Има ли жена,която не пита

По отношение на децата питам и изисквам отговори, без да имам някакви колебания . В поста си имах предвид партньора си и пълнолетни -  аз лично уведомявам от уважение , мен също ме уведомяват по същите причини , в останалите случаи си правя съответните изводи.

И за партньора имам какво да кажа.Нищо че не е  жив вече.Жената е  да слуша. Каза ми се и потрети ,подвайсти,че аз съм сама ,няма да им обърна къщата ,аз трябва да се обръщам.Не съм от питащите ,спестила съм си нерви. Но като ми писне съм викала ,колкото мога. И са ми скачали всичките домашни. Що викам. Щото ще откача. Рядко ,но има такива случки. Та   партньора скъпи ,ми води колеги ,дигам,слагам ,гости. Питам веднъж ,защо не правят  купоните си семейни. Те се спогледаха и викат ,той ли ти каза ,че соло. Семейни си ги правим. Идват у нас  ,не беше като сега  опустяло,имаше набори,сега се изселиха доста.Много било хубаво  у  нас. Щото не е подредено скъпо ,черги ,печки циганска любов ,топло ,могат да са свободни ,да се отпуснат. Това ми обяснява моя. Той  ходи. Но никога с мен. Не питам. На кръчма също жени не ходят. Оставя служебна кола ,взема нашата и  изчезва изкъпан. Тръгнал за Пловдив на панаир ,три дни. Но  нали си е  ...не знам как да го кажа ,стигат до  Етъра с колежката  си ,пият кафе и обратно. Не питам. Сам си каза ,като го гложди,ако питах ,нямаше да признае ,ако се карах-също. Та така с питането. Има ощетен мисля. И облагодетелстван- не си е хабил нервите с разправии. Но и  не може да каже ,че е  живял в обич все. На моменти може. Чат пат ,а това е друга тема. Нещо като може ли да си щастлив на моменти с един партньор,съпруг ,човек ... Тъй де ,само не знам кой  е потърпевш...май  аз ....
 за децата ,не порастват никога...за майките.Все ни се иска  да помогнем и да предпазим. Друг въпрос че не може.

Пишеш много неразбираемо на моменти, използвай съюзи, определителен член, предлози...каквото трябва, а и без препинателни знаци е мъка да проследя мисълта ти. Забележката ми е абсолютно добронамерена, но решението дали ще я отразиш, е твое!

Аз със същия апел, също добронамерено. Чета темата, тук-там хвана нещо, искам да се включа, имам какво да напиша, но някак мисля, че може би няма да е на място, защото не разбирам какво точно пише авторката.

Интересно ми е, като стигнат до момента, в който не желаят да ти отговарят, какво ще правиш?
Изрично казвам, че въпроса ми не е с цел да се заяждам, но този проблем го имат много родители-чудят се как да измъкнат всяка информация от децата си без да се усещат, че като ги притискат, ще получават все по-малко и по-малко отговори, защото им се натрапват.

Аз мисля, че ако между родитител/и и деца са изградени едни нормални отношения и най-вече, ако е изяснен въпросът с питанията, не би имало проблеми. Не мисля, че на дете, на което е обяснено, че по редица причини (няма да ги изброявам) родителите във всеки момент трябва да имат представа къде и с кого е то, за да могат да реагират адекватно, то няма да разбере, че това е важно за неговата безопасност.

Децата на Axel са малки.То форумът е за млади хора създаден и ми се струва после населен от всякакви по възраст. Като станат големи  пак може да се разбереш ,макар че се правят на разбрали  и си продължават  каквото там са намислили. Страшното е в една възраст ,дето  авторитетът на родителя е на привършване ,а техният детски авторитет още го няма да хоризонта,но те го виждат велик.Озлобяват се на  контрола,а без да питаш е доста трудно да получиш нещо като информация.С питане не дават ,пък останало сами да си разкажат. Родителят трябва да има нюх на  следовател  и да разнищва.Е ,и кога-работа ,домакинство ,ангажименти ...и да слухти за всеки намек за отклонение на детето си. Та началото е важно,когато се полагат основите на доверие  и зачитане.И личен пример в споделяне,честно отношение.Хем не може да каже всичко един родител и  не трябва да казва ,хем не трябва да лъже...На печелившите успели-поклон...


Благодаря за  съветите,наистина аз не усещам, че не се разбира. Замислям се защо и как се получава така-защото тук единствено споделям неща за живота си,скрита съм си мисля ,но знам че не е така,всичко е достъпно.И тези спомени ,дето все още ме потискат ,излизат на групи ,някои остават неизказани ,а те са връзката  ,нишката. Ще повторя казаното спокойно и бавно ,даже ще го разделя  на отделни постове,за да се разбира. Не се обиждам ,винаги оценявам  като помощ такива мнения. Трябва да го  оправя това. Иначе съм дори забавна ,когато не ме напряга нещо такова.Шегите ми са тежки ,който не ме познава трудно разбира ,че се шегувам.С времето всичко се изглажда ,наистина не съм имала проблем с разбирането другаде,ще оправим това и тук.

Пф, тук изобщо не става въпрос за това "къде е и с кого е".
Да, на Аксел децата са малки, за това и така й зададох въпроса-когато стигнат до момента, да не отговарят.
Ами, представи си Herz, прибира се твоето дете (вече пубертет) и се затваря в стаята си. Питаш го какво му е, то мълчи. Колко време ще го мъчиш, докато ти каже, че примерно е влюбено, но обекта на чувствата му го е отсвирил?
Най-елементарен пример, но е валиден в 95% от случаите, един пубер да не споделя.

Не само си го представям, ами и реално съм го преживяла. С дъщеря ми имам открити и честни отношения от ден първи, създала съм ги, така съм преценила. О, и изобщо не твърдя, че е лесно или че такива се раждат децата ни. Много доверие и много говорене трябва, така е! Да, случвало се е да отговори лаконично, друг път само чака да я попитам и избухва, всичко си казва, зависи от ситуацията. Но твърдя, че важните моменти и решения в нейния живот са споделени с мен. Никога не съм си позволила да кажа "Аз ти казах!"; "Видя ли, че бях права?"; "Оправяй се, предупредих те..."; "Никъде няма да ходиш, докато не ми кажеш..." или да разпитвам за подробности, когато виждам, че не ѝ се говори. Така, че пфф, с елементарните примери и хипотетични ситуации фактически съм се справяла, смея да твърдя, че успехът ми се дължи на отношенията ни, за изграждането на които сме допринесли и двете, а доверието е в основата.

Herz, съгласна съм с теб.
Нашите отношения с щерката са същите и въпреки всичко, има неща, които желае да си останат само за нея. Не мисля, че имам желание да се набутвам да ги знам, щом сама не е дошла да си каже.
И пак, между доверие и желание за споделяне-разлика има.
Пак казвам, че има деца, които просто желаят да си преживеят всичко сами, смятат че техните лични драми не са работа на родителите им, независимо колко им е дълбока връзката и какво доверие си имат.
За това се опитвам да намеря една мама поне, дето детето й да не е като отворена книга 24/7 и да каже как се справя, дали натяга, докато не изкопчи всичко от детето си.

Аз затова казах, че не досаждам с въпроси, ако не ѝ се говори в момента, след време споделя. Аз самата не обичам да споделям във всеки един момент. Има различни деца, права си, говоря за моето, не ддавам акъл за чуждите. Споделих ние с какви отношения сме, моето мнение е, че това какво е детето в голям процент от случаите се дължи на отношението на родителите.
Все тая, отношенията с децата не са по темата.

Защо да не са по темата,която е "има ли жена да не пита"
Аз самата не обичам ограничения  от тема,няма да отварям десет теми  за да си кажа мислите.На мен ми помага дори сама да си пиша,може ад изглежда откачено ,но е факт. Ако проблемът да се спазва тема стои  на дневен ред ,никога не би бил поставен от мен.Всеки си слага ограничения ,аз не ги обичам нито за себе си нито пък за другите.Тясно ми  е с граници.Темата е много обширна-отношения  с деца ,съпруг,родители ,приятели,цялото общество на една жена.
Защо на жена-защото съм жена  и защото обикновено жените са смятани за любопитни ,да не казваме -пази боже-клюкарки.Та кога е  питане ,клюка също  е в темата.Всичко е в темата ,щом интересува някого.Лично или  по принцип има интерес ,значи е неговото място.

Темата действително е обширна. Едва ли някой може да вкара в рамка отношенията си с деца, съпруг, роднини, приятели, общество. Към отделните хора отношението е различно, може би това е така, защото всяка личност има различен характер. Един допуска приятел/роднина по-близо до себе си, друг държи винаги някаква дистанция, действаш според човека и ситуацията. Сложни са човешките взаимоотношения, затова всеки намира най-верния път за себе си, за друг той може да е неприемлив.

И  да добавя,за едно нещо може да се пита по различни начини,та като го кажеш по различен начин ,хептен не може да му се хване края ...Само като се замисли човек ,разбира ,че нещата са толкова прости.Няма забрани.Няма ограничение.Всеки е себе си. Виждам близкото ,ако не  е  еднакво. Не се вторачвам в разликата ,поне не много,само я приемам за възможна.Възможна за някого,ако за мен не  е .
И няма грешен отговор.
Големите теми позволяват да разсъждаваме. Кратките-блиц-теми са с кратки отговори ,и по-важното , категорични отговори.
Аз не съм категорична никога за нищо. Защото се променям ,приемам и друго мнение ,припознавам го за мое понякога. Щом е  правилно и  приемливо и от моя гледна точка ,защо да не се коригирам.
Спам.Днес ме мързи.Може да има причина ,а може и да няма. Малко работа свърших ,дето се вика нищо работа. то много не мога да ,ама  поне да ми е  доволно от нещо.Денят не е свършил обаче ,може да добавя малко доволност.

Жена да пита иди - дойди и без друго ни се носи славата на клюкарки. Обаче попадали ли сте на мъж, който пита. Ако е в неведение изпада в ужас. Аз не бих изтърпяла такова чудо до себе си, но ги има. Те държат под контрол всичко и дори вече са на път да ни вземат първенството по клюкарстване.