На 2 години и 3 месеца ми се качи на главата

  • 18 063
  • 327
# 315
Ох, верно практиката е друго. Вчера пиша по темата и си викам - брей, възпитала съм го вече детето.
Таратанци!
Тази сутрин - пак истерията "Не искам на градина!"
В къщи съм отработила нещата, по пътя даже вода нося, обаче доближи ли портала и се почва!
По едно време минаваше номера, че футбола ще почне и трябва да влезем, сега и това не действа!
Пробвах и със сериозно обяснение с причинно следствени връзки градина-работа-пари-играчки, обаче и то не подейства!
Добре че дойдоха лелята и сестрата, та го вкараха! Embarassed

L'Agent
при моите отразяването на чувствата има добър ефект. Не винаги работи, естествено, но често пъти, чрез отразяване успявам да намаля интензитета на чувствата.

"Не искам на градина!"
"На теб май наистина не ти се ходи."
"Да, по цял ден ми надуват главата"
"И това сигурно те уморява"
"Аха, а и таз, новата учителка, хич не я харесвам. Никога не ме чува, когато и говоря"
"Леле, разбирам защо не я харесваш"
И така нататък и така нататък....
Понякога го комбинирам с някоя добра за всички алтернатива, но когато не може и трябва да свършим нещо (да отидем на градина), отразяването спомага това да се свърши със една идея по-смекчени чуства относно ситуацията.

( И тук с 2 ръце да похваля книгите "Как да говорим така, че детето да слуша и да го слушаме така, че да говори" на Адел Фабер и Илейн Мазлиш и "Детето и ние" на д-р Хаим Гинът)

Sylvana, книгата на Фабер за деца на каква възраст се отнася? Имам я, но май още сме малки за нея - моето дете все още говори с отделни думи на език, който само аз разбирам - смесица от френски, немски и малко български с френско ударение на думите  ooooh!

Мога да препоръчам и ''Не, това не са глезотии'' на една канадка Алисън нещо си. Дава много смислени съвети за съвсем конкретни ситуации - може би от 4-6-годишна възраст на децата става, тъй като от децата се изисква да могат да определят дори на много основно равнище това, което ги притеснява или да обяснят защо не искат да свършат нещо. Т.е. не съм изпробвала съветите и не знам доколко ще работят при нас. Мисля, че там прочетох за тоталното игнориране.

И ми препоръчаха една ''Изкуството да бъдеш родител/да бъдем родители'' - ще я прочета някой ден.

С добри впечатления съм от ''Positive discipline for toddlers'' - честно казано, при моето дете нищо от предложеното не проработи, но е интересно да се прочете въпреки американския й привкус. Предстои ми да прочета Positive discipline for single parents, че аз съм такава, но да видим кога ще стане това. На корицата има снимка на тийнеджъри, та може би ще поотлежи малко в библиотеката.
Виж целия пост
# 316
Nedinka, мисля, че няма някакви конкретни години, по-скоро предлага обяснение и алтернативи за дадени ситуации.

При малката (2 години и 8 месеца), повече от нещата в книгата ги правех неосъзнато, като например, от ранна възраст да обяснявам, да предлагам избор, да отрязявам чувства. С баткото имахме дълъг период на някакви безсмислени силови борби и тогава намерих точно тези книги, започнах да изпробвам идеите от тях. Макар да са с някаква разлика, виждам резултати както при малката, така и при Теди, а именно, обуването ни се улесни и някак драмите намаляха като интензитет.
Виж целия пост
# 317
Nedinka, мисля, че няма някакви конкретни години, по-скоро предлага обяснение и алтернативи за дадени ситуации.

При малката (2 години и 8 месеца), повече от нещата в книгата ги правех неосъзнато, като например, от ранна възраст да обяснявам, да предлагам избор, да отрязявам чувства. С баткото имахме дълъг период на някакви безслислени силови борби и тогава намерих точно тези книги и започнах да изпробвам идеите от тях. Макар да са с някаква разлика виждам резултати както при малката, така и при Теди, а именно, обуването ни се улесни и някак драмите намаляха като интензитет.

Мерси, ще я преместя в по-горната част на купчината за четене  Laughing

За предлагането на избор и отразяването на чувствата съм чела и в други книги и го прилагам. И обяснявам, обяснявам, обяснявам, ама в някои случаи нищо не помага.

Вчера толкова се разстрои, че едно дете не му дава мотора си и в комбинация с това, че беше вече изтощен от умора, така сърцераздирателно се разплака, че чак на мен ми стана мъчно за него, а аз не съм от тези, които се трогват от сълзите. Гушнах го и се прибрахме. Поуката за мен: следващия път послушай детето, то искаше да си вземе колелото, но аз не му разреших, тъй като бяхме с други деца и много добре знам до какво се стига, когато има едно колело, а децата са пет. Явно обаче не всички родители мислят като мен, та следващия път колелото в багажника и при нужда се вади.
Виж целия пост
# 318
С добри впечатления съм от ''Positive discipline for toddlers'' - честно казано, при моето дете нищо от предложеното не проработи, но е интересно да се прочете въпреки американския й привкус. Предстои ми да прочета Positive discipline for single parents, че аз съм такава, но да видим кога ще стане това. На корицата има снимка на тийнеджъри, та може би ще поотлежи малко в библиотеката.
Позитивното възпитание ми беше като библия до едно време. Мога само да кажа, че щом не е проработило, не си го приложила правилно. Родителят лесно поддава и не прави каквото трябва, защото се страхува... от измислени глупости - че детето ще спре да го обича, ако му се скара както трябва, или че ще му стане нещо на малкото - ще се травмира психически...  Crazy Така че книгата е отлична за хора, които не искат да шамарят децата си, но само ако твърдо прилагат буква по буква написаното. А не да си го тълкуват и видоизменят според измислените си страхове.

Много добра книга е "SOS Разглезено дете". Все едно аз съм я писала...

Те и в Super Nanny родителите все повтарят "Когато вие го направите, работи, а когато ние направим същото след като си тръгнете, не действа". Еми защото не правите същото, а си го измисляте, добавяте от себе си, махате от необходимото и какво ли не...

Виж целия пост
# 319
На мен ми беше харесала книгата - "Детето ти е страхотно ти не ставаш".
Мисля да е препрочета пак.
Виж целия пост
# 320
С добри впечатления съм от ''Positive discipline for toddlers'' - честно казано, при моето дете нищо от предложеното не проработи, но е интересно да се прочете въпреки американския й привкус. Предстои ми да прочета Positive discipline for single parents, че аз съм такава, но да видим кога ще стане това. На корицата има снимка на тийнеджъри, та може би ще поотлежи малко в библиотеката.
Позитивното възпитание ми беше като библия до едно време. Мога само да кажа, че щом не е проработило, не си го приложила правилно. Родителят лесно поддава и не прави каквото трябва, защото се страхува... от измислени глупости - че детето ще спре да го обича, ако му се скара както трябва, или че ще му стане нещо на малкото - ще се травмира психически...  Crazy Така че книгата е отлична за хора, които не искат да шамарят децата си, но само ако твърдо прилагат буква по буква написаното. А не да си го тълкуват и видоизменят според измислените си страхове.


Бъди сигурна, че написаното не се отнася за мен - нямам никакъв проблем да го ошамаря, да го накажа, не се страхувам, че ще ме намрази или ще се травмира психически. На няколко пъти обаче и той започва да удря, след като го ударя по дупето и затова вече не го правя или в много крайни случаи. Или пък се смее. Другият ми проблем е, че имам много силна ръка - навремето като дете бях ударила братовчедка ми без особени усилия от моя страна и няколко дни си ходи с моята длан на бузата.

Наказанието като цяло сработва, ама гледам да не стигам до там. Според детския пулмолог на сина ми стигне ли се до наказание, нещата са изпуснати, та затова се опитвам да предотвратявам още в зародиш.
Виж целия пост
# 321
Според детския пулмолог на сина ми стигне ли се до наказание, нещата са изпуснати, та затова се опитвам да предотвратявам още в зародиш.

Доста експерти намират физическото наказание за неефективно, считайки го за признак на това, че родителят не намира начини и не може да се справи със ситуацията и детето си.
Виж целия пост
# 322
Наказанието като цяло сработва, ама гледам да не стигам до там. Според детския пулмолог на сина ми стигне ли се до наказание, нещата са изпуснати, та затова се опитвам да предотвратявам още в зародиш.
Ами това са глупости, че стигне ли се до наказания, нещата били изпуснати. А как точно ще покажеш на това дете, че има последствия? Като удари някого, да кажем (ядосало се е, някакво дете му е взело играчката, твоят го удря, ей така пример измислям), какво ще направиш? Ще му кажеш "ооо, това беше много лошо, другото дете сега го боли, ау виж, че плаче, не трябваше така, може с думички... ти сигурно си много ядосан, за да го удариш" - детето ще запомни, че да удариш изобщо не е проблем, а даже и получаваш добро отношение след това. А, ако моето дете удари друго, и вече е чувало лекцията "лошо е да се удря", ще го накажа веднага да не играе (или ще му взема играчката или там каквото е необходимо). Знаеш ли кога пак ще удари някого? Няма.

Доста експерти намират физическото наказание за неефективно, считайки го за признак на това, че родителят не намира начини и не може да се справи със ситуацията и детето си.
Склонна съм да се съглася, стига родителят да е достатъчно твърд по отношение на последствията от лошото поведение на детето. За да нашамариш дете, то значи преди това детето изобщо не е било възпитавано.
Виж целия пост
# 323
Наказанието като цяло сработва, ама гледам да не стигам до там. Според детския пулмолог на сина ми стигне ли се до наказание, нещата са изпуснати, та затова се опитвам да предотвратявам още в зародиш.
Ами това са глупости, че стигне ли се до наказания, нещата били изпуснати. А как точно ще покажеш на това дете, че има последствия? Като удари някого, да кажем (ядосало се е, някакво дете му е взело играчката, твоят го удря, ей така пример измислям), какво ще направиш? Ще му кажеш "ооо, това беше много лошо, другото дете сега го боли, ау виж, че плаче, не трябваше така, може с думички... ти сигурно си много ядосан, за да го удариш" - детето ще запомни, че да удариш изобщо не е проблем, а даже и получаваш добро отношение след това. А, ако моето дете удари друго, и вече е чувало лекцията "лошо е да се удря", ще го накажа веднага да не играе (или ще му взема играчката или там каквото е необходимо). Знаеш ли кога пак ще удари някого? Няма.

Доста експерти намират физическото наказание за неефективно, считайки го за признак на това, че родителят не намира начини и не може да се справи със ситуацията и детето си.
Склонна съм да се съглася, стига родителят да е достатъчно твърд по отношение на последствията от лошото поведение на детето. За да нашамариш дете, то значи преди това детето изобщо не е било възпитавано.

Не знам твоето защо удря, моето удря в определени ситуации, когато са налице определени фактори. Гледам да не се стига до тези ситуации, а стигне ли се, просто го гушвам и си тръгваме - не се обясняваме, защото си познавам детето и знам, че няма смисъл. Ще постигна обратния ефект и ще отровя настроението на всички. Мястото за възпитание е у дома, когато детето е спокойно. Хич не обичам родители, които си възпитават децата пред всички.
Виж целия пост
# 324
Ролята на родителя е да помогне на детето да разбере, че ако удари и него ще го ударят или ще разплаче някой и всички са нещастни, а като погали и се отнесе вежливо ще получи същото и всички са щастливи. Т.е. едното е лошо а другото добро... Не е нужно той да удря....
Виж целия пост
# 325
Майчета, през призмата на времвто, кротнаха ли се децата ви?
Дано някой се включи🙏
Виж целия пост
# 326
Моят син е много кротък. Обаче пак си отсъства от училище.
Виж целия пост
# 327
Майчета, през призмата на времвто, кротнаха ли се децата ви?
Дано някой се включи🙏

Писала съм в темата, когато синът ми е бил на две и половина и в яслата. Сега е на 12 години и първа година в гимназията. Дали се е кротнал?! Естествено не се тръшка, не удря и с него можеш да се разбереш с преговори. Но преговорите често са на равнище ООН и със сигурност сега ми е по-изтощително, отколкото преди десетина години. А и самите теми и проблеми са по-сериозни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия