На ясла ли да запиша детето, или да изчакам до градината? Адаптация...

Ще оцелеете ! Понякога наистина нещата се струпват на куп,но поне няма опасност да ни е скучно.
Пожелавам ти леко раждане и успех със всички задачи.

Здравейте, искам да попитам, какви са вашите наблюдения, дали по-лесно се адаптират в градината децата, които първо са ходили на ясла? Това на пръв поглед ми звучи логично, но в последно време все по-често срещам мнения, че първо яслата, после градината е двоен стрес за детето от гледна точка на нова среда и адаптация. Както и че деца, които са се чувствали добре в яслата, после не им е трудно да свикнат в новата градина, дори и всичко там да е много добре?
При мен, както и традиционното боледуване /педиатърката каза, че на 3 по-леко се карат вирусите отколкото на 2/, това е дилемата. Ще съм благодарна да споделите мнения и наблюдения.

Fashionmama, и аз съм в твоето положение отвсякъде, но дишам дълбоко и вярвам, че ще се справим. Успех и на вас!
Sivamurti, според мен няма особена зависимост, да не кажа, че директно градина е по-добре за детето. Аз като цяло съм противник на яслата и вярвам, че най-доброто за детето е да е до към третата си годишнина с майка си, ако тя има такава възможност. За жалост в Бг не толкова често.
 Ще ти дам пример с моят син, на 2 се пробвах да го пусна за час-два в една частна занималня, колкото да играе с други деца, а аз да взема малко време и да свършвам по нещо. Беше трагедия, такъв рев, истерии и вкопчване в мен, разболя се не от вируси, ами от мъка. Мъчихме се 3 дни и до там. Сега е на 3 тези дни тръгнахме да разглеждаме градини, влязохме в една набелязана и детето хукна при другите деца, с яке, обувки и ми махаше за чао. Беше толкова щастлив и грейнал. Нямам гаранция, че няма да ревне утре, но разликата от една година за мен е огромна.

Адаптацията в голяма степен зависи от самото дете 

Моята дъщеря тръгна на 2,3години на ясла и се адаптира за по-малко от седмица. На 3,3години тръгна на градина и в продължение на два месеца плака всяка сутрин. Явно с порастването започна да приема нещата различно и по отношение на адаптацията в градината нямаше кой знае какво значение фактът, че цяла година е ходила безпроблемно на ясла.

Благодаря ви много за споделените мнения! Вероятно наистина е въпрос на дете. По принцип планирах да го оставя вкъщи до 3, той сега е на 1 и половина. Преди 4 месеца трябваше да се върна на работа и сега го гледа детегледачка. В началото бях много доволна от нея, но в последно време нещата се промениха. Не знам, ще я издържа ли още година и половина, а с моите изисквания не смятам да търся нова, надали ще попадна на нещо по-добро, а и нов човек пак си е стрес за детето. Затова се чудя да мисля ли вариант за ясла, ще боледува ли повече отколкото на 3, и по-трудно или по-лесно ще му е после в градината.

От гледна точка на адаптация-да,деца,които са посещавали ясла по-бързо свикват в градината,защото са се научили на навици и на това да са по-самостоятелни. Сами се хранят,обличат,ходят до тоалетна и са свикнали,че мама я няма. Тези умения са от голям плюс в детската градина.
Аз лично се въздържам от яслата (ако има друга възможност)  единствено заради боледуванията.Макар че и директно да тръгне на детска градина,пак има период на чести боледувания. По принцип казват,че колкото са по-големи,са по-укрепнали и би трябвало по-малко да боледуват ,но всичко си е индивидуално. А колко често ще са болестите,няма как да се знае... Всичко си е до дете.

Щом имаш големи изисквания към детегледачката, което е нормално де, едва ли яслата ще покрие критериите ти. Моят син е гледан вкъщи до 3 г. е нямаше такова боледуване. Всеки месец от1,5 до към 2,10 г., повече от ясленчетата. Моите минуси за ясла са, че децата са още малки, искат индивидуално отношение, а там няма как да го получат. Също и какво може да се очаква от дете на 1,5-2 г. - да се социализира, да се научи да се облича само? Има време за тези неща, за мен на тази възраст са още бебета, за да влизат в такъв колектив.

Благодаря ви още веднъж за споделения опит

Здравейте, мамчета! И аз съм пред същата дилема - дали септември да тръгне на ясла или да си е вкъщи до 3-4 годишна възраст. Страхове - боледувания, трудна адаптация, дали емоционално е по-добре за нея? Кога е "по-подходящо"? На 2 или на 3? До обяд или цял ден? Кога нуждата от деца измества нуждата от мама? Добре ли е за развитието им по-рано да станат "самостоятелни" или това така и така ще се случи, да им осигурим домашен уют за по-дълго? Не съм вярвала, че няма да мога да реша дали и кога да пусна детето си на ДГ! Ще следя мненията и опита ви с интерес.

Ако имаш възможност пропусни яслата. Със сигурност минусите са повече. Преди време съм провеждала собствено проучване по въпроса и съм попадала на повече като моето мнение, отколкото на яслени привърженици.
Така като те чета, обаче и на теб май не ти се иска да се разделяте. Гледай си детето колкото можеш повече, че времето отлита толкова бързо, ако можеш разбира се.
 С моят син до скоро бяхме залепени, просто нямам помощ. Тръгна на градина на 3 и живота се промени Няма го през деня, вкъщи дремва, играем малко и пак в леглото. Домъчня ми за времето, в което си бяхме заедно

Не искам да се разделяме. Не искам да я пускам на ясла, но и не искам моите егоистични желания да са водещи. Искам да постъпвам както е най-добре за детето, само че не винаги имам знанията за това...

Бъди убедена, че яслата няма да й даде нищо повече, от това, което ти можеш. Всички нови, световни автори препоръчват детето да се отглежда от майка си до 3 г. Изобщо не си слагай товар на сърцето. Аз пробвах почасова,часта когато беше на 2,2 г. Няколко дни се мъчихме и видях, че и той и аз не сме готови.

Водещо при детето до 3г е общуването с майката (значимите възрастни). От тази гледна точка най-добре е детето да се отглежда в семейна среда (ако е възможно). След 3г. започва да доминира нуждата от общуването с връстници и раздялата с мама е по-лесна.

^Jade^, абсолютно споделям същото мнение и аз! За съжаление на мен ми се наложи да се върна на работа и затова пред мен стои въпросът детегледачка или ясла до 3 години, но ако имах възможност да го гледам до градина, не бих се замислила нито за миг!!! Много ми беше тежко да го оставя и да тръгна пак на работа, след повече от 4 месеца мога да кажа само, че аз самата още не съм го преживяла и не мога да го приема, толкова много ми липсва времето по цял ден заедно. Може би и затова на него самия му беше трудно с промяната, въпреки че той самият свикна по-бързо от мен. Благородно завиждам на всички майки, които имат възможността да останат с детето си поне до 2 г. Така че, моят съвет е не изпускай тези мигове, особено щом го искаш, после ще ги търсиш, но няма да се върнат. Няма нищо егоистично, на тази възраст и двамата - или и двете, имате нужда един от друг. А що се отнася до социализацията и развитието на детето, според мен зависят ли нещата от теб /а не от чужд и незаинтересован човек както в моя случай/, няма за какво да се притесняваш - ако му отделяш достатъчно време и се поинтересуваш и потърсиш информация, има предостатъчно възможности за занимания и развитие на дете до 3 г. Ако аз бях по цел ден с него и разполагах с времето си, нямаше да се тревожа, сега трябва само да ръчкам детегледачката и да й давам конкретни задачи и занимания ежеседмично и ежедневно, за да работи с детето ми според моите виждания, а вечер уморена неуморена преди да дойде време за баня и спане да се занимавам с него между готвене, пранета и всякакви досадни домакински задължения. Съгласна съм, че ако ходи на ясла интелектуално сигурно детето би дръпнало повече, но пак си зависи от това каква е яслата. Можеш да потърсиш и някаква занималня за 1-2 часа да ходите заедно, аз примерно моят син от 8-месечен го водя всяка седмица в една занималня по една австралийска програма и сама видях, колко много го разви това, включително и в социален аспект. Пък и нали излизате да играе по площадки, вероятно се срещате с майки с други деца... Така че, според мен изобщо не се притеснявай и не го мисли, а се наслаждавай на тези мигове, щом имаш възможност - за мен те са незаменими! 

Насърчихте ме да послушам вътрешния си глас! Ще си остане вкъщи поне още година. Иначе по цял ден сме навън с деца. Забравя за мен, когато види бебоците. Вкъщи също играем, редим пъзели, сортери... Сама се храни, налива си в чашата, съблича се, обува си чорапите и панталона, доста е самостоятелна. Планираме с мъжа ми второ бебе и ако чудото се случи, другата година ще сме с нов член в семейството и кака на 3 годинки. Пак ще има да се чудя кога да я пусна на ДГ - преди/след раждането...