Здравейте,
от няколко седмици имам нова връзка, която е невероятно странна и бих искал да споделя с вас, за да чуя мненията ви по въпроса. Аз съм мъж на 27, през живота си съм имал 3 сериозни връзки ( 2,5 години, 6 години и накрая пак 2,5 години). Разделих се с последната си приятелка, с която живеехме заедно от 2 години, за да продължа на чисто с новата ми любов. Проблемите и въпросителните обаче са толкова много, че чак ме хваща страх, изпадам в паника и не мога да бъда себе си и да се отпусна.
От няколко месеца имам нова колежка в работа, с която често се прибираме заедно, тъй като живеем близко. Адски много си говорихме по всички теми и така неусетно нещата се промениха и вече сме връзка и то влюбена, и то доста
Естествено ако всичко в старата ми връзка беше ОК най-вероятно нямаше да стигна до тук, но кой знае....
Та сега се изнасям от стария си дом ( на бившата ми вече приятелка ) , нанасям се в квартира с изгледи много скоро да заживея там с новото прекрасно момиче. До тук уж добре, но сега идват интересните неща.
Разликата в годините ни е 6, тя е на 21, имаме крайно различни виждания за някой неща, различни характери и нужди, но пък адски много се обичаме и когато сме заедно щастието блика от всички страни.... Основен проблем е разликата във вижданията ни за отношенията ни когато не сме заедно. Аз мисля за нея постоянно, адски много ми липсва и нямам търпение да се видим, чуем или пишем. Тя от друга страна подтиска всичко това, за да може да се справи с ежедневието си. Ходи на лекции, изпити, има доста домакински задължения и други грижи и някак аз оставам на заден план, когато не сме заедно. Някой ще кажат, че не ме обича или не достатъчно или нещо такова - е, няма такова нещо, напълно е сигурно какво чувства и иска от мен, защото всичките й действия и думи говорят за това. Не знам обаче как да се справя с това, защото само когато сме заедно се чувствам страхотно, щастлив и обичан, през другото време сякаш сме само приятели... Рядко ми казва, че ме обича по телефона, рядко пише, че й липсвам и т.н това ме побърква и не знам какво да правя и как да постъпя. Заедно сме от 2 седмици вече, но както казах се познаваме от 3 месеца. Говорим за семейство деца, доста вечери прекарахме заедно и всичко е перфектно в това отношение! Не знам как да постъпя и как да се справя с това, защото в момента сме доста заети и реално имаме само няколко часа на ден заедно, през другото време съм страшно тъжен, депресиран и нищо не ми се прави.
Отделно и старата ми приятелка страда адски много и това също ми влияе негативно, защото знам, че аз съм виновен за страданията й. Знам, че аз съм този, заради когото плаче всяка вечер и е тъжна всеки ден.... Не знам дали взех правилното решение, защото всички знаем, че в началото всяка връзка е много силна и истинска и после нещата се променят, просто този път чувствам нещата различно и съм готов да направя всичко за човека до себе си, всичко за да е щастлива и да се чувства добре.
В крайна сметка нищо не е толкова розово както изглежда, а не знам какво да правя и как да действам. Страхувам се, че ако говоря с приятелката си за това, което чувствам и мисля, че става тя няма да ме разбере правилно... но по-добре ли е да мисля, че не ме обича достатъчно? Да мисля, че най-силната част от връзката ни е строго физическа ( не визирам само секс, а всички целувки, милувки и т.н ) ? Няма как да спя спокойно ако тези мисли са в главата ми... Моля дами и не само дами, дайте ми съвет как да процедирам и дали да следвам сърцето си или разума....
Благодаря.
Виж целия пост
от няколко седмици имам нова връзка, която е невероятно странна и бих искал да споделя с вас, за да чуя мненията ви по въпроса. Аз съм мъж на 27, през живота си съм имал 3 сериозни връзки ( 2,5 години, 6 години и накрая пак 2,5 години). Разделих се с последната си приятелка, с която живеехме заедно от 2 години, за да продължа на чисто с новата ми любов. Проблемите и въпросителните обаче са толкова много, че чак ме хваща страх, изпадам в паника и не мога да бъда себе си и да се отпусна.
От няколко месеца имам нова колежка в работа, с която често се прибираме заедно, тъй като живеем близко. Адски много си говорихме по всички теми и така неусетно нещата се промениха и вече сме връзка и то влюбена, и то доста
Естествено ако всичко в старата ми връзка беше ОК най-вероятно нямаше да стигна до тук, но кой знае.... Та сега се изнасям от стария си дом ( на бившата ми вече приятелка ) , нанасям се в квартира с изгледи много скоро да заживея там с новото прекрасно момиче. До тук уж добре, но сега идват интересните неща.
Разликата в годините ни е 6, тя е на 21, имаме крайно различни виждания за някой неща, различни характери и нужди, но пък адски много се обичаме и когато сме заедно щастието блика от всички страни.... Основен проблем е разликата във вижданията ни за отношенията ни когато не сме заедно. Аз мисля за нея постоянно, адски много ми липсва и нямам търпение да се видим, чуем или пишем. Тя от друга страна подтиска всичко това, за да може да се справи с ежедневието си. Ходи на лекции, изпити, има доста домакински задължения и други грижи и някак аз оставам на заден план, когато не сме заедно. Някой ще кажат, че не ме обича или не достатъчно или нещо такова - е, няма такова нещо, напълно е сигурно какво чувства и иска от мен, защото всичките й действия и думи говорят за това. Не знам обаче как да се справя с това, защото само когато сме заедно се чувствам страхотно, щастлив и обичан, през другото време сякаш сме само приятели... Рядко ми казва, че ме обича по телефона, рядко пише, че й липсвам и т.н това ме побърква и не знам какво да правя и как да постъпя. Заедно сме от 2 седмици вече, но както казах се познаваме от 3 месеца. Говорим за семейство деца, доста вечери прекарахме заедно и всичко е перфектно в това отношение! Не знам как да постъпя и как да се справя с това, защото в момента сме доста заети и реално имаме само няколко часа на ден заедно, през другото време съм страшно тъжен, депресиран и нищо не ми се прави.
Отделно и старата ми приятелка страда адски много и това също ми влияе негативно, защото знам, че аз съм виновен за страданията й. Знам, че аз съм този, заради когото плаче всяка вечер и е тъжна всеки ден.... Не знам дали взех правилното решение, защото всички знаем, че в началото всяка връзка е много силна и истинска и после нещата се променят, просто този път чувствам нещата различно и съм готов да направя всичко за човека до себе си, всичко за да е щастлива и да се чувства добре.
В крайна сметка нищо не е толкова розово както изглежда, а не знам какво да правя и как да действам. Страхувам се, че ако говоря с приятелката си за това, което чувствам и мисля, че става тя няма да ме разбере правилно... но по-добре ли е да мисля, че не ме обича достатъчно? Да мисля, че най-силната част от връзката ни е строго физическа ( не визирам само секс, а всички целувки, милувки и т.н ) ? Няма как да спя спокойно ако тези мисли са в главата ми... Моля дами и не само дами, дайте ми съвет как да процедирам и дали да следвам сърцето си или разума....
Благодаря.
Представям си да ти се роди дете, сигурно и от него ще ревнуваш.
Нямало да спи спокойно, ако не му отговорят на въпросите... 
