Юлски бебета - тема 32

Темата тотално замря. Жалко.

Бемоли, стана ми интересно. Аз винаги съм се възхищавала на американците, що се отнася до медицина.
Но пък аз много харесвам Д-р Хаус и Анатомията на Грей, да не мислите, че съм в час.

Джина, гледай "спешно отделение". Там имаше повече случаи на хора, които не могат да си платят сметките и се чудиха какви врътки да правят, че все пак да ги лекуват и да не трябва после хората да останат на улицата, след като си платят лечението. Аз от този и подобни серияли съм останала с впечатлението, че в Америка здравеопазването е изключително скъпо нещо и си жив заминал, ако нямаш здравна застраховка.

Здравеопазването в щатите наистина е много скъпо.Моята много добра приятелка живее там и какви цифри ми е казвала не е истина просто.Всичко гледа тук да прави когато си идва.Върти ми се в главата нещо от сорта на 950 долара само за пломба,ама само да се сложи без лечение на зъба.
Мадлен кажи как върви бременността?Става ли ти лошо?Коремчето расте ли вече?
Джине вие тук ли сте си вече?
Много изчезнахте определено,но подозирам,че е заради хубавото време  .

Тук сме Захарче, на работа съм. Много тегав ден. Понеделниците са ми такива.
Гемавар, аз го харесвах Спешното, но имам смътни спомени, т.е. помня Джордж Клуни и Ноа Уайли.
То при американците скъпо, но поне е регламентирано.

Захарче а вие къде сте?
Ние излизаме и сутрин, и вечер, и няма време за нищо. Но пък вече децата са големи и вкъщи само щуротии измислят.

В София сме Скарлет.По цял ден сме и ние навън.Утре ще ходим до Дупница,но пак сам до там ще стигнем 

Захарче, ако ходите до Дупница с колата и Кирето, ако имате време, хвърли един поглед в нета на парк "Рила" - ние бяхме там на първи и много ни хареса! Има мини псевдо зоологическа градина с пауни, зайци, патета, гъски, сълъби и още някакви птици, катерушки, рекичка, полянки.... много ни хареса, ама много далеч

Иначе съм добре, мерси че питаш. Май се поотървах вече от прилошаванията, още много ми се спи, личи ми корема, ама на мен перманентно си ми личеше един 4-5-6 месец, тъй че е по-скоро от това, отколкот оот бебчо, че аз откакто спрях да кърмя направих две диети с много сваляне и два грандиозни йо-йо ефекта и накрая забременях на най-високите си килограми. Кошмар просто, много ми е тежко, а всички ми забраняват диети. За сега съм добре с качването - зьадържам ги, ама да видим до кога. То това е и защото за мой късмет, не ми се яде сладко изобщо и нямам много апетит. Само солено и кисело ми се прияжда, месо и такива неща.

Мадлен нали знаеш, че като ти се яде кисело и солено, казват че е на момче. Аз пък дето толкова обичам месо, докато бременеехме, не можех изобщо и да го гледам даже. Още седмица две и ще знаеш де, дано все пак не са прави и е момиче, но каквото такова. Живо и здраво да ви е.

Eх, Мадлен, колко бързо минава времето, кога ни съобщи, а още малко и полът ще знаем. Радвам се, че са отминали прилошаванията. Дано да ти е леко до край.
Аз не мога да установя дали съм имала по-особени вкусови качества и през двете бременности, по простата причина, че съм всеядна. Помня, че с Марина дъвчех много дъвки /Орбит уайт драже/, по два- три пакета на ден, с тях борех и киселините.
Скарлет, какво стана със зъболекаря?
Ани, вие няма ли да се изнасяте към моренцето? То, вярно, още е студено, но гледай Киренце да е повече време там.
Искам да ви кажа, че Марина е голяма бандитка. Направи ми впечатление, че не обича да си дава нещата, нещо, което много мразя. Вчера бяхме излезнали с колата и /тази, която се бута с крачета/, тя обръщаше внимание, само когато друго детенце идваше да я пипа. И то за да си я дръпне. Трябва да се изкорени тази черта.
Ето, нещо интересно:
http://dnes.dir.bg/news/detza-razhdaemost-norvegia-maichinstvo-s … ta-18999945?nt=10

Интересно. Обаче така и не пише България на кое място е. Сигурно, защото нашите знаят само да преписват. Авторът на статията така и не си е направил труда да изрови оригиналното проучване и да вземе данни от там, а то именно това ще е интересно на читателите му.

Джине зъболекаря се заинати, че първо искал да умъртви зъба, тогава да вади нервите, защото не знам какво беше, зъба ми се заинати и след 4 слагания на арсен продължава да си живее, вчера сложи нещо друго, което било за изсушаване на нервите, обаче според производителя, ако седи една седмица умъртвявало и зъба, та другият понеделник пак, обаче човека каза, че според него няма пак да е умъртвен, направо ми писна от ходения до там и обратно 

Хахаха, ей упорит зъб, значи. Абе, Скарлет, вие не разбрахте ли, че този зъб иска да живее - стига сте го мъчили, затваряйте го и го оставете на мира. При такава борба за живот, как ви дава сърце да продължавате с опитите? 

Аз през бременността много дъвчех Орбит-и, всякакви видове. Първите четири месеца постоянно ми се гадеше и само дъвките ме успокояваха. Оттогава не съм дъвкала дъвка, даже ми е неприятна мисълта да си купя.

И моите деца вчера ме изумиха на площадката. Имаше едно двегодишно, което постоянно им вземаше топката. И никой от двамата не посмя да си я поиска обратно. Сигурно двайсет пъти стиснах зъби да не кажа на голямата, че е по-силна и може да си я вземе. Накрая ѝ казах и те пак стояха и го гледаха отстрани. По някое време ситуацията дори ми хареса. Майката на момченцето се почувства неудобно, че не може да го накара да им върне топката и започна да си играе с Кирил. Аз си седях поне 30 минути на пейката, такова нещо не може да ми се случи дори и да сме двамата с ММ.

В събота ходихме до Белоградчик, така и не се качихме до скалите  започна да ръми, помотахме се малко по центъра и се прибрахме. И без това с децата нямаше да можем да се качим до никъде. Точно на центъра бяха спрели едно туристическо влакче. Племенникът ми се тръшна, че трябва да се возим и се оказа, че никой не знае за какво точно е сложен там този влак. Накрая някаква жена ни каза, че имало откриване на туристическия сезон и са го извадили за тържеството. Оттогава така си стоял 

Аз като бях бременна с Калин, много ядох туршия, кисели краставички и маслини. Изядох и на комшиите туршиите . С Лазар пък ме избиваше на плодове и сладко. Колко плодове съм изяла през тази бременност, мани мани, още прибирайки се от пазара бърках в торбичката и ги започвах неизмити . И сладолед ядях. Викам си "това ще е момиче, щом ме избива на сладко"  

Те ма на и мене
Майка ми е при нас да гледа бебето докато аз ходя да адаптирам Еми в яслата. По цял ден обикаляме града и ми е много готино да й показвам разни места. Преди сама като джитках й звънях от тук от там за да й кажа къде съм, сега направо й споделям.
В момента майка ми се престраши за пръв път да излезе сама с Еми.
Да ви разкажа как минава адаптацията на Еми.
Втори ден ходим в 15.30(?!?!) с нея двете. Лелката я взима в съседната стая и е само с нея, а аз изчаквам отвън(просто в съседната стая). Така и лелката и Еми се опознават, а ако на Еми й е тъжно за мен може веднага да дойде да ме види.
Вчера отидохме и не се сети цял половин час(толкова прекарваме там) за мен. Накрая не искаше да си тръгва. Днес искаше да си отваря стаята за игра и да си играе. Хванала се е за едни кукли и само ги приспива, завива и тн. Като цяло се държи перфектно, само дето милата не разбира езика и й е малко трудно. Примерно лелката я пита как прави котето и тя не реагира, защото не я разбира. Казва си думите на български и се чуди защо не я разбират. Та това ни е единствената пречка, но казаха, че за две-три седмици ще отмине. Но как пък ще научи немски не е реално. Тук тази жена не спира да й ломоти нещо. Аз чувам какво се случва в съседната стая, но ме помолиха да не надничам. Та готвят примерно и жената само й казва - хайде сега да сложим моркови, чушки, домати...ооо да и лук разбира се. Всичко се назовава по име и се говори много. Аз примерно въобще не й говоря толкова много, а тази е неуморна.
Тя ще отговаря за Еми и още четири деца. Та са по пет деца на възпитател, което много ми харесва.
Само режима им е доста тъп, но и с това ще се стиковаме. Хранят ги в 11.30 до 12.00 и ги слагат директно да спят. Стават към 14.00-14.30 и започват игрите. Принципно Еми спи от 14.00 до 16.30 и не знам дали ще й стига, но ще видим с времето как ще е. Ако не й стига просто ще я взимам в 12.00 и ще спи вкъщи. Но това след адаптацията.
Въобще хора на светлинни години сме наистина. Тука е помислено за всичко! Малко примерче - сложили са снимка на всички семейства с децата на едно табло и пише - това съм аз Емилия с мама, тати и малката Ивет. Имаме си поща, където ни пускат разни съобщения за предстоящи събития. Те са едни такива мънички, мънички нещица, които обаче са много готини...Та така, като цяло засега (само два дни) съм страшно доволна и наистина ме кефи. Отначало не исках да я пускам, но сега вече съм страшно спокойна, че наистина е в добри ръце при жена, която истински си обича работата или поне дава такъв вид. Но най-много ми харесва, че наистина ще научи езика и ще попие от цялата тази култура. Каквото и да си говорим тук си е западна Германия, един от най-скъпите градове и културата е доста добра. Ест. има ужасни простаци, ужасно много други дразнители, но като цяло дисциплината е много добра. Примерно всички вървят вдясно на тротоара и на светофарите и няма блъсканица Ей такива малки, ама готини нещица, които започват все повече да ми харесват

Аз и с двете не ядях нищо специално. Но се ограничавах да ям вредни неща за да не стана 1000 кила. Ако ми се доядеше пица примерно си хапвах, но много малко, колкото да ми мине. Или чипс или там каквото. Продължавам да съм така и наистина си пазя килограмите. Но не го правя нарочно, а просто си хапвам мъничко, после пак и така. Единственото нещо, от което не мога да се откажа са газираните напитки и едни ментови бонбони, но и това с времето
Мадлен - разказвай повече за бременеето. Записа ли се в групата за чакащи бебче?
Аз се записах в януарските бебета, но нещо не се почувствах на място и въобще не знам какво става там. Жените ме приеха много добре, но на мен тук си ми е по-добре Познавам ви добре и ви чувствам близки. А и втората бременност мина между другото