Мъжът ми е в чужбина...

Контеса,  отдавна не коментираме авторката на темата и Германия.
За друга съфорумка са последните коментари.

Е точно тука е разликата между това какво казвам аз и какво ти. Аз имам предвид местене без уредена работа и eзик на никакво ниво, т.е един познат ми обеща. Тогава стават гафовете.
Ние се преместихме в чужбина в момент в който имаше много ограничения за българите. Чиста лудост си беше да помъкнa дете ученик. Не го и направих де. А да си навра децата да живеят с други хора - няма начин.

В една друга тема се скъсаха да ръкопляскат на желаеща да замине в чужбина, заедно с мъжа си и няколкомесечното бебе, при условие, че нито един от двамата не е работил дотогава в чужбина, не знаят език, мъжът е  с "обещана" работа, но не е с договор и не е отишъл на място да види как е работата.

Като почнете с това "стоене до полата".....         ще реши човек, че раждате всяка седмица.
Ами приемете, че има и хора, за които раждането и имането на дете/деца не е като яденето.За тях е важен, изключителен момент в живота , който се случва 1-2 пъти и не желаят да го неглижират и да го принизяват до ежедневните битовизми.И докато на вас ви е все тая къде се е пръждосал мъжът ви, докато вие раждате детето ВИ, то други искат да са съпричастни в такъв момент.

Относно работата:фирма, която би натирила добър служител, само защото отказал командировка заради толкова важна причина, изобщо няма да я коментирам.Само работниците си знаят защо позволяват да ги третират като роби.
А работа, особено за мъже, се намира.Освена ако не е съвсем специфична и има 1-2 такива фирми в Бг....Ама в случая едва ли, ако беше така, авторката щеше да е свикнала и нямаше да има проблем, след като е наясно, че мъжът й рискува работата си.

Момичето не е мрънкало, просто сподели , че й е криво - нормално. Никой не я е обявил за глезла и прави са момичетата , че вместо да наливаме масло в огъня колко е безотговорен мъжа й и как няма да го гледа това дете , е по -добре да я успокоим . В бъдеще ще се види кой колко си гледа децата .
Човече , този път пресоли яденето с това колко безотговорно е да не присъстваш на раждането . Не ми е ясно мъжът какво точно ще направи на това раждане . Бащата на първото ми дете присъства на раждането , но след като се прибрахме беше с "постоянна мигрена " и трябва да спи на спокойствие , та така около 2 месеца почти , след около 4 месеца избяга с любовницата си и оттогава не знам жив ли е и къде е . Другият не присъства , бяхме се разделили преди раждането , но се грижи за дъщеря си в дните , когато е при него добре и има връзка с детето. Та от горното могат да се направят заключения ... Кой както прецени.
Към авторката : не се притеснявай , съпругът ти не те пренебрегнал , ти познаваш човека до себе си най -добре , погледни на нещата практично , а не толкова емоционално.
Леко раждане!

Дори не съм отваряла дума за присъствие на раждането.
Би ли цитирала?

на раждането е по-важно да присъства гинекологът, с когото сте се разбрали отколкото таткото.

Ок.
Но къде съм казала, че трябва да присъства бащата на раждането? Просто го цитирай 

Е добре де, на изписването.
Нямало да се снима с бебето.

Какво правят моряците като им се раждат бебета, чудя се просто?

На моряка би му било мноооого по-трудно да отложи комадировка от 6-8 месеца, отколко на тираджия за няколко дена до 2-3 седмици. Двете професии са коренно различни. /като отсъствия/

Ако за теб няма значение дали ще е на снимките и по-точно на раждането /дори и да не е в залата точно/ и след това на изписването - за някои жени това един от най-важните моменти в живота им, които се повтарят най-много още един-два пъти в повечето случай.
Това, че за някой раждането е просто физиологичен акт на размножаване и изпълняване на възпроизводствените функции, за други е мноого повече.

Тя и жената си каза, че просто и е неприятно чувството, че няма да го има. Не се е затръшнала да не ходи на командировката, явно са го говорили, и сама си написа, че не се чувства изоставена. Просто хормони, емоционалност  - кривота че няма да го има на изписването и първите няколко дни. Страхува се, че бебето едва ли не по този начин ще получи по - малко внимание, което логично погледнато - ми не, не няма да получи по - малко внимание. Таткото все пак не отива на Марс и след няколко дни ще си дойде.
Няколко момичета след нея изкараха ситуацията едва ли не, че мъжа хич не го е грижа за семейството му.
Пиша това с ясното съзнание, че както казах - вероятността таткото да е някъде по света и у нас като се роди бебето ни е много, много голяма. Пък ако случайно, ама много случайно,  изкара късмета да присъства на изписването /то плановете му са да е тук, ама бебетата както всички знаем, не се раждат по график/, то със сигурност след ден - два - три ще е заминал пак. Защото не замине ли, и пари няма да дойдат в къщи...
Да, ще ми е приятно да присъства на изписването и на пъровто посрещане на бебето в къщи. Но ако по това време е някъде на път, няма да му кажа - телепортирай се ся тука, щото иначе не ни обичаш. Та той не е тръгнал за собствен кеф. Защото важност, внимание, щастие, ама по - голямото дете няма да се нахрани, нито да се облечес тези важност и внимание... Иначе и аз искам да си е все до нас, ама в началото на месеца като дойде време за сметките си припомням за какво отсъства...
Съжалявам, на някой може да му се стори много хладно и материално това мислене. Но като излезли съвсем скоро от ситуация в която си се чудил от къде да извадиш пари за ядене дори /не за глезотии/, и спомняйки си как се е чувствал и той самия от тази ситуация - ами нямаше как да му кажа - стой ти наблизо, пък баба знае 2 и 200...

Aлекcандрa, напълно подкрепям мнението ти
А, знаете ли на колко военнослужещи се родиха бебета докато бяха в Афганистан или другаде на мисии? Аз знам за 3 А, колко бебета са се раждали преди 30+ години с бащи в казармата ...
Тъжно и гадно й е на дамата ... Разбирам я ... Но явно така са се стекли нещата в работата на съпруга й.

Жена, която създава семейство с моряк си е направила сметката. Всеки има различни разбирания за семейство. Ако тя не изпитва нужда да са заедно в определени моменти, няма да има никакъв проблем в отношенията им.

Абсолютно нищо общо нямат с обикновените професии. При обикновените 1-2 пъти за цялата кариера на човек не са проблем да си работят от работното място, а не на командировка.
Не съм писала никъде безотговорен и т.н., но и не съм съгласна, че тези 2 дни ще се отразят фатално на работата (не визирам конкретния човек, а имам предвид другите постове, според които това ще е краят на работата). Всъщност дори не е казвам, че трябва да отсъства от нея. Не е нужно, все пак работното време свършва някога.

Неприятно ми е, че думите ми се преиначават, но явно грешката е в мен и не мога да се изразя правилно. Не съм искала да засегна жената, а по-скоро да кажа, че е нормално това, което иска. А че не става, това е въпрос на обстоятелства, които те двамата са наредили.

Абе съвсем я оплакахте жената. Те си знаят защо е тръгнал и как е тръгнал. Още повече, че тя написа, че няма как да откаже командировката, но не го обвинява и само й е мъчно. Значи Човече, тя се е съгласила вече, какво я ожалваш??? Случва се, в крайна сметка така са съвпаднали нещата. Нито тя е виновна, че иска да е с него, нито той е виновен, че е в командировка. Преливате само от пусто в празно, пък тя като ви чете, сигурно реве някъде колко е безотговорен нейния мъж...

Не я ожалвам.
Спирам да пиша, защото вече не знам какви думи ще ми сложите в устата 
Лек ден