Как да освежим една измъчена връзка

Пожелавам ти да ти се случи чудо, тоест да си дадете още един шанс.
Следя ти темата обаче и , за съжаление, ми се струва, че трябва да си подготвена, че тази връзка се е изчерпала в очите на мъжа. Мисля си, че си му много мила, държи на теб и не иска да те вижда наранена, притеснява се да не ти причини повече болка, отколкото можеш да понесеш и затова все още изчаква да сложи окончателен край, надява се да посвикнеш с мисълта, че раздялата идва и всичко да мине по-леко.
Дори си мисля, че постъпва много уважително и коректно към теб. Но едва ли изпитва все още онези бурни любовни чувства, които изпитваш все още ти.

Връзката е приключила!  Необходимо е да го осъзнаеш, приемеш и продължиш напред. 

Че то точно так е по-болезнено.

Кат си залепиш лепенка, рязко дърпаш или баааавноо? 

Благодаря на всички за съветите, критиките, вдъхването на сила и кураж, опитите за отваряне на очи, споделеният опит в разделите.
Много изстрадах, също и нараних, сгреших в прибързаните си действия и нетърпението, в недоверието си към човека, уморих се да бъда перфектна, да угаждам и да пренебрегвам себе си, да се старая да не обидя някого, да се впиша в нечие семейство, да се впиша в нечий планове и време, да се раздавам напразно до забрава.
Консултирах се с психолог, за да ми помогне да разбера къде греша.
Спрях да се храня правилно от нерви.
И нашите така нараних. Все ми е изнервено и като ме питат нещо аз им се ядосвам. Нито им помагам, ако имат нужда, нищо. Милата ми сестричка и тя - пита ме нещо и аз от нищото избухам.
И всичко това заради тази неземна любов... Струва ли си? Някой дали страда така по мен? Или му е по-добре без мен?
Не отричам, че и той даде много, и той опитва, но явно му писна. Само той си знае какво му е било.
И явно любовта му не е толкова силна, или вече е изстинала.
Знам, че няма да съм щастлива след въпросната среща. И май нищо не зависи от мен. Но не съм готова за това.
Факта, че не ме търси. Факта, че преди 1-2 месеца ходих при гледачки, за да ми кажат къде е проблема и казаха, че няма да сме заедно. Не вярвам в гледачки и никога не бях ходила. Но от отчаяние в рамките на месец отидох при две. Никога не съм искала да знам какво ще ми се случи - хубаво, лошо - ако изобщо познават, не бих отишла никога повече. Отделно тук в една от темите беше споменат ясновидски сайт, където уж познават. И там клъвнах -

Вашият въпрос:  Х обича ли ме?Ще останем ли двойка?Кога ще се стабилизираме?
Отговорът на вашия въпрос:
Х е твърде себелюбив, държи на свободата си и никак не мисли за брак, а по-скоро се нуждае от неангажираща сексуална връзка. Докато Вие мислите за любов и семейство, които смятам, че той не може да Ви подсигури. Любов, такава, от каквато Вие се нуждаете, не виждам от негова страна.

Вашият въпрос: Кой греши-аз или Х?До кога сме зедно?Как да спасим връзката?
Отговорът на вашия въпрос:
Ако бяхте решили Вие, нямаше да зададете този въпрос. Можете да спасите връзката като внимавате да не го контролирате и да го приемате за ваш. Дайте повече свобода.

Вашият въпрос: Да чакам ли до неделя?Какво решение ще вземем?
Отговорът на вашия въпрос:
Да, трябва да изчакате поне до неделя. Но мисля, че решението ще дойде по-коро от негова страна и може да не Ви удовлетвори напълно.

Приятелите ми казват, че не си струва всичко това.
Какво по-убедително??! Всичко крещи "НЕ".

Но някъде, дълбоко в мен, има останала една малка искрица надежда, че може би този човек не би прекратил връзката, че ме обича, че си струва да бъдем заедно.
Чакам си неделята и дано оцелея - душевно и физически.

Какъв е този ясновидски сайт? Може ли линк?

http://magicbul.net/

И аз си задавам този въпрос почти от началото на темата:защо ти е да лазиш пред човек, който не те иска?Или не знае със сигурност обича ли те още, иска ли те, или просто не иска да бъде лошия, прекратил връзката?
simonazh., защо ти е такава половинчата, никаква "любов"?
Няма ли да ти е 1000 пъти по-добре да имаш до себе си човек, готов на всичко за теб, нямащ търпение да те вижда, човек, който мисли за теб и твоето щастие, който мисли за Вас, а не за собственото си удобство, човек, който би ти дал любов, нежност, подкрепа, топлина и смях в дните ви?
Защо ти е човек, който не се вълнува вече от теб, предпочита да е далеч от теб, хубаво му е без теб?И как си представяш да бъдеш щастлива с човек, на когото му е безразлично как се чувстваш, все едно му е дали ти е мъчно, дали страдаш?
Не се ли замисляш, че ако поне малко му пукаше на този твой мъж за теб, поне веднъж би се обадил през тази разделена седмица, за да чуе как се справяш (познавайки те много добре)?
За Бога, той ти демонстрира такова ледено безразличие и непукизъм, а ти мачкаш ли, мачкаш душата си заради него.Не си заслужава.

simonazh. ...
Някой по-горе ти каза, иди и си вземи нещата докато него го няма. Повярвай ми, много по-лесно ще ти бъде после виждайки го с другата. Да, сигурна съм че има друга и той се опитва да се отърве от теб, но както на повечето мъже и на него не му стиска - чака те сама да се сетиш.
Вече не си в тях, няма и да те покани да се върнеш. Не удължавай аногията и не си мачкай достойнството говорейки му за любов и общо бъдеще.
Сядаш и задаваш въпрос - Какво правим от тук нататък.
И чакаш той да говори. Не очаквай смислен отговор, най-много да получиш мрънкане, с ами не знам, трябва ми още време, нека да останем разделени още малко и т.н.
Както написах, иди и си вземи нещата, кажи му че нещата между вас са приключили и не виждаш в него човекът, с който ти би искала да живееш и точка.

Позволих си да погледна назад какво си писала, ами то вашето от самото начало си е малко изнасилена работа с предизвестен край - желанието предимно от теб, той просто е приел защото му е било удобно за даден момент.

Ще поревеш месец, два и ще намериш друг.

Мило момиче, ти сама си си отговорила на въпросите. Мислиш ли, че си струва да продължаваш по този начин, мислиш, че една такава връзка би те удовлетворила? Щом този човек те избягва и се чувства по-добре с приятелите си, отколкото с тебе, пиши го бегал, дето се казва. Казвам ти го и от собствен опит, аз самата така бягах в предишната си връзка, нямах смелостта да сложа край, за да не нараня човека до себе си, но най-накрая не можах да издържа и го направих. Много трудно ми беше, защото знаех, че ще го нараня, но го направих, защото чувствата си бяха отишли. Предполагам, че и при него е така, просто все още няма смелостта да ти го каже твърдо и наистина най-вероятно чака ти да вземеш решението... Мислиш ли, че си струва да се съсипваш? Не, не и НЕ!!!

Утрешното чакане ще е ад.
Ами то направо да ида да му върна ключовете и да си спестя приказките. Явно ще е безсмислено. Да си взема торбичките и да си страдам вкъщи като идиот.
Че и ако има друга. А бе не знам как ще преживея всичко това.
Дано се случи нещо хубаво с нас...

Защо мислиш, че ако останете заедно, а той ти показва ежедневно как не му дреме за теб и живее своя си живот, въпреки че си в дома му, ще страдаш по-малко?
Или нямаш проблем да живееш на принципа:"Бий ме, обичам те!"?
Вярно, не познавам господина, но от твоите описания на връзката и отношенията ви, ако в неделя очакваш пред теб да застане един измъчен от раздялата ви човек  и да чуеш:"Оо, мило, не мога без теб, обичам те, липсваше ми неимоверно.....Ще се върнеш ли при мен???" едва ли ще стане.
Имаш някакви нереалистични очаквания (което е разбираемо предвид чувствата ти и желанията ти), но тогава разочарованието е двойно по-смазващо.

Започвай да се подготвяш да живееш.
Страданието ти след края на връзката няма да се дължи на голямата ти любов към този мъж.
Ще се дължи на ниската ти самооценка, липсата на социална среда, страха от самотата и изолираността, на факта, че ти не си се научила да си бъдеш самодостатъчна, когато се налага.
Вместо да си блъскаш главата в тази тема как да спасиш един потънал кораб, насочи мислите си в по-важна посока, а именно - как да заобичаш себе си, как да си изградиш самоуважение и вяра.
Защото този мъж ще си отиде от живота ти, сега или на по-късен етап, а ти ще си останеш главна героиня и тази героиня трябва да се научи да е щастлива, ако не искаш да живееш във вечната драма на сълзлив роман.
Да се цениш, да имаш вяра в себе си и да си силна и уверена ще бъдат ключовите ти ходове към една следваща връзка, този път по-успешна. Мъжете харесват уверени и достойни жени, такива, които със замах показват себе си, любовта си, класата си. Никой не би предпочел обсебена женица с дух, висок колкото на едноклетъчно.
Загубила си чара на желана и интересна жена пред сегашния си приятел.
Не позволявай с поведението си това пак да се случи.
Мъжът трябва да си мисли, че някак е успял да завоюва най-доброто. Направо, че е вечерял с Бога, затова че има такава прекрасна жена до себе си. За охлювщина обаче никой не благодари!

Ада си го създаваш ти според мен.
Виждам че осъзнаваш колко безсмислено е всичко,но въпреки това имаш искрица надежда
Имам чувството че ще си готова и на трохичка внимание от този човек ,готова ще си на всичко -на пренебрежение ,на унижение, на парченца псевдо любов само и само в неделя да чуеш така исканите от теб думи.
Всичко това ще е временно.Той 5 дни не те е потърсил.Спазва уговорката или просто не се сеща за теб.Дали ако изпитва и половината от твоите чувства ще е така?

Дали има друга? Официално може би все още не.Но някъде в мислите му , в очите му -тя е там,видял я е.Въпрос на време е да бъде с нея.Ти може би си пречката

Това са изпълнения от 10 клас. Изобщо ми е трудно да приема, че става въпрос за отношения между хора прехвърлили 15години.
И го казвам го от позицията на хипер емоционален и склонен към истерии човек - дори за мен е в повече това тук.
Авторке, освободи момчето и си гледайте живота. Тази история е много, много далеч от любовта. Била съм в кратки отношения от този тип, но от страната на твоя човек и честно няма такъв кошмар. Постоянно чувство за вина, обсебване, липса на въздух и прелитане в емоционални и всякакви крайности. До ден днешен избягвам въпросния човек, въпреки факта, че към днешна дата е женен и има дете. Дори само банален поздрав ме кара да изтръпвам цялата... ббрргрр.
Твоето е мания за контрол и искам-искам.. Ако към момента ти е невъзможно да се освободиш от желанието си за контрол, то се опитай да му предадеш друга посока, като изключиш напълно хората.   Бродирай, рисувай, готви, чисти, подреждай по азбучен ред, тичай - изразходвай адреналин и т.н. Прави неща, които са ти приятни и няма да ти се опъват.
Не става въпрос за конкретния човек, с който и да се отнасяш по начина демонстриран в темата, няма да ти се получи.

Направо си ме депресирахте от сега....