НОВО: Дигитални асистентиВиж

На 2 години и 3 месеца ми се качи на главата

  • 18 064
  • 327
# 210 14 апр. 2015, 17:25 ч.
Ама защо вярвате на всичко написано във форума?
Виж целия пост
# 211 14 апр. 2015, 17:29 ч.
Този самоконтрол, за когото говориш се изгражда с времето. Все пак целта е да се даде на детето пожитивен начин да изкаже недоволството си. Синът ми редовно обяснява, какво го е ядосало, как се чувства и това често е напълно досатъчно. Понякога ми рисува "колко е ядосан или тъжен или радостен (доста интересни рисунки). Случва се, обаче на моменти емоциите да са с такива размери, че да има нуждата, чисто физическа да ги изкара на вън. В такъв момент налагането на наказание би донесло повече минуси, отколкото плюсове. Понякога не иска да сподели чувствата си, понякога е толкова ядосан, че му иде да "гръмне", тогава, да - може да удря леглото, да излезе и да обиколи на бегом къщата. Това не са неадекватни реакции, а алтернатива, която може и да не пасне на вашето семейство, но за нашето би могло и да работи. Не е оптимално да задържа и подтиска толкова силни чувства, това не би довело до решаване на проблема или подобряване на ситуацията за когото и да е, когато дава израз на чувствата си, дори и да не получи това, което иска, възприятията му за ситуацията вече поне една идея по-омекнали и улегнали.
Виж целия пост
# 212 14 апр. 2015, 18:18 ч.
Jesus, това, което казваш, за поведението в тази възраст, и поведението след 18г. няма много общо, да не кажа хич. Поведението на осъзнато дете, е резултат от много съвкупности-характер, възпитание, среда, книги, телевизия, училище и каквото се сетиш.
На 2 години детето е хем наясно с нещата, които иска, хем не чак толкова.
Абсурдно е да се твърди, че който като малък удари нещо, ще удря и като голям. Виждам, че непрекъснато правиш такива аналогии. Познавам две деца, които даже вече не са деца, защото са над 20, които съм наблюдавала лично как растат, бяха най-спокойните и кротки деца, които в момента са абсолютен пожар, по много причини.
Т.е. хубаво е, като в американските филми, да търсим всички в детството и да полегнем да кушетката обвинявайки мама и татко, че не са ни строявали достатъчно като малки и затова сега не ни върви в живота, но е нереално. Причините, за проблемите като възрастни, не е само това, което си правил на 2 години.
Относно категоричнте забрани и че има забранени неща на 100%, аз съм забранявала на 100%, аз съм шляпала по дупе и то силно (да ме прощават от "Закрила на детето") сигурна съм, че е разбрал за какво става въпрос, вероятно повече от 30 пъти съм казала, че телефон не се хвърля и той продължава. За статистиката-големия ми син никога и с пръст не съм го докосвала, не ми е и хрумвало, защото сме се разбирали дори, когато е правел някаква беля.
Затова малкия чакам да го израсте, крия телефона, избягвам дразнители и се надявам като порасне малко, да можем да контролираме ситуацията в пъти по-добре.
Виж целия пост
# 213 14 апр. 2015, 22:49 ч.
Не смятам, че всяко дете, което хвърля и блъска е за психолог, но определено това поведение трябва да бъде пресечено в зародиш още.
Дори, когато порастна сина ми, започнах да не позволявам да ми заминава с ядосана крачка към съседната стая, блъскайки вратата примерно зад себе си и т.н. Защото, първо, нервите не помагат, а пречат, и, второ, това поведение е неуважително.
Виж целия пост
# 214 15 апр. 2015, 00:45 ч.
Хм, не позволявам на сина ми да се ядосва....някой друг май е за психолог...
Виж целия пост
# 215 15 апр. 2015, 07:50 ч.
Цитат на: tomiana в ср, 15 апр 2015, 00:45
Хм, не позволявам на сина ми да се ядосва....някой друг май е за психолог...
Благодаря ти за оценката, имах крещяща нужда от нея. Това много помогна и на всички коментиращи в темата. Mr. Green

Като казвам "не позволявам" имам предвид, че обръщам внимание на всеки такъв чалъм и говоря до припадък колко вредно е да се ядосваш, как нищо не се постига с това, как е много по-разумно да осъзнае грешката си и вземе мерки да я поправи и да не я повтаря. Е,когато това нещо го казваш всеки път, когато се случи да се ядоса, то тогава то има ефект. Така, както аз съм се научила да не викам и истерясвам и да не се ядосвам, когато то направи нещо. Това не е станало от първия път, а когато съм си давала сметка за ефекта от ядосването няколко пъти поред.
Виж целия пост
# 216 15 апр. 2015, 09:10 ч.
Щом аз на 34 години мога да изпуша понякога, защо да не могат и децата. На мен ми се е случвало - не съм спала добре вечерта, тежък ден, задачи след работа, вечно говорещо дете и т.н. и до вечерта главата ми ще гръмне. В такива моменти мога да се хвана за най-дребното нещо и да си излея нервите. Вярно, аз се опитвам да се контролирам, не са чести тези мои състояния, но не винаги се получава. Та как да изисквам от 2-3-4 годишно винаги да е под контрол? Няма как да стане. Сега на 4 е по-лесно, защото я викам при мен и започвам да я разпитвам, за да ми обясни кое я е изнервило. На 2 няма как да стане.

Забелязах, че тропането с крачета много разтоварва. Поне при дъщеря ми има голям ефект. Та това може да замени удрянето и блъскането, поне е безопасно.

Виж целия пост
# 217 15 апр. 2015, 11:50 ч.
Мисля че ще е полезно за всички да погледнат това, още повече че има точно видео и примери как да се постъпва във всяка една ситуация ......дори съм гледала подобно шоу по българската телевия преди време но не си спомням как се казваше иначе щях и това да намеря .......................тъй че погледнете специално за майките с ТРУДНИ деца.....пък и също за самите майки и татковци които постъпват неправилно ...............тази гувернантка със сигурност е мноооооооооооооооооооого по компетентна от всички нас ........... Peace Peace.........приятно гледане .......... Heart Eyes

https://www.youtube.com/user/officialsupernanny/featured
Виж целия пост
# 218 15 апр. 2015, 15:45 ч.
Заглавието на темата не дава ли достатъчно инфо за колко годишни деца говорим? Не говорим за невъзпитани и трудни деца, а за малки деца, които още не могат да се изразяват с думи достатъчно добре и си изразяват емоциите с действия. Като казах, че детето ми се тръшка, да не мислите, че го прави постоянно? Не, прави го 2-3 пъти в месеца, когато е уморен и нещо не му харесва. Търпение и спокойствие му е майката, пък възпитанието си е отделна и различна тема.

Виж целия пост
# 219 15 апр. 2015, 16:00 ч.
Много са ми смешни и неприятни някакви велики обобщения на тема бъдеще за деца.
"Ако сега се тръшка, значи ще стане престъпник и бияч.
Ако не се възпитава на 2 годинки с наказания и мърморене, на 12 ще е пълен провал, а на 22 ще бърка по кофите."
И прочее бабини деветини...по-точно форумски легенди, разпространявани от някои хора.

И в края на краищата по-добре е човек да си изрази гнева по някакъв начин навън, отколкото да се яде отвътре и да се самонаранява до късна възраст, защото и такива случаи има.
Виж целия пост
# 220 15 апр. 2015, 16:32 ч.
Нормално е на 2 години да се тръшка или поне моите преки наблюдения са такива: 1) все още не може да изрази с думи какво точно му е на сърцето (поне моето дете); 2) още не е наясно с правилата (защо например сутрин трябва да се облече и да се нахрани, а не може да рисува и да кара колело); 3) нервната система все още не е достатъчно зряла.

Търпение и обяснения са му майката. При нас също работят неща като пълно игнориране от типа аз да изляза от стаята (точно след две секунди престава да безчинства и идва при мен) или пък разсейване с нещо, което живо го интересува в момента. Тази сутрин, след като за пет минути изсипа цялото лего на земята, и започна да го рита под дивана, му казах, че ако не го събере веднага, няма да се качи на големия автобус, с който ще ги водят от яслата в една ферма. От една седмица непрекъснато говори за големия автобус и за животните, та това днес ми дойде много добре. За пет минути всичко беше прибрано и той беше строен на входната врата. Да видим обаче с какво ще го залъжа утре, че следващата екскурзия е чак след месец Laughing

Когато е много ядосан, кисел, реве, тръшка се, не му говоря - забелязала съм, че това още повече го разстройва и дразни.
Виж целия пост
# 221 15 апр. 2015, 16:35 ч.
При нас какво работи напоследък - като го усетя, че киселее, се старая да го разсмея, правя смешни физиономии, говоря смешно, друсам го, гъделичкам го и му отминава.
Виж целия пост
# 222 15 апр. 2015, 17:21 ч.
Цитат на: L'Agent в ср, 15 апр 2015, 16:35
При нас какво работи напоследък - като го усетя, че киселее, се старая да го разсмея, правя смешни физиономии, говоря смешно, друсам го, гъделичкам го и му отминава.

Това е идея, мерси.

И да добавя само, че като цяло се стремя да избягвам ситуации, които знам, че могат да го изнервят или да го накарат да се тръшка. Не го водя по магазини или ресторанти, нещата, които не може или не трябва да пипа, са прибрани, така че да не ги вижда, на всички шкафове у дома има заключващи механизми. От време на време се разсейвам, разбира се, и се стига до бели, като например с великденските яйца, които бях оставила без надзор на масата - резултат: хвана купата, тръгна да я носи и да вика ''Пак, пак'' (Великден на френски) и ние останахме без здрави великденски яйца Simple Smile
Виж целия пост
# 223 15 апр. 2015, 17:44 ч.
Да, това е метода....фантазията трябва здраво да работи. И на мене ми се случва да пресъхна откъм идеи когато съм уморена и тогава се случват тръшканията. Още живеят в приказка малките ни юначета и принцески. Нека да и се порадват. Ще се научат когато им дойде времето. В никакъв случай не искам да кажа, че трябва да се избегнат на всяка цена тръшканията, напротив, защото те са начин да опознае детето реакцията на възрастния и трябва да сме твърди, но само за малко и важни неща. Така детето ще научи какви са нормалните граници на поведение. Не му създавайте ненормални граници Simple Smile
Виж целия пост
# 224 16 апр. 2015, 01:00 ч.
Опитвам се да сведа границите (и съответно караниците) до минимум - достатъчно е, че се разправяме за задължителни неща като вземането на лекарства, смяната на памперса, обличането, миенето на зъбите, дали може да излезе с колелото или трябва да вземем бебешката количка,... За допълнителни разправии съвсем откровено нямам сили, та затова гледам да ги избягвам. Ако пък не успея, се зареждам с търпение и чакам да се поуспокои.

И по друг повод съм го казвала, та ще се повторя - в яслата моето дете се държи по коренно различен начин. Един-единствен път беше изпаднал в нервна криза в яслата, защото не искал да си ходи у дома с баба си и на следващия ден учителките казаха, че били много изненадани и че това никога не се е случвало при тях. Тази сутрин гледах как ги извеждат от яслата, за да ги качат в рейса - чудо невиждано, моето дете ходеше хванато за ръка с една от учителките и още едно дете. А аз не мога да го накарам да ми даде ръка по улиците, ама поне се научи да ходи до мен и да спира - ръка обаче не дава и това е.

Моето много обича да ходи навън, та гледам да сме навън винаги, когато времето позволява - кара колело, тротинетка, пързалки, люлки, пясък, катери се. Ако се задържи повече време вътре, става страшно.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало