Клара, съжалявам 
Не знам какво да кажа... прегръщам те силно!
Виж целия пост
Не знам какво да кажа... прегръщам те силно! Отново съм сред вас
- Публикувана: 13 март 2006, 18:40 ч.
- Последно мнение: 19 март 2006, 10:46 ч.
# 15
14 март 2006, 00:14 ч.
# 17
14 март 2006, 09:55 ч.
clara, много съжалявам, че това ти се случва Не мога да си представя какво е да чуеш такова нещо и ти пожелавам никога повече да не чуваш лоши новини при преглед, а само хубави! 
Виж целия пост
Не мога да си представя какво е да чуеш такова нещо и ти пожелавам никога повече да не чуваш лоши новини при преглед, а само хубави!
# 18
14 март 2006, 11:02 ч.
Момичета, благодаря ви за милите думи и за многото прегръдки. Обичам ви много и стискам палци скоро всички заедно да се изместим в отчетните 
Бимба, знам че не съм единствената минала през това... тука доста от момичетата са го преживели, а има и такива с много по-големи загуби от моята.... По трудно за приемане е не това... а въпроса защо точно на мене... защо не на някоя от онези, които забременяват, износват и раждат без да разберат през какво са преминали, а накрая просто си захвърлят децата в някой дом... или по- страшно на бунището. Това ме измъчва от вече почти 2 седмици....
Защо хора, които са готови да дадат всичката си любов и целия си живот на едно толкова желано детенце, трябва да минат през всичко това....
това съм сигурна, е вътрешната борба на всяка една преминала през ужаса от загубата... но борбата продължава, знам че рано или късно всички ще успеем и трябва да гледаме смело и позитивно напред
Прегръщам ви всички
Виж целия пост
Обичам ви много и стискам палци скоро всички заедно да се изместим в отчетните Бимба, знам че не съм единствената минала през това... тука доста от момичетата са го преживели, а има и такива с много по-големи загуби от моята.... По трудно за приемане е не това... а въпроса защо точно на мене... защо не на някоя от онези, които забременяват, износват и раждат без да разберат през какво са преминали, а накрая просто си захвърлят децата в някой дом... или по- страшно на бунището. Това ме измъчва от вече почти 2 седмици....
Защо хора, които са готови да дадат всичката си любов и целия си живот на едно толкова желано детенце, трябва да минат през всичко това....
това съм сигурна, е вътрешната борба на всяка една преминала през ужаса от загубата... но борбата продължава, знам че рано или късно всички ще успеем и трябва да гледаме смело и позитивно напред
Прегръщам ви всички 
# 19
14 март 2006, 21:50 ч.
Безкрайно, безкрайно много съжалявам за това , което преживяваш миличка. Сърцето ти е една огромна болка в този момент, но се моля в най-скоро време тази болка да бъде изместена от едно безкрайно, чисто щастие - щастието от това, че си станала майка! Вярвам, че това ще стане наистина много скоро!
А дотогава ти пожелавам бързо възстановяване, повече оптимизъм и светкавично постигане на така желаният резултат.
Виж целия пост
А дотогава ти пожелавам бързо възстановяване, повече оптимизъм и светкавично постигане на така желаният резултат.
# 20
14 март 2006, 23:03 ч.
Много ми стана мъчно за теб, мила! Минала съм през същото. Добрата новина е, че веднага може пак да започнеш с бебеправенето. Аз забременях 3 месеца след аборта. Успех!
Виж целия пост
# 21
15 март 2006, 11:18 ч.
Голдънче и mtz, благодаря и на вас за милите думи.
Снощи доктора каза, че всичко е нормално, възстановявам се и след 2-3 нормални цикъла можем да се върнем на бебеправещия фронт
Виж целия пост
Снощи доктора каза, че всичко е нормално, възстановявам се и след 2-3 нормални цикъла можем да се върнем на бебеправещия фронт
# 22
15 март 2006, 13:59 ч.
Здравей!
Съжалявам.....незнам всъщност какво да кажа........
Имай кураж и се възстановявай по-скоро!
Виж целия пост
Съжалявам.....незнам всъщност какво да кажа........
Имай кураж и се възстановявай по-скоро!
# 23
15 март 2006, 14:18 ч.
Мила Клара, наистина ужасно съжалявам за случилото се Какво мога да направя освен да повторя това, което са казали и другите момичета: кураж, щастието на родителството скоро ще те споходи, въпреки това нещастие! Прегръщам те силно! 
Виж целия пост
Какво мога да направя освен да повторя това, което са казали и другите момичета: кураж, щастието на родителството скоро ще те споходи, въпреки това нещастие! Прегръщам те силно!
# 24
15 март 2006, 14:48 ч.
Мила, Клара,
съчувствам ти най-искрено и те прегръщам! Толкова много съжалявам!
Съдба...изпитания...хубавото е, че рано или късно се сменят с усмивки и щастие! Не спирай да вярваш и да се бориш, има надежда, повярвай ми!
Виж целия пост
съчувствам ти най-искрено и те прегръщам! Толкова много съжалявам!
Съдба...изпитания...хубавото е, че рано или късно се сменят с усмивки и щастие! Не спирай да вярваш и да се бориш, има надежда, повярвай ми!
# 25
15 март 2006, 15:18 ч.
Исках само да знаеш, че и аз се присъединявам към другите!
Успех и бързо възстановяване!
Виж целия пост
Успех и бързо възстановяване!
# 26
15 март 2006, 15:54 ч.
Съжалявам миличка, дано скоро пак да изпиташ радостта от двете чертики и този път нищо да не помрачава радостта ти. 
Виж целия пост
дано скоро пак да изпиташ радостта от двете чертики и този път нищо да не помрачава радостта ти.
# 27
16 март 2006, 18:28 ч.
Много добри новини! Все пак, аз си мисля, че ако си много нетърпелива, можеш да отпочнеш бебеправенето и след 1 цикъл. 2-3 се препоръчват от психологическа гледна точка, за да имаш време да преодолееш травмата. Но повярвай ми, една нова бременност е истинското лечение от тази мъка. 1 цикъл е напълно достатъчен, за да се възстанови лигавицата на матката. Все пак ти ще решиш. Успех!
Виж целия пост
Голдънче и mtz, благодаря и на вас за милите думи.
Снощи доктора каза, че всичко е нормално, възстановявам се и след 2-3 нормални цикъла можем да се върнем на бебеправещия фронт
Снощи доктора каза, че всичко е нормално, възстановявам се и след 2-3 нормални цикъла можем да се върнем на бебеправещия фронт
Много добри новини! Все пак, аз си мисля, че ако си много нетърпелива, можеш да отпочнеш бебеправенето и след 1 цикъл. 2-3 се препоръчват от психологическа гледна точка, за да имаш време да преодолееш травмата. Но повярвай ми, една нова бременност е истинското лечение от тази мъка. 1 цикъл е напълно достатъчен, за да се възстанови лигавицата на матката. Все пак ти ще решиш. Успех!
# 28
16 март 2006, 18:39 ч.
Много добри новини! Все пак, аз си мисля, че ако си много нетърпелива, можеш да отпочнеш бебеправенето и след 1 цикъл. 2-3 се препоръчват от психологическа гледна точка, за да имаш време да преодолееш травмата. Но повярвай ми, една нова бременност е истинското лечение от тази мъка. 1 цикъл е напълно достатъчен, за да се възстанови лигавицата на матката. Все пак ти ще решиш. Успех!
Аз знам, че казват да се чака толкова, колкото време е продължила бременността. Моята продължи до 11 седмица, което си е горе-долу 3 месеца...
А инъче докторите в Бг знам, че казват 6 месеца след аборт, като последните 3 са за психическо възстановяване.
Знам че истинското лечение е дру7га бременност и аз съм убедена в това, но предпочитам да изчакам един месец повече, отколкото да съжалявам после, ако се окаже, че не всичко се е възстановило
Виж целия пост
Голдънче и mtz, благодаря и на вас за милите думи.
Снощи доктора каза, че всичко е нормално, възстановявам се и след 2-3 нормални цикъла можем да се върнем на бебеправещия фронт
Снощи доктора каза, че всичко е нормално, възстановявам се и след 2-3 нормални цикъла можем да се върнем на бебеправещия фронт
Много добри новини! Все пак, аз си мисля, че ако си много нетърпелива, можеш да отпочнеш бебеправенето и след 1 цикъл. 2-3 се препоръчват от психологическа гледна точка, за да имаш време да преодолееш травмата. Но повярвай ми, една нова бременност е истинското лечение от тази мъка. 1 цикъл е напълно достатъчен, за да се възстанови лигавицата на матката. Все пак ти ще решиш. Успех!
Аз знам, че казват да се чака толкова, колкото време е продължила бременността. Моята продължи до 11 седмица, което си е горе-долу 3 месеца...
А инъче докторите в Бг знам, че казват 6 месеца след аборт, като последните 3 са за психическо възстановяване.
Знам че истинското лечение е дру7га бременност и аз съм убедена в това, но предпочитам да изчакам един месец повече, отколкото да съжалявам после, ако се окаже, че не всичко се е възстановило
# 29
16 март 2006, 18:44 ч.
Ние бяхме в Мексико, когато забременях. Докторът ми беше много добър, макар и на края на света . Той ми препоръча 3 месеца да изчакам, но каза, че от физиологична гледна точка и един цикъл е достатъчен. Но аз изгубих бебо в 6 г.с. Може и да си права. Щом така ще си по-сигурна, следвай интуицията си!
Виж целия пост
. Той ми препоръча 3 месеца да изчакам, но каза, че от физиологична гледна точка и един цикъл е достатъчен. Но аз изгубих бебо в 6 г.с. Може и да си права. Щом така ще си по-сигурна, следвай интуицията си! Препоръчани теми