За нуждата от нова образователна парадигма

До тук, в тази тема, не намирам противоречия в писаното от автора.

За мен изходът от държавно организираното порно е отпускане на тоталния монопол на държавата, който очевидно до какви резултати масово е довел.
И понеже предпочитам да съм конкретна, бих споделила, че би било полезно държавата да не се меси толкова в методиката на преподаване, а да провежда единствено контрол за ниво и обем на усвоен материал.  Разбира се не посредством порното НВО във вида, в който то съществува в момента. Която теза винаги съм поддържала. И което е точно по зададената тема.

За мен резултатите са наистина жалки.
Ето задачата от НВО за VІІ клас:


[/spoiler]

[/spoiler]

Сори, ама нищо уникално и кой знае колко напредничаво няма в описаното от теб. Научили са децата да четат по глобалния метод. Вече писах, че не е някакво чудо невиждано да научиш малко дете да чете. Децата разказват - да, децата в градинска възраст трябва да могат да разказват, включително по картинки, без картинки, по точки и без точки. Колкото до дебатирането по някаква тема съм много скептична, ако става въпрос за малки деца, защото те още нямат способността да се децентрализират и да защитават идея, която им е чужда (справка с класиката как децата си мислят, че Луната върви след тях). За фината моторика също не е нищо ново - в ДГ и тук се правят упражнения, разни перерудки, зайчета, охлювчета, и пр. картинки, които включват в себе си въпросните елементи. А в първи клас писането на лулички и ченгелчета не е по 5 реда, освен ако учителката не реши да се изсили. Съвсем е добре да се пишат елементите на буквите, защото те трябва първо да се автоматизират, и после да се интегрират в буква. Много се радвам, че тук се поправят всички грешки, а не сакън, да не вземе да се стресира детето, че са му поправили повече от 3 грешки! Отделно, има значение спецификата на езика. В българсия език е важно съотнасянето на фонема към графема и на графема към фонема, затова е важно децата да се научат да четат и да пишат и по този начин. С повишаване на компетентността, започват да четат и по двата начина - абсолютно познати думи ги четат глобално, а непознати или дълги са със съотнасяне.
Извинявай, ще те разочаровам, но... няма уникалност и някаква чувствителна напредничавост. Сигурно ще се изненадаш, но в основата си всички европейски и проевропейски системи се опират на едни и същи принципи и правила. Така да се каже, крушите няма как да родят сливи, пък ако щеш да направиш сливите големи като круши.

Къде изобщо има уловка в тази задача? Прочетох я десет пъти и не видях нищо подвеждащо. Накрая намерих верните отговори, за да проверя да не би да бъркам нещо и всъщност да съм се хванала на някаква уловка, но не.

Видях и как са разпределени точките по задачите. За да не хванеш 18 точки се иска наистина или да не знаеш български и да не можеш да си прочетеш условията на задачите или наистина да не си си учил математика.

Няма уловка, но който чете през пръсти може да търси лицето. Андариел вероятно това е направила.

вече обясних за уловката. Ако правилно помня задачата, има отговор, който е за обиколка, има и отговор, който е за лице. На всичко отгоре задачата е твърде елементарна и отличниците действат на "автопилот", т.е. не се задълбочават в условието, дори в бързината не дочитат, има "замърсяване" от очаквания за нещо сложно, плюс малкото време за толкова много задачи. Винаги има предостатъчно случаи, в които отличниците се хващат и оттам губят точки - на такива елементарни тестови задачи, а не на сложните, които искат мислене и разписване точка по точка. Дори е учебникарски пример в областта на подготовката на тестовете. Проблемът е, че използавт такива евтини номера именно в такива важни изпити.

Това, че някой може да се обърка и да прочете, че се иска нещо друго, не значи, че задачата е трудна и че не е написано черно на бяло точно какво се търси. Прилича ми на търсене на теле под вола.
Да им бяха дали 2+2 и да ги оставят половин час да търсят уловката, щеше да е най-трудната задача това...

Да, затова са изписани тонове експерименти и измервания, сигурно, все търсили под вола теле! 

Ако някой е търсил лице, а не обиколка в тази задача той е наистина " отличник".
Няма уловка. Четеш правилно условието и решаваш задачата.
Тази година изпитът излезе малко от рамката на типовите задачи, които вероятно се решават до втръсване в любимите на Андариел школи и курсове и резултатът е налице.

Те не чакат децата да проимат някакви умения, а започват занимания, с които да ги развият, за да се стигне до имането им. Дебатирането може да бъде от много просто до много сложно, така че има какво да му се развива от първи до 12-ти клас, като програмата, темите и нивото на трудност да се надграждат с напредване на класовете.


Няма как да има, като не си разбрала в какво се състои разликата. В единия случай даваш малко информация и след усвояването ѝ даваш още малко. Поетапно се усвоява всичко. В другия случай изсипваш много на куп и след това продължаваш нататък, който рабрал-разбрал, който не е разбрал, да е разбрал.
Трите грешки не се поправят, за да не се накърнят чувствата на детето, а защото то няма капацитет да запомни всички думи как се пишат правилно от първия си опит. За целта не е нужно да не му даваш да пише, напротив, насърчава се развитието на писменото изразяване, като поправянето на грешките става пак на малки стъпки, със същата методика - малко по малко. Първо поправяш най-често срещаните и задължителни за усвояване на първо време. Като видиш, че ги е запомнило, започваш да поправяш малко по-сложните. Идеята е да се използва капацитета на детето, а не да му се изсипят всички грешки наведнъж и то да не запомни нито една дума и да продължава безкрайно дълго да бърка всички.
Ти може да не виждаш разлика в двата подхода, но такава има и тя си личи по резултатите. Пък и по самата методика си личи, просто се опитай да научиш някого на нещо и ще се убедиш във важността на подхода.

Ако си следила седмокласните теми години наред, а също и си говорила с учители, щеше да си наясно, че именно отличниците се връзват. Това е описано и в 4дебелите книги". Не спорите с мен, а с хора, които са проучвали тези неща. Де да бях аз, ама не съм! И то точно са описвани от специалисти, на които това им е работата, да се занимават именно с тестиране. Същите хора, които анализират всичките сатова, джиматове, грета и т.н. Ако не сте съгласни, можете да се обърнете към тях!

Ще те разочаровам отново, Алана! При съставяне на писмен текст, детето/човек използва думи и изрази, които са в активния му речник, и би трябвало да има представа как се пишат, ако е ограмотен, а не за пръв път да са ги чули или да са само в пасивния речник. Диктовката е друга работа - там могат да се паднат думи, които детето не знае, също както е при учещите чужд език.
Пак е поетапно ученето, не разбирам защо мислиш, че се изсипвало наведнъж. Освен всичко друго, при ограмотяването се формира и речник - пасивен, който да мине и в активен. Естествено, че ще му изсипят всички грешки! Иначе кои точно ще му спестят, по какъв критерий? Знаеш ли колко много деца в българския език, независимо дали при диктовка или в свободен текст пишат слято "се" с предходната дума, напр. в "смея се"? Това дали да го сметнем за грешка и да я отбележим или не? В първи клас никой нормален учител няма да даде за диктовка текст от учебник по физика, а ще даде текстове, които вече са утвърдени, макар и на нас да ни изглеждат скучни, просто защото въртят едни и същи думи, именно, за да могат децата да се научат да ги пишат правилно, да се автоматизира.
Мерси за съвета за това да уча някого на нещо, но не само съм учила някого на нещо, а и продължавам да уча деца/хора на неща, при това с доста добри резултати.

Именно заради това, което пише Андариел, че отличниците се дънят на елемтарните задачи, е редно един изпит да има лесна част, която да носи по-малка тежест, колкото да вържеш три, малко по-сложа и най-сложа, която вече да отдели петици от шестици и нея наистина да я решават много малко на брой деца. Не може хиляди ученици да изкарват пет деветдесет и нещо и да се броят хилядните. Ако това се случва за поредна година, значи формтът за оценяване е лош.

Аз не споря  с никого. Изразявам мнение. Не знам какво влагаш в понятието " отличник", но ако въпросният " отличник" не може да реши тази задача, язък му за титлата.
" Хващането", което описваш е плод на наблъскването на децата с типови задачи и схеми, което пък дойде като следствие на прекаляването с тестовата форма на изпитване. За съжаление папагалстването измества мисленето не само в математиката.

Вече обясних критериите.
Очевидно си по-голям специалист от методистите на английската образователна система  Жалко, че не са знаели да те наемат да им ограмотиш населението 

Между другото, този метод е въведен, след като са проведени изследвания и са видели, че дава по-добри резултати. Нали не мислиш, че там се учат да четат и пишат от вчера? Правили са го и по начина, който ти описа, защото е по-логичен като за начало, а после са открили, че има по-ефективен и са минали към него.
Общо-взето добрите резултати са там, където се търси по-доброто и непрекъснато се върви напред. А там. където се тъпче на едно място и се отхвърля всяка промяна, логично се изостава.

Хващането е плод на комбинация от фактори и аз вече ги описах. Самият формат предполага хващане. Ако си забелязала, на състезания и олимпиади няма задачи от затворен тип, а всички са отворени. Също и времето на олимпиади е предостатъчно, за да има време човек да помисли. А сегашният формат с многото задачи за малко време и наличието на затворени въпроси, особено с подвеждащи отговори, е това малко камъче, което обръща колата. Елементарна психология! То е като да знаеш, че те гонят по стълбите, а ти трябва много бързо да си отключиш вратата и да влезеш вкъщи, защото времето ти изтича, и този, който те гони, ще вземе да те хване. Тогава изведнъж установяваш, че ръцете ти треперят и не можеш да улучиш ключалката, а в спокойно състояние си го правила хиляди пъти. Е, да, ама в спокойно състояние никой не те е гонил по стълбите, нали така!

Резултатите, Алана, се измерват според целта и начина на задаване на измерването! Това са елементарни неща, би трябвало да си ги учила! А като за начало можеш да направиш сравнение в особеностите на правописа на английския език и българския език. После ми обяснявай за начини на ограмотяване. В английския спелингът им е голям проблем и отделят толкова много време на него, защото в този език няма толкова добро отношение графема-фонема и фонема-графема като в българския. В английския имаш струпване на графеми за една фонема, както и няколко фонеми, обозначавани с една графема или с комбинация от графеми, като пряко съотнасяне е по-скоро изключение, отколкото правило. Сравняваш ябълки с тикви - и двете са кръгли, но дотам с приликите, т.е. и двата езика са с азбучни системи, но дотам с приликите. Затова при английския е по-лесен и по-подходящ глобалният метод на четене, но за българския това може да е само в началото. Със съзряването на компетентността, по-удачен се явява методът съотнасяне на фонема с графема и на графема с фонема. Изключенията в българския език са малко.

Тук вече си в много голяма грешка.