За липсата на приятели

много познати неща, много...  да ви кажа забелязала съм и нещо друго, което истински пречи на днешните приятелства- хората не обичат да чуват истината. А аз съм човек , който говори директно, защото според мен истинският приятел ще ти каже и лошото в очите, а зад гърба ти ще говори хубави неща, а не обратното... но хората не искат да чуват истината.. 

Така е, но е хубаво и да се прави разлика м/у това да си директен и това да си груб. Когато казваш истината на някого трябва да е по-скоро под формата на съвет. Напоследък се преекспонира откровеността и се бърка именно с грубост.  А че има хора тънкообидни, има.

Кари, все едно аз съм го написала. На такива "приятелки" съм се нагледала. Пример- две момичета, уж най-добри приятелки, с едната като останем насаме, ми говори само лоши неща за другата   Седя и уж слушам , но само си мисля, че така се говори и за мен. Е, прекратих го това приятелство. Аз също съм прям човек, не мога да си мълча, но гледам каот казвам нещо да се възприема като градивна критика, може би затова си имам 1,2 по-близки дружки

определено не говорим за грубост, а за истината, казана тактично... но хората все повече предпочитат да живеят в заблуди, в техния си изкуствено напудрен свят 

Да, търсят одобрение на всяка цена и не търпят критика - имам една доста пълна приятелка и всеки път ми казва колко е отслабнала и после завършва с едно "нали", демек аз трябва да потвърдя - отказах се, да й казвам, че ми се вижда същата и пускам едно замазващо очите "определено" и край.  Това вече няколко години..То ако я слуша човек, ще каже,че за това време се е свършила,а то..

Това, което го наричат хората приятелство, е чисто и просто общуване, продиктувано от взаимен интерес. Спре ли да има такъв, застанат ли интересите един срещу друг, чудесата се случват.
Ако знаете само какви притворни отношения, какви сплетни, интриги, скрити и явни обиди виждам всеки ден с очите си, няма да повярвате, че съм публика на 6-7-годишни.

Абсолютно съм съгласна с Carrie Bradshaw^  .Повечето хора не харесват истината.Аз съм доста тактична, дори прекалено, точно за това се държах и казвах неща, които да се харесат.Уж за да не обидя някой, да но това не бях аз , не ми харесваше да се" преструвам".В един момент се промених, просто си казах какво мисля ( тактично, но в прав текст). Естествено ,не се хареса, хората ме гледаха така  .
За себе си реших, че е по-добре да нямам " приятелки", но да се чувствам в хармония със себе си.

За мен единствените приятелства, които са истински, са от деца. Всички останали, които срещаме в живота си, са просто познати, които са с нас поради някакъв временен интерес или някакви общи интереси към момента. Защото при приятелството също има химия - или си пасваш с даден човек, или не. Затова е нужно личното присъствие - да видиш очите, изражението, да усетиш, че този човек те обича и мисли за теб, метафорично казано "да се държите за ръце". Живото присъствие не може да бъде заменено от връзка по телефон или компютър, защото какво е приятелството, когато знаеш, че не можеш да се опреш на този човек в труден момент? В смисъл, да дойде да ти помогне лично?

От друга страна, при приятелствата от деца се намесва друго нещо - завистта и разстоянието. За разстоянието няма да говоря, казах вече по-горе. А за завистта - ако по някакъв начин хората биха могли да се отърват от нея, приятелството ще оцелее. И пак опираме до любовта - ако обичаш приятелката си, няма да й завиждаш, а ще се радваш за нея. Но с напредването на годините, хората се развиват по различен начин и при еднакъв старт, когато са били малки и когато са изграждали приятелствата си, едните стават по-добре финансово, други - циклят на едно място, едните се женят за добър мъж, други - не, едните имат успешни деца, други - не. Поводи за завист дал Господ. И любовта си отива, а на нейно място се настанява завистта. Тогава приятелството е обречено. Затова с годините все по-малко и по-малко остават истинските приятели и биват заменяни с добри познати, които не те обичат, но с които имате общи интереси към даден момент. Обаче не е същото, защото я няма любовта.

Включвам се и аз в темата, защото мислех, че само аз съм така Живота променя хората и с промяната има хора с които осъзнаваш, че вече няма как да си приятел:( Трудно е когато се чувстваш самотен сред хора. Аз също съм отворена към нови приятели, но досегашните ми опити са показвали, че е много трудно да си искрен с човек, който вече е обременен от проблемите на живота си:(

 

Приятелството е двупосочна улица - не може само да получаваш, трябва и да даваш. А повечето хора не са склонни да дават - подкрепа, обич, време...Искат само да получават. Ами няма как да стане, затова на по-късна възраст по-трудно се градят истински приятелства. Защото хората стават егоисти - слагат тях и семействата си на първо място, а за приятелите се отрежда доста по-задно. И така приятелствата си отиват, защото не даваш ли, няма и да получиш.

Сашито, и аз мисля така. Всеки си е с проблемите, не можеш да очакваш прекалено много от хората. Не можеш да се сърдиш, че нямат време, че не им се слушат чуждите драми. Аз честно казано когато имам проблем бих предпочела да пусна тема във форум, отколкото да натоварвам роднини и приятели. Партньорът е друго нещо, той те търпи в повечето случаи такъв какъвто си, но никой друг не ти е длъжен. Мисля че прекалено много очаквате от приятелите и за това се чувствате самотни. Приятелите са да се разходиш, да се позабавляваш, да пийнеш едно кафенце и до там.

Абсолютно съгласна, особено за завистта... Приятелката, която споменах по-горе, въпросната с тревата и ранното забременяване, ми завиждаше ужасно много. Завиждаше, че успях да се омъжа по любов, че пътувах много и видях свят, че нещата се случиха при мен, както би трябвало да се случват. А живота нея така я отвя или по-точно така си го направи, че беше всичко друго, но не и за завист. Но не за това я зарязах. Просто ми беше писнало да и помагам. На нея, на детето, на вечното нямане на пари. А аз винаги, когато съм имала нужда от нещо/а то е било по-скоро от приятелското и рамо, не от нещо материално/, тя не можеше да ми помогне. Просто енергиен вампир!

Момичета не ме разбирайте погрешно Исках да кажа, че когато човек е по-зрял вече той изпитва чувства като ревност, завист, а дори и да не е така със сигурност е пострадал от тези неща и вече е много по-предпазлив. За мен в едно приятелство на първо място е това хората помежду си да са искрени един с друг.
Колкото до проблемите- да има ги, но един истински приятел никога няма да ти се разсърди ако му кажеш, че в момента имаш нещо важно като задача и след това ще го изслушаш. Тук за мен е разликата - ако си приятел ще разбереш, ако не просто ще се разсърдиш, че другия няма време за теб без да се интересуваш от причината Дано сте ме разбрали

Познато ..... ......такива хора дори и да успеят, пак няма да са доволни и пак ще те търсят когато на тях им скимне ............казвам го от личен опит, и ако им откажеш спират да те търсят с месеци а може и с години. 


абсолютно съгласна

А какво ще кажете за "Приятели", които ви искат за компания на всички възможни мероприятия които им е скимнало да посетят и не се интересуват че не можеш да отидеш и после се сърдят и не ти говорят. Или пък такива, които си живеят живота вечер, оставят децата при бабите-дядовците  излизат където искат, спят до 11-12 на обед на другия ден и не се интересуват че ти трябва да си на работа в 9 например, а децата трябва да са станали в7,00 да закусят и да ги закараш на училище.