Семейно жилище след развод, наем със задна дата.

Не искам да те разочаровам, но мисля че според СК е възможен такъв иск.

     Може. Няма значение, че в споразумението не е уреден въпроса. Това не лишава другия съпруг от право на иск и не променя възникването на наемно правоотношение.

Незнам колко е по темата, но не се сдържам. Още едно провалено семейство, още една част от живота на двама души живяна напразно и вместо да си вземат поука търсят начин да се сдобият с някой лесен лев. Незнам на къде отиват нещата в българските семейства, но все повече и повече хора правят именно това, да се развеждат /разделят/ и да се опитват да одерат си кожите един на друг.

А това, че е по взаимно съгласие и има постигнато споразумение не променя ли нещата?

Не, освен ако в споразумението не пише, че страните се съгласяват между тях да не възникне наемно правоотношение.
Ето задължителна практика на ВКС по този въпрос:
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/A14603669635B … 7C2257A1E00278301

И още (макар в този случай казусът да е за развод по общия ред, ще те ориентира):
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/C47FC61D6D10C … 2C2257B430073FBD1

Благодаря.
Хм, в първият случай има особено мнение на един от съдиите точно по този повод. Друго дело на вкс от по-скоро няма ли?

Каква е практиката, съда винаги ли удовлетворява иска за наем?

     Не е важно колко скорошна е практиката, а дали е задължителна за прилагане. На втория въпрос не мога да отговоря - по всяко дело е индивидуално и въпрос на успешно доказване на претенциите. Ако си получил искова молба, не си губи времето във форума, тичай при адвокат, текат срокове. Изпуснеш ли ги, после нищо не можеш да направиш.
     ПП Решенията на ВКС са достъпни за всеки. Провери в сайта им или сърфирай в Гугъл с "ВКС чл. 57, ал.2 СК наемно правоотношение". Можеш да прочетеш актовете и на други съдилища по този начин.

Адвокатът е ясен. Чисто информативно какво да очаквам.
Хм, първото нещо с Гугъл чл 57....   излиза точно обратното тълкувание и то съвсем отскоро:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер                                             Година 27.10. 2014 г.                            Град КАРЛОВО

Карловски  Районен съд                                                            ІІ гр.състав
На  двадесет и седми октомври                                                                     Година 2014
В закрито заседание в следния състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр. дело номер 391  по описа за 2014 година
     Съдът е сезиран с искова молба от С.И.В. ЕГН  **********,***, an. **, съдебен адрес: гр. С., ул. „Б. М.” № ***, ет. ***, ап. ***, Адвокатско дружество „Б., Д. и М.”, адв. Т.М. срещу Д.Н.Р. ЕГН **********,***, с която моли съда да постановите решение, с което на основание чл. 57, ал. 2 от СК да измени размера на определения с Решение № 234 от 26.04.2013 г. на Районен съд - гр. Карлово, 4 граждански състав, постановено по гр.д. № 162/2013 г., месечен наем за ползване на семейното жилище, като постанови Д.Н.Р. да му заплаща наемна цена в размер на 150 /сто и петдесет/ лева месечно за собствената му 1/2 идеална част от същото, считано от датата на предявяване на настоящата молба. Моли съда, да му присъди направените в хода на производството разноски.
             Ищеца твърди, че съгласно Решение № 234 от 26.04.2013 г. на Районен съд - гр. Карлово, 4 граждански състав, постановено по гр.д. № 162/2013 г., на Д.Н.Р. бил предоставен за ползване недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.501.763.1.29, находящ се в гр. Карлово, област Пловдив съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 52/16.11.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр. К., ул. „Г.С.“ № ***, вх. ***, ет. ***. ап. ****, самостоятелният обект се намирал в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.501.763, с предназначение за самостоятелен обект - жилище с площ 59,29 кв.м с прилежащи части: изба № 14-3,37 кв.м и 2,918 % идеални части на общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - 36498.501.763.1.28, 36498.501.763.1.30 - на същия етаж и под обекта - 36498.501.763.1.26, като в съдебното решение било предвидено, че същата нямало да му заплаща наем за ползването на семейното жилище.
             Клаузата в споразумението, предвиждаща да не се заплаща наем, била одобрена с оглед постигната между тях договореност за извършване на доброволна делба на горепосочения апартамент /преминал в режим на обикновена съсобственост след прекратяването на брака/. Доброволната делба следвало да бъде извършена незабавно след влизане в сила на бракоразводното решение. В последствие, обаче, Д.Р. се отказала от постигнатото между тях съгласие за доброволна делба на общото им имущество и подала искова молба за извършване на съдебна делба, по която било образувано гр.д. № 731/2013 г. по описа на PC-Карлово, 2 граждански състав. Горепосоченото дело доскоро било спряно поради поредните опити от негова страна за доброволно поделяне на имота. Преговорите отново пропаднали, тъй като при вече изготвено и почти потвърдено споразумение, съпругата му заявила, че предявява прекалено големи претенции и отказала да подпише. Предвид горното, подал молба за възобновяване на гр.д. № 731/2013 г. по описа на PC-Карлово, 2 граждански състав и делото било насрочено за 26.05.2014 г. Така, вече повече от година съпругата му ползвала безвъзмездно целия имот в пълно противоречие с постигнатите договорки за бързото му поделяне и уреждане на отношенията помежду им.
   Твърди, че преди и след развода им, отношенията между бившата му съпруга и големия им син – И. В., били много лоши и поради този факт той поел изцяло издръжката му. В момента той бил студент във Висшия медицински университет - гр. Пловдив, специалност „медицина“ - редовна форма на обучение. Действително, синът им останал да живее в семейното жилище, но поради интензивните му занятия във ВУЗ, нямал възможност да започне постоянна работа. Ето защо, той заплащал семестриалните такси за обучението му и осигурявал средства за покриване на текущите му разходи - ежедневни пътувания до гр. Пловдив, учебници и учебни помагала, здравните му вноски и др.
              Тъй като семейното им жилище било предоставено на Д.Р., той се преместил да живее при майка му, като към момента се грижел и за нея - купувал й храна, лекарства, водел я на редовни медицински прегледи. В същото време бил с установена загуба на трудоспособност от 56 % след прекарани два инсулта през 2011 г. и 2012 г., което допълнително затруднявало финансовото му положение. След развода започнал да страда и от заболявания на костната система, за което му било постановено ново решение на ТЕЛК през месец ноември 2013 г. с установена загуба на работоспособност от 54%.
              Твърди, че предвид всичко изложено, към момента му било все по-трудно да осигурявам средства за издръжка за него, майка му и сина му.
               Ето защо, считал, че е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 57, ал. 2 от СК, поради което следвало да бъде допуснато изменение на наемното правоотношение, възникнало с решение № 234 от 26.04.2013 г. на Районен съд - гр. Карлово, 4 граждански състав, постановено по гр.д. № 162/2013 г., като бъде определено ответникът да ми заплаща наемна цена за собствената му 1/2 ид.ч. от подробно описания по-горе недвижим имот в размер на 150 /сто и петдесет/ лева месечно.
      Ответника с отговора на исковмата молба заявява, че предявения иск е неоснователен. Твърди, че наемно отношение вмежду страните по делото не е възникнало тъй като разовъд между тях бил прекратен  със споразумение по чл.51 от СК, в което било договорено семейното жилище да се ползва от ответницата Д.Р., като не бил договорен наем, т.е не било налиц3е наемно правоотношение.
      С оглед представените доказателства, съдът намира, че така предявения иск е недопустим по следните съображения:
               Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 от СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал.1, 2, 3 и 5 от СК, възниква наемно правоотношение. Съгласно нормата на чл. 57, ал.2 от СК всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Допустимо е следователно страната, когато не е заявила искане за определяне на размера на наема в производството за развод, да предяви осъдителен иск за определяне и присъждане на размера на наемната цена. В случая обаче съдебното решение, с което бракът е прекратен, не е постановено съгласно разпоредбата на чл. 56 от СК, а съгласно нормата на чл. 50 от СК, поради което не може да се приеме, че въз основа на него при условията на чл. 57, ал.1 от СК е възникнало наемно правоотношение. В този случай източник на отношенията, които възникват след прекратяване на брака, е взаимното съгласие на бившите съпрузи. Съответно, съдържанието на възникналите от споразумението правоотношения се определя от тяхната воля. Когато бившите съпрузи се съгласяват как ще бъде ползвано семейното жилище след прекратяването на брака, не е необходимо да укажат какво правоотношение възниква между тях. Не е задължително да учредят наемно отношение - семейното жилище може да не е тяхна собственост. Когато решават кой ще ползва такова семейно жилище, не се презумира, че те учредяват някакво правоотношение - мислима е хипотеза, в която единият съпруг дава съгласие единствено да напусне имота, без да се интересува повече от него. Поради това не следва да се приема, че споразумението по чл. 51 от СК учредява във всеки случай някакво (възмездно или безвъзмездно) правоотношение между бившите съпрузи по повод ползването на семейното жилище. Това споразумение няма такава цел. То има само това значение, че определя кой от бившите съпрузи ще продължи да стои в семейното жилище, съответно кой ще го напусне или пък обитаването му ще е съвместно.
   Установява се следователно при тези обстоятелства, че искът така, както е предявен, е лишен от правен интерес, поради което и производството по него като недопустимо е безпредметно да бъде провеждано.
      Ето защо и поради липсата на правен интерес от предявяване на иска, настоящата инстанция намира, че предявения иск, следва да бъде прекратен като недопустим.
           Водим от горното съдът,

О   П    Р    Е    Д    Е    Л    И:
                 
                ПРЕКРАТЯВА  като НЕДОПУСТИМО производството по гражданско дело № 391 по описа за 2014 г. на Карловски районен съд, в което е предявен иск с правно основание чл.57 ал.2 от СК, с който ищецът С.И.В. ЕГН  **********,***, an. ***, съдебен адрес: гр. С., ул. „Б. М.” № ***, ет. **, ап. ***, Адвокатско дружество „Б., Д. и М.”, адв. Т.М. е поискал от съда да постанови решение срещу Д.Н.Р. ЕГН **********,***, с което да измени размера на определения с Решение № 234 от 26.04.2013 г. на Районен съд - гр. Карлово, 4 граждански състав, постановено по гр.д. № 162/2013 г., месечен наем за ползване на семейното жилище, като постанови Д.Н.Р. да му заплаща наемна цена в размер на 150 /сто и петдесет/ лева месечно за собствената му 1/2 идеална част от същото, считано от датата на предявяване на настоящата молба.
   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните пред  Окръжен съд – Пловдив.

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

      В това определение се сочи, че в споразумението е уговорено да не се плаща наем. Т.е. въпросът не може да бъде пререшаван.
      Това пише в определението:
       Отговорих ти в този смисъл, ето: