Здравейте,малко ми е гадно да обсъждам този въпрос с някой,но тази тема вече наистина взе да наболява.
Въпроса е следният,с приятелят ми отскоро живеем само двамата и поради това контакта с майка му значително понамаля.То се знаеше,че ще се отделим,но нещо майка му все още не може да го приеме и си мисли че иска да отделя сина и от нея,че няма да им дам да се виждат.А това въобще не е така,никога не съм и не бих му казала да не контактува със семейството си.Та сега аз не съм в много добри отношения с тях,заради тези приказки на майка му,който ме засегнаха много.Въпреки това имам желание да се оправим тъй като виждам че на приятеля ми му тежи че сме скарани.Нещото което ме интересува само е какво мислите вие и как бих могла да изляза от създалото се положение и има ли изобщо такъв вариант?Сигурна съм че жената ме мрази.Но все пак не съм само аз виновната,осъзнавам обаче че и аз имам вина.Бих искала поне като се засечем на улицата да не се гледаме злобно,а нормално и може от време на време да се виждаме на кафе.При положение че ще става и баба.Искам поне малко да се нормализира положението.
Виж целия пост
Въпроса е следният,с приятелят ми отскоро живеем само двамата и поради това контакта с майка му значително понамаля.То се знаеше,че ще се отделим,но нещо майка му все още не може да го приеме и си мисли че иска да отделя сина и от нея,че няма да им дам да се виждат.А това въобще не е така,никога не съм и не бих му казала да не контактува със семейството си.Та сега аз не съм в много добри отношения с тях,заради тези приказки на майка му,който ме засегнаха много.Въпреки това имам желание да се оправим тъй като виждам че на приятеля ми му тежи че сме скарани.Нещото което ме интересува само е какво мислите вие и как бих могла да изляза от създалото се положение и има ли изобщо такъв вариант?Сигурна съм че жената ме мрази.Но все пак не съм само аз виновната,осъзнавам обаче че и аз имам вина.Бих искала поне като се засечем на улицата да не се гледаме злобно,а нормално и може от време на време да се виждаме на кафе.При положение че ще става и баба.Искам поне малко да се нормализира положението.
Моето мнение е по-различно от на останалите до момента, може би, защото и аз съм горделив човек, а и съм кофти характер. Аз бих и отговорила, не бих си мълчала. Не казвам, че е правилно, а че това съм аз и така правя нещата. Второ, като сте на квартира, не си длъжна на никой, така отпада чувството да дължиш нещо на някой, било то и уважение. Аз не харесвам принципа "уважение на старите". Уважението се печели ,не се подарява, защото някой е роден по-рано от другия..Това изяснява позицията ми за поздравяването! Като не те иска, ми да си се мръщи, сърди, цупи и така нататък. Какво го изживяваш толкова? Да беше направила нещо, разбирам, но не си, така че горе главата и ти. Ако иска да се сближите, екстра, ма ти защо да се натискаш? Аман от обсебващи майки!!! Бившият ми майка му уж не се бъркаше, ма тя купуваше всичко за в къщи и той "майчето това, онова.." 
Сега е почти на 40 и все майка му сигурно го дондурка...Както и да е, важното е да се разбираш с мъжът си и да си гледаш бременността, сега такива емоции те чакат, че остава да се ядосваш само със свекърви, сръдни и глупости. Като му е гадно на мъжът ти, да отиде да обясни на майка си, че да разбере мястото си в схемата, а именно, че е майка на вече семеен син и да знае до къде може да се простира!!! Това е неговата работа, не твоята! 
