А, вие сте подбутнали старата тема! 
Искам да споделя, че не съжалявам, че не го записах на ясла! Като се роди бебето имаше един странен период с тръшкане, ревност и т.н., но след това нещата започнаха да се подобряват. Синът ми стана много по-изпълнителен, сговорчив, послушен... Обожава малката и вече започнаха да се заиграват, само той успява да я разсмее. Мисля си, че щях да ги лиша от толкова много, ако го бях пуснала на ясла.
Така или иначе ще се разделят от септември, записахме го на новото място, очакваме скоро класиранията. От известно време се опитвам да го запозная с училището (тук на градините им викат училища), минаваме често покрай едно и той знае, че има деца и че си играят и много иска при тях. Веднъж надникнахме през прозорците вътре в стаите, за да има представа какво има вътре.
Обяснявам му, че ще тръгне на училище когато се научи да прави всичко сам (обличане, ходене до тоалетна, хранене) и вече всеки път като кажа, че трябва да прави като големите, веднага заявява, че ще ходи на училище, защото е батко. Полагах големи усилия и търпение да поощрявам самостоятелността му и има резултат. Гледахме и клипче в ютюб как минава един ден на децата в тукашните училища (на практика са си като нашите детски градини). Наясно е, че няма да има роднини там, та се надявам когато дойде моментът да е наистина пораснал и да няма рев и драми или поне не много.
Виж целия пост
Искам да споделя, че не съжалявам, че не го записах на ясла! Като се роди бебето имаше един странен период с тръшкане, ревност и т.н., но след това нещата започнаха да се подобряват. Синът ми стана много по-изпълнителен, сговорчив, послушен... Обожава малката и вече започнаха да се заиграват, само той успява да я разсмее. Мисля си, че щях да ги лиша от толкова много, ако го бях пуснала на ясла.
Така или иначе ще се разделят от септември, записахме го на новото място, очакваме скоро класиранията. От известно време се опитвам да го запозная с училището (тук на градините им викат училища), минаваме често покрай едно и той знае, че има деца и че си играят и много иска при тях. Веднъж надникнахме през прозорците вътре в стаите, за да има представа какво има вътре.
Обяснявам му, че ще тръгне на училище когато се научи да прави всичко сам (обличане, ходене до тоалетна, хранене) и вече всеки път като кажа, че трябва да прави като големите, веднага заявява, че ще ходи на училище, защото е батко. Полагах големи усилия и търпение да поощрявам самостоятелността му и има резултат. Гледахме и клипче в ютюб как минава един ден на децата в тукашните училища (на практика са си като нашите детски градини). Наясно е, че няма да има роднини там, та се надявам когато дойде моментът да е наистина пораснал и да няма рев и драми или поне не много.