Мъжът ми е в чужбина...

Моя мъж замина вече за втора година в Германия. Сега се върна през март за 20 дена и пак замина. Ще го видя сигурно пак догодина, ако не си вземе отпуска по-рано от март догодина. Нито за минута не съм си мислела да поставям някакви ултиматуми, ще заминем сега, ще заминем след 2-3 месеца. Защото и на него му е достатъчно трудно сам там, та и аз да му дудна на главата. Така, че споко, прави го за ваше добро. пък и то заминаването не става от днес за утре. Но това, че живеете далеко от гтрада, без транспорт с малко дете, не е добре...Късмет!

Кафе с мед, аз затова не съм си взела мъж като теб, а такъв, ккойто ме разбира макар и с ината ми. Знам, че сэм сгрешила, а и отстрани е много лесно акъл да се дава. Знам, че може би драматизирам, знам, че отстрани е може би и смешно. Не ми е въпроса до колата, до сега се оправям и ще се справя и по натам, аз просто искам подкрепа. Не писах тук, за да ми сочиите с пръст грешките. Добре тръшкам се излишно и драматизирам според вас. Не ми пишете тогавя, никой не ви е молил. Аз не му искам парите, до сега съм се справяла и сега ще се справя. В България всеки умее да сочи с пръст, за мен семейството се създава за да се справя заедно с всички трудности и радости. И макар и да не искам пак ще го подкрепя в тази му идея, просто ми е адски трудно.

p_paneva, малко неадекватно се държиш ми се струва. Я се стегни. Ако мъжът ти е заминал, за да изкарва пари за вас, за семейството, не виждам каква ти е драмата.
Моят мъж замина 2013 за 7 месеца, като ме остави сама с двете деца /едното на 2, другото на 4,5 тогава/, имахме и магазин за дрехи, с който се занимавах изцяло аз. Та децата ходеха на градина, аз работех в магазина, когато бяха болни затварях магазина и гледах децата в къщи, защото никой не ми помагаше. Дойде си през октомври и началото на март 2014 замина отново, този път с уговорката да се установи и да ни вземе и нас. Аз отново останах сама с децата, с магазина, е и колата беше при мен, но аз без кола просто нямаше как да се справя. През това време той започна една работа, не беше особено доволен, но започна да търси жилище, за да ни вземе и нас. И точно в този момент му предложиха по-добра работа, на 300 км. от града, в който работеше преди и той се премести. Трябваше да мине известно време, да получи първа заплата на новото място, защото за да наемеш жилище иска да представиш документ, каква заплата получаваш.
Октомври 2014 дойде и ни взе, вече сме в Германия.
Но нещата в чужбина понякога не се случват толкова бързо, колкото на нас ни се иска. На твоя мъж сигурно също му е доста стресово, всичко му е ново, чуждо, непознато, не знае и език.

За да наеме твоят мъж жилище за семейството ви, това означава да има една не малка сума пари, защото при наемането на жилището той трябва освен наем, да плати и три месечни наема депозит. Тоест, ако тръгне да наема жилище с месечен наем примерно 300 евро, той трябва в началото, при наемането, да даде  300 евро наем плюс 900 евро депозит, на практика той трябва да има 1200 евро готови пари. Много често жилищата тук се дават необзаведени, което означава, че той трябва да се погрижи и за това. Няма да е много удобно да отидете с детето в празно жилище, нали?
Прояви малко разбиране и търпение и поговорете как ги вижда нещата времево. И не забравяй, че не само на теб ти е стресово, на него може и да му е повече. Но всичко това се говори спокойно, не викай, не се карай, говорете и обмислете заедно нещата.

Панева, държанието ти е инфантилно, това вреди само на теб и на семейството ти, нас тук ни остави. Пуснала си тема, очаквай мнения. Най-лесно е да четеш - оу, миличката, как те разбирам, горкичката и т.н. Но това няма да ти помогне реално. Ако не спреш да мрънкаш и да се тръшкаш като 13 годишна, рискуваш сериозно да писнеш и на най-търпеливия, разбиращ и влюбен човек на света. А вярвам, че точно това те плаши.
Всички сме имали трудности, някои също нямаме близки и помагачи, и оставането за няколко месеца, че и година сама с детето не е чак толкова голяма драма.

+1 Жал ми стана за човека. Той отишъл да изкарва пари за семейството, а насреща вижда само мрънкане, истерии и инфантилно поведение/гладната стачка/.
Колко добре ли се е устроил  за 2м в чужда държава, чийто език не владее? Аз бих се обидила на негово място от егоистичното й поведение... 

Ами авторката споделя че има промяна в поведението му, което е индикация, че нещо не е наред, дали е обиден, сърдит или стресиран от новата обстановка само той си знае.
 Не е чак толкова голяма трагедия липсата на кола. Нашата кола седи на подземния паркинг, но няма кой да я кара. Аз не шофирам, а работата на мъжът ми е такава че се прибира само събота и неделя и то не всяка. Болницата е на 10 км. от домът ми и ако ми се наложи трябва да търся кой да ме закара. Нямам роднини, нито близки познати на които мога да разчитам 100% в случай на нужда. Т.е. справям се сама. Нищо страшно и фатално, въпрос на навик и организация.
Искаш от него да е съпричастен с трудностите ти, а ти съпричастна ли си с неговите? И не, не подкрепяш идеята му, приела си че е заминал и правиш какво ли не да му го изкараш през носа, защото вероятно го е направил <през главата ти>.

Адски глупаво постъпваш! Това са детски номера! Стегни се, никой не харесва лигли!

Вижте аз никога не съм го пращала в чужбина и преди да замине го предупредих, че мнението ми нее добро. Нито сме затънали в дългове, нито се е стигнало до положението, че неможем да си плащаме сметките.  Той замина просто от гордост, че не изкарва главно той парите. Не оправдавам поведението си в никакъв случай, знам че е било неадекватно, но това си беше наш проблем. В крайна сметка се разбрахме. Но каккто ще повторя за пореден път, аз от пари нужда нямам и нито съм му искала парите, нито съм го пращала някъде. Но колкото и невероятно да ви звучи да, точно за два месеца вече си е възвърнал парите, коитовложи и вече е на плюс. За предплащането на квартирата там съммного добре запозната и с него сме се разбрали за това.  Той е ннамерил квартира, въпросът е, че има подсигурена работа до средата на май и каза, че ако му намерят и за след това ще предплати квартирата при първа възможност, но въпросът е, че това не ме успокоява. Аз оставих всичко, за да бъдем заеднои това негово заминаване аз го приех ужасно. Въпреки всичко все още го подкрепям и пак ще замина, ако не се върне, макар и сама да трябва да се издържам.
Да, Herz,права си имапромяна в поведението му, но в моето също. Не се изтъквам, знам, че му е трудно и затова престанах с детинското поведение, но все още немога да се успокояи  макар, че не му показвам с нищо че ми е гадно, може би съм прекалила и със сигурност е така. за колата не драматизирам, просто споделих и това. Мога и без нея.

Лудост е да заминеш при него с детето, абсолютна лудост. Та той е без работа, има такава само още един месец и след това ще разчита на някой да му помогне. А българите в чужбина не сме като българите в България. Не можем да разчитаме един на друг за съжаление. Това е много дълга тема, която ми оставя горчилка в устата само като си помисля колко студена вода съм пила от сънародници. Докато не си намери работа, която да му даде сигурност минимум година, докато понаучи малко език и може да си търси сам не е разумно да ви взима. Казваш, че е спестил пари, дали ако сте там ще може да спестява? Има мнооого неща върху които да мислите заедно, да ги обсъждате и преценяте, но защо ли ми се струва че комуникацията ви нещо куца.

То като гледам и в България не можеш да разчиташ на сънародници. Но защо мислиш, че комуникацията ни куца?

Момичета, не всеки е като вас. Аз също имам познати, които си живеят разделени. Просто не всеки е толкова силен. От друга страна не всеки има вашите разбирания за семейство.
Аз не съм от тези, които биха мрънкали, но ако минат няколко месеца и все по-твърдо отклонява първоначалните планове да се съберем няма да издържа. Като не може да се справи, да се прибира. Искам човек до мен, не някъде по света, пък ако ще да е банкомат и да бълва пачки през час. Отношенията м/у нас, всекидневното общуване с децата, това е важното за мен. Материалното винаги може да се постигне.

Разбира се, не говоря за временно положение от 2-3 месеца.


Аз също не шофирам, но тя шофира. И ако аз съм избрала място, на което мога да ползвам транспорт, точно защото не искам кола, то тя е на село, където нещата са по друг начин. И както казах, там, където е той колите са без пари. Няма нужда да влачиш кола от България.

В Германия с малко английски, малко немски и боледуващо бебе е достатъчно да те назначат на супер позиция.
Каквото си мрънкало, ако идеш там ще му бъдеш само в тежест, ще се изпокарате и без време ще се разведете.

Не бе то е много лесно да се натякват грешките, пък и аз съм сивиновна че гж написах това тук, но да май трябва да очаквам такива мнения, ама чак пък наркотрафикант. Ти или си нямаш представа за парите и мама те издържа или изобщо неси ходила извън пределите на нашата родина. Ти какво искаш да стъи десет години за да си възвърне в ожението, то за да заминеш не се изискват милиони моето момиче. И ако за теб само чрез наркотици се изкарват парички, изкарвай си ти така парите. Няма смисъл да обяснявам на такива като теб за какво иде въпрос и изобщо да се впрягам. Но може би си чувала приказката внимавай как говориш, за да не ти стигне до главата подобно положение. Имам си достатъчно акъл в главата, за да си гледам детенцето. А  и ако си мислиш, че така се прави семейство, като тати дава, а мама гледа жестоко се лъжеш. Аз не искам чичко паричко, който да ме глези, искам мъж до себе си и най вече баща за детето си, а не тати по телефона. Изобщоне можеш да си представиш какво ми е когато детето се сети за бащаси и започне да пищи неистово.
А и ние сме се разбрали той да си спестява и нй мен никой не ми праща нищо, 298.
Адски ти благодаря, Несе сърди човече. Наистина не съм силна, но не защото не мога, а защото не искам да приема положение, в което тати само дава паричките, а не сме се виждали от години. За мен приемният срокна раздяла в едно семейство е максимум м3-4месеца и да не са минали още и ще остискам още малко. Надявам се всичко да се оправи.

Мисля че куца защото - 1. Ти споделяш, че има промяна в поведението му, но не знаеш от къде идва. 2. Ако имате нормална комуникация нямаше да се стига до заплахи, гладни стачки и стерии. 3. Щеше да си много запозната как живее, реално не си, предвид твърденията ти, че се е установил,взима много пари, спестява. 4. Накой казал, че той казал ....
Аз ти писах по горе от позицията на човек който живее в чужбина доста време вече - имате много неща за обсъждане. Местенето в чужбина е много сериозна и отговорна стъпка. Прочети немската тема, ще намериш много материал за размисъл и обсъждане с мъжът ти.

И как точно разбираш, че бебето се е сетило за баща си и затова реве, а не че е гладно например.
Много си неуравновесена, а с това само си вредиш.
Ти не си била родена когато аз съм започнала да се издържам сама, а вероятно когато съм напуснала  БГ  си минавала права под масата.

Никой тук няма да ти реши семейните проблеми! Това е между вас двамата.
След като моделът ти на семейство е гъз до гъз 24 часа, както е семейството на Не се сърди човече тогава вдигни телефона и му кажи да се прибира.
Мъжо, искам да си до гъза ми 24 часа, идвай си, щото истерясала и ще се развеждам иначе.

Вместо да се радваш, че имаш мъж, който иска да постигне нещо по-добро за семейството си, ти го спъваш, само защото искаш да е вързан за полата ти.
И не, няма да те вземе при себе си поне в близката една година. По-горе ти бяха написали жени с мъже в чужбина, колко време им е отнело да се съберат.