще стане след много години, изобщо няма да ги успокои. Те няма да го разберат.
И наистина не виждам необходимост да им се казва това.

Но, разбира се, всеки е свободен да прави избор за себе си и за своите деца.

Извинявай, стана ми любопитно, искам да те помоля да ме насочиш къде си прочела да не казваме на децата, че няма да умрем - в педагогическата литература? Може и на лични, просто наистина ми е интересно. Не го приемай за заяждане.

Наистина ли има педагози, които съветват на децата да се казват лъжи? И то не дребни невинни лъжи, а уверение че майка им няма да умре?

Честно казано аз не си спомням по какъв начин съм обяснявала смъртта на дъщеря ми.
Ако трябва да го правя сега, ще кажа на 5 годишното си дете: "Да, един ден всички умират. Но се надявам да не е скоро. Когато това се случи хората умират, но ние ги носим в сърцата си (с подходящият жест, сочещ към сърцето) и винаги ще ги помним.
Предполагам, че съм казала нещо подобно навремето, защото тя беше малка, когато баба й почина и се е наложило да й обяснявам. На погребението обаче не я водих. Тя тогава беше при моята майка, в Русе и не пожелах да я вземаме, за да присъства.

Аз говоря за малки деца, 4-5 годишни.
Имахме такъв случай, на една колежка детето беше изпаднало в много тежко състояние, защото баба му беше казала, че всички ще умрат един ден. И то в ужас беше питало майка си и тя ли ще умре, тя потвърдила и оттам нататък стана много страшно. Тогава си спомням, че ровихме по библиотеките за литература на такава тема и някъде там беше казано това, че не трябва да се казва на толкова малко дете. И точно такива бяха думите - когато детето пита: мамо, а ние ще умрем ли - ти и аз? , да му отговориш - не, ние не. Без много да обясняваш.
Наистина не си спомням къде точно, беше много отдавна. Все си мисля, че беше в "Убийството на Моцарт" на Г. Данаилов, но не съм сигурна, може и да бъркам. Четяхме тогава и много руска литература, та наистина не си спомням точно, но ми е останало в главата - примерът с влакчето също беше оттам.

Ами бабата явно не е чела тези мърди съвети.