Здравейте, от скоро съм във форума, но за пръв път се осмелявам да пиша. Имам връзка от три години и половина и съм на 20 години . Може би от около няколко месеца не живеем в едно и също населено място с приятеля ми и се виждаме само събота, когато сме си в родния град. Проблемът идва от това, че вече не чувствам нещата като преди... Когато се запознахме той беше по-инициативен, знаеше как да ме зарадва и винаги ме е подкрепял (бях писала в една тема за положителните му качества), темпераментът по никакъв начин не е пречил на това да се държи нежно и внимателно с мен, и продължава да го прави. Само че, откакто живеем на различни места комуникацията взе да куца..все се опитвам да извадя някоя дума от устата му, ако усещам, че не се чувства добре, няма ги вече тези телефонни разговори, вече е все едно нямаме какво да си кажем... 
Все повече зачестиха тези моменти на мълчание от негова страна и започнах да се отчуждавам. Няма никакво желание за каквото и да било. (Излизам си сама с моята компания, ходим на разходки до други градове понякога..с дейни хора като цяло се събирам.) Когато го попитам какво има и защо се държи така отдръпнато следва обяснение, че ме обича и че наистина държи на мен, че си втълпявам. Наистина, винаги се държи страхотно, много е мил, но сякаш вече я няма тази отдаденост..сякаш знае, че съм негова и не са нужни никакви усилия. Далеч съм от мисълта да ми сваля звезди, просто знам какъв може да бъде..не знам дали е нормално вече да го усещам като пасивния в двойката и да не се чувствам желана като преди. В моите очи в момента сме една прекалено улегнала двойка, без онази емоция, а сякаш всичко се гради единствено на взаимно уважение и привързаност. Лутам се ту в едната, ту в другата посока..в единия момент си мисля, че е моето момче, което винаги ме е подкрепяло и уважавало и изпитвам топлота (когато сме заедно), в другия просто не се чувствам удовлетворена.. (когато сме разделени през останалата част от седмицата) Въпросът ми е дали има смисъл да се опитам за пореден път, или моментът е настъпил.. 
И как разбрахте, че няма смисъл да се борите? Благодаря на всички, които ме изчетоха! 
Виж целия пост
Все повече зачестиха тези моменти на мълчание от негова страна и започнах да се отчуждавам. Няма никакво желание за каквото и да било. (Излизам си сама с моята компания, ходим на разходки до други градове понякога..с дейни хора като цяло се събирам.) Когато го попитам какво има и защо се държи така отдръпнато следва обяснение, че ме обича и че наистина държи на мен, че си втълпявам. Наистина, винаги се държи страхотно, много е мил, но сякаш вече я няма тази отдаденост..сякаш знае, че съм негова и не са нужни никакви усилия. Далеч съм от мисълта да ми сваля звезди, просто знам какъв може да бъде..не знам дали е нормално вече да го усещам като пасивния в двойката и да не се чувствам желана като преди. В моите очи в момента сме една прекалено улегнала двойка, без онази емоция, а сякаш всичко се гради единствено на взаимно уважение и привързаност. Лутам се ту в едната, ту в другата посока..в единия момент си мисля, че е моето момче, което винаги ме е подкрепяло и уважавало и изпитвам топлота (когато сме заедно), в другия просто не се чувствам удовлетворена.. (когато сме разделени през останалата част от седмицата) Въпросът ми е дали има смисъл да се опитам за пореден път, или моментът е настъпил.. И как разбрахте, че няма смисъл да се борите? Благодаря на всички, които ме изчетоха! 
Добър е с мен, но сякаш не ми е достатъчно на този етап от връзката... Потърсих съвет от най-близките си хора. Единият от които е най-добрата ми приятелка... Каза ми точно това, което си написала и ти- че е нещо нормално и не трябва да се чувствам виновна, че не съм щастлива. Другият човек беше майка ми, каза ми: " Защо не си щастлива, той е толкова добро момче, много рядко се срещат такива момчета! '' 
Не стигнахме до консенсус и реших, че не желая да говоря с нея за това. 
