Според мен се касае за евентуален/косвен/ умисъл, т.е Емилия е допускала, че травмите, които нанася на детенцето, могат да доведат до фатален край, но се е отнасяла безразлично към това.
Всъщност няма никакво значение в случая дали умисълът е пряк или евентуален. Второто не прави деянието по-леко наказуемо. Допускаш какви ще са последиците, но се отнасяш безразлично към тях. Законът казва "Който умишлено умъртви другиго се наказва с ..." и думичка не споменава за вида на умисъла.
Това престъпление според мен не е прецедент за тази жена. Може ли по някакъв начин обвинението да скрие други подобни случаи, за да не се създава обществена истерия, за сметка на получаване на максимално наказание за този конкретен случай?
Тя може да получи максимално наказание дори и това да е единственото ѝ подобно деяние. Убиецът на момичето от Варна и леля ѝ, която поръча убийството получиха доживотни присъди. Онзи от Тополи също, но поради самопризнанията и дълбокото му разкаяние (познавам го отдавна и не вярвам в последното) му редуцираха присъдата до 25 г. Но и аз се интересувам от това дали ще се даде гласност ако се знае, че случаят не е единствен. Не само за Емилия, далеч не вярвам да е само тя.
