
Това искам и аз. "Правила" за всички. Как да го постигна?
Колкото до ревност, не мисля че изпитвам такава. Дразнят ме елементарни навици, които аз лично не бих позволила на детето си. Не ми казвайте, че у вас децата ви ходят по голяма нужда на отворена врата и вие седите подпрени на бравата и им се любувате. Говорим за дете втори клас, което знае каква разликата межди айфона и китайския смартфон.
Готвенето не я трогва. Дори любомото й да сготвя все тая. Подаръците и момичешките игри не ги оценява. Скубеш ме, дърпаш ме, тоя гланц не е на Орифлейм
Примери не един или два мога да дам.
Как да постъпя с баща й. Там е проблема. Искам да говоря с него на тази тема, но той не дава и дума да се каже. Само като чуе за детето и сме се скарали. Искам да ме разбере. Да вземе нещата в ръце. Дори и да трябва ми да ми каже къде греша. Ще го приема.
. Вика ме и си говорим за нещо, или й нося книжка. Не й се "любувам", а си приказваме.
. Че са те поставили и в ситуация да си мериш приказките да не засегнеш случайно я негово величество я нейно, то бива любов бива, ама твойто на мазохизъм бие.