Аз живях там преди доста години. Със сигурност нещата са се променили. Но това, че ядат трева, го прочетох по време, когато бях там.
Със сигурност не им е лек животът и много работят. Но понеже пропагандата е много силна, те живеят със съзнанието, че го правят за бъдещето си и наистина не изглеждаха озлобени, изнервени и оскотели, каквито хора често срещам тук. Така се случи, че ние всички се изредихме да лежим по болниците, и децата, и аз и съм виждала всякакви хора - и по-образовани, и по-обикновени, и всичките бяха изключително дружелюбни. Не съм имала приятели корейци, но съм си говорила с персонала в посолството - градинари, чистачки, преводачи. Разбира се, за съвсем нормални, ежедневни неща. Големият ми син претърпя операция там и от благодарност поканихме екипа навечеря - двама лекари и три медицински сестри. Това е най-близкият ми контакт с местни хора. Съвсем естествено си говорихме (с преводач, аз бях понаучила малко корейски, но елементарни неща - подрави, за пазаруване, не стигаше за разговор два-три часа) - за децата, за храната, за живота, за разликите между нашите две раси. Не усетих никакво напрежение или притворство.
Има хора с много тежки професии. Много трудно е на оризищата - ходили сме на бригада да им помагаме - наистина ужасен труд. Има много мини - там трудът също е тежък. Много семейства са разделени - роднините им са в Южна Корея, това също е тежко.
Живеят в еднакви по големина жилища, имат еднакви мебели, само цветът на вещите им е различен.
В магазините няма номера - всички корейски жени са един номер. Дрехите им ги дават с купон - примерно, палто веднъж на две години. Тази година дават червени, другата сини и т.н. По улиците шарения - много обичат ярки цветове.
Много чисти хора са - не видях жена с мръсни или смачкани дрехи.
Мъжете им не ми харесват - имат лошо отношение към жените, държат се като по-висша раса. Жените много ми завиждаха за двете момчета, защото там синовете гледат родителите си и свекървите са много на почит. А момичетата наричат "чужди" деца, защото ще гледат родителите на мъжа си, а не тях.
избягах с писъци и докато не махнаха бутилката не влязох в хола.