За нуждата от нова образователна парадигма

а ако го оставиш да си расте като тревата, със сигурност нито градинар, нито психолог ще стане, защото никой на нищо няма да го е научил "насила", а го е оставил да се учи от каквото иска и колкото на него му стига.

Не смятам, че Людмил е точно този случай. Детето му има трудови навици, а един мъж, сръчен в ръцете, никога няма да остане гладен. Неговата позиция ми е много по-близка, защото той го е научил на неща, които няма да му преподадат в училище. В наше време, когато огромно количество деца завършват висшето си образование без грам идея какво ще работят и как ще се изхранват, това е безценно. А дали детето ще учи за психолог или градинар, това би трябвало да си е негов личен избор.

Аз не знам защо мислите, че алтернативно или вкарване на някакви промени в сегашната образователна система автоматично значи децата да са оставени на самотек?
Дори и при Монтесори си има правила, които децата трябва да спазват.

Разбира се, но на каква възраст може да вземе това решение? На 10 например, на 12? Ами ако вместо градинар, се запъне, че иска да е футболист, ще го оставите ли да не заляга над останалите предмети, защото на футболистите не им трябва математика?

е, нали не трябва да бъдат карани нищо, да учат колкото искат и от каквото искат! Нещо като да си стоят на нивото на шимпанзетата - да се учат чрез гледане и по подражание само. Людмил едва ли оставя детето просто така да се учи колкото и както иска, а го впряга именно в труд, в създаване на трудови навици, а трудовите навици са точно обратното на това да оставиш детето просто да поема каквото и както иска. Същото е с ученето в училище, ако ще не демократично, а извънземно да го нарекат - децата не се оставят са самотек, а трябва да спазват определени правила, да правят определени неща, и никой няма да ги остави да учат колкото и каквото искат, защото с оставяне нищо няма да научат, няма да имат учебни навици, а учебните навици са всъщност трудови навици - детето трябва да интернализира думата "трябва", а това се случва чрез действията на родителите - родителите учат децата на "трябва" - трябва да си измиеш зъбите, да спазваш нашите правила, да изпълняваш задачите...

Виж, аз не съм капацитет в образованието.  Но май няма училище, в което да не се учи математика.  Друг е въпросът, че математиката може да се учи по различни начини.

На мен ми е много близка темата, понеже моето голямото я мразеше и ми отне доста време докато намеря правилния учител (извън училище, ест.), който да й налее нещата от училищната програма така, че да може да изкара необходимата й оценка. Това са неизбежните неща, търсиш начин да дадеш на детето нещата така, че да е максимално ефективно за него.

Мисля, че много от децата знаят, с какво биха се занимавали, доста отрано. Но ние понякога не приемаме насериозно техните думи, съответно децата започват да вярват, че техният избор не е подходящ и така. Моето искаше да става художник още от 2 клас. Питай ме в 7 клас дали вече бях приела тази идея.

а ако искаше да стане боклукчия, за да се вози на боклукчийския камион?

то зависи каква математика се учи. Елементарната аритметика и геометрия са именно домашната математика. Спомням си как баща ми трябваше да слага ограда на едно парче земя, и мен ме накара да го сметна, но не чрез формула, а по "селския" начин.

Морна, въобще не съм "ровила". Чиста случайност. Реших да те поопозная и отворих профила ти, прегледах старите публикации съвсем диагонално, задълбочих се в тези от сериозните теми. Това беше едно от малкото неща, които ми направи впечатление и затова реших да го споделя с всички. Натискът, описан в нея, си е чисто преднамерен, поне в контекста на тази тема. Искаш резултати, постигаш ги с натиск и принуда. Как в тази тема това вече е неприемливо?

Саморая, няма проблем. Щом си решила, че е важно в контекста на темата, аз съм ок с това. Пак заповядай.

За да може да стане какъвто и да е диалог, е хубаво да се опитаме да разберем какво казва другата страна, а не да търсим за коя точно дума от изказванията ѝ да се заядем, като я извъртим по произволен начин, така че и авторът да не може да си познае изказването.

Ваденето на цитати от преди сто години също е супер недостойно и не помага в диалога. Аз лично съм си променила коренно мнението по някои въпроси през годините и смятам това за положително. Човек с времето научава повече, попада в по-разнообразни ситуации и придобива по-голяма широта на гледната точка.

Много ми е неприятно да наблюдавам грозната махленска свада и опитите за шоу в стил "кой е по-по-най". При деца е умилително понякога, но при възрастни е голяма излагация.
Така че ако имате желание, можем да продължим диалога в някаква по-конструктивна форма.

Като начало виждам много сериозно разминаване в това, за което говорим. Противниците на алтернативните методи, дали заради страстта си към язвителни заяждания или заради неразбиране, изглежда са останали с много погрешни впечатления за целите на тези алтеративни методи. И макар, че го казах вече много пъти, удебелявах и се опитвах по всякакъв начин да привлека вниманието върху тази страна на нещата, тя пак остана незабелязана и ще я подесетя още един път с надеждата поне сега да стане ясно.

Дали образованието ще е демократично, дали ще е по Монтесори, дали ще е по някой друг от многото алтернативни методи, то преди всичко си остава образование. Това е основното. Образованието означава, че целта е да се придобият знания и умения. Разликите в системите са свързани с начините, по които тези знания се придобиват, упражняват, затвърждават и те си остават до там (разликите). Моментът, в който имаме за цел придобиване на знания и умения не се променя, независимо коя система искаме да приложим.
Така че предположения, че по цял ден ще "чепкаме вълна като полуидиоти" или децата ще си правят каквото си искат, а няма да учат, не са нищо друго, освен неразбиране какво представлява конкретната система.
Тя е образователна и нейната цел е учене.
Надявам се поне тази първа точка да е уточнена и разбрана, за да не се налага да го казвам още десет пъти.

Демократичното образование дава известна свобода, защото основателите ѝ (има много различни водове демократични училища, основани от различни хора по различно време) са забелязали, че свободата дава предимство в качеството на усвояване на материала. Свободата като елемент от демократичното образование не служи, за да може децата нищо да не правят по цял ден, а играе ролята на допълнителен мотиватор. Дори никой да не би го предположил, защото му звучи нелогично, има хора, които са забелязали, че точно този ефект се проявява и децата в крайна сметка избират да са активни, да работят, учат, майсторят и т.н.
Ако някой е останал с впечатление, че идеята на демократичното образование е децата нищо да не правят, то той има погрешно впечатление.
Правете разлика между това дали споделяте идеята, че свободата действа като допълнителен мотиватор и дали разбирате целта на демократичното образование, защото не е едно и също.
Ако смятате, че свободата НЕ действа като допълнителен мотиватор, това не би трябвало да ви попречи да разберете, че демократично или не, това все пак е образование и неговата цел е наличие на учебен процес и много голям процент от завършилите го продължават образованието си в университети.
Т.е. съвсем спокойно може да не сте съгласни с подхода, но това не трябва да ви заблуждава относно целите на този вид образование, а те са именно да има УЧЕНЕ.

В Монтесори също целта не е забавление. Доколкото има свобода и забавление, те са просто инструменти за постигане на основната цел, която пак е придобиване на знания.  Ако някой е подразбрал друго, просто не е разбрал правилно. Всичко, специфично за методиката, е просто инструмент за постигане на целта, която е УЧЕНЕ.

Ако до тук сме изяснили основните понятия и спрем да се заяждаме, буквоядстваме и търсим за какво да се хванем, за да захапем и обидим другия, с цел да се почувстваме нещо повече от него, можем да продължим нататък с ИНФОРМАЦИЯТА.

Защо някой би си помислил, че свободата и удоволствието от свършената работа, могат да играят ролята на мотиватор?

Вече постнах един подробен материал по тази тема, но нямаше кой да го прочете. Правя втори опит в случай, че има заинтересовани, които биха отделили малко време.

На който му е интересно, моля да погледне тук:






Това са просто няколко кратки цитата, които разбира се не изчерпват темата, но колко бих могла да побера в един постинг и без това?!
Авторът дава подробна схема за количеството свобода, която трябва да се даде при изпълнение на различните типове задачи, за да се постигне максимална ефективност. Пак подчертавам, че не говорим за ПЪЛНА свобода, а за ИЗВЕСТНА свобода в рамките на целта.
Ако някой си е помислил, че става дума за пълна свобода, пак не е разбрал добре и може да спести на всички ни времето, което ще отдели за заяждане.


Имах идея и няколко ТЕД клипчета да сложа, но ми се струва, че няма смисъл, понеже не съм сигуна, че някой ще си даде толкова труд да ги изгледа.

Нямам никакъв проблем с това, че някой може да не е съгласен с изводите, посочени в цитираната книга. Всеки човек е свободен да има каквото го влече мнение по всяка тема.
Уважавам всички лични мнения, които са изказани като такива, а не под формата на язвителни обиди, заяждане и клюкарстване.

Благодаря за вниманието.

алана, тези трикове и експерименти ги зная, задачката със свещта я правих преди години, не беше особено трудно да се сетя. И какво? А онзи за маймуната и двете въжета знаеш ли го? 
Признавам, че не се сетих за деветте точки.

Беше ми много трудно да изчета целия чаршаф, та направо да си кажа питането. Не ми се рови назад в постовете ти, но ако не греша, ти твърдиш, че работиш като учител по методиката на Монтесори. Та, един кратък и ясен отговор с Да/Не - имаш ли сертификат като обучен монтесори-педагог или монтесори-терапевт? Ако нямаш такъв, и не греша относно това, че рабопиш монтесори, то на какво основание го правиш?

Никога не съм твърдяла, че работя като Монтесори педагог, това ти си го измисли. И не, не работя като такъв.
Но пък имам образование по темата, карала съм курс при лицензиран преподавател (имащ право да обучава учители, защото различните дипломи дават различни права), но го изкарах по свое желание, защото темата ми е интересна искам да знам по нея, без намерението да го работя.

лиценз от обучаващ по коя методика? По коя тема?

Въпросът не е да се сетиш решението на задачата със свещта. Най-вероятно всички участници са се сетили. Въпросът е в извода от експеримента, че външната мотивация, дори положителната такава, изразяваща се в обещаване на награда, води до спад на ефективността с 50%.

Експериментът е повтарян с хора от различни държави/континенти, различни възраст и са прилагани и други задачи, не само тази. Изследването е продължило 30 години, пише го в цитатите. Изводите винаги са били едни и същи - външните стимули водят до спад в резултатите.

Монтесори учител на група от 2 до 6 години. Работа с Монтесори материали.