За нуждата от нова образователна парадигма

Джуди, ако обичаш, гледай си правото, децата, бизнеса или каквото имаш там на ума и в живота си! Както вече писах, не си ти човекът, който ще оцени моята компетентност! Нито си ми родител, нито си ми началник, нито никаква, така че не с този тона към мен! Гледай си твоята работа и не се бъркай в моята! В крайна сметка постъпките правят човека, а не приказките. Аз твоето хистори няма какво да го гледам, защото го зная, не една и две години пишем тук, затова и мен не можеш да ме подведеш. Хора, които не знаят, може и да се вържат на приказките ти, но постъпките ти показват съвсем друго.

Judy, ще ми се Людмил да се включи в темата отново  , за да продължи дискусията  в посоката,която той даде. 
Аз незнайно защо реших, че Явор Джонев е направил училще

Направил е. Тази година започва с обучаването на учителите, а живот и здраве, от следващата започва и приемането на ученици.
Познавайки системата, с която се занимава, както и вижданията му за образованието като цели, приоритети и методики за постигането им, бих му се доверила напълно.

Чудесно! Аз също бих му се доверила!  Къде ще е училището?

Като гледам колко страници писания се нароиха, май пак изпуснах духа от бутилката  
Пропуснах да добавя нещо, може би най-същественото: при нашата обиколка, в търсене на идеалното училище ние попаднахме на такова. То се намира в с. Сладка вода и е съществувало цели 20 години. Срещнахме се няколко пъти с основателя му, училището е било нещо изключително. Казвам в минало време, защото сега е закрито, за съжаление с активната намеса на държавата, която не търпи инаквомислещите. Същата история като във филма Съмърхил. Вероятно, защото училището е имало своя методика на обучение създадени от всички - децата, преподавателите, основателя Койно Койнов и екип от психолози - уникални разработки на помагала, начини на представяне на материала, на изучаване. А всичко това е официално забранено със закон, вярвате или не. Освен това то е било пълен пансион, с децата се е работело дефакто 24 часа - като започнеш от правилното хранене, стопанисване на тялото, двигателна култура, конна езда, ушу, стрелба с лък, работилница за занаяти, та свършиш на взаимодействията на малките с големите. Всичко това се е отработвало, коригирало в процеса на живеене там. Имало е и демократични форми, детски парламент и т.н.

За резултатите мога да съдя по изказванията във форума на сайта им: http://www.svilendobrev.com/sedenka/read.php?2,33,33#msg-33

Говорих с хора, които са завършили училището преди 10-15 години и казват, че това е бил най-пълноценният период в живота им досега.

Основателят му носи в себе си целият 20+ годишен опит с децата, помагалата, методиките - всичко е там. Но той самият вече не иска да работи с деца, а с по-големите. Явно е разбрал, че за да промениш децата, трябва първо да промениш родителите...

Казвам ви го, защото тези хора ги има, Самуил също много хареса с г-н Койнов. В момента, в училището в което учи Сами се ползва опитът му. Понякога идва време, когато жертваш малкото заради голямото. Това, което не знаете е, че училището е съвместен проект на всички ни. Аз помагам, жена ми помага там, наши приятели музиканти и творци се присъединиха и дойдоха да живеят в селото за да могат да работят в училището. Всичко заради децата. Всичко извън нормалната учебна дейност е импровизирано, твори се за момента, на базата на предишен опит, като този на Койнов или опита от семинарите на които сме ходили - за сугестопедия, за игрова работа с децата и т.н. Целият училищен екип ходи на такива.

Ако питате мен - аз обичам зеленината и спокойствието, с което ме дарява. Но заради децата, заради по-висша цел понякога се налага да се разделим с любимите неща. Прочетете книгата Марта - в нея има красива визия за бъдещото образование.

Ще си позволя няколко снимки:

• Табла от семинара "Учим и играем с деца" в с. Гудевица: [1], [2], [3]
• Избираме заедно темите за деня (семинара в с. Гудевица)
• Работа с игрови задачи (семинара в с. Гудевица)
• Първи учебен ден - всички се запознаваме в класната стая. А тя е по-различна от обичайната
• Класната стая
• Дворът на училището в сладка вода

училището е държавно/общинско, така ли?

Училището в Сладка вода беше държавно. То е единственото училище в България, което се доближава до идеята за демократично училище.

Изчетох темата. Мога само да кажа, че с болшинството ще се видим пак в темата на седмокласниците.

Людмил, казвате ,че училището е съвместен проект на родителите. В такъв случай, вие ли избирате програмата по която се обучават децата ви? 

аз точно затова питам дали е държавно/общинско, защото, ако помня добре, Людмил каза, че не е частно. Ако е общинско или държавно, трябва да се движи по програмата на МОН, което предопределя учебната програма, учебниците и т.н. Колкото и да се ползват раздвижени методи за обучение, то пак е в рамките на изискваната програма ДОИ.

Разбира се, че ще се видите в темата на седмокласниците, тези родители не са толкова дишащи и живеещи според идеята за "нова парадигма", и да оставят децата си без българска диплома!

Точно темите за VІІ клас са най-плашещи.
Добро образование означава колко като финансов ресурс и време / за водене на уроци, ако са отдалечени/ можеш да отделиш, за да се представи детето добре.

Очевидно е, че това е непосилно за всички родители.
Очевидно е, че за да е успешно едно дете, трябва да е добре финансово подплатено- курсове, уроци, пари за плащане на още и още пробни изпити, щото с 1-2 не става, нали?

После влизаш в желаното училище и финансовата мелница пак се завъртява.
И всеки гледа да се "нагоди" към системата, къде ще ходи.
А ако не успява- изпада и училището е заклеймено като неуспешно.

Имам наблюдения от две основни училища в града ни, от категорията на "елитните".
Да, повечето деца от тях са успешни.
Но зад този успех стоят не образователната система, учителите и т.н., а сериозни финансови инвестиции- частни занимални, курсове, уроци.

Но къде да ходим в VІІ клас, още по-рано да се поогледаме.
Мога от сега със сигурност да ви напиша имената на децата, които догодина ще влязат в МГ./Варна/Най-много да сбъркам с 4-5 деца.
Да, това са умни, амбициозни и мотивирани.
Но от всички деца, които ще влязат само две-три не разчитат на допълнителна помощ- уроци, курсове.
В интерес на истината не разчитат и на образователната система, а на някакъв невероятен ген, който имат и им позволява с лекота и без уроци и школи да печелят първи места на състезания.

Това, че се приспособяваме към системата, съвсем не означава че тя е добрата, правилната, стимулиращата.А означава само, че нямаме особен избор.

Боже мой, вие говорите за децата като за самун хляб, който се хвърля в пещта и се вади опечен след 7-8 години...

Навремето ходих на гости при един клиент и той извика момиченцето да посвири на цигулка. Тя изскрибуца нещо и аз го попитах после - а на нея харесва ли й да свири?
А той отвърна - това няма значение. Един ден тя ще го оцени.

Що, ти без пари ли живееш? бас ловя, че си готов да похарчиш сума пари за това детето ти да стане точно такова, каквото ти искаш, а не каквото на него му харесва. Деспотичност, скрита зад привидна либералност.

и все пак, училището държавно или общинско ли е? Или е нещо като кооператив, нелицензирано?

МОН спуска програмата, а дали ние ще я приемам - зависи от нас. В крайна сметка никой не може да задължи учителката да прочете на децата приказка за вълка и червената шапчица, който бил разрязан, напълнен с камъни и после удавен в кладенец от добрия ловец, чиято професия е да убива животни.
МОН може да изисква, но Учителката може вместо това да избере приказка с къде по-положително послание. А българската диплома не струва пет пари, защото всеки вече знае как се купуват дипломи. В колкото компании съм работил, всеки иска да види какво можеш, а не какви дипломи имаш.

Съвсем редово държавно училище. Аз достатъчно съм изпатил от родителски амбиции за да повторя този кошмар с детето си. За мен е важно то да може да чете, да пише, да смята, да знае английски. Другото вече може да го научи когато пожелае и както пожелае.