На 2 години и 3 месеца ми се качи на главата

  • 18 063
  • 327
Много моля за съвет, защото вече не знам какво да правя.
Имам младеж на 2 години и 3 месеца и по-голям батко на 10 години, но нищо от предходния ми опит не ми върши работа.
Т. нар "бебе" е нещо невероятно, всяко "не", което чуе, го карат да прави белите с двойно усърдие, удря се, пада, казвам-"видя ли, заболя те, ще правиш ли пак така", отговаря ми с усмивка през сълзи "да".
Ако не стане неговото са страшни писъци, бие си главата в пода, крещи, хапе, драска.
Няма страх от нищо, нищо не го притеснява, може да ми се тръшне на улицата, да влезе в локвата гледайки ме в упор, защото чака реакция, като се ядоса е просто...много ядосан.
Моля, дайте съвет как  се възпитава такова дете.
Иначе е умничък, гальовен, гушлив, но и всичко останало по-горе. #Crazy
Виж целия пост
# 1
не мога да ти дам съвет, големият ми син беше такъв на тази възраст, сега е на осем и пак имаме проблеми но от друго естество. С времето стават по поносими, но ти трябват здрави нерви. Това което на нас ни помага са тренировките по таекон-до. Но вие сте още малки. Успех
Виж целия пост
# 2
christina, a от какво естество са проблемите, ако не е тайна?
Виж целия пост
# 3
Ами труден характер, не ме слуша, не иска да си пише домашните, не е дисциплиниран, прави си каквото той си реши, не се съобразява с никой и нищо. Нещата се уталожват по лека, лека, но минахме през много изпитания. Имам и друго дете и се моля да не е като него.
Виж целия пост
# 4
Липсва му респект. Моето мнение е,че трябва да се наложиш сега и да си по-твърда, за да нямате по-големи проблеми после.  Peace
Виж целия пост
# 5
Ха добре дошла в клуба  Laughing. Моята девойка е на 3 год. и 3 месеца и ме пече на същия шиш. Не се самонаранява, обаче НЕ не приема за отговор на каквото и да било. Прави луд скандал от нищо и навсякъде. Добре че при нас тези неща неща не се гледат с потресен поглед Аууууу колко е невъзпитано и какъв провал като родител си, а хората го приемат спокойно с думите - ами дете е и преминава през различни периоди, щади си нервите и не му обръщай внимание.
Дъщеря ми е изтърсак, имаме големи деца ( 15, 16 год. ) от предишни бракове и я поразглезихме. Моето време е изцяло нейно, баща и пък работи много и я вижда радко та компенсира с подаръци и позволяване на непозволеното и нещата излизат от контрол.
Единствения съвет който мога да ти дам е да имаш търпение. Подминаваш ядосаните състояния без реакция, оставяш го да шляпа в локвите ( аз купих гумени ботуши за целта че при нас локвите са целогодишно ) и да праве бели. Всички казват че към четвъртата година се кротват. Аз нея чакам и се надявам. Е, налагам някакви спирачки без да я мачкам, все пак няма как да я оставя да прави каквото си иска, но гледам да не се впечатлявам много защото трябва а сме в непрекъсната война.
Виж целия пост
# 6
Подминаваш ядосаните състояния без реакция
Peace Това е много добра стратегия - не отдаваш внимание на яда му и го игнорираш. Задълбаването само изостря нещата.
Виж целия пост
# 7
Същия като моя син.
Разсейвай го с разни кучета, котета, птички, храна, интересни занимания.
Като дойде кризата вече - пази го да не се удря, дишай дълбоко и си повтаряй, че това ще мине.
Само още 1-2 години. Mr. Green
Виж целия пост
# 8
При дъщеря ми на малко по-късен етап проработи това да я оставя сама да реши дали иска да направи съответната беля. Примерно иска да скача в локвите с маратонки. Казвам не, то се сърди и тръшка. Обяснявам - да отидем в къщи, да вземем гумените ботуши и ще дойдем да скачаш. То ме гледа, казва добре и веднага след това казва искаааааааам да скачам. Смених тактиката и вместо да споря с нея казвам - скачай ама си с маратонки. Е първия път скочи и не й хареса, а и беше някъде есента, в студено време  Mr. Green

След няколко такива грешни преценки от нейна страна се научи да внимава, да ме държи за ръка, когато ходим и да се вслушва в думите ми.

При изпадане в истерия обяснявам, че не разбирам нищо от викане и хленчене. Казвам й, че трябва да ми говори с думите, ако иска да я разбера.
Виж целия пост
# 9
Локвите да са ви проблем. Mr. Green
Има едно много просто правило, което децата бързо приемат - скача се в локви на прибиране. На излизане се маркират локвите, в които ще се скача, на връщане водите детето в тези локви и го оставят да се окаля и омаже както му дойде от вътре.
Ако случайно скочи на излизане и не изчака, то се прибирате веднага вкъщи.
Естествено, това е съпроводено с обяснения защо се прави точно така.

Точно м/у 2 и 3 е периода на "НЕ", че и след това.
Цитат
"видя ли, заболя те, ще правиш ли пак така", отговаря ми с усмивка през сълзи "да"
Не се казва така. Това провокира отговора и повтарянето на белята.
Виж целия пост
# 10
Дъщеря ми и тя проявява характер. При нас е в допълнение и с ревност.  На сълзи и сополи реагирам по един единствен начин , ако сме у дома й казвам, че не разбирам нищо от това, което ми говори докато плаче. Да отиде в детската, да се наплаче щом е тъжна или ядосана и после може да се върне при мен.  Въздъхва 2 пъти, забърсва сълзите и замлъква.  Laughing

Навън капризите, тръшканията и безпричинния плач ги третирам с пълно безразличие.  Колкото повече задълбавам и я успокоявам, толкова по-дълго продължава "кризата". След няколко минути тръшкане споменавам нещо - птички, пчелички, баби и т.н. и обикновено насочвам вниманието й към по-приятни дейности.

Думата "не" и при нея няма никакъв ефект,  стига да не наранява друг човек или покъщнина я оставям сама да се спасява .  Grinning В рамките на разумното естествено, но забелязвам, че след първото удряне с ръка по стената , не повтаря  Laughing
Виж целия пост
# 11
Дъщеря ми и тя проявява характер. При нас е в допълнение и с ревност.  На сълзи и сополи реагирам по един единствен начин , ако сме у дома й казвам, че не разбирам нищо от това, което ми говори докато плаче. Да отиде в детската, да се наплаче щом е тъжна или ядосана и после може да се върне при мен.  Въздъхва 2 пъти, забърсва сълзите и замлъква.  Laughing

Навън капризите, тръшканията и безпричинния плач ги третирам с пълно безразличие.  Колкото повече задълбавам и я успокоявам, толкова по-дълго продължава "кризата".
newsm10
Ние действаме по същия начин.

Принципно, разрешавам всичко, което не е опасно за него или околните. Има поведение, което е недопустимо и не-то си е не. Гледам да спазвам правилото - не-то да не става да понякога.
Виж целия пост
# 12
 
Имам младеж на 2 години и 3 месеца и по-голям батко на 10 години, но нищо от предходния ми опит не ми върши работа.
Естествено, че няма да върши работа, детето е друго, друг диференциран подход трябва...Със съвети онлайн не става. Идете на консултация при детски психолог или се запознай обстойно с  "Малкият тиранин" на Иржина Прекор. Препоръчвам също "Трудните деца" на  Андрю Фулър; "Как да приучим децата си към дисциплина" на  Фицфю Додсън.   За всички майки, склонни да глезят, ще цитириам по памет А. Адлер "Едно от най-лошите неща, които може да причиниш на детето е да го разглезиш".  Детето има нужда от дисциплина, правила - адекватни, категорични, взети и съблюдавани с единодушие от двамата родители. С истериите, тръшкането  то изпитва и вас и същите тия правила, за да усети  стабилност. На него му е нужда твърдата опора и граници, за да постигне психическа стабилност и емоционално-поведенчески  самоконтрол. Не се показвайте неспособни да ги поставяте, особено на тази крехка възраст.
Виж целия пост
# 13
Благодаря на всички за мненията.
Може би наистина трябва да почета повече по въпроса.
Виж целия пост
# 14
Точно м/у 2 и 3 е периода на "НЕ", че и след това.
Цитат
"видя ли, заболя те, ще правиш ли пак така", отговаря ми с усмивка през сълзи "да"
Не се казва така. Това провокира отговора и повтарянето на белята.
Абсолютно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия