За нуждата от нова образователна парадигма

Еми нормално .
Хората се събират и обединяват по интереси и възгледи и е нормално в една дискусия да си допаднем повече с човек мислещ като мен и да задълбочим дискусията вместо все да се препречваме и да спорим до откат. 
Винаги съм намирала търсенето на конфликт във виртуалното пространство за меко казано неразбираемо и простеещо ,но всеки с вкуса си.
Приятно ми е да чета различни мнения ,да разбирам гледни точки ,да се  вливам в поток на различни течения , но натурално се чувствам по добре не с инако-мислещи хора .

Темата се превърна в потребител - Андариел - друг потребител - Андариел...За жалост, не за пръв път.

Ти сега какво, ревнуваш ли? добре, де, ето, микрофонът е твой! отстъпвам сцената, насладИ се на светлината на прожекторите! 

Андариел, в няколко последователни теми обясняваш ти колко знаеш, не знаеш, за какво си учила, включително и че ти е "работа" да разбираш и знаеш/познаваш в детайли системата на образование, педагогически подходи и тн. Специалист в коя област си? В коя област работиш и практикуваш? Колко години стаж имаш? В кои организации/административни структури си се развивала? За да го заявяваш така директно и безапелационно, предполагам стоят знания и безспорен опит. Ще се радвам да ги споделиш с нас, за да си този лидер на мнение, който ми се струва, че искаш да бъдеш.
Конкретно, за да не цитирам всички  мнения от последните теми, визирам: "Май не можеш да разбереш, че съм наясно как, защото трябва да зная как, и тъй като работата ми е да зная как, няма нужда да ми хвърляте звезден прах.  Но аз трябва да зная и защо. Няма нищо модерно, а добре забравено старо, но сега това добре забравено старо се превръща в търговска марка с чужбински етикет". Както и: "Ще се изненадаш колко неща зная! Щом аз не разбирам, нека ми разясни! Алана, доколкото разбрах е педагот. Зная какво учат педагозите, и също зная, че не задълбават особено в детската психология, когнитивното развитие, неврологията и т.н.  Също и не са много по четенето на научни статии и издирването на научни обосновки. Тя просто е взела наготово формулата, но се съмнявам дълбоко дали може да обоснове отговор на въпроса "защо" нещата са така, както тя ги представя. Но щом твърди, че аз не разбирам и бъркам, то е редно да каже кое точно не разбирам, как са нещата и да се обоснове". След като ти твърдиш, че разбираш - на каква база го твърдиш (образование, опит, практика?) Ти, доколкото знам, си била офис мениджър, след което си работила като счетоводител, а впоследствие - по майчинство? Или имаш квалификация и ценз в друга област, която не искаш да споделиш? Предполагам, ако имаш такава, не е проблемно или срамно да го кажеш, или?

Не съм длъжна да се отчитам публично, нали? Досега каквото съм писала, е напълно проверимо и няма как да бъде оспорено. Достатъчно съм писала в други теми, и ако на някои хора в тази тема и работеха повече от десет неврона, щеяха да обърнат внимание.  Не говоря за парадигми и пр., а за факти, които са написанив така омразните на някои хора учебници. Ако на някого не му харесва нещо - да напише нови учебници по когнитивно развитие, неврология или да отиде и да държи сметка на учените. Всичко, което се пише в тази тема е дрън-дрън с новите парадигми.

както виждаш, получава се голяма смехория - етикетчето определя всичко, нали? Алана е учител, значи й се вярва. Джудии я пратих да си гледа правото, но това не означава, че по дифузия разбира и от деца, а домакинята да си стои при тенджерите, какво се пъне да спори с Людмил, Алана, и т.н.. И, сега кажи, че учебниците лъжат! О, пардон, тук мразите учебниците! Та,много зраве от една домакиня!

Прави ми впечатление демократичният подход, в който детето избира само на думи: купих му книжката с...; пържените картофи са табу, редовно предлагам спанак, корени и кълнове; софтуера и приложенията за таблета вероятно пак детето си ги избира и сваля само, но пък фейсбушкият статус на майката отговаря ясно на въпроса защо Стив Джобс и Сие държат децата си настрана от айпадите. Много объркани хора има, но пък сте прави, че това си е техният избор.

о, да, на мен такива статуси защо точно тези и онези не си давали децата в образователната система, са ми любими! Обаче се сещам да едни други картинки, жалко, че няма как да ги намеря сега. Пропускат се много ключови моменти от биографията на тези така спрягани личности, или пък определени факти от биографията им се тълкуват по невероятен фантасмагоричен начин.

Любимо ми е, когато някой с умиление си спомня волното детство "без каски и наколенки", "пиене от улични чешмички", "пиене на лимонада от една бутилка", "игрите на ластик пред блока" и каквото там друго се сетиш, НО наближи ли рожденният ден на наследника, се започва с трескаво проучване на клубовете с най-добрите аниматори. И на този ден няма да го оставят сам да реши как да играе. В останалото време решава все пак Монтесори. Иначе сме много демократични и отворени за новостите нищо че и те ни овързват по свой си начин. Искам най-доброто за детето си - пътеводната светлина за всяко дете. Кой друг, ако не мама, знае най-добре?

В 99% от случаите, каквото и да избере майката като начин на възпитание, детето ще има своя шанс да каже "ех, мамо, защо така" - когато порасне. 

Научило се е да се оправдава с другите, най-вече с майка си. Демократично е и още как, нали все пак това си е неговия избор  

А на това му викам аз живот без натиск от страна на възрастните

Тук демократичното няма общо, да съжаляваш за пропуснати възможности е в човешката природа.

Един ще съжалява, че е станал програмист и няма време за личен живот, въпреки че финансово е добре (мама е натискала доста да учи), друг ще съжалява, че е станал палячо в цирка и животът му не е достатъчно задоволяващ, макар да си е изпълнил детската мечта (мама примерно е била демократична), трети ще страда, че мама не е взимала достатъчно участие в неговия живот, четвърти, че участието на мама е било прекалено.

Истината очевидно е някъде далеч извън училище.

Точно пък хората, които постоянно са ръчкани и тикани напред от някого, не знаят какво да правят в момента, в който този някой вече го няма да им дава посока в живота. Затова истината е някъде по средата. При децата си трябва насока и потбутване по малко, но не е добре за всичко мама да избира и решава, защото детето се превръща в мекотело без собствена воля.

Мислех, че новата образователна парадигма ще те учи как да бъдеш щастлив   Дано носителите на идеята имат универсална рецепта, за да не се окажат излъгани множеството наивни потребители.

Отстъпваме ли вече  

За какво да отстъпваме?
Мнението ми е едно и също от началото на темата. Ако си пропуснала нещо, се върни.

Според мен реално натиск е детето ти да иска да стане градинар, а ти насила да го пратиш да учи за психолог. А това, което си постнала, са нормални етапи на порастване на едно 13-годишно. Стана ми мило, колко години са минали, бая си ровила, че да стигнеш до него.