Съпруг с биполярно разстройство

  • 6 804
  • 1
Здравейте,

Съпругът ми е с биполярно разстройство - фаза мания. Не се лекува, "защото докторите нищо не разбират. Ще ми изпишат лекарства, от които ще ми се спи и няма да имам желание за нищо". Е, сега пие само Неоробекс и рибено масло и мисли, че те му помагат. От два месеца насам започна и да пийва. Имаме дете на почти 6г.

Манията му се изразява още в това, че вместо да пести парите, които спечелихме благодарение на него, сега ги харчи както за глупости (2-3 на брой термометъра при положение, че имаме във всяка стая," ама тези са евтини и точни"), така и сериозни (лаптоп ("за детето и да не съм те видял да го ползваш"), клавиатура за въпросния лаптоп и то 2 броя). Отделно обижда и мен, и детето.

Аз съм виновна за почти всичко, "глупак, некадърник, заспа, куха лейка, муньо" (и да не продължавам на
там), "непрестанно го дразня с поведението и външния вид (аз съм ръст 170см и 65 кг). За детето - "спри да правиш така, че ще станеш глупак като майка си", "майка ти е муньо номер 1, а ти си муньо номер 2". Непрестанно почти са скандали, крясъци, трясъци и заплахи. Последните са "хайде отивай си при баща си" (това е от два месеца реплика), " ако те бутне кола ... (обръща се към детето), то аз ще удуша майка ти, а ти ще си инвалид" (при излизането от сграда детето ме хвана мен за ръка за да вървим ту по бордюра, ту по тротоара на задръстена с коли, тиха, но все пак квартална улица). Всячески ми намира домашни проблеми и задачи, които аз да решавам (докато той ме наблюдава как се справям с решаването им за да стигне до извода, че ставам все по-зле с всяка година и съм много глупава, смотана и  т.н.) и ми заангажира деня и ми пречи да си търся работа и да се подготвя за интервю. Междувпрочем сега и двамата сме безработни и харчим спечелените пари. Аз напуснах работата си за да го подкрепям и при спора дали да остана на работа или да я напусна направи опит да ме удуши.

Аз съм с фото чувствителна епилепсия, за която той знаеше когато сключихме брак. По време на лечението , което по стандарт продължава 5г нямах нито един припадък. След като приключих с лечението спрях
лекарствата и забременях. Роди се нормално дете даже бих казала и много умно за възрастта си е сега. Постепенно припадъците се възобновиха и вече са на 3-4 месеца по 1, защото тормоза и проблемите , които имаме ме държат почти непрестанно пред компютъра, а светлината на екрана ми докарва припадъка. Ходих на консултация при невролога си и тя ме посъветва да прекратя брака с него. Думите и бяха, че болестта му е вредна както за мен, така и за детето. Още повече, че той не се лекува. Направих консултация с психиатър и той ме посъветва същото.

Реално ме заблуди, защото ми казваше, че направил опит за самоубийство за да се спаси от казармата. После се оказа, че не било заради казармата, а заради лоши отношения в семейството. Аз реших, че всеки може да има депресивна криза заради лоши отношения с родителите си, но това не е проблем за създаване на семейство. Забременях, оженихме се и започнаха проблемите. След сватбата започна да се отпуска и да си показва лошото настроение. Роди се детето и аз реших, че просто е притеснен от раждането и липсата на увереност и опит. То порасна. Тръгна на детска. Той загуби работата си. После си намери нова. Направи опит за самоубийство, защото му била малка заплатата и не виждаше друг изход. Имам писмото, което ми беше оставил и тогава смяташе, че мога да гледам детето... Заради лежането в болницата и поради техни си причини го уволниха. Той направи нов опит за самоубийство. Тогава излезе предложение за работа с много пари. Без малко да остане без него,  защото беше в болницата с депресивна криза. Излезе. Започна на тази работа. По средата й реши, че вече е излекуван и вече 2 г не пие нищо освен центрокуин вечер и въпросните витамини (те са от 2 месеца).

Забравих да кажа, че психиатърката, която го лекуваше, а и другите ви колеги казаха, че никой НЕ МОЖЕ да го накара насила да се лекува. Значи какви са моите варианти:

1. Оставам с него докато някоя вечер не ни избият "чавиите" и на двамата и не се изпозаколим взаимно точно за новините в осем - "Голяма трагедия - мъж с биполярно разстройство закла жена си и детето и себе си..."
2. Развежда ме се и детето ако остане при мен баща му ме издебва и ме убива по някакъв начин както ми е обещал, ако съдът даде детето на мен...
3. Съдът дава детето на него и то става като него - депресиран, с комплекси за малоценност и вина, алкохолик и наркоман (вече алкохола не е на мода)...

Извинявам се за може би много сложните изречения, но се опитвам да разкажа за връзка от 9 г и брак от почти 6 г. И сега в този момент той отново обиди детето (то се спъна и той му се подигра -"завалийката", а детето му отговори с "тъпчо мръсен" (думи чути от него)).

За родителите му неговото държание и реакции са временно състояние, аз съм виновна, че не му отстъпвам в споровете и не се съгласявам с него (когато говори разумно аз се съгласявам, а когато не съм съгласна му го казвам и той съответно крещи своето недоволство от моето мнение) и когато той си намери работа всичко ще бъде наред. Не вярват, че когато изкарваше големите пари се държеше по същия начин и според тях аз ги лъжа и разказвам безмислици за неговото поведение тогава, а и сега.

Забравих да спомена, че и двамата сме с висше образование. В неговата професия той е на върха и- просто няма накъде повече да расте.

Какъв е Вашият съвет? Кой вариант да си избера?

Моля, препоръчайте ми психиатър, който се занимава по-конкретно с това заболяване и/или адвокат по бракоразводни дела с психични заболявания на клиента.
Виж целия пост
# 1
Здравейте, явно сте минали през много перипети. Впечатляващо е, че сте останали заедно и все още не сте се отказали да търсите помощ. Това, което са ви казали колегите - че не могот да го лекуват без неговото съгласие, е така. Пациентът трябва да е съгласен с лечението си. Ако той е опасен за себе си и за околните и това е доказуемо е необходимо да се уведомят полицейските органи, които могат да го въдворят със специално разрешение от прокурора и със съдействието на кварталния инспектор. Както виждате процедурата не е лесна и се прави когато е налице много тежко страдание. От написаното за мен не става ясно как сте се разбирали с вашия съпруг когато той е бил в добро състояние? Има ли останала обич между вас? Вие какво чувствате към него?
Питам това, защото заболяването е много тежко за околните. Те обикновено са потърпевши и може да бъдат притъпени иначе съществуващите чувства.
Добре е да си помислите за това - дали и колко сте склонна още да давате в тези отношения. Нито за Вас, нито за детето Ви е добре да живеете в тази обстановка. Всеки психиатър работи с биполярно афективно разстройство. На лично съобщение или по телефона можем да поговорим още за това как да постъпите.
Милена Ташкова /психотерапевт/
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия