За нуждата от нова образователна парадигма

  • 19 945
  • 500
# 300
а ако го оставиш да си расте като тревата, със сигурност нито градинар, нито психолог ще стане, защото никой на нищо няма да го е научил "насила", а го е оставил да се учи от каквото иска и колкото на него му стига.
Виж целия пост
# 301
а ако го оставиш да си расте като тревата, със сигурност нито градинар, нито психолог ще стане, защото никой на нищо няма да го е научил "насила", а го е оставил да се учи от каквото иска и колкото на него му стига.

Не смятам, че Людмил е точно този случай. Детето му има трудови навици, а един мъж, сръчен в ръцете, никога няма да остане гладен. Неговата позиция ми е много по-близка, защото той го е научил на неща, които няма да му преподадат в училище. В наше време, когато огромно количество деца завършват висшето си образование без грам идея какво ще работят и как ще се изхранват, това е безценно. А дали детето ще учи за психолог или градинар, това би трябвало да си е негов личен избор.
Виж целия пост
# 302
Аз не знам защо мислите, че алтернативно или вкарване на някакви промени в сегашната образователна система автоматично значи децата да са оставени на самотек?
Дори и при Монтесори си има правила, които децата трябва да спазват.
Виж целия пост
# 303
А дали детето ще учи за психолог или градинар, това би трябвало да си е негов личен избор.

Разбира се, но на каква възраст може да вземе това решение? На 10 например, на 12? Ами ако вместо градинар, се запъне, че иска да е футболист, ще го оставите ли да не заляга над останалите предмети, защото на футболистите не им трябва математика?
Виж целия пост
# 304
е, нали не трябва да бъдат карани нищо, да учат колкото искат и от каквото искат! Нещо като да си стоят на нивото на шимпанзетата - да се учат чрез гледане и по подражание само. Людмил едва ли оставя детето просто така да се учи колкото и както иска, а го впряга именно в труд, в създаване на трудови навици, а трудовите навици са точно обратното на това да оставиш детето просто да поема каквото и както иска. Същото е с ученето в училище, ако ще не демократично, а извънземно да го нарекат - децата не се оставят са самотек, а трябва да спазват определени правила, да правят определени неща, и никой няма да ги остави да учат колкото и каквото искат, защото с оставяне нищо няма да научат, няма да имат учебни навици, а учебните навици са всъщност трудови навици - детето трябва да интернализира думата "трябва", а това се случва чрез действията на родителите - родителите учат децата на "трябва" - трябва да си измиеш зъбите, да спазваш нашите правила, да изпълняваш задачите...
Виж целия пост
# 305
Разбира се, но на каква възраст може да вземе това решение? На 10 например, на 12? Ами ако вместо градинар, се запъне, че иска да е футболист, ще го оставите ли да не заляга над останалите предмети, защото на футболистите не им трябва математика?

Виж, аз не съм капацитет в образованието.  Laughing Но май няма училище, в което да не се учи математика.  Laughing Друг е въпросът, че математиката може да се учи по различни начини.

На мен ми е много близка темата, понеже моето голямото я мразеше и ми отне доста време докато намеря правилния учител (извън училище, ест.), който да й налее нещата от училищната програма така, че да може да изкара необходимата й оценка. Това са неизбежните неща, търсиш начин да дадеш на детето нещата така, че да е максимално ефективно за него.

Мисля, че много от децата знаят, с какво биха се занимавали, доста отрано. Но ние понякога не приемаме насериозно техните думи, съответно децата започват да вярват, че техният избор не е подходящ и така. Моето искаше да става художник още от 2 клас. Питай ме в 7 клас дали вече бях приела тази идея.
Виж целия пост
# 306
а ако искаше да стане боклукчия, за да се вози на боклукчийския камион?

то зависи каква математика се учи. Елементарната аритметика и геометрия са именно домашната математика. Спомням си как баща ми трябваше да слага ограда на едно парче земя, и мен ме накара да го сметна, но не чрез формула, а по "селския" начин.
Виж целия пост
# 307
Морна, въобще не съм "ровила". Чиста случайност. Реших да те поопозная и отворих профила ти, прегледах старите публикации съвсем диагонално, задълбочих се в тези от сериозните теми. Това беше едно от малкото неща, които ми направи впечатление и затова реших да го споделя с всички. Натискът, описан в нея, си е чисто преднамерен, поне в контекста на тази тема. Искаш резултати, постигаш ги с натиск и принуда. Как в тази тема това вече е неприемливо?
Виж целия пост
# 308
Саморая, няма проблем. Щом си решила, че е важно в контекста на темата, аз съм ок с това. Пак заповядай.
Виж целия пост
# 309
За да може да стане какъвто и да е диалог, е хубаво да се опитаме да разберем какво казва другата страна, а не да търсим за коя точно дума от изказванията ѝ да се заядем, като я извъртим по произволен начин, така че и авторът да не може да си познае изказването.

Ваденето на цитати от преди сто години също е супер недостойно и не помага в диалога. Аз лично съм си променила коренно мнението по някои въпроси през годините и смятам това за положително. Човек с времето научава повече, попада в по-разнообразни ситуации и придобива по-голяма широта на гледната точка.

Много ми е неприятно да наблюдавам грозната махленска свада и опитите за шоу в стил "кой е по-по-най". При деца е умилително понякога, но при възрастни е голяма излагация.
Така че ако имате желание, можем да продължим диалога в някаква по-конструктивна форма.

Като начало виждам много сериозно разминаване в това, за което говорим. Противниците на алтернативните методи, дали заради страстта си към язвителни заяждания или заради неразбиране, изглежда са останали с много погрешни впечатления за целите на тези алтеративни методи. И макар, че го казах вече много пъти, удебелявах и се опитвах по всякакъв начин да привлека вниманието върху тази страна на нещата, тя пак остана незабелязана и ще я подесетя още един път с надеждата поне сега да стане ясно.

Дали образованието ще е демократично, дали ще е по Монтесори, дали ще е по някой друг от многото алтернативни методи, то преди всичко си остава образование. Това е основното. Образованието означава, че целта е да се придобият знания и умения. Разликите в системите са свързани с начините, по които тези знания се придобиват, упражняват, затвърждават и те си остават до там (разликите). Моментът, в който имаме за цел придобиване на знания и умения не се променя, независимо коя система искаме да приложим.
Така че предположения, че по цял ден ще "чепкаме вълна като полуидиоти" или децата ще си правят каквото си искат, а няма да учат, не са нищо друго, освен неразбиране какво представлява конкретната система.
Тя е образователна и нейната цел е учене.
Надявам се поне тази първа точка да е уточнена и разбрана, за да не се налага да го казвам още десет пъти.

Демократичното образование дава известна свобода, защото основателите ѝ (има много различни водове демократични училища, основани от различни хора по различно време) са забелязали, че свободата дава предимство в качеството на усвояване на материала. Свободата като елемент от демократичното образование не служи, за да може децата нищо да не правят по цял ден, а играе ролята на допълнителен мотиватор. Дори никой да не би го предположил, защото му звучи нелогично, има хора, които са забелязали, че точно този ефект се проявява и децата в крайна сметка избират да са активни, да работят, учат, майсторят и т.н.
Ако някой е останал с впечатление, че идеята на демократичното образование е децата нищо да не правят, то той има погрешно впечатление.
Правете разлика между това дали споделяте идеята, че свободата действа като допълнителен мотиватор и дали разбирате целта на демократичното образование, защото не е едно и също.
Ако смятате, че свободата НЕ действа като допълнителен мотиватор, това не би трябвало да ви попречи да разберете, че демократично или не, това все пак е образование и неговата цел е наличие на учебен процес и много голям процент от завършилите го продължават образованието си в университети.
Т.е. съвсем спокойно може да не сте съгласни с подхода, но това не трябва да ви заблуждава относно целите на този вид образование, а те са именно да има УЧЕНЕ.

В Монтесори също целта не е забавление. Доколкото има свобода и забавление, те са просто инструменти за постигане на основната цел, която пак е придобиване на знания.  Ако някой е подразбрал друго, просто не е разбрал правилно. Всичко, специфично за методиката, е просто инструмент за постигане на целта, която е УЧЕНЕ.

Ако до тук сме изяснили основните понятия и спрем да се заяждаме, буквоядстваме и търсим за какво да се хванем, за да захапем и обидим другия, с цел да се почувстваме нещо повече от него, можем да продължим нататък с ИНФОРМАЦИЯТА.

Защо някой би си помислил, че свободата и удоволствието от свършената работа, могат да играят ролята на мотиватор?

Вече постнах един подробен материал по тази тема, но нямаше кой да го прочете. Правя втори опит в случай, че има заинтересовани, които биха отделили малко време.

На който му е интересно, моля да погледне тук:

Скрит текст:
Един експеримент с деца:

"Една от ранните работи на Лепър, Грийн и Робърт Нисбет е станала класика в областта и е сред най-цитираните статиии в литературата за мотивация.
Тримата учени наблюдавали група деца в предучилищна възраст в продължение на няколко дни и си набелязали тези от тях, които избирали да прекарат времето си за свободни игри в рисуване. След това измислили един експеримент, за да проверят ефекта от възнаграждаването на една дейност, която тези деца явно вършели с удоволствие.
Изследователите разделили децата на три групи. Първата била групата на "очакваната награда". Учените показали на всяко дете красива грамота, украсена със синя панделка и с името на детето, изписано върху нея и го питали дали иска да рисува, за да получи тази награда. Втората група била на "неочакваната награда". Изследователите просто попитали децата дали искат да рисуват. Ако решели да го направят, накрая на сесията им давали грамота. Третата група била групата "без награда". Изследователите попитали децата дали искат да рисуват, но нито им обещали грамота в началото, нито им дали такава накрая.
След няколко дни учителките отново оставили листи и флумастери за времето за свободни игри, а изследователите тайно наблюдавали децата. Тези от групите "без награда" и "с неочаквана надрада" рисували също толкова много и със същото удоволствие, колкото и преди експеримента. Децата от първата група обаче, онези, които очаквали и получили награда, показали много по-слаб интерес и прекарали много по-малко време в рисуване. Загубили са интерес към занимание, което първоначално им е било проятно.
Да поясня, интересът на децата не е бил потиснат от самите награди, а от условността - ако направиш това, ще получиш онова. Този подход има отрицателен ефект, защото изисква децата да се откажат от самоинициативността си.
Лепър и Грийн установили същите резултати в още няколко експеримента с деца. Отново и отново те откривали, че външните награди от типа "ако - то" потушавали третия импулс.
Тези прозрения се оказали толкова спорни, защото поставяли под въпрост стандартната за повечето компании и училища практика, че през 1999г. Деси и колегите му направили повторен анализ на три десетилетия проучвания по темата, за да потвърдят откритията си.
Внимателното разглеждане на ефектите от 128 експеримента доведе до заключението, че наградите имат значителен негативен ефект върху вътрешната мотивация. Когато институциите - семейства, училища, фирми, се съсредоточават върху краткосрочното и избират да контролират по този начин поведението на хората, те нанасят значителна дългосрочна вреда."

Скрит текст:
Творчество

Сред най-бързите установки за един бърз тест на умението да се решават задачи е "задачата със свещта". Измислена от психолога Карл Дункер, задачата се използва в разнообразни експерименти по поведенческа наука.
Седите на дървена маса и експериментаторът ви дава материалите, показани по-долу: свещи, кутийка с кабърчета и кибрит.

Вашата задача е да закрепите така свещта за стената, че восъкът да не капе на масата. Помислете за момент как бихте решили задачата. Много хора започват, като се опитват да захванат свещта за стената с кабърчета, което е невъзможно. Някои палят свещта, разтапят я от страни и я залепят за стената, но така не се изпълнява условието да не капе по масата.
След 5-10 минути обаче повечето хора откриват решението, което можете да видите по-долу.

Скрит текст:
Номерът е да се преодолее т.нар. функционална фиксираност. Вие гледате кутията и виждате само една функция - вместилище за кабърчета. Но ако помислите отново, накрая стигате до извода, че кутия може да има и друга функция - като поставка за свещта. Решението не е алгоритмично, а евристично. Изисква се отклоняване от пътя, за да се измисли нова стратегия.
Какво става, когато дадете на хората таказа задача и им предложите награди за бързи решения?
Сам Глъксбърг, психолог в Пристънския университет, проверил това с няколко експеримента и засякъл колко бързо решават тази задача две групи участници. На първата казал, че мери времето, за да установи колко средно отнема на хората по принцип да я решат. На втората група предложил стимули - ако са сред първите най-бързи, ще получат 20 долара.
На втората група решението отнело с 50% повече време, отколкото на първата.
Мотиватори от типа "ако-то" са опасни при решаване на задачи като тази, защото стесняват фокуса и затрудняват откриването на креативно решение.



Скрит текст:
В средата на миналия век двама млади учени провели няколко експеримента, които трябвало да променят света – но не станало така.
Хари Ф. Харлоу бил професор по психология в Университета на Уисконсин, създал през 40-те години една от първите лаборатории за изучаване на поведението на приматите. Един ден през 1949 г. Харлоу и двама негови колеги събрали осем маймунки от вида макак резус за двуседмичен експеримент от областта на обучението. Изследователите измислили една проста механична задачка като показаната на
следващата страница. Решаването ѝ изисквало три стъпки: да се издърпа вертикалният щифт, да се дръпне куката и да се вдигне капакът с пантата. Лесна работа за вас и за мен, но далеч по-мъчна за една 6-килограмова лабораторна маймунка. Експериментаторите сложили установките в клетките на маймунките, за да ги наблюдават как ще реагират – и за да ги подготвят за предстоящото след две седмици тестване на умението им да решават задачи. Ала почти незабавно се случило нещо странно. Без всякакви външни подтици и без да са подканяни от експериментаторите, маймунките започнали да си играят с установките със съсредоточеност, решимост и нещо, приличащо на удоволствие. И скоро взели да се досещат как работят джаджите. Когато Харлоу тествал маймунките на 13-ия и 14-ия ден от експеримента, приматите вече били много задобрели. Те решавали задачите често и бързо; в две трети от случаите разбивали кода за по-малко от шестдесет секунди.
Това било доста странно. Никой не бил учил маймунките как да извадят щифта, да плъзнат куката и да отворят капака. Никой не ги бил награждавал с храна, с ласки, нито дори с леко поощрение, когато се справяли. А това било в противоречие с установените представи за начина, по който се държат приматите – в това число и не толкова косматите примати с големи мозъци, известни под името хора. Учените знаели, че поведението се ръководи от два главни импулса. Първият бил биологическият импулс. Хората и другите животни ядели, за да заситят глада си, пиели, за да утолят жаждата си и се сношавали, за да задоволят плътските си нагони. Но тук не се случвало това. „Решението не бе свър-
зано с храна, вода или сексуално удовлетворение“ – съобща-
ва Харлоу.
Единственият друг познат импулс обаче също не можел да обясни странното поведение на маймунките. Ако биологичната мотивация идвала отвътре, то този втори импулс идвал отвън – това били наградите и наказанията, които средата раздавала за определени видове поведение. Това със сигурност важало за хората, които реагирали много прецизно на такива външни сили. Ако обещаете да ни вдигнете за-плащането, ще работим по-усилено. Ако ни очертаете шанса да получим отлична оценка на теста, ще учим по-дълго. Ако ни заплашите, че ще ни санкционирате, щом закъснеем или попълним неправилно формуляра, ние ще дойдем навреме и ще попълним съответното поле. Но и това не обяснявало действията на маймунките. Както пише Харлоу – и можете почти да го чуете как се чеше по главата: „Поведението, установено при това изследване, поставя някои интересни въпроси за теорията на мотивацията, тъй като беше отбелязан значителен напредък в ученето и беше проявявано ефективно действие без прибягване до специални или външни стимули.“
Каква друга причина би могло да има?
За да отговори на този въпрос, Харлоу предложил нова теория която се заключавала в един трети импулс:
„Изпълнението на задачата – обяснил той – носеше вътрешно възнаграждение.“ Маймунките решавали задачите просто защото изпитвали удоволствие от решаването на задачи. Това им харесвало. Радостта от задачата била сама по себе си награда. Ако тази идея била радикална, то онова, което станало по-нататък, само задълбочило объркването и противоречието. Може би този новооткрит импулс – Харлоу накрая го нарекъл „вътрешна мотивация“ – бил реален. Но той сигурно бил подчинен на другите два импулса. Ако маймунките бъдели възнаградени – със стафиди! – за решаването на задачите, те несъмнено щели да се представят още по-добре.
Когато обаче Харлоу изпробвал този подход, маймунките в действителност правели повече грешки и решавали задачите по-малко често. „Въвеждането на храна в настоящия експеримент – пише Харлоу – доведе само до разстройване на успеваемостта, явление, непознато досега в литературата.“ Е, това вече било наистина странно. От научна гледна точка това било като да пуснеш стоманена топка по наклонена равнина, за да измериш скоростта ѝ – само за да видиш как топката се понася плавно във въздуха. То показвало, че нашето разбиране за гравитационните сили, действащи върху поведението ни, било неадекватно – че онова, което сме смятали за установени закони, било пълно с пропуски. Харлоу подчертавал „силата и упорството“ в импулса на маймунките да решат задачите. След което отбелязал:
Изглежда този импулс... може да е толкова основен и силен,
колкото и [другите] импулси. Освен това има известни ос-
нования да се смята, че [той] може също толкова успешно да
улеснява обучението.
По онова време обаче господстващите два импулса се били настанили здраво в научното мислене. Харлоу вдигнал тревога. Той призовал учените да „изоставят голяма част от теоретичната ни вехтошарница“ и да предложат по-нови, по-точни описания на човешкото поведение.
И предупредил, че нашето обяснение защо правим онова, което правим, е непълно. Казал, че за да разберем наистина човешката същност, трябва да вземем предвид и този трети импулс.


Скрит текст:
За вътрешната мотивация

Представете си, че е 1995 г. Седнали сте с някой икономист или икономистка – истински професор от бизнес училище с докторска степен по икономика. Вие ѝ казвате:
– Имам кристално кълбо и мога да надзърна петнайсет години напред в бъдещето. Бих искал да проверя прогностичните ви способности.
Тя е скептична, но решава да удовлетвори прищявката ви.
– Ще ви опиша две нови енциклопедии – едната току-що излезе, другата предстои да се появи след няколко години.
Вие трябва да предскажете коя от тях ще е по-успешна през
2010 г.
– Давайте – отвръща икономистката.
– Първата енциклопедия е дело на „Майкрософт“. Както знаете, „Майкрософт“ е вече голяма и печеливша компания. А с представянето на тазгодишния „Уиндоус 95“ тя е на път да се превърне във водещ гигант. „Майкрософт“ ще финансира тази енциклопедия. Той ще плати на професионални автори и редактори, за да създадат статии на хиляди теми. Добре платени мениджъри ще контролират проекта, за да гарантират, че той ще бъде завършен в рамките на бюджета и срока. След това „Майкрософт“ ще продава енциклопедията на сидиром и по-късно онлайн.
Втората енциклопедия няма да е дело на компания. Тя ще е създадена от десетки хиляди хора, които ще пишат и редактират статии за удоволствие. Тези ентусиасти няма да имат нужда от някаква специална квалификация, за да участват. И никой няма да получи нито долар, евро или йена за писането и редактирането на статиите. Участниците ще предоставят труда си – понякога по двадесет, тридесет часа седмично – безплатно. Самата енциклопедия, която ще съществува онлайн, също ще е безплатна – всеки, който иска, ще я ползва без никаква такса.
– И така – казвате вие на икономистката, – представете си бъдещето след петнайсет години. Според моето кристално кълбо през 2010 г. едната от тези енциклопедии ще е най-голямата и най-популярната в света, а другата ще е издъхнала. Коя коя ще е?
През 1995 г. едва ли бихте намерили и един единствен трезв икономист където и да било по планетата Земя, който да не прогнозира, че първият модел ще успешният. Всяко друго заключение би било смехотворно – в противоречие с почти всички бизнес принципи, преподавани на студентите. Все едно да питате зоолог кой ще спечели спринта на 200 м – един гепард или зет ви. Никакъв шанс. Добре де, тези доброволци от кол и въже можело и да скалъпят нещо. Но нямало начин техният продукт да съперничи на предложението на една могъща, ръководена от печалбата компания. Стимулите били изцяло погрешни. „Майкрософт“ очаквал да спечели от успеха на продукта си; всички, участващи в другия проект, знаели от самото начало, че успехът няма да им донесе и стотинка. И най-важното, авторите, редакторите и мениджърите на „Майкрософт“ били платени. Сътрудниците на другия проект не били. Всъщност те вероятно са губели пари всеки път, когато са извършвали безплатна работа вместо доходоносен труд. Въпросът бил толкова елементарен, че на нашата икономистка дори не би ѝ хрумнало да го включи в изпита на своите студенти по бизнес администрация. Бил прекалено лесен. Знаете обаче как са се развили нещата. На 31 октомври 2009 г.„Майкрософт“ дръпна щепсела на „МСН Енкарта“, диска и онлайн енциклопедията, която беше на пазара шестнадесет години. Междувременно „Уикипедия“ – вторият модел – стана най-голямата и най- популярната енциклопедия в света. Само осем години след началото си „Уикипедия“ имаше над 13 милиона статии на около 260 езика, в това число 3 милиона само на английски.

Това са просто няколко кратки цитата, които разбира се не изчерпват темата, но колко бих могла да побера в един постинг и без това?!
Авторът дава подробна схема за количеството свобода, която трябва да се даде при изпълнение на различните типове задачи, за да се постигне максимална ефективност. Пак подчертавам, че не говорим за ПЪЛНА свобода, а за ИЗВЕСТНА свобода в рамките на целта.
Ако някой си е помислил, че става дума за пълна свобода, пак не е разбрал добре и може да спести на всички ни времето, което ще отдели за заяждане.


Имах идея и няколко ТЕД клипчета да сложа, но ми се струва, че няма смисъл, понеже не съм сигуна, че някой ще си даде толкова труд да ги изгледа.

Нямам никакъв проблем с това, че някой може да не е съгласен с изводите, посочени в цитираната книга. Всеки човек е свободен да има каквото го влече мнение по всяка тема.
Уважавам всички лични мнения, които са изказани като такива, а не под формата на язвителни обиди, заяждане и клюкарстване.

Благодаря за вниманието.
Виж целия пост
# 310
алана, тези трикове и експерименти ги зная, задачката със свещта я правих преди години, не беше особено трудно да се сетя. И какво? А онзи за маймуната и двете въжета знаеш ли го?  Wink
Признавам, че не се сетих за деветте точки.

Беше ми много трудно да изчета целия чаршаф, та направо да си кажа питането. Не ми се рови назад в постовете ти, но ако не греша, ти твърдиш, че работиш като учител по методиката на Монтесори. Та, един кратък и ясен отговор с Да/Не - имаш ли сертификат като обучен монтесори-педагог или монтесори-терапевт? Ако нямаш такъв, и не греша относно това, че рабопиш монтесори, то на какво основание го правиш?
Виж целия пост
# 311
Никога не съм твърдяла, че работя като Монтесори педагог, това ти си го измисли. И не, не работя като такъв.
Но пък имам образование по темата, карала съм курс при лицензиран преподавател (имащ право да обучава учители, защото различните дипломи дават различни права), но го изкарах по свое желание, защото темата ми е интересна искам да знам по нея, без намерението да го работя.
Виж целия пост
# 312
лиценз от обучаващ по коя методика? По коя тема?
Виж целия пост
# 313
алана, тези трикове и експерименти ги зная, задачката със свещта я правих преди години, не беше особено трудно да се сетя. И какво?
Въпросът не е да се сетиш решението на задачата със свещта. Най-вероятно всички участници са се сетили. Въпросът е в извода от експеримента, че външната мотивация, дори положителната такава, изразяваща се в обещаване на награда, води до спад на ефективността с 50%.

Експериментът е повтарян с хора от различни държави/континенти, различни възраст и са прилагани и други задачи, не само тази. Изследването е продължило 30 години, пише го в цитатите. Изводите винаги са били едни и същи - външните стимули водят до спад в резултатите.
Виж целия пост
# 314
лиценз от обучаващ по коя методика? По коя тема?
Монтесори учител на група от 2 до 6 години. Работа с Монтесори материали.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия