Дарче, ще ги пазя за Марилена. Те са №22, Марина ще ги поноси сега, тя за разлика от сестра си много пази обувки /всичките и омалели обуща са като чисто нови/. И нашите са още по-хубави, защото за зелено-жълто електрикови /не знам как се нарича този цвят/.
Виж целия пост
Юлски бебета - тема 32
- Публикувана: 9 апр. 2015, 07:09 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2015, 08:18 ч.
# 510
5 юни 2015, 13:33 ч.
# 512
5 юни 2015, 13:53 ч.
Гърнето - ех, тази болна за мен тема! Моето иска да сяда, но нищо не прави там! Слагам я, когато тя пожелае, но до там 
Тук тия немци са супер смешни Значи вчера температурата се покачи до цели 22 градуса и тия цяяяял ден по радиото тръбяха какво е лято 
И на площадката бяха ги съблекли всички деца почти голи и боси. Имаме и едно като езерце, плитко басейнче - та в 18 ч. масово децата бяха вътре голи и се плицикаха! Ние с ММ бяхме Тези хора наистина не знаят милите какво значи лято и се радват на всеки слънчев лъч, та чак смешни стават! Днес е още по-топло и всички са по сандали, по потници. А аз съм си даже с жилетка и ми е ок Наистина тук лято като нашето няма, с такива жеги и тн, но чак пък да ги събличат голи на 25 градуса ми се струва прекалено!
Та ето - при нас сандали няма да има нужда да купуваме - хехе, един харч по-малко
Виж целия пост
Тук тия немци са супер смешни
Значи вчера температурата се покачи до цели 22 градуса и тия цяяяял ден по радиото тръбяха какво е лято И на площадката бяха ги съблекли всички деца почти голи и боси. Имаме и едно като езерце, плитко басейнче - та в 18 ч. масово децата бяха вътре голи и се плицикаха! Ние с ММ бяхме Тези хора наистина не знаят милите какво значи лято и се радват на всеки слънчев лъч, та чак смешни стават! Днес е още по-топло и всички са по сандали, по потници. А аз съм си даже с жилетка и ми е ок Наистина тук лято като нашето няма, с такива жеги и тн, но чак пък да ги събличат голи на 25 градуса ми се струва прекалено!Та ето - при нас сандали няма да има нужда да купуваме - хехе, един харч по-малко
# 514
5 юни 2015, 14:04 ч.
Ааа, докато не почне да си казва никакви такива навън. Нали ще си опикае количката, не е въпроса само в дрехите. 
Последният път когато си изля шишето с водата върху нея в количката си проклинах дните, че не я държах жадна. Може тези които са без количка и да влачат дрехи, но при тези големи разстояния, които правим на ден, просто абсурд без количка, и с гащи.
Виж целия пост
Добре, де, действате радикално и скривате памперсите, зареждате се с гащи... Но какво правите навън? Все пак, получава се леко неловко детето да е опикано отгоре до долу. А и 3 ката дрехи ли влачите?
Последният път когато си изля шишето с водата върху нея в количката си проклинах дните, че не я държах жадна. Може тези които са без количка и да влачат дрехи, но при тези големи разстояния, които правим на ден, просто абсурд без количка, и с гащи. 
# 515
5 юни 2015, 14:07 ч.
Лазар до сега не се е изпускал когато сме навън. Аз първо му го махнах в къщи. Така около две седмици, докато свикне. Навън почнах да го извеждам без памперс след тези две седмици и то за малко и наблизо. После почнах за повече и го карах да напишка някое дърво за да стане голямо като еди кое си. Така той почна да пишка и навън. Съобразявам се обаче, къде ходя и за колко време. Дали във всеки един момент, като каже "пиш" има къде да се изпишка. Ето вчера стиска почти три часа. Правих опити, но той не искаше и аз не посмях да влезна в хипермаркета да пазарувам.
Виж целия пост
# 516
5 юни 2015, 14:40 ч.
Не съм по темата, обаче ми е тежко.
Виж целия пост
Скрит текст:
Аз даже не зная от къде да започна, че да ви въведа в ситуацията.
Майка ми са три деца- тя, леля /почина преди 10 години/ и вуйчо /нехранимайко, но си го обичам, защото е с добра душа, нищо, че за него щастието се състои в това да има бира и цигари/. Приживе, баба и дядо имаха един апартамент в центъра на София, къщата на Бистрица и три меса пак там. Леля бе женена във Франция и има една дъщеря. Навремето баба и дядо продават апартамента и леля купи друг апартамент с тези пари /в момента, братовчедка ми от Франция, нейна единствена наследница го отдава под наем/. Продаде си и местото на Бистрица. За майка ми остана единият парцел, а къщата /два етажа/ и парцелът към нея /всъщност той е голям и са две места/ останаха за вуйчо ми и за леля ми с доглеждане на баба и дядо. Леля /много я обичах/ заболя, междувременно майка ми продаде нейният имот, парите бяха необходими за лечението на леля. Отиде си за шест месеца. Майка остана без нищо.
Баба и дядо ги гледах аз. Като ви казвам гледах, имайте предвид, че години наред съм се грижила нищо да не им липсва. От 2012 насам ми се гади от болници, операции, изследвания, здравни и нездравни каси. Накрая и две погребения направих. Говоря в единствено число, защото никой освен мм с нищо не ми е помогнал /изключвам майка ми, нейната помощ с гледането на децата е безценна/.
Така. Братовчедка ми решила да си продава нейната част, като тя единствено може да я продаде на вуйчо ми или на мен. Вуйчо ми пари няма. Предложих да я купя, то е крайно належащо нещо да се направи там /покрива тече, стълбите се рушат, изобщо има нужда да се направи голям ремонт и то в най-кратък срок/ и и предложих определена сума, която е релевантна. А тя явно гледала в интернет, че цените там са доста високи и каза, че иска експертна оценка от оценител.
Това ми е болката- алчността. Хем казва, че никога няма да и стъпи там крака, хем и трябват пари, хем се лакоми за повече…. Тук май забравя, че всичко, което са унаследили е било с клауза „доглеждане“, а освен мен, тия хора друг не ги е гледал. Защото докато тя събираше пари за почивка в Пунта Кана, а събирах, за да върна парите в кредитната карта, които бях теглила за погребение. Това примерно, те примерите са много.
Мен имоти не ми трябват, аз си имам. Но това е мястото, на което растях, на което сега растат децата ми, което дядо го е правил с голяма обич и мерак. Преди да починат аз не им позволих да развалят дарението /те искаха да ми го прехвърлят на мен/, казах, че ние ще се оправим. Защото съм справедлива и не искам да има ощетени.Защото въпреки всичко братовчедка ми е наследник и като такъв трябва да получи това, което и се полага.
Обещах на дядо, че никога няма да позволя нещо да се случи с Бистрица /и на него не му беше далече от акъла, че вуйчо би могъл да продаде и да профука парите/. Миналата седмица заведох оценител. До час трябва да звънна, за да ми кажат стойността. Моля се да ми е по силите, а сърцето ми ще изскочи. Треперя и ми е притеснено. Защото ако цената е по-висока от тази, която можем да дадем, всичко отива по дяволите.
Ако сте изчели написаното няма да се учудя ако не ви е станало ясно. Пиша хаотично, защото докато чакам, нито мога да се концентрирам върху работата, нито да мисля за нещо друго.
Аз даже не зная от къде да започна, че да ви въведа в ситуацията.
Майка ми са три деца- тя, леля /почина преди 10 години/ и вуйчо /нехранимайко, но си го обичам, защото е с добра душа, нищо, че за него щастието се състои в това да има бира и цигари/. Приживе, баба и дядо имаха един апартамент в центъра на София, къщата на Бистрица и три меса пак там. Леля бе женена във Франция и има една дъщеря. Навремето баба и дядо продават апартамента и леля купи друг апартамент с тези пари /в момента, братовчедка ми от Франция, нейна единствена наследница го отдава под наем/. Продаде си и местото на Бистрица. За майка ми остана единият парцел, а къщата /два етажа/ и парцелът към нея /всъщност той е голям и са две места/ останаха за вуйчо ми и за леля ми с доглеждане на баба и дядо. Леля /много я обичах/ заболя, междувременно майка ми продаде нейният имот, парите бяха необходими за лечението на леля. Отиде си за шест месеца. Майка остана без нищо.
Баба и дядо ги гледах аз. Като ви казвам гледах, имайте предвид, че години наред съм се грижила нищо да не им липсва. От 2012 насам ми се гади от болници, операции, изследвания, здравни и нездравни каси. Накрая и две погребения направих. Говоря в единствено число, защото никой освен мм с нищо не ми е помогнал /изключвам майка ми, нейната помощ с гледането на децата е безценна/.
Така. Братовчедка ми решила да си продава нейната част, като тя единствено може да я продаде на вуйчо ми или на мен. Вуйчо ми пари няма. Предложих да я купя, то е крайно належащо нещо да се направи там /покрива тече, стълбите се рушат, изобщо има нужда да се направи голям ремонт и то в най-кратък срок/ и и предложих определена сума, която е релевантна. А тя явно гледала в интернет, че цените там са доста високи и каза, че иска експертна оценка от оценител.
Това ми е болката- алчността. Хем казва, че никога няма да и стъпи там крака, хем и трябват пари, хем се лакоми за повече…. Тук май забравя, че всичко, което са унаследили е било с клауза „доглеждане“, а освен мен, тия хора друг не ги е гледал. Защото докато тя събираше пари за почивка в Пунта Кана, а събирах, за да върна парите в кредитната карта, които бях теглила за погребение. Това примерно, те примерите са много.
Мен имоти не ми трябват, аз си имам. Но това е мястото, на което растях, на което сега растат децата ми, което дядо го е правил с голяма обич и мерак. Преди да починат аз не им позволих да развалят дарението /те искаха да ми го прехвърлят на мен/, казах, че ние ще се оправим. Защото съм справедлива и не искам да има ощетени.Защото въпреки всичко братовчедка ми е наследник и като такъв трябва да получи това, което и се полага.
Обещах на дядо, че никога няма да позволя нещо да се случи с Бистрица /и на него не му беше далече от акъла, че вуйчо би могъл да продаде и да профука парите/. Миналата седмица заведох оценител. До час трябва да звънна, за да ми кажат стойността. Моля се да ми е по силите, а сърцето ми ще изскочи. Треперя и ми е притеснено. Защото ако цената е по-висока от тази, която можем да дадем, всичко отива по дяволите.
Ако сте изчели написаното няма да се учудя ако не ви е станало ясно. Пиша хаотично, защото докато чакам, нито мога да се концентрирам върху работата, нито да мисля за нещо друго.
# 517
5 юни 2015, 14:50 ч.
Изчетох те, Джине, и всичко си описала толкова ясно. Излишно справедлива си била, но станалото-станало. Дано, дано оценката е в рамките на допустимия от вас диапазон! Французойката-братовчедка предполагам живее там, та по тамошния стандарт тези пари не са кой знае колко, но е решила явно да се възползва на макс. без оглед на кой ги е гледал тези хорица и че сте роднини все пак...
Виж целия пост
# 518
5 юни 2015, 14:52 ч.
Прати ѝ написаното тук, да прочете и тя. Да знае твоята гледна точка.
Виж целия пост
# 519
5 юни 2015, 14:55 ч.
Джине не се тормози за постъпката.Много отдавна съм разбрала,че става ли дума за пари всякакви отношения отиват подяволите.Ще се моля наистина да успеете да платите тази част и всичко едно по едно да се нареди. 
Виж целия пост
# 520
5 юни 2015, 14:58 ч.
На мен пък не ми е ясно как смятате да откажете памперса на морето. Да речем, че мога да преглътна опикани килими и мебели (у нас), но ми е супер неудобно, да се изпикаят на пясъка до лежащи хора или върху замъка, който правят с други деца. Ако е лай*о, ще го събера и изхвърля, но напиканото на пясъка или на басейна (и после другите деца да трябва да стъпват върху него) не мога да го преглътна.
Да не говорим, че активно си ползваме количката. Един път да се напикае в нея, трябва целия ден да я оставя да съхне.
Виж целия пост
Да не говорим, че активно си ползваме количката. Един път да се напикае в нея, трябва целия ден да я оставя да съхне.
# 521
5 юни 2015, 15:08 ч.
Джине знам колко ти е болно, защото когато почина дядо ми /един ден след раждането на Вики/ леля ми/сестра на майка ми/ открадна всичко, което е спестявал в банката, и завладя къщата му. Сега не си говорим, проблема си виси неразрешен, тя не отстъпва и не й пука, че това и е единствената жива роднина. Нито иска да купи дела на майка ми, нито пък иска да продаде нейният. Просто иска да си има къща на село С ММ и родата му има подобна история. За пари хората стават алчни, и са готови да те продадат. Дано нещата при вас се подредят и оценителя даде реална оценка. Стискам ти палци, защото са много неприятни тези истории.
Виж целия пост
# 522
5 юни 2015, 15:26 ч.
Такива нечестни и несправедливи неща ме вбесяват. Не искам нищо чуждо, но не обичам и мен на глупачка да правят. Особено когато ми се ощетят децата. Казвала съм ти го и друг път, Джине, ти от добрината си патиш. И тази френска братовчедка и тя с кои очи ......... каква наглост! Знам как се грижеше ти за баба ти. Дано цената да ви е по силите.
Виж целия пост
# 523
5 юни 2015, 15:41 ч.
Джина и аз стискам палци. Аз ако съм на теб ще и кажа да покрие половината от разходите, които ти си направила покрай хората. Сигурна съм, че сумата ще е по голяма от стойността на имота. Не бъди глупава, с най добрите чувства го казвам.
Защо се притеснявате да не опикаваше детето количката? Има еднократни подложки и си решавате проблема Ого от сутринта е без памперс. Ходихме до Пени и хубаво си нахазарувахме. За Сефте Го пуснах без памперс навън. Прибрахме се и втори път се напика, но аз съм виновна, понеже забравих да го сложа на гърнето.
Виж целия пост
Защо се притеснявате да не опикаваше детето количката? Има еднократни подложки и си решавате проблема Ого от сутринта е без памперс. Ходихме до Пени и хубаво си нахазарувахме. За Сефте Го пуснах без памперс навън. Прибрахме се и втори път се напика, но аз съм виновна, понеже забравих да го сложа на гърнето.
# 524
5 юни 2015, 16:29 ч.
А моето е много спънато.Всичките й обувки за по-малко то месец заприличват на обувка трета употреба.То за това и ме е яд да й купя нещо скъпо.Зимата като й купихме едни ботушки за 48лв,да,вярно изкара зимата с тях и бяха топли и удобни,но отпред ги беше направила на нищо.
От този модел май най-ще й паснат.Да видя как ще се наредят нещата и кога мм ще си тръгне на време от работа(ъъъъъ
как ми е писнало вече),че да отидем да й вземем някакви.Точно такъв цвят гледах тук.Ауу,Пине,извади ми очите!
Джине,стискам палци да се наредят нещата по възможно най-добрия за вас вариант!
Виж целия пост
Дарче, ще ги пазя за Марилена. Те са №22, Марина ще ги поноси сега, тя за разлика от сестра си много пази обувки /всичките и омалели обуща са като чисто нови/. И нашите са още по-хубави, защото за зелено-жълто електрикови /не знам как се нарича този цвят/.
А моето е много спънато.Всичките й обувки за по-малко то месец заприличват на обувка трета употреба.То за това и ме е яд да й купя нещо скъпо.Зимата като й купихме едни ботушки за 48лв,да,вярно изкара зимата с тях и бяха топли и удобни,но отпред ги беше направила на нищо.
От този модел май най-ще й паснат.Да видя как ще се наредят нещата и кога мм ще си тръгне на време от работа(ъъъъъ
как ми е писнало вече),че да отидем да й вземем някакви.Точно такъв цвят гледах тук.Ауу,Пине,извади ми очите!Джине,стискам палци да се наредят нещата по възможно най-добрия за вас вариант!
Препоръчани теми