Искам да кажа ... (35)_04.05-10.05

Аз живях там преди доста години. Със сигурност нещата са се променили. Но това, че ядат трева, го прочетох по време, когато бях там.
Със сигурност не им е лек животът и много работят. Но понеже пропагандата е много силна, те живеят със съзнанието, че го правят за бъдещето си и наистина не изглеждаха озлобени, изнервени и оскотели, каквито хора често срещам тук. Така се случи, че ние всички се изредихме да лежим по болниците, и децата, и аз и съм виждала всякакви хора - и по-образовани, и по-обикновени, и всичките бяха изключително дружелюбни. Не съм имала приятели корейци, но съм си говорила с персонала в посолството - градинари, чистачки, преводачи. Разбира се, за съвсем нормални, ежедневни неща. Големият ми син претърпя операция там и от благодарност поканихме екипа навечеря - двама лекари и три медицински сестри. Това е най-близкият ми контакт с местни хора. Съвсем естествено си говорихме (с преводач, аз бях понаучила малко корейски, но елементарни неща - подрави, за пазаруване, не стигаше за разговор два-три часа) - за децата, за храната, за живота, за разликите между нашите две раси. Не усетих никакво напрежение или притворство.
Има хора с много тежки професии. Много трудно е на оризищата - ходили сме на бригада да им помагаме - наистина ужасен труд. Има много мини - там трудът също е тежък. Много семейства са разделени - роднините им са в Южна Корея, това също е тежко.
Живеят в еднакви по големина жилища, имат еднакви мебели, само цветът на вещите им е различен.
В магазините няма номера - всички корейски жени са един номер. Дрехите им ги дават с купон - примерно, палто веднъж на две години. Тази година дават червени, другата сини и т.н. По улиците шарения - много обичат ярки цветове.
Много чисти хора са - не видях жена с мръсни или смачкани дрехи.
Мъжете им не ми харесват - имат лошо отношение към жените, държат се като по-висша раса. Жените много ми завиждаха за двете момчета, защото там синовете гледат родителите си и свекървите са много на почит. А момичетата наричат "чужди" деца, защото ще гледат родителите на мъжа си, а не тях.

Ще си сипя една ракия преди да пусна филма.
Светълчо, много увлекателно разказваш 

Прочетох за кучето. Ами кучетата са си официална храна в Корея. В ресторанта в менюто е написано на всички европейски езици, за да няма неинформирани. На приемите също поднасят, но предупреждават. Аз не съм опитвала, но един колега яде и каза, че месото било малко по-сладко само, това била разликата. Но после тук излязоха на мода рецептите за готвене на месо с мед, та може и това да е била причината, не знам. Ядат змии също. Във всеки бар има по една голяма стъкленица с навита вътре змия във водка. Като поискаш, накланят стъкленицата, издърпват част от змията през гълото на шишето и ти отрязват парче. Това ми беше най-гадно там - тия шишета със змии в тях. Наред със шишетата с корен жен-шен във водка, ралични по големина змии в шише с водка е обичайният сувенир, който чужденците си взимат от там. На видно място в магазина са, обикновено първо покрай тях минаваш. Много ме стряскаха, аз не обичам змии.

По повод филмите - в една от болниците една корейка се изплаши, като разбра че съм българка. Гледаше ме като че съм нещо стряскащо. После разбрах, че е гледала "Козият рог" и си мисли, че всички българи са такива - облечени в кожи и доста свирепи. А по-късно даваха "Аспарух" и едната от чистачките ми каза, че "не е хубав този ваш обичай - да убивате първата жена". Тя мислеше, че това, което е гледала на филма, продължава и досега така, че живеем по същия начин.
А спомням си също колко ужасен беше един познат немец от "Баш майстора" и "Вилна зона", беше казал на един колега, че българите сме големи простаци.

Милен Добрев-щангиста който почина беше донесъл такава бутилка, но от Виетнам. Имаше кобра вътре  избягах с писъци и докато не махнаха бутилката не влязох в хола.

Аз процедирам по следния начин - нищо не пиша. Откакто детето ходи на училище и по разни активности, в една голяма папка с "ръкави" (така им казват тук), събирам абсолютно всичко. Дипломи, грамоти, награди. Когато кандидатства в първото частно училище бях добавила материали от домашни по математика, английски, за второто - писмени проекти, които е правила. Бях сложила снимки от рециталите по танци, снимки на рисунки, правени в един кръжок, ей такива неща. Изглежда много внушително.  

Честит рожден ден на Янечек!

Започнах да говоря на мъжа ми в женски род  Най-задаваният въпрос в къщи е " Ти кое дете поемаш?"

Хох, малкия ми син е изнудил най-големия да гледа "Камбанка и феята пират". Да видите с какво показно неудоволствие осемгодишен сяда да гледа бебешка, момичешка анимация ... и после му става интересно

Моя позната в апартамента си е наредила десетки пана като тези с всякакви пеперуди, бръмбари, паяци, скорпиони и змийчета. Доста е стряскащо.
А в единствения виетнамски филм който съм гледала, се разказваше за селянин, толкова беден, че като му се роди син нямаше пари да купи куче да го изядат. И през целия филм търсеше куче. Едни хора му предлагаха прасе, но не ставало.
Светалчо, мног интересни неща разказваш. От няколко седмици като се присетя, все за С. Корея чета.

Лина, не е лош този въпрос. Радвай се, че има на кого да го зададеш..

А ти се притесняваше, че го изолират. Виж какви жертви правят заради него 

svetal4o, много ми беше интересно да ти прочета разказите. Друга култура, друг манталитет, но сега смятам, че е ужасно там.

Изобщо не е това, тези двамата изолират средния.

Martini, kakво са белите нощи? И как спите през тях - нали е светло?

Плътни пердета.

Янтра, значи не съм разбрала. Аз мислех, че е най-малкия просто заради по-голяма възрастова разлика.

Какво да ти кажа, имам трима братовчеди, децата на леля ми, и редовно ни оставяха петимата на куп у баба да беснеем. Най-малкият ме дразнеше най-много. Все ни пречеше, портеше ни, ей такива дреболии. Имаме 7 години разлика. В момента от тях тримата, той ми е най-любим. Не че другите двама не ги обичам, просто той се доближава повече до моя характер.