За нуждата от нова образователна парадигма

Като гледам, не оспорваш написаното от мен като фактологияя, такаче не виждам защо скачаш. Именно щом работиш с деца си научила, че не става само с фън, а трябва и работа, зор, за да се научат и нащата, които са трудни и на пръв поглед ненужни. Иначе няма как да се получи хармония в развитието и знанията.
 Не си позволявам да обсъждам материя, която не познавам. Затова и не пиша в теми за гримове ичремонти.

Не , наистина не оспорвам мнението ти ,защото мисля по сходен начин . Трябват много труд, дисциплина , търпение и упорство за да могат децата да станат качествени хора ,но ...

На друго реагирах и много добре стана ясно на какво . Степен на експертност ? Как се става такъв в нашето общество и как се възприема провъзгласяването на факти без опровергаващи или потвърждаващи доказателства ? Колко стойностни са тези заявки ?

Докато не получа отговор на тези въпроси ,ще продължа да питам  ,а е твое право да отговориш подобаващо или да продължаваме парада на празни смехотворства ?!

Аз няма какво да крия и съм написала какво работя , но това е ,защото няма от какво да се притеснявам когато заявявам нещо . И с името си заставам не малко пъти и с опита си .  

Колко пъти да напиша - не съм длъжна да казвам каквото и да било в публичен форум. Това е мое право и си държа на  него. Който иска да вярва, който иска да се смее. Мен няма как второто да ме засегне,защото хората, които ме познават, знаят. останалите ако щат.  Включително тук имам определен авторитет и досега никого не съм подвела. Но не е изповедалня.

Не е толкова трудно да се позанимаеш и да знаеш за какво става дума в някаква наука, за да прецениш дали тя те влече и дали един ден ще се занимаваш с нея или не.
Нека да представим нещата така - в по-малък мащаб. Представи си, че трябва да инвестираш лични средства в това детето ти да получи добра квалификация за бъдещата си работа. То показва интерес към физиката и математиката. Колко години ще плащаш за уроци по балет, флейта и дърворезба (при видимо нежелание и липса на талант от страна на детето), понеже това са много хубави дисциплини, развиващи грацията, музикалността и естестическите възприятия, а и то няма как да знае дали ще му се занимава с някое от тези неща, ако не се занимава с тях поне от първи до 12-ти клас. Ако пропусне дори само една година, може точно тогава да изпусне някаква задълбочена страна на тези занимания, която да му отключи интереса и да го запали за цял живот и да открие своето призвание в тях. Затова би ли плащала за подобни уроци от първия до последния клас, ако парите в семейството не достигат и за да осигурите средства за уроците, трябва всяка година да се лишавате от семейна почивка, примерно?
Има някакъв баланс, при който лесно и сравнително бързо се вижда къде има смисъл от инвестиция и къде няма.

Все пак целта на образователната система е да образова максимално ефективно кадрите и ако един човек ще работи като журналист, е много голяма загуба на ресурси да го караш 5 години да учи химия.
Общо-взето това е известно на авторите на системи в Европа и там гимназиалната специализация е много голяма и съответно води до ефективни резултати. При нас има някакви остатъци от руската школа, налагаща ни да сме отличници по всичко, което пък води до там, че масово не можем да се задълбочим достатъчно в едно конкретно нещо.
Тук дори не става дума за алтернативност в образованието, защото по-ранното профилиране е стандартна практика почти навсякъде, само не и у нас, т.е. то си е един вид стандарт. Така че разграничаваме се от всякакви приказки за алтернативност и сега нека да видим коя система колко е ефективна по отношение на подготовката на кадри. Къде има повече работни места, къде хората са по-склонни да придобиват допълнителна квалификация, за да се развиват. Ето малко данни за България.

И? Какъв извод би трябвало да направим от посочените проценти?

Мен хич не ме интересува какво иска системата, защото детето е мое и искам първо да бъде хармонична личност, да му дам възможност за развитие възможно по повече направления, а това се случва от раждането до завършване на училище. На системата са й нужни работници, и той като все още произвоството се осъществява чрез масово такова, трябва да има първо много хора, които да "завиват болтчета", една малка част да са високообразовани и да са двигателят (тук са фундаменталните науки), и една малка част да е на ниво изкуство (така да го нарека по-опростено). На завиващите болтове не им трябват фундаментални науки, те трябва да научат занаят, затова на тях им стига да бъдат разпределени от началото на пубертета в професионални училища и на 16 да излязат готови работници. На тези, които ще вървят към университета им трябват фундаменталните науки. За да си фризьорка или водопроводчик не ти трябва много химия и физика, да не говорим за литература. Обаче на един бъдещ лекар, инженер и пр., които всъщност създават нещата, му трябва всичко, и най-важното трябва да е способен да си натисне четирибуквието и да учи дори неща, които не му харесват. Извън всичко друго, не ме кефи идеята децата ми да са в ролята на бачкатора на 16 и толкоз, защото на системата й е по-евтино да прави ранна специализация, а и на някои родители гледат на децата си като на инвестиция, което пак за мен е изключително грубо като родителски подход, защото инвестицията се прави с цел възвръщаемост, и защо да се мориш да влагаш, ако не очакваш отрочето да покаже качества. Обаче как ще покаже качества, ако не вложиш? Затова в периода на детството до завършване на училище е силно препоръчително да се влага, децата да имат възможно най-богат опит и знания, за да имат по-нататък и по-широка и стабилна основа за личностно и професионално развитие.

За мен не е никакъв проблем да се откажа от почивка (то, не само от почивка съм се отказвала, а и от много по-важни неща, за да има за децата), защото ако не вложа аз от момента на раждането им до момента на завършване на училище (а и да е живот и здраве, ще има и влагане в университет), то няма кой да го направи. На мен затова в момента нашенската система ми е все още изгодна, независимо от кусурите си, защото не ми се меси прекалено, а при късмет за попадане на сносни учители и малко самодисциплина от страна на децата (това всъщност е психична зрялост за интернализиране на 4трябва"), могат да постигнат доста добро ниво по фундаменталните науки. Поне никой не ги кара да се профилират рано, а като последни "балами" ще си учат химия, физика и математика. Изкуствата са много важно допълнение както към развитието на личността, така и изцяло когнитивно. Привърженик съм на класическата формула на обучение - да се учи всичко - от математика, през писане на есе до пеене и рисуване. Всичко в мозъка е навързано, а природата и без това лекинко ни прецаква биологично след периода на пубертета, затова каквото и колкото повече децата научат до този период, толкова повече ще им остане като фундамент за времето след пубертета и изобщо през целия живот.

Малко допълнение - не виждам драма в "отличника", който е учил всичко. Не разбирам какво разбираш под "задълбочаване" по предмета, но ако именно по химия това, което учат не е задълбочаване, не знам какво трябва да бъде. До края на гимназиален курс си учат доста задълбочено фундаменталните науки. Драмата на отличника може да бъде кое точно да избере накрая като професионално развитие - дали медицина, дали икономика, дали инженерство, дали право и т.н. Дай Боже всекиму такива дилеми. В по-малък мащаб го изпитах в седми клас, когато се  започнаха чуденките за подреждане на желанията - въпросът беше кои желания да се пишат на първите три места, дори кое да е първо и кое второ, защото имаше голяма вероятност да са приети по първо желание, а възможностите бяха наистина много. По-добре да имаш от какво да избираш, отколкото някой друг да направи избор вместо теб на 10-годишна възраст, а ти да не осъзнаваш, че показателите ти през първите четири-пет години в училища да са фатални за това дали ще учиш за водопроводчик или за инженер. Децата, които не са амбициозни и на 16, и на 18 нямат дилеми какво да изберат.

Не става въпрос за теоретичната страна на въпроса, че е хубаво да се учи много и да се знае всичко, а за чисто практическата, която реално не води до знаене на всичко, независимо от ученето.
Много ясно, че би било чудесно, ако можеше всичко да се знае. Само че практиката показва, че този начин на преподаване не води до научаване дори на най-основното (пак да намекна за процента двойки по математика в седми клас върху брутално лесни задачи).
Също така не става дума и за конкретни деца, защото когато говорим за конкретни, основното при тях са личните им качества и чрез тях не можем да направим извод за качествата на системата.
Когато коментираме една система, трябва да видим какво прави тя за всички, които се обучават по нея и статистически да отстраним изкривяването, което личните качества на децата внасят в успеваемостта.
За съжаление най-вероятно не разбра за какво говоря 

От думите ти излиза, че ти просто искаш в държавните училища да се учи всичко, защото така е безплатно и ти е по-изгодно, отколкото това всичко да го плащаш на частни учители, пък в училищата да се учи по-малко, но по-качествено, така че крайният резултат да е все пак научаване на повечето материал (за разлика от сега).
Също така може би искаш ученето на всичко да е задължително, за да не могат децата ти да проявяват своеволия и да казват, че не искат нещо, както биха могли да направят, ако бяха записани на същите предмети, но като допълнителна дейност. Това не си го казала, измислих си го

Разбира се, че е задълбочаване. Нашият материал е един от най-подробните и задълбочените едновременно по всички предмети.
Драмата с отличника е, че учейки задълбочено по всичко, не научава нищо. Реалните резултати от сравняването на нашите ученици с европейските показват точно това - техните учебници са пълни с много по-малко факти и задълбочености, но учениците им усвояват повечето от преподадения материал. Нашите учебници са пълни с мноооого неща, но учениците ни не ги научават и не ги знаят след завършване на съответния клас. Това е.

allana, наистина решението какво и колко точно да се учи в гимназията опира до намирането на определен баланс. И тук много съществена е финансовата преценка, тъй като образованието поглъща маса обществени средства, които купища ученици буквално изхвърлят в кофата заради мързел, незаинтересованост, нисък потенциал и т.н.

Но важно е следното: ако в гимназията си получил широка основа във фундаменталните науки, тя ти предоставя възможност да направиш информиран избор за бъдещото си образование и съответно професия. При модела на тясното профилиране в горната гимназиална степен, възприето в много държави, въпросното профилиране хем е силно определящо, хем става въз основа на доста мъглави критерии. Едно са талантите в сферата на изкуствата и спорта: те, в общия случай, си проличават с просто око. Друго обаче е интересът и способностите да се занимаваш с наука или технологии примерно.

В този смисъл, при все недостатъците на българската система (която копира руската, която от своя страна пък унаследява класическата немска, така че нищо соц няма в произхода й), тя има едно голямо преимущество: дори в профилираните гимназии профилът не е толкова детерминиращ. Да, учиш някакви предмети по-интензивно, но и по останалите получаваш достатъчно добра база, за да имаш по-широк избор в бъдеще. Т'ва, разбира се, ако изобщо учиш.

Може би разумното решение е задълбочено образование по фундаменталните науки да се предоставя в горния ешалон училища, в които попадат по-мотивираните и конкурентни деца след някакво пресяване преди гимназиалния етап (а.к.а кандидат гимназиална кампания). А в останалите да се работи по редуцирани програми и то не толкова от гледна точка на щадене на ученичеството, колкото за спестяване на средства. Пък който родител държи детето му, показало слаби текущи резултати да получи по-висока подготовка: да се ориентира към частния образователен сектор. Това обаче би била схема, трудна за преглъщане от обществото. Колко ли семейства биха приели лесно, че детето им е постредствено и неблагонадеждно? Че потенциалът му не е много висок? Пък от друга страна, ако се случи едно преконфигуриране в системата на финансиране, така че повече средтства да се конценрират върху по-малък кръг перспективни ученици, качеството на тяхното обучение ще се повиши осезаемо. А за останалите едва ли ще има особена разлика - в гимназиален най-вече етап е пълно с деца, чието обучение е живо разхищение на ресурс.

Именно. Точно тук се различават теорията и практиката. На теория всичко е чудесно, на практика 67% безработни от които 77% не желаят и да чуват за повишаване на квалификацията си. Иначе учебниците са пълни с материал, за разлика от главите на децата.


Да, много по-добре е училища да се срутват (визирам  случая от преди няколко дни с МГ–то в Казанлък) заради липса на средства, но такива да се разхищават безобразно по начина, по който се прави сега и да потъват в нечии джобове без никаква бъдеща полза за обществото под формата на квалифицирани кадри.



Децата са различни и ако се замислиш, в Англия например и качеството на различните училища варира от земята до небето. Важното е всеки да получи това, което би му било от полза.
В момента в България качествата на училищата също много се разминават, макар програмата да е горе-долу една и съща. Просто в едните се  учи, а в другите нищо не се научава, но се симулира учебен процес и се харчат пари.
Сега остана само да обясните защо е много важно това да продължи да бъде така.

allana, позициите ни ми изглеждат доста сходни. Само с тези неща не съм съвсем съгласна:

Не мисля, че това се отнася към отличника в бг образователната система. Поне не за истинския отличник.

Реални резултати от сравняването на български и европесйки ученици няма как да има, защото няма реални сравителни изследвания. Тук не броя ПИЗА например, тъй като едно подобно проучване би било репрезентативно само ако е съгласувано в еднаква степен с образователните системи и учебни планове на всички  ученици, сред които е проведено. Не броя и състезанията по математика, в които пък ние излизаме напред, тъй като това "напред" е измамно от гледна точка на средното ниво.
Съгласна съм, че нашите програми са по-обширни, а техните - по семпли. Както и че процентът на усвояване в Западна Европа примерно е по-висок. Но е некоректно да правим изводи дали ниският процент на усвояване от повече материал води до по-слаби знания спрямо по-високото относително овладяване на по-съкратени учебни програми. Всеки извод, базиращ се на такива несъпоставими променливи, е спекулативен.

Твърдението ми  е, че европейските системи очевидно не формират достатъчно висок, пропорционален на обществените нужди интерес към наука и технологии. Имайки предвид относителното присъствие на хора от съответните държави в научните среди. За което именно имам по-пряка представа и за това си позволявам по-категорични изказвания.

Е, някой трябва да е кьорав и по съвмествителство малоумен, за да твърди, че нещата са розови и трябва да си продължат така.

Моето твърдение е, че реформата (на тястното и неоинформирано профилиране от гимназиален етап), която ще направим с новия закон, не е тази, която ни е необходима. Готвим се юнашки да препишем модела на част от Западна Европа, заедно с всичките му недостатъци. А този модел ще ощети най-вече силнита ученици в системата на държавното образование.

По-разумно би било да изработим по-гъвкава система, при която да съхраним ученето на "много от всичко" за учениците с високи резултати, без да ги тласкаме в тесни специализации в области, от които на всичкото отгоре нямат предварителна представа, т.е. захващат се с тях на случаен принцип. Пък за тези, които не си дават зор (или нямат потенциала зорът им да доведе до някакви особени резултати), да се разработят по-семпли, по-практически и дори професионално ориенирани планове. Ама това би било непопулярно решение, а у нас няма управленска воля за такива мерки. Обществото се чувства по-комфортно, когато образованието е "еднакво за всички". Справка - актуалната кандидат гимназиална кампания: забележи напъна на един куп деца с ниски резултати да учат в училища от топ 10. Представи си сега на тях (най-вече на родителите им) да се каже, че ще учат не просто в по-непрестижно училище, а по различни програми. В момента ги крепи утехата, че поне хорариумите в еднакви профили на произволно квартално училище и авторитетна ЕГ са еднакви. Какъв вой ще нададат, ако нямат това успокоение, м?

Практиката е въпрос на материална база. Ако в училищата има лаборатории, поне такива, каквито бяха по мое време, децата ще имат и практика.

Относно изводите ти, си на тотално грешен камък. Особено пък, относно това моите деца да не проявявали своеволия.  Аз като родител смятам, че децата трябва да учат от всичко, за да имат повече възможности. Това го пиша и като родител на вече големи деца, почти на финала на гимназиалното си образование.

Не ми се подхваща отново темата за тройките в седми клас, защото пак ще трябва да обяснявам, а ми писна.  И на Луната да живееш, пак ще даваш пари за уроци. Ако не вярваш, питай и хората, които живеят по чужбините - който иска детето му да е от горните десет-двайсет-трийсет процента, ръси сума пари в необходимите моменти и периоди - я за подготвителни курсове, я за частни уроци, я за частно училище, я за допълнителни занимания. Безплатно е образованието само за най-ниските социални слоеве от населението, просто защото то не може да си позволи повече.
Да, мен ме удовлетворява до известна степен това, че все още в основната си част училищното образование е безплатно. Когато детето се понапъне умствено и волево, и когато родителят се понапъне финансово и организационно, и детето влезе в добро държавно училище/гимназия, колкото и да се налага да се купуват сборници и учебници, тетрадки и химикалки, дори семейството да изпадне във финансова криза, то пак на детето мястото му в училището е сигурно, никой няма да го изгони, защото родителите не могат да плащат учебната такса, и така по живо, по здраво, детето може да си завърши хубаво училище с хубава диплома. В гимназията уроци вземат тези, които са или свръхамбициозни, или са закъсали здраво. До момента моите деца не са взели нито един текущ частен урок по никой предмет, включително по езика. Ходиха на курс за кандидатстването и се очертава да ходят отново за матурите и сертификат, ако се наложи. Всичките знания и оценки си ги изкарват с труд, и то самостоятелно.

Не ми се подхваща отново и темата с ПИЗА, защото и там е дъвкано и предъвквано - готвиш се за формат, а не демострираш знания, това е! Като със сертификатните тестове и курсове  - не че не си знаеш материала за САт, ГМАТ и пр., обаче трябва да се подготвиш по конкретните типове задачи по конкретния формат, за да изкараш високи точки. И хората са си направили този формат по техните си системи, а не по нашите. Може би само китайците могат да счупят всички рекорди по всичко, ама те и без това са безпощадни и в училище.

Образованието, особено училищното, трябва да е наистина равно за всички в общообразователната част, и вече нататък има разлики според профила - професионални, езикови и пр. Всъщност, ние какви сме тук, като какви хора разсъждаваме - като управленци, на които им е важна системата, или като родители, на които са им важни децата? Защото системата иска да икономисва, вече го описах по-назад с болтовете и танците, а аз като родител искам да е добре за децата ми и хич не ми дреме, че на системата ще й е по-лесно да икономиса пари и затова гледа да съкрати всичко, каквото може и да натири много деца на пазара на труда в десети клас без диплома. Защото хубаво преписват от немците, примерно, обаче къде ще отиде нашенският младеж на 16 да работи? Обаче тези работи хич не ги казват - нито едните, нито другите. И в други теми съм пускала линкове конкретно от изказвания, най-официални относно немския пазар на труда и миграцията.

Колкото до усвоемостта - естествено, че ако заложиш по-малък обем, ще получиш по-голяма успеваемост, отколкото заложиш по-голям обем и търсиш на финала същата успеваемост! Все едно да трябва да научиш двайсет думи с основните им значения, и да научиш четирсет. А ако се започне с идеята, че просто тези, на които не им се учи, да им се дават по-семпли програми, то това автоматично прави заложници децата, и то точно във възрастта, в която в главите им бушуват бури или щъкат бръмбари, и изобщо не се отчита това, че веднъж слезеш ли на семплото с по-ниските изисквания, после дори да искаш, много трудно можеш да се качиш нагоре, просто защото не можеш да изкараш "петилетката за две години" - губи се тренинг, губи се мотивация. Според мен това е крайно несправедливо спрямо всички деца. Някои деца просто стават жертва на незаинтересоваността на родителите си - защо да учи за диплома, я да вземе по-леко да я кара и да отива да работи!

Не, Андариел, нямаш опит и ценз, и ти самата си го писала в стари теми. Успокой се просто, добре информирана жена си, която се опитва да повиши/допълни/разшири квалификацията си и да учи нещо, което преди 20 години не е учила (отново ти си го писала), на която й предстои да се развива и да консултира (отново ти). Това е достатъчно, за да се отнасят съфорумците с уважение. С останалите парадни изказвания се злепоставяш и дискредитираш. Авторитет нямаш като експерт, а като човек със задълбочени познания или преминал през дадено нещо и познавайки го добре (любимата седмокласна тема). Това те прави източник на информация, но не и експерт, специалист, име, авторитет. Колкото пъти да повториш изповедалня, толкова пъти ще те питам какво толкова криеш около толкова сериозната ти и задълбочена квалификация? Изчитането на задължителните книжки не те прави лидер на мнение, достоверен експерт, а и какво като си ги изчела, щом по другите теми винаги обясняваш колко е важна дипломата и опита и изискваш в разговори да ти се "изповядват" и претендираш, че еважно, но когато става за теб - свободата на форума, Панчо.
А фактологията, която оспорвам, е цензът ти - затова, ако по другите въпроси твърдиш, че всичко си е по учебниците, за нивото - доказателства. Иначе, самодеец, моля и спри да се хвалиш с "квалификацията" си.

Гледай си работата, Луиза! Оспорвай каквото си щеш! Няма на теб да ти се отчитам нито за ценз, нито за опит! Всеки е свободен да вярва или да не вярва, да приема или да не приема. Имам си всичко, каквото е нужно.